Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (80)

29

Сам Шийлдс работеше трескаво по сценария и подготовката на „Роди се звезда“. Също така спеше с Ейприл. И все по-често си мислеше за Джийн Мур. Това си бяха направо четири пълноценни задължения. Нищо чудно, че беше толкова изморен.

Основните снимки започваха само след седмица, а имаше да се подберат актьори за още няколко дребни роли, да се открие дубльорка за голите сцени, да се уточни мястото за снимките на терен в Северна Калифорния, да се пренапишат доста неща. Сам въздъхна и погледна към Ейприл. Ако трябваше да изхвърли нещо от пренаселения си живот, това беше връзката му с нея, но знаеше, че е невъзможно. Тя му позволи и прости увлечението по Кристал Плинъм, но му даде ясно да разбере, че не бива отново да залита така, защото ще го приеме като лична обида. Призракът на разярената Ейприл Айрънс беше доста стряскащ.

А Сам имаше нужда от помощ и си търсеше асистент-режисьор. Знаеше, че това е необходимо зло, въпреки че в своя първи филм не бе прибягнал до помощта му. Но онова, както не спираше да му повтаря Ейприл, бе малък филм.

В театъра нямаше асистент-режисьори. Но в киното асистент-режисьорът можеше да спести време и пари, като снима екстериорите и снимките на терен без актьори или пък пояснителните кадри — бързото показване на названията на улиците или градския силует, който ориентира публиката къде се развива действието.

Търсенето нямаше да бъде трудно. Тъй като Сам не изискваше някой с творчески способности, а просто с прислужнически манталитет, имаше голям избор. Предположи, че А. Джоел Гросман ще върши работа като всеки друг. Но не го каза веднага.

— Какво мислиш? — попита Ейприл след събеседването, когато Джоел излезе от стаята.

— Не е много опитен — каза Сам.

— Но идва с добри препоръки.

— Той е син на секретарката на твоя началник. Каква препоръка е това?

Ейприл прогони възраженията му, като завъртя глава.

— Правил е реклами на джинси. Търсят се. И около стотина други рекламни клипове. И е присъствал на достатъчно много снимачни площадки, за да знае как да действа. На него може да се разчита. Мисля, че може да бъде изобретателен, ако не с творческо мислене. Ще си оправдае заплатата, Сам. Повярвай ми.

Но работата беше там, че Сам не се доверяваше на никого. Помисли си обаче, че А. Джоел ще свърши работа именно защото е неопитен, но амбициозен. Ако е могъл да заснеме реклама за джинси, значи ще може да подтичва подир Сам с тефтер в ръка. Момчето искаше да работи в киното.

— Добре — каза Сам най-сетне. — Надявам се само да не рикошира всичко в мен. И си ми длъжница. — Той погледна списъка на актрисите, определени за прочит на текст в този ден. — Кой е следващият?

Ейприл повдигна празната си чашка от кафе, без да отмества поглед от сценария пред себе си, и чашката веднага бе поета от ненатрапчива ръка. Когато отново я поставиха пред нея, Ейприл отпи, а после внезапно изплю глътката си на пода.

— Кой, дяволите да ви вземат, направи това? Мелани, в това кафе има захарин!

Младата жена изтича до нея.

— Толкова съжалявам, мис Айрънс…

— Боже господи, колко пъти трябва да ти казвам? — Мелани изтича да донесе нова чаша с кафе. — Исусе! — обърна се Ейприл към Сам. — Тези хора откъде са дошли? Дори не могат да запомнят как си пия кафето. — Ейприл бутна настрани сценария заедно с куп отхвърлени автобиографии. — И не мога да намеря актриса, която да прочете няколко скапани реда, без да се обърка. Да ги прочете, за бога! Не да ги запомни и изиграе!

Сам се сети как Джийн Мур направо го помете с монолога на пробните си снимки. Нощем, когато бе самичък, той пускаше филма отново и отново. Сам отметна тъмната коса от челото си и подпря лице на дланта си. Беше изморен. Седяха на масата от осем сутринта. Сега беше вече четири следобед. Седемнайсет прочита и нито един не ставаше за нищо, камо ли за пробни снимки. Щяха да седят до късно.

— Хлапетата, които се кандидатираха за трупата ми в Ню Йорк, четяха по-добре. Поне можеха да четат. Ами… Холивуд — каза той и поклати глава.

По-добре беше да спре дотук. Ейприл не искаше нападки срещу Холивуд от „мистър Бродуей“ — обидното прозвище, измислено за него. Сега обаче най-ненадейно Сам се сети за Мери Джейн Моран. Беше една сред няколко актриси, и всичките добри. Само че тя беше най-добрата. Далеч по-добра от тях. Защо нямаше една такава Мери Джейн тук?

Осъзна, че напоследък най-много му липсваше възможността да поучава някого. Мери Джейн бе ранена птица, която разцъфтя под режисурата му. Разцъфтя и в личните им отношения. Защо му харесваше толкова ролята на режисьор, на Пигмалион и Галатея? Радваше се някой да има нужда от него, да се показва по-мъдър, по-опитен, по-добре да контролира положението. Жажда за власт ли бе това? Да. Може би защото бе несигурен? Едва ли. Нима е лошо да искаш да научиш някого на нещо, да искаш да му помогнеш? Как да изпълни това свое желание? Имаше ли друг ученик за него?

