Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Flavor Of The Month, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Оливия Голдсмит
Заглавие: Вкусът на сезона
Преводач: Румяна Радева; Лидия Шведова
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 1994
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфически комбинат“, София
Редактор: Димитрина Кондева
Технически редактор: Людмил Томов
Художник: "Топ Тайп"; Алберто Рицо
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-8240-17-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6052
История
- —Добавяне
23
Все затруднения, каза си Шарлийн. Трябваше да се вдигне от топлото легло още по тъмно. Чувстваше се толкова изморена, че започна да се дразни от Дийн, който остана да спи като ангелче.
А пък аз съм много неспокойна, каза си Шарлийн и погали Кловър, която размърда глава и се обърна на другата страна. Всички кучета спяха в леглото. Както и котката, и Дийн. Само тя, Шарлийн, не можеше да спи. Имаше твърде много тревоги — тревоги, които я налягаха, щом затвореше очи, и я измъчваха по цяла нощ.
Все още сънуваше смъртта на баща си и как полицията търси нея и Дийн. Тревожеше се дали ще запомни репликите си, дали няма да се изложи и да я изхвърлят. Притесняваше се, че ще се провали с този глупав музикален албум. Но може би най-много се разстрои от майка си. Още не беше казала на Дийн за нея. Най-странното бе, че толкова бе молила Бог отново да се съберат всички заедно.
Е, друг път внимавай за какво се молиш, че молитвите се сбъдват понякога, каза си тя и унило надникна в огледалото. Изглеждаше ужасно. Безсънните нощи бяха оставили отпечатък върху лицето й, а тя вече знаеше, че камерата е безмилостна. Би било облекчение да поговори с Джийн и тя се изкушаваше да й разкаже всичко, но толкова се срамуваше. Шарлийн едва не се разплака, но си помисли, че това ще се отрази зле на очите й. Затова напълни умивалника с ледена вода и поемайки дълбоко дъх, потопи лицето си в него.
Беше ужасно. Като да се давиш в замръзнало езеро. Но така щеше да възвърне естествения цвят на бледите страни и очите й нямаше да са така подпухнали. Преброи бързо до петдесет и вдигна глава да си поеме въздух.
Не беше достатъчно, затова донесе формички с лед, изсипа кубчетата във водата и ги разбърка с ръка. Божичко, колко беше студено! Но въпреки че не й беше приятно, щом се погледна, се принуди да повтори. Изглеждаше стара… може би на трийсет години!
Отново с лице в ледената вода, се помъчи да не мисли за Флора Лий, която ги изостави и не ги потърси толкова време. Просто се беше пропила. Дийн беше дете на Флора Лий, нейното сладко момченце. Как можа да го изостави и никога повече да не го потърси, за да му помогне?
Тя извади лице от ледената вода. После си спомни. За бога, днес нямаше снимки! Днес беше един от малкото й почивни дни, но пък в този ден трябваше да свърши онази услуга на Доуб! Лицето й пламтеше и щипеше от ледената вода.
Около всичките тревоги по майка си, полицията и сериала почти беше забравила за търга на митницата, на който трябваше да иде заради Доуб. За щастие се падаше в почивния й ден. Шарлийн заръча на Дийн да не казва на никого къде отива — просто е излязла да се поразходи.
Облече се бързо. Колата с шофьора пристигна точно навреме — беше я поръчала не от студиото, а от агенцията за коли под наем, която развеждаше по домовете жените чистачки. Погледна се в огледалото в хола, преди да излезе през кухненската врата. Всичко бе наред. Дълга черна перука под пъстро шалче, вързано на врата, огромни черни очила в стил Джеки Онасис, раздърпан шлифер, който бе взела от филмовия гардероб чрез Май, два пуловера, чифт торбести дънки на Дийн. Точно така. Дори и той нямаше да я познае.
— За нея ли работиш? — попита я шофьорът, докато пътуваха.
— За кого? — Въпросът я стресна.
— За Шарлийн Смит. Нали излезе от нейната къща? Какво представлява тя?
Шарлийн се поотпусна и се усмихна на себе си.
— Да, работя за нея. Много е симпатична.
