Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (77)

26

След като си тръгна от гадната среща с Рики, Майкъл Маклейн реши, че трябва да действа, и то бързо. Така че подписа договора с Ейприл Айрънс за „Роди се звезда“. Подписа го и чак тогава го изпрати в кантората на Сай. Сай щеше да побеснее, но какво от това? Майкъл ще го смени със Си Ей Ей или „Уилям Морис“, или дори с Ейра, ако Сай продължава да му досажда. Ейприл си знаеше работата, старият филм беше класика, тя бе готова да плати най-високия хонорар и щеше да вземе Джулия Робъртс за женската роля. Майкъл подписа, въпреки че нямаше завършен сценарий, въпреки предупрежденията на Сай.

Сега започваше да изпитва съмнения. Запрати току-що получения сценарий в ъгъла и листовете се разхвърчаха като пера на мръсен гълъб. Беше чел глупости. Гледал беше тъпотии. По дяволите, дори бе играл в скапани филми. Но никога не бе помирисвал такова лайно. „Роди се звезда“ би трябвало да се прекръсти на „Умря звезда“, помисли си той сърдито. Тази тук звезда. Аз. Това ще ме закопае по-дълбоко от Редфорд след „Хавана“. В душата си знаеше, че трябваше да послуша съвета на Сай за проклетия филм с Рики Дън. Да преглътне и да отстъпи за името на афиша. Но, ей богу, още не беше готов да свири втора цигулка.

Макар че след този боклук може би нямаше да има друг избор.

Направо потрепери, после се стегна. Добре де, сценарият бе пълна глупост, дума да няма. Засега беше безсмислено да разсъждава повече за това. Всеки сценарий търпеше подобрение.

Майкъл винаги правеше равносметка, когато беше твърде късно — след като договорите бяха подписани и датите — определени. После, когато вече нямаше мърдане, започваше да роптае и със страх и омраза гледаше всичко откъм отрицателната страна. Докато още се натискаше за ролята, виждаше само положителното. В случая първата примамка бяха парите, много пари. И това, че ще има работа за пръв път от година и половина. След издънката с филма на Рики имаше нужда от филм.

Второ, режисьорът. Ейприл превъзнасяше Сам Шийлдс до небесата, но Майкъл съвсем не изпадна във възторг. Театрален режисьор в Ню Йорк, но не на Бродуей, с една дума — нищо и никакъв. После някак си се бе сдушил с Ейприл и двамата направиха „Джак и Джил“. Бе получил добри отзиви, бе поспечелил пари и дори името му се споменаваше сериозно в някои холивудски кръгове. Но това, че е откъснал първата си черешка, не беше го направило режисьор. „Джак и Джил“ беше незначителен филм. Около този щеше да се вдигне шум. Не беше лъжица за всяка уста.

Тъп сценарий, не много опитен режисьор. Оставаше едно от трите. Поне звездите щяха да бъдат от най-висока класа — той и Джулия Робъртс. Нейното завръщане на екрана, а и неговото. И ако този любовен романс, траял от май до септември, приличаше твърде много на „Хубава жена“ — добре, публиката хареса „Хубава жена“. И на нея, и на Майкъл съвсем не им трябваше кой знае каква режисура. Стига Джулия да се разходеше пред камерата, и хората мигом се влюбваха в нея. Затова въпреки че Сам Шийлдс не беше голям режисьор, Майкъл бе сигурен, че той и Джулия Робъртс ще успеят да изнесат на плещите си филма. С неговия талант, с качествата на Джулия като звезда и с нейната привлекателност (и като се вземе предвид, че Ейприл, която никак не беше глупава, изглежда, можеше да води този Шийлдс за носа), едва ли щеше да бъде чак толкова лошо.

Майкъл се почувства по-добре. Отново прехвърли сценария, спирайки се на местата, където си бе водил бележки с червено. После се обади на Ейприл у дома й. Свали тона до дълбок баритон, изпъшка в слушалката, а после изрече:

— Кажи ми, маце, нещо долно и мръсно. Кажи нещо, от което кръвта ми да кипне.

— Слаб актьор си, Майкъл — отвърна тя. — Това достатъчно долно и мръсно ли е за теб? — И без да дочака отговор, продължи: — Хайде, казвай какво искаш. Току-що се канех да си мия зъбите.

— Мислех, че си ги изпратила на химическо. И двете ченета.

— Знам, че имаш нещо наум, когато ми се обаждаш така закачливо, Майкъл. Какво има?

— За Джулия Робъртс да питам. Подписа договора за „Роди се звезда“, нали?

— Никога не съм казвала, че е подписала, Майкъл. Казах само, че преговаряме.

— Преговаряте ли? Виж какво, след две седмици започват основните снимки, а ти още не си се разбрала с нея, така ли?

— Всъщност, Майкъл, решихме, че твоето присъствие ще бъде толкова силно, че Джулия просто ще е излишно изхвърляне. Имахме нужда от някоя по-нова, някоя, която да е твой контрапункт.

