Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (71)

20

След като седмици наред Лайла тормози Ейра по телефона да й уреди пробни снимки за „Роди се звезда“, той най-сетне й предложи да го посети и тя знаеше — просто бе сигурна — че е ударил нейният час. Всички свещи и жертвоприношения на Надя се бяха изкупили. Лайла бе сигурна, че е родена да изиграе тази роля.

Тя се облече старателно за срещата си с Ейра. Човек не знае на кого може да попадне в тази кантора. Обу си стегнат чорапогащник в електриков цвят. Огледа се в голямото огледало, което заемаше цяла стена в съблекалнята й. Краката й направо нямаха край. При ръст сто и седемдесет плюс десет, както бе отговорила лукаво на репортерите, поне половината бяха крака. Усмихна се на отражението си и размота кърпата, с която бе увита косата й. Все още влажна, тя се свлече в пламтяща каскада, а червеният цвят се подчертаваше още повече от синьото на чорапогащника. Огледа гърдите си с оценяващ поглед. Бяха съвършени, но не много големи. Големите, наистина големите гърди бяха привлекателни. Но сега, след като бе станала известна, всякаква хирургическа намеса щеше да доведе до твърде много усложнения. Ако се опиташе, сигурно щеше да се види във всички булевардни вестници. Постави ръка върху всяка гърда и пощипна зърната, за да се зачервят. Да, изглеждаше като съвършената жена, помисли си тя. Стига й толкоз. Въздъхна и се обърна.

Оглеждайки пълната с дрехи стая, тя избра семпла бяла копринена тениска и мека яркожълта кожена пола. Заоглежда редиците обувки, всеки чифт, сгушен в специално отделение. С усмивка избра чифт от змийска кожа, с остри токчета, в електрик. Те добавиха още някой сантиметър към ръста й.

Отиде в спалнята да среши все още влажната си коса. Никога не я реши с четка, когато е влажна, беше я учила Тереза, защото четката пречупва влажните косми. Лайла предпазливо прекара гребена през косата си, почака за миг под кехлибарените лампи, които изсушиха и последната влага, без да повреждат дългите кичури. Тръсна глава с одобрение. Най-сетне отвори с щракане касетката с бижутата си. Извади кръста от лазурит, който й бе подарил леля Роби, и го закопча около врата си. Погледна снимката на Надя и се усмихна.

 

 

— Ти ще станеш голяма звезда — заяви Ейра. Седеше зад писалището си, когато въведоха Лайла в кабинета му. — И сега си известно име. Но ще станеш още по-известна. Ще бъдеш звезда.

Лайла изимитира смях.

— Ще ме извиниш, но аз вече зная това, Ейра. Надявам се, че и за теб не е новост. Май каза, че имаш добри новини за мен. Сега ми ги кажи.

— Лайла, къде е възпитанието ти, миличка? Идваш тук, сядаш и започваш с въпроси, винаги с въпроси. Защо не си малко по-общителна? Да изпиеш с мен едно кафе, чаша вино, да поговориш за нещо друго.

— Ейра, това е шоубизнес. Като че ли може да има нещо по-важно от него. Какво? Здравето ти? Времето? Не ме будалкай, Ейра. Сега имаш ли за мен добри новини, или не? — Лайла не можеше да чака повече нито миг. Ейра беше като на тръни.

— Наистина имам добри новини. Уредил съм ти главната роля във филма на годината.

Знаеше си! Тя си го знаеше! О, благодаря ти, Надя! Усмихна се на Ейра.

— Това наистина е страхотна новина. Е, не е ли по-важно от приказките за времето? Главната роля нали, Ейра? — Лайла с мъка скриваше задоволството си.

— Главната роля. И филмът ще бъде най-големият хит. „Принцесата на Тайм“.

Лайла изведнъж се изправи на стола си, но като че ли цялата стая се наклони.

— „Принцесата на Тайм“? Мислех си, че говорим за „Роди се звезда“.

— Лайла, колко пъти през последните месеци ти повтарям да забравиш тоя римейк. Нямаше да ти подхожда. Толкоз по-добре, че не го получи. Сега можеш да играеш в „Принцесата на Тайм“. Той ще те направи велика.

— Не разбирам. — Лайла за миг не позна гласа си, който й прозвуча като на малко дете. — Не разбирам.

— Да, Лайла — каза Ейра кротко. — Но ти обещавам, че този филм е по-добър. По-важен от другия.