Е, всичко това беше вярно. Работя за себе си… и за Дийн, и сега може би за мама… и наистина съм симпатична. Но осъзна, че не беше преправила гласа си и че е по-добре да си мълчи. Не знаеше кой може да я наблюдава или следи. Молеше се само Доуб да не й направи някоя беля.
Защото сега не беше само Дийн, сега и майка й имаше нужда от нея, поне за известно време. Шарлийн вече й бе дала пари да смени квартирата и да се запише във фризьорско училище и още малко за хубави дрехи. Не можеше да си позволи да се забърка в някаква неприятност заради този бизнес на Доуб.
В голямата сграда Шарлийн последва упътванията на служителя на входа, който така и не я погледна втори път. Озърна се из просторното фоайе да се увери, че ги няма репортерите, които очакваше при всяко излизане от къщи. Дегизирането й свърши работа.
Влезе в пълната зала за търгове и изведнъж я обгърнаха суматоха и шум. Записа се под фалшиво име, както я бе научил Доуб, въпреки че не беше сигурна това законно ли е, или не. Връчиха й едно листче с инструкции как да наддава и каталог с описание на стоките. Шарлийн си намери място на задните редове и зачака да извикат поръчания номер, после прелисти брошурата, търсейки стока 604. Трябваше да знае в какво се забърква.
Докато разлистваше страниците на дебелия каталог, сърцето й щеше да се пръсне. За какво ли ще наддава? Продаваха се най-различни неща.
Тя харесваше Доуб, но знаеше, че той не е от най-честните в бизнеса. Въпреки всичко му се доверяваше. Щом казваше, че няма за какво да се тревожи, тя му вярваше.
Наркотици? Не, не и Доуб. Беше добър християнин, едва ли щеше да се занимава с наркотици. Но какво? По челото и горната й устна избиха капчици пот. Не беше спирала да мисли за това, откакто излезе от къщи.
Могат ли да ме арестуват, запита се Шарлийн, поглеждайки към униформената охрана, застанала на различни места из залата. Ще бъде ужасно. Ще разберат за Тексас, за нея и за Дийн. Обзе я паника.
Все още не бе намерила описанието на стоката в каталога, когато чу да викат „Шестстотин и четири с начална цена сто долара“. Шарлийн замръзна на мястото си. Не знаеше какво да прави и не направи нищо, тъй като Доуб й бе казал, че едва ли ще се наложи да плати повече от седемдесет и пет долара.
Когато никой от залата не пожела да наддава, Шарлийн чу как ръководещият търга смъкна началната цена на петдесет долара. Значи беше постъпила правилно. Усети дланта си върху дръжката на лопатката за наддаване влажна и гореща. Сега трябваше да я вдигне, знаеше това, но блъсъците на сърцето й я задавяха. Виеше й се свят. Охраната в залата оглеждаше редовете със столове. Шарлийн придърпа напред шалчето и вдигна лопатката, после бързо я свали.
Водещият търга кимна в нейна посока и продължи да каканиже. Шарлийн съвсем се обърка. Тя усещаше как все по-силно трепери. Ако в тези пакети има наркотици, Доуб Самюълс, и ме тикнат в затвора, няма да ти го простя. Хайде пак, отново вдигна лопатката тя.
— Продаден, номер шестстотин и четири продаден за шейсет долара на купувач сто двайсет и три.
Шарлийн погледна номера на лопатката си, за да се увери, че е нейният, после предпазливо се озърна. Никой обаче не й обръщаше внимание. Водещият търга вече беше преминал към следващия номер. Тя почака няколко минути, за да се успокои, после стана колебливо и се запъти към касата. Подаде на отегчената жена парите и получи квитанция и обяснения кога и откъде да си прибере стоката.
Когато си тръгна от касата, очакваше с ужас някой да изкрещи подире й, но никой не го стори. Качи се в асансьора и след като вратите се затвориха, за пръв път, както й се стори от часове, въздъхна с облекчение. Погледна квитанцията за покупката, която все още стискаше в ръка, прочете описанието на онова, което току-що бе купила за Доуб, и ахна.
Кой нормален човек щеше да купи 837 обувки само за ляв крак?