Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (81)

30

След като отскубнаха Лайла от Ейра, тя успя някак да стигне до дома си. После три дни близа рани и прегрупира силите си.

Беше изгубила ролята в „Роди се звезда“ и нищо повече не можеше да се направи. Можеше само да се съсредоточи върху бъдещето си — бъдеще, което да е по-забележително и добро от това на Джийн Мур. Можеше да направи три неща. Първо, да накара Марти да й възложи главната роля в някой важен игрален филм. Второ, да направи всичко възможно тя да спечели наградата „Еми“, а не Шарлийн и в никакъв случай Джийн. И последно, да премине към импресарската кантора на Сай Ортис.

Започна първата част от кампанията, като се обади по телефона на Марти и го покани на вечеря. Ако той бе изненадан от поканата, с нищо не го показа. После се обади в кантората на Сай Ортис и си уреди среща в края на седмицата. Едва тогава се облече и излезе от къщи.

Стигна с колата си до въпросния адрес и постоя, оглеждайки фасадата на двуетажната сграда, пред която стоеше. По външен вид беше много далеч от типичните за Малибу и Бевърли Хилс жилища, на които бе свикнала.

Лайла реши, че това е единственият начин да си помогне да получи наградата „Еми“. И Надя й беше показала как. Не с глупавите свещи и тамяна. Това беше умряла работа. Но Надя бе спечелила една награда. И след като обмисли всичко внимателно, Лайла разбра какво трябваше да направи. Тя трябваше да наеме частен детектив.

Изискванията бяха съвсем елементарни — да има нос да надушва мръсотийки и да обича парите, независимо откъде идват те. Лайла погледна визитната картичка в ръката си, картичката, която някога й беше дал леля Роби. „Майнъс Пейдж. Частен детектив“. Бе научила от леля Роби, че сведенията на Пейдж от време на време се използвали от булевардните вестници. Той беше заснел Джими Суогърт да излиза от някакъв мотел с проститутка. И бе дочула от Роби, че именно Майнъс пошушнал на Мия за любовната връзка на Уди. Лайла в никой случай нямаше да му постави по-лесна задача. Беше време отново да овладее положението.

Откакто се разчу, че не са й дали главната роля в „Роди се звезда“, Лайла имаше чувство, че изпуска юздите. А сега, когато бяха във ваканция, усещаше, че изгубва и част от рекламната сила, която имаше, докато играеше в сериала. Публикува се статия за лошата атмосфера на снимачната площадка, заради което обвиняваха нея. Изведнъж се получи така, че Джийн Мур спечели професионалното уважение, към което се стремеше Лайла, а Шарлийн Смит бе станала любимка на всички благодарение на рекламата за албума и номера с бедничката мъничка тексаска. Беше крайно време и Лайла да се задейства.

Тя бутна стъклената входна врата на сградата и се качи по стълбите до втория етаж. Кантората на Пейдж бе последната в края на коридора. Почука силно, а после отвори вратата, без да дочака отговор. Вместо да влезе в приемна, както очакваше, Лайла се намери в една стая, малко по-голяма от килер, пред бюро, зад което седеше дребен човечец в сив полиестерен костюм. Носеше мръснобяла риза и ужасна оранжева връзка от изкуствена коприна. Ризата му беше поне с един номер по-голяма и това го правеше още по-дребен.

— Вие ли сте Майнъс Пейдж? — попита тя.

— Какво иска Лайла Кайл от Майнъс Пейдж? — отвърна с въпрос той, без да помръдне и мускул.

— Това ви засяга само ако сте Майнъс Пейдж — озъби му се тя. Бледият човечец примигна, кимна и й посочи един стол в ъгъла на стаята.

— Какво мога да направя за вас? — Той се облегна на скърцащия стол.

— Имам нужда да проучите някои хора. Всъщност двама души. Разбирам, че работите точно това.

Той кимна незабележимо.

— Кои? — попита.

Лайла си пое дъх.

— Джийн Мур и Шарлийн Смит.

Майнъс не реагира. Това го бе научил отдавна — не реагирай, независимо какво ще чуеш. Също така знаеше, че голяма част от хората имат много повече за криене, отколкото биха си признали.

Лайла бръкна в чантата си и измъкна два листа жълта хартия.

— Това са подробности за сегашния им живот… адреси, къде се хранят, къде пазаруват, снимачното им разписание. — Тъй като Майнъс не протегна ръка да вземе листовете, Лайла ги остави на бюрото пред него. — Включила съм и някои факти от миналото им, които успях да изровя сама. Не разни рекламни глупости, а факти. Неща, които съм чула директно от тях в случайни разговори.

Майнъс не каза нищо, само надникна в бележките на Лайла, изписани с печатни букви.

— Тези подробности ще ви бъдат като отправна точка. Като например — тя се наведе и посочи един ред на страницата — какво е правила Джийн Мур, преди да се появи в театър „Мелроуз“? Как е получила тази роля? За това не се знае много.

Пейдж продължи да я гледа.

— И Шарлийн Смит. Да предположим, че е дошла от някакво градче в Тексас. Какво е семейството й? Къде е учила?