Знаеше си! По дяволите, той си го знаеше! След двайсет години във филмовия бизнес Майкъл Маклейн имаше вграден детектор за лъжи.

— Ъхъ. Като коя например? — попита той.

— Страшно ще ти хареса, Майкъл. Джийн Мур.

Майкъл мълча дълго време. Дойде му твърде много. Да му противопоставят в главната роля тази телевизионна хипарка!

— Грешиш, Ейприл. Никак не ми харесва. — Беше твърде стар, за да налапа така въдицата, но я беше налапал. — Джийн Мур е нищо и половина — каза той.

— Нищо и половина ли? Бях сигурна, че ще изпаднеш в екстаз. Та тя е звездата на сезона! Красива е, сравнително неизвестна… искам да кажа във филмите… и вие двамата имате…

— Тя е лека категория, Ейприл. От телевизията. Всичко ще легне на моите плещи. Нов режисьор…

— Съвсем не е нов, Майкъл. Той ми спечели доста пари с „Джак и Джил“.

— Ти спечели доста пари от този филм, защото снима с никакъв бюджет. Не ти ги спечели Шийлдс, а счетоводителите. А сега какво му даваш… Какво?… Четирийсет милиона? И една тъпа кучка от театър „Мелроуз“ в главната женска роля? — Майкъл не можеше повече да се сдържа. Разкрещя се. — Виждам какво кроиш. Драма от истинския живот. Залязваща филмова звезда. И някаква случайна артистка от телевизията. Подвижен впряг. Идеално е за теб, Ейприл. Но аз няма да влача цялото бреме на тоя тъпанарски филм! Дума да не става!

— Не трябва и да го правиш, Майкъл. Трябва само да идваш навреме всеки ден и да изпълняваш каквото ти каже режисьорът. Филмът е моя отговорност, нека да бъдем наясно по този въпрос. Аз съм продуцентът, а ти актьорът. В договора ти няма клауза за одобряване на другата главна роля. Така че или ще се явиш на снимки другия петък, или се подготви да се срещнеш с адвокатите ни. Окей?

И Ейприл затвори, преди той да успее да каже и дума.

 

 

Сай Ортис и Майкъл Маклейн седяха на най-хубавата маса във „Виа Венето“. Майкъл говореше високо. Твърде високо за това заведение, където се хранеха мангизлиите и истинските баровци.

През последните двайсет минути не беше спрял да опява за договора на „Роди се звезда“. Как Ейприл го подмамила с Джулия Робъртс и после му пробутала Джийн Мур, как сценарият бил скапан, как той вече мразел режисьора, как Сай трябвало да измисли начин да го отърве от договора.

Сай само го слушаше. Той знаеше от цял месец, че Джийн е получила ролята. Щом Майкъл криеше от него преговорите си с Ейприл, така му се падаше.

— Трябва значи да ме отървеш. Просто го направи. Не мога да играя в това лайно. Няма да стане тяхното.

Колко типично. Същинско дете.

— Боя се, че ще трябва да играеш. Заложени са твърде много пари и сега не можеш да се измъкнеш, ще ти струва скъпо.

— Кажи им, че съм болен.

— Ако ми повярват, ще се разчуе из киносредите за един час. Спомняш ли си слуховете около Бърт Рейнълдс? Какво казваше Сидни Полак в „Играчът“? Че слуховете винаги били верни. После няма да ти е лесно да получиш застраховка при следващия филм. Ако изобщо има следващ.

— Какво означава това?

— Майкъл, ти сам си постла. Сега ще трябва да легнеш. Предупредих те да не играеш в този филм. Молих те. Както ти казах да не настояваш за първо място в афиша с Рики Дън.

— Добре. Отърви ме от това лайно и аз ще се снимам във филма с Дън.

— Твърде късно. Ийстуд получи ролята.

— По дяволите, Сай! По-добре се заеми с това. Намери някакво решение. Говоря сериозно.

— Това заплаха ли е, Майкъл? Заплашваш, че ще напуснеш агенцията ми ли? Че ще ме смениш?

— Правилно си разбрал. И ако не ти харесва, Сай, знаеш къде е вратата.

Сай само чакаше да го каже. Майкъл винаги завършваше с него тирадите си. Обикновено Сай просто прехвърляше на друга писта и изчакваше. Но не и днес. Остави вилицата, преглътна последната хапка от тънко нарязаното си телешко и избърса уста с голямата ленена салфетка.

— За мен беше удоволствие, Майкъл. Съжалявам, че не се разбрахме, но уважавам мнението ти. — Той бутна назад стола и стана.

Актьорът погледна с широко отворени очи.

— Какво? Какво правиш? — извика Майкъл. На вилицата му все още бе забодена хапка, поднесена наполовина до устата.

— Отивам към вратата, драги. Най-сетне разбрах как да стигна до нея след всички твои обяснения от години наред. — Сай махна с ръка. — И тъй, muchas gracias, че ме уволни, Майкъл. Спестяваш ми необходимостта аз да те изоставя. Adios amigo!