Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (78)

27

Когато Джийн получи преработения сценарий на „Роди се звезда“, остана разочарована, че не намери в плика и бележка от Сам. А ти какво очакваше, запита се подигравателно. Предложение за женитба ли?

Беше вкисната. Прекара деня в безкраен низ от посещения при козметици и масажисти, които запълваха толкова много от свободното й време — първо масаж на лицето, после три часа при Антонио да боядиса побелелите й коси. Това винаги беше мъчение заради белезите от козметичната операция. Виендра ги поглеждаше, поглеждаше нея и й намигваше. Тя му оставяше бакшиш сто долара с надежда, че ще си затваря устата. Всеки път. После два изтощителни часа с Арна — треньорът й, който не смяташе, че си е свършил работата, ако накрая не се задъхваш като риба на сухо. Дори и сега краката й още трепереха. А й предстоеше да се преоблече, да даде кратко интервю на Мелинда Баргрийн, журналистка от Сиатъл, и после да си потърси къща, защото при 480 долара на ден хотелът бе твърде висока цена за сигурността й.

Претупа набързо интервюто, а после прекара три изтощителни часа с Роксан Грийли — посредничката по недвижими имоти на звездите. В хотела се върна капнала и потисната. Роксан й обясни, че би могла да й намери нещо за 750 000 долара, но че всичко свястно е над два милиона! Джийн знаеше, че хората тук са откачени, но това го доказваше за пореден път.

Едва привечер започна да се отпуска. Напълни си ваната — рядък лукс. Брустър Мур я беше предупредил, че всякакво киснене във вода над три минути вреди на повърхностния клетъчен слой, но тази вечер не я беше грижа. Хвърли във ваната щедра шепа ароматизиращи соли от „Фландърс“ (една от другите забрани на Брустър) и с въздишка се плъзна в огромната дълбока вана. После отвори сценария на „Роди се звезда“ и зачете.

Беше стигнала до 37 страница, когато телефонът до ваната зазвъня. Протегна ръка, чудейки се дали може да я удари ток по телефона. Веднага си представи вестникарските заглавия: „Кара умира трагично във ваната“. Вестник „Нашънъл Инкуайърър“ щеше цял ден да е на крак.

Вдигна слушалката.

— Какво ще кажеш? — попита гласът на Сам.

И като че ли това бе най-нормалното нещо на света, тя отговори:

— Стигнала съм само до трийсет и седма страница, но засега ми харесва. Началните сцени са страхотни.

— Както и самият аз — рече той. — Да пийнем по нещо.

— Сега ли? Съжалявам, не мога да стоя на крака от умора. Обикалях цяла вечер да си търся къде да живея. Чакам с нетърпение да си легна с твоя сценарий.

— Блазе му. Намери ли си жилище?

— Видях нещо, което може би ще взема под наем в Бел Еър. Скъпо и малко претенциозно, но Ла Брек казва, че било недостъпно като Форт Нокс.

— Тогава какво ще кажеш да вечеряме заедно утре?

Вечеря вместо обяд. Нещата се развиваха по възходяща линия.

— Няма да мога преди четвъртък — измърка тя. — И не преди девет. — После съжали. Все още бе твърде лесна, повтаряше някогашната грешка на Мери Джейн. Трябваше просто да му откаже.

— Добре. Ще те взема от хотела.

Защо постъпвам така, почуди се тя. Смешна работа. Ако искаш да работиш със Сам, вече го правиш. Това не включва посещение на музейни колекции и вечери насаме.

Но щяха ли да бъдат сами? Не й бе хрумнало да попита. Може би това щеше да бъде работна вечеря. Тя и Ейприл, и Сам, и бог знае кой още. Майкъл Дъглас? Пол Нюман?

Беше стигнала до второ действие на новия сценарий, когато прочете любовната сцена.

Гола сцена! И оттам нататък, на страница 50 и 51, те се любеха. Е, разбира се, че Джуди и Джеймс бяха любовници, но в първия вариант не бе толкова очебийно, колкото тук. Джийн четеше и стенеше. „Едър план. Подлага длан под гърдата й. Отдалеч — ръката му се придвижва от глезена до коляното, до бедрото й.“

О, боже! Трябваше да се досети! Почувства как я изби пот. Беше твърде разстроена, за да прецени дали сцената е добра или лоша, дали е оправдана. Знаеше само, че няма да може да я изиграе. Не и с нейното тяло. Не и с нейните белези.