Майнъс Пейдж най-сетне отвори уста.

— За какво ви е тази информация, мис Кайл?

Лайла си помисли дали да не му каже да си гледа работата, но се въздържа.

— Искам да знам с кого работя. Не обичам тайни, а мисля, че тези кучки и двете имат тайни.

— А каква е вашата тайна?

Лайла не трепна.

— Аз нямам тайни, мистър Пейдж. Там е цялата работа. Животът ми е отворена книга вследствие на това, че съм дете на две знаменитости. Каквото виждате, това е. Затова можете да ме разберете защо смятам, че съм в неизгодно положение. Те знаят всичко за мен, но аз — почти нищо за тях. И, честно казано, това ме изнервя. — Стори й се, че устните му почти незабележимо се извиха иронично, но предпочете да не му обръща внимание. — Интересува ли ви тази работа?

— Чакайте да се уверя, че съм разбрал точно задачата. — Майнъс пъхна пръст в широката яка на ризата си и лекичко я подръпна, като че ли го стягаше. — Вие искате всички мръсни тайнички от техния живот, като например с кого са спали и дали са го правили за пари. Евентуално участие в порнофилми, скандали. От какви семейства произхождат, законни деца ли са, имали ли са финансови проблеми, лежали ли са в затвора, какви са сексуалните им вкусове, имат ли извънбрачни деца, аборти, били ли са някога наркоманки, клептоманки, престъпнички, проявяват ли обратни наклонности…

Лайла се усмихна за пръв път, откакто се бе срещнала с Майнъс Пейдж.

— Мисля, че сте схванали в общи линии, мистър Пейдж. Какво ще струва това?

— Десет хиляди долара предплата. Като начало. Разходите се осчетоводяват отделно. Без съмнение ще се наложи да пътувам. Ще ви информирам за това.

— Добре. Кога можете да започнете?

Той се прокашля.

— В момента, в който осребря чека ви. — Той извинително сви рамене. — Такива са условията на компанията.

Лайла отвори чантата си, извади чековата си книжка и започна да пише чека.

— Имам и една друга, по-незначителна задача. Всъщност тя не е проблем. — Лайла връчи чека на Майнъс. — Тя… мисля, че ще може да бъде покрита от допълнителната сума, която съм включила в предплатата.

Тя пак отвори чантата си, прибра чековата книжка и извади малко снопче писма, захванати с ластик.

— Получих ги наскоро. Получавам какви ли не откачени неща в пощата си, трябва да знаете. Но тези надминават всичко. Написани са от член на някаква си лига или нещо подобно. Подписва ги някакъв тип на име Джъгхед. Ще можете ли да разследвате за мен и този проблем? — Лайла му връчи снопчето.

Майнъс отвори първия плик и извади от него лист хартия. ПОСЛЕДНИЯТ БЮЛЕТИН НА ЛИГАТА ЗА БОРБА С НЕПОТИЗМА, СМЪРТ НА ЛАЙЛА КАЙЛ. Сещате ли се дъщерята на чия прочута холивудска звезда е получила роля в „Три момичета на път“? Разбира се, че Лайла Кайл. Както твърди в последния брой на списание „Пийпъл“ за нея било много по-трудно да се представи като самостоятелен индивид, трябвало да полага много повече усилия…

Майнъс сгъна отново листа и го върна в плика.

— Сигурно получавате много такива писма. Писма на омраза. Те са в комплект с територията.

— Има много такива. Откачени. Но никак не ми харесва идеята за някаква лига на откачените. И това се доставя на ръка до вратата ми. Не по пощата. Просто изниква отнякъде. С отделните откачалки мога да се оправя и сама. Това обаче ме тревожи.

Майнъс Пейдж кимна.

— Не се притеснявайте. Ще се позаинтересувам. Както казах, веднага щом осребря чека.

 

 

Сай Ортис се разсмя наистина доволен. Успя! Той остави телефонната слушалка и за миг му се дощя да затанцува из стаята като лудо магьосниче джудже от испански произход. И защо не? Беше спечелил най-сериозната игра на покер в досегашната си кариера! Щеше да стане импресарио на Лайла Кайл, а най-сладкото във всичко това бе, че тя напускаше Ейра Сагарян, за да се прехвърли при него — Сай Ортис, мексиканчето, чиканото, селянчето. Държеше три дами срещу празната шепа на Ейра! Ха! Светският стар педераст ще получи удар и отдясно — за симетрия на онзи отляво. Разбира се, имаше си и лошите страни — филмовите му клиенти не обичаха да бъде импресарио на телевизионни актьори. А Лайла беше една истинска кучка. Но беше чиста порода, не някакво помиярче. Величието на Лайла бе вродено, не беше измамно, както у повечето парвенюта, с които се занимаваше Сай. И щом можеше да се справи с Кристал Плинъм и Джийн Мур, значи щеше да се справи и с Лайла. Защото у Лайла имаше точно онези качества на звезда, които липсваха на много от тези момичета, някаква тайна магия отвъд хубостта и таланта, някаква сила, която те принуждаваше да я гледаш.

Сай приближи до прозореца на кантората си и се разсмя. Чакай само другите агенти в града да научат новината!