Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (83)

32

Марти наблюдаваше Лайла, докато тя говореше, размахала ръце като японски ветрила. Седяха на дивана в гостната му и Лайла току-що бе свършила да му разказва как е отхвърлила ролята във филма „Принцесата на Тайм“. После заговори за Ейра Сагарян и колко я е разочаровал. Той виждаше разширените й от възбуда зеници, порозовялата кожа под златния загар. И всичко това само заради някаква си филмова роля. Колко ли по-страстна щеше да бъде в леглото?

Марти почти беше отписал Лайла. И после изведнъж тя му се обади. Този път той възнамеряваше да не се провали. Изпрати Сали в града, не прави никакви приготовления. Никакви гладиоли, никаква специално донесена вечеря. Нещата вървяха добре. Просто трябваше да има търпение. Ще дойде време, когато ще я притежава. Засега той бе приел разстоянието, на което го държеше, като нещо временно. Но до момента в отношенията им не бе настъпила и най-нищожната промяна. Ала ето че тя му се обади — бе, изглежда, готова за приятелство. Защо сега? Може би отговорът беше в съветите и доброжелателното търпение.

— Ейра просто е твърде стар, Лайла. Верността към семейството е хубаво нещо, но на теб ти трябва импресарио като Сай Ортис.

— Наистина ли, Марти? — попита тя. Марти усети тръпка на възбуда. Обичаше, когато тя се вслушваше в мнението му.

— Искаш ли да му звънна и да уредя нещо? Сигурен съм, че с удоволствие ще поговори с теб.

— Разбира се. Страхотна идея. — Лайла се почуди дали ще разбере, че тя вече се е обадила. Е, ще каже на секретарката на Ортис, че Марти я е посъветвал.

Какво още можеше да направи, за да спечели благоразположението й? — почуди се Марти.

— Искаш ли да чуеш идеите ми за първия епизод идната година?

— Разбира се. Какви са те? — Лайла сви крака под себе си.

— Реших, че мога да започна началния епизод само с едно момиче. Другите две ще останат като ретроспекция или като рамка, а може изобщо да не се споменават. Още не знам. — Не беше необходимо да погледне Лайла в лицето, за да разбере какво мисли.

— Може би ще е интересно — каза тя предпазливо. — Може и да се получи, ще зависи от много неща.

— От какво ще зависи?

— Е, ако искаш честен отговор, Марти, успехът или провалът ще зависят изцяло от това на кое от момичетата ще се спреш. Като, разбира се, ще е необходимо да е достатъчно силна, за да изнесе подобна тежест, но също така…

— Вече съм решил.

Наблюдаваше я, като почти чуваше как мозъкът й щрака.

— Да? — промълви тя.

— Ти ще бъдеш.

Лайла изпищя, разпери ръце и се хвърли на врата му. За пръв път се докосна до него. Марти усети как се разтрепери. Надяваше се Лайла да не забележи.

— Аз ли? О, Марти, това е чудесно. Ти си блестящ. Гений си! — Тя се облегна назад. — Разкажи ми още. Каква ще е фабулата? Декорът?

Сви се като котенце на дивана, готова да попие всяка негова дума, всеки негов жест.

— Ще бъде за това как напускаш дома си и поемаш по пътя.

— Страхотна идея. Обожавам я.

— Ти ще обърнеш гръб на охолния живот — богатство, голяма къща, коли, прислуга, отсъстващ баща, деспотична майка… всичко. Ще използваме „Бийтълс“ за фон. Сещаш се кое парче, нали? „Тя напусна дома, след като живя сама толкова дълги години.“ Било е направо ад. И сега вече напускаш. Нещо от шейсетте години, което важи и за деветдесетте на фона на осемдесетте.

— Харесва ми, Марти. Безупречно е.

— Напускаш, оставяйки всичко това зад гърба си, за да избягаш от майка си…

Лайла кимаше с лице, озарено от радост, а може би и от нещо друго.

Лайла, Шарлийн и Джийн може и да бяха в отпуск, но не и Марти. Нещата с Лайла вървяха добре, но той трябваше да надхвърли миналогодишния рейтинг. И да се справи с проблемите около снимачния график на Джийн Мур. Днешната работна среща щеше да бъде кратка и по същество.

— Карайте както досега, момчета — каза продуцентът Джордж Йънг. Заявяваше го на всяка подобна среща. — Заложили сме на печеливша формула. Обаждат ми се по телефона непрекъснато. И куцо, и сакато иска да участва в този сериал. Дори Кетрин Хепбърн, представяте ли си? Импресариото й твърди, че Кейт виждала това като женски телевизионен филм за деветдесетте години.

— Става да влезе веднъж в кадър, но толкова — обади се тихичко Марти. — Още от началото ви казах, че искам непознати лица. И като изключим еднократните участия, точно това направихме и точно това върши работа. Сега, след всичко онова, което постигнах с тях, искате да ме закопаете с Кетрин Хепбърн в сериала ли? Няма оправдание да я включим в него. Той прилича на документален филм. Тя ще изглежда като актриса, за бога! Това е явна манипулация. — Марти внимаваше да не повишава глас. — Няма да стане — отсече той, отправил поглед към Джордж Йънг.

Джордж поклати глава.

— Само че първият епизод за откриването на сезона трябва наистина да носи някакво послание. Трябва да покаже, че вторият сезон ще бъде по-добър от първия, независимо колко успешен е бил. Имаме нужда от някакъв трик и… честно казано, Марти… мисля, че това може да се постигне със суперзвезда.

Марти си даваше вид, че уж обмисля всяко предложение на продуцента, преди да коментира. Направи го и сега. Тишината на стаята обаче бе нарушена от асистент — продуцентката на Джордж — младо момиче, твърде младо и красиво, за да е назначено поради професионални качества.

— Какво мислите за Тереза О’Донел вместо Хепбърн? — попита то. — Искам да кажа, че тя е олицетворение и на двете. Тя е суперзвезда и истинска майка на Лайла. Ето ви документалният елемент.

Никой нищо не каза. Най-сетне се обади Джордж:

— Майката на Лайла Кайл?

— Ами да. Да накараме майката на Лайла да играе и във филма нейна майка.

Марти се усмихна на младата жена. Тереза О’Донел! Какво не би дал той, Марти, да работи с Тереза О’Донел! Хлапето беше право. Връзката беше идеална… Но ще се съгласи ли тя? Тереза О’Донел бе играла всякакви роли. Ала сега, когато дъщеря й беше в същия сериал… Марти бе сигурен, че Тереза ще оцени и артистичната, и търговската страна на такова решение.

— Как се казваш?

— Лесли Сноу — отвърна асистент — продуцентката.

— Ще помисля върху това, Лесли. Добре, момичета и момчета. Да затягаме коланите и да се готвим за сериозна битка.