Е, ще поговори със Сам. Ще го накара да я промени. Ще трябва да го направи. Тя ще настоява.

Положително не е първата актриса, която отказва да се снима гола. Много актриси отказват. Голотата ги притеснява или се чувстват експлоатирани. Никоя жена не иска да го направи, като се изключат някои ексхибиционистки. Е, нямаше го в договора й и тя нямаше да се съгласи.

Дочете сценария като замаяна. Не можеше да го прецени, не можеше да разсъждава разумно. Просто се подготви за схватката в четвъртък вечер.

Четвъртъкът дойде бързо. Ресторантът беше моден вариант на традиционна японска кръчма — много бели стени, черни маси и столове, дълъг черен бар с готвачите на суши от едната страна и вечерящите от другата. Като по негласно споразумение повечето постоянни посетители бяха в черно или бяло. Публиката беше смесена — небрежно облечени младежи и по-възрастни, нагласени като манекени на „Армани“. Имаше много хора и масите бяха съвсем близо една до друга; бе доста шумничко. Върху стените се очертаваха силуетите на посетителите — мъж с конска опашка с пръчици за ядене, жена с шапка. В тях имаше нещо тревожно — на една от масите дребна женица с глава на птиче хвърляше сянка на едър мъжага с прическа афро.

До масата им ги заведе Йоши — собственикът на заведението, който поздрави Сам по име. Последва раздвижване, обичайното замлъкване на разговорите, когато влезеше в някакво помещение, после шумът се възобнови, малко по-силен отпреди. Слава. Тя се почуди дали някога ще свикне с нея.

Сам поръча саке, но тя само близна от малката черна глинена чашка, която й предложиха. Не обичаше саке, но обичаше японската бира. А сега точно една бира щеше да я успокои. Колко жалко, че калориите й бяха същите като на американската бира. Е, ще се обади на Ники сутринта.

Вдигна поглед от менюто и видя, че Сам се е втренчил в нея.

— Да не би нещо да не е наред? — попита тя.

— Напомняш ми някого — каза той и продължи да я зяпа.

Дъхът й секна, а после се подсети сама, че трябва да продължи да диша.

— Така ли? — успя да отрони и наведе глава, оставяйки крило черна коса да закрие лицето й.

— Не — каза той. — Не прави това — пресегна се през масата и отметна косата й. — Остави ме да те гледам.

Тя се взря в него изпод мигли и всичко застина за секунда, която на нея й се стори като часове. Сега ме вижда, помисли си. Най-сетне ще ме познае. И тогава какво ще стане?

— Сетих се! — извика той тържествуващо. — Вивиан Лий на младини!

Тя си отдъхна. Но тялото й сякаш бе разглобено от цял ден тежък труд. Беше изплашена. Изплашена, слаба, замаяна.

— И какво мислиш за сценария? Умирам от любопитство.

— Ами… — Трябваше да поговори за голите сцени.

— Мразиш го. За бога, мразиш го!

— Не. Не. Просто… имам известни резерви.

— Виж, не ми беше лесно да го осъвременявам. Искам да кажа, че по същество това е история за садистичен мъж и мазохистична жена… старомодна мелодрама.

— Това старомодно ли е? Аз пък си мислех, че е съвсем съвременно.

— О! Старият сценарий на „Жените, които твърде силно обичат“ и „Мъжете, пред които бледнее Хитлер“. Не ми се щеше да напиша такова нещо.

— Виж какво, не мисля, че проблемът е там. Ами… — Тя замълча.

— Ти ме убиваш. Първо Майкъл Маклейн, после ти.

— Майкъл Маклейн ли? Какво общо има той с това?

— И той се оплака. Каза, че не иска да се снима като залязваща звезда. Тогава защо е приел ролята?

— Майкъл ли? — попита Джийн. За какво говореше Сам?

— Ами да, Майкъл Маклейн. Той ще ти партнира в главната мъжка роля. Ейприл не ти ли каза?

— Да ми е казала ли? Последния път, когато чух нещо по въпроса, обмисляхте да предложите на Пол Нюман.

— О, не, всъщност не. — Сам снижи глас до гърлен шепот. — Ейприл искаше Майкъл, аз исках Нюман. Така че тя се съгласи за теб, а аз отстъпих за Маклейн. — Сам помълча, после попита: — Нали се радваш, че ще играеш с Маклейн? Той е идеален за ролята на Джеймс. Изглежда, вие двамата сте доста близки. Мислех, че ще подскочиш от радост.