Е, в известен смисъл може би имаше. Джийн Мур вече бе запаметила целия нов сценарий, а дори не бяха започнали репетициите. Беше интелигентна, трудолюбива и добра. Сигурен беше. Но беше млада и имаше нужда от режисура. Той работеше с нея малко повече от две седмици всеки ден и се изумяваше колко бързо тя научава всичко. Знаеше, че заснемането на „Роди се звезда“ с нейна помощ щеше да мине леко. Успокои я за голите сцени. Джийн беше умна, красива и забавна. Още не беше закоравяла като Ейприл. Динамична жена, помисли си той. И все пак още уязвима.

Сам отначало бе впечатлен от външния вид на Джийн, после от таланта й, а сега от ума и професионализма й. Беше открил, че очаква миговете, когато работят заедно, повече от всичко друго. Удовлетворяваше го… Имаше нещо особено в Джийн Мур.

Ейприл се обади.

Губиш ни времето тук, Сам. А времето е пари. Трябва да промениш мотивировката си за актьорите. Филмите не са като пиесите. Казвала съм ти го. Трябва да подхождаш по друг начин към филмовите актьори. Те са свикнали да се подготвят сцена по сцена. Ти им даваш да прегледат сценария. Накарай ги да ти изиграят момента. Не си губи времето. Нито моето.

— Виж, аз просто работя по друг начин.

Ейприл го погледна хладно.

— Е, стилът ти не върши работа. Не сме избрали нито един актьор. — Помълча малко. — Може би работата не е в режисурата, Сам. Може би е в сценария. Я се опитай да кажеш „разконцентриран“. Героят ти трябва да произнесе тази дума сто пъти.

Права беше, сценарият му бе неизгладен, доста грапав. И Сам — трябваше да си го признае — се страхуваше. Това чувство не му беше приятно. Преди винаги бе успявал да бъде най-силната личност в една група. На Бродуей, в залата на „Свети Малахий“, дори в „Джак и Джил“. Не беше просто някакъв драскач, беше и режисьор; това бе негов филм. Продуцентът Симор Левин беше едно нищо — синът на Боб (от „Интернешънъл Студиос“) — и Сам веднага скочи в леглото на Кристал Плинъм. Въпреки че тя беше истинската звезда на филма, след като преспа с нея, властта премина у него.

Разбира се, каза си той, не бе спал с нея заради власт. Кой не би легнал с Кристал, ако можеше? Цялото мъжко население на страната искаше да спи с нея. После той отново започна с Ейприл… Да бъдеш с Ейприл беше нещо съвсем различно.

Сам познаваше света на актьорите и режисьорите. По дяволите, та той се въртеше в него през целия си живот. Но Ейприл като че ли знаеше всичко. Включително и зрелия свят на парите, сделките и процентите от брутната печалба. Тя беше не по-малко умна и неотстъпчива от мъжете и не по-малко секси от другите жени. И това му харесваше. С Ейприл чувстваше, че има най-доброто — ролс-ройс сред жените.

Само че понякога изпитваше нещо съвсем различно по отношение на себе си. Не беше както с другите жени. Когато спеше с Ейприл, вместо да обсеби нейната сила, тя като че ли открадваше неговата. Не сексуално. Тя беше тигрица, но той можеше да я задоволява. И не беше нещо, свързано с онова, което тя казваше или правеше. Тя просто не му се подчиняваше. Не че изискваше подобно нещо. Не. И знаеше, че тя го харесва. Но при другите жени съзнаваше, че ако ги напусне, това ще има за тях значение. Докато Ейприл безпрепятствено щеше да си продължи, сякаш нищо не се е случило.

Това го изнервяше, а отгоре на всичко стоеше и проблемът с Майкъл Маклейн. Да погледнем истината в очите — аз мразя този фукльо и той ме мрази. Този тип беше като шамандура — плаваше през живота с помощта на добрата си външност и репутацията си на женкар, а не на актьор. Може би Ейприл беше права. Като човек по хлъзгавия склон надолу той щеше да бъде идеален.

Проблемът беше, че този гадняр бе приел ролята, а сега се отказваше. Господи, той изобщо не можеше да играе, но дори само да си прочетеше репликите, пак щеше да получи „Оскар“. Ролята плачеше за Майкъл Маклейн. Трябваше само да се появи пред камерите. Сега обаче му бе хрумнало да я „пооправят“, да я подсладят. Искаше героят да има положителна и чаровна страна, а не да бъде отчаян. Той дори предложи вместо самоубийството чрез удавяне Джеймс да се гмурне, за да спаси Джуди от удавяне! Каква глупост!

Проклетото копеле се залавяше с всяка възможна сцена от сценария и се опитваше да се налага. Да налага идеите си, които щяха да съсипят филма.

На Сам не му беше нужно да обяснява на Ейприл, че има проблеми със сценария. Второ действие беше невероятно слабо. Тя го знаеше и не скри това тази сутрин нито от него, нито от Майкъл. Но се застъпи за мен, помисли си Сам.

— Джеймс е самоубиец — каза тя на Майкъл Маклейн. — Трябва да бъде такъв.

Но какво ли щеше да стане, ако не беше на моя страна? Защото това бе една от най-невинните идеи на Майкъл. Сценарият вече беше претърпял пет преработки още преди прослушването на артистите. Сам погледна към Ейприл. Колко ли време още щеше да бъде на негова страна и какво щеше да стане, ако се отметнеше? Тя го погледна с онзи свой изнервящ поглед, като че ли четеше мислите му и ги намираше за забавни.

— Накарай ги да играят, Сам. По-късно винаги можем да поправим сценария. Окей? Готови?

Сам кимна.

— Вкарай поредната кукличка, Мелани — извика Ейприл и се облегна назад със скръстени ръце.