Да, разбира се. Беше я виждал с Майкъл. Мислеше, че още се движат заедно. Може би затова не бе по-агресивен. А на нея й бе известно, че Сам не обича да се състезава с друг за някоя жена.

Да му каже ли, че те с Майкъл са скъсали? Че пътят му е отворен? И че не иска да работи с Майкъл… че не иска дори да го вижда?

Ала това не беше негова работа. Този път нямаше да се гърчи в нозете му или да му постила пътя.

Но, господи, как ли ще се чувства, ако трябва да работи с Майкъл? Или ако й се наложи да гледа как Сам ухажва Ейприл пред очите й? Не беше сигурна, че ще може да го понесе. Джийн се овладя.

— Просто съм толкова изненадана… Аз да работя с теб и с Майкъл Маклейн! Радвам се, Сам, и наистина се чувствам поласкана.

Той като че ли не забеляза колко потресена е всъщност. Е, напомни си тя, когато е увлечен по някой проект, никога не забелязва нищо друго.

— Но чуй. Имам проблем. Не мога да се снимам в секссцените — избъбри тя. — Не мога.

Той млъкна, усмихна се и я погледна. После се разсмя.

— Там ли е цялата работа? — попита. — В голите сцени?

— Не бих нарекла това „цялата работа“ — отвърна тя сковано.

— О, виж какво, ако не искаш да се събличаш, ще ти намерим дубльорка. Мога да фалшифицирам близкия план. От твоето лице към нейното тяло. Няма проблеми.

— Защо изобщо е нужно? Защо трябва да го показваш?

— Това е любовна история.

— Но не е сексистория.

— Е, хайде — хайде. А „Първичен инстинкт“. А „Фатален жребий“. Това са модерни времена. Необходимост е.

— Няма никаква необходимост да показваш един гол Майкъл Маклейн. И това ли е модерно?

— Предполагам, че е в напреднала зряла възраст — ухили се Сам. — Но ти би трябвало да знаеш по-добре.

— Ясно ти е какво искам да кажа. Защо е необходимо?

— О, и ти знаеш отговора не по-зле от мен. Защото мъжете обичат да гледат такива неща. Защото жените нямат нищо против. Защото мъжете не обичат да гледат голи мъже…

— Защо не?

Сам сви рамене.

— Не зная. Питай Нийл Джордан. Не искат да ги сравняват с някой друг. Страхуват се от собствените си хомосексуални чувства. Или пък се чувстват унизени от гледката…

— Ами ако и жените се чувстват унизени от цялата женска голота? И липсата на подходящ мъж?

— Е, хайде — хайде. Не съм измислил аз света. Той си е такъв. Голата жена е красива. Голият мъж е оскърбителен за окото.

— Смятам, че нещата са по-дълбоки — каза тя. — Мисля, че това е начин да контролирате жените. Да им показвате колко съвършени смятате, че трябва да са. Да използвате телата им, за да продавате нещо… стока, филм, идея. И да ги научите да се продават, както искате аз да се продавам.

Той се протегна и покри ръката й със своята. Тя я издърпа.

— Виждам, че ме харесваш, Джийни. Не искаш, но ме харесваш.

— Разбира се, че те харесвам. Ти си ми режисьор.

— Не, нямам предвид, че ме харесваш професионално. Искам да кажа, че харесваш мен. А аз съм много смаян от теб. Ти си цялостна личност. Необикновена жена. Не само красива, но истински целеустремена, истински интелигентна. Можем да уредим това. Разбирам тревогите ти. Харесвай ме. Работи с мен. Вярвай ми.

Тя се вгледа в продълговатото му загоряло красиво лице. Все още беше най-хубавият мъж, когото познаваше. И тази негова смесица на интелигентност, амбиция и държане от типа „хей, аз съм добро момче“ беше съблазнителна както винаги. Тя усети как се изчервява и заби поглед в масата.

Той отново се пресегна да хване ръката й и този път тя не я издърпа.

— Ще те пазя — каза той. — Само ми позволи. Дай ми да опитам. Аз съм добър режисьор. Обичам актьорите си, Джийн. Вярвай ми.

— Ще се опитам — обеща му тя.