— На коя са дали ролята, Ейра? — попита Лайла съвсем тихо.

— Не се измъчвай, Лайла. Ти не си момиче за тази роля, повярвай ми.

— Ейра, аз никога не съм била момиче. Не ме наричай повече така. Сега кажи кой получи ролята.

— Ако има някакво значение, мисля, че я получи Джийн Мур. И нека си я играе. Ти си предопределена за по-големи неща.

— Джийн Мур ли? Джийн Мур? — Лайла не можеше да повярва. — Ти, стар некадърнико! — прошепна тя сред развихрящия се в нея гняв, който едва не я задуши. — Роби беше прав. Вече за нищо не ставаш. Изгубил си всякакво чувство. Трябваше да отида при Ортис. Сега можех да имам ролята, вместо да гледам как тази главозамаяна непоносима кучка ми я грабва под носа!

— Но имаш главната роля в „Принцесата на Тайм“, Лайла. Филмът ще бъде по-страхотен от „Междузвездни войни“. И Лукас иска ти да играеш. Всичко е уредено.

— Анимационен филм? С космически кораби и прочее боклуци! Ти да не си откачил? Исках да играя в „Роди се звезда“. Исках тази роля! — Откога ли е криел новината от нея? Откога? Щеше й се да разкъса старото му, плешиво и лигаво лице на парченца, да му изскубе глупавия мустак и да рита кухата му като футболна топка глава, докато се пръсне. Той не се грижеше за нея. Убиваше я, задушаваше я, използваше я. Гадняр. И той като майка й. Лайла си пое дъх.

— Джийн кога получи ролята, Ейра? — Изведнъж тя ясно и отчетливо разбра за какво става дума. Гледаше го внимателно и видя как устните му потръпнаха.

— Не съм сигурен — измърмори най-сетне той.

— Хайде, сети се! — настоя Лайла.

— Виж какво, Лайла, уредих ти пробни снимки. И те не свършиха работа. Какво значение има кога са взели решение? Решения се вземат и от тях се отказват. Надявах се, че след като те видят, могат да размислят…

— Значи те вече са били избрали Джийн, когато се явих на пробните снимки! Тя вече е имала ролята, нали? Това за неприятностите със сценария бяха просто глупости. Виждам я на снимачната площадка, тя знае, всички знаят, освен мен! Какъв заговор да ме унизите. Направи го само да ми затвориш устата, да ме залъжеш като дете. Тереза те накара да го направиш, нали? Вие с Тереза сте го измислили. За каква ме смятате, за кръгла глупачка ли?

— Не, Лайла. Не…

— Тя ревнува. Не може да ме остави да получа ролята, която някога е играла. Не може да понася да ме гледа на екрана.

Той посегна към кърпичката да избърше влажната си уста. Тя се извърна, защото изведнъж й се догади. Беше отвратителен, хлъзгав, лигав, люспест гущер, а не човек.

— Лайла, виждам, че си много разстроена, но трябва да разбереш, че това не е единствената роля за теб. Дори не е най-добрата. Режисьорът не е проверен и мисля, че този филм не е лъжица за неговата уста. Един римейк е винаги рискован, а пък повторните версии на класическите филми са още по-опасни. Виж какво стана дори с Костнър, когато се опита да замени Ерол Флин.

— Да. Спечели петдесет милиона долара.

Започна да трепери и не можеше да се овладее. Надя беше сгрешила. Боже господи! Обърна се отново да погледне Ейра. Олигавената му муцуна. Беше родена да тържествува над Тереза, да се освободи от Ейра, от Роби, от всички тях. Но Ейра и майка й се бяха наговорили. В това беше сигурна. Може би с помощта на Роби. Той е готов на всичко, което поиска Тереза, дори да се сприятели с Лайла под претекст, че й помага, като междувременно заговорничи с Кукловодката против нея. Те й отнеха ролята.

— Какво ти каза майка ми за мен? — попита тя. — Какво каза ти на Ейприл за мен?

— Нищо, Лайла. Моля те, трябва…

— Какво ти каза тя? — попита отново Лайла, повишавайки глас.

— Лайла, това няма нищо общо с Тереза или с мен. Ти се яви на пробните снимки. Не са ги харесали. Пробните снимки си бяха твои, нещо, което аз…

Лайла се хвърли насреща му и впи пръсти в старческото гърло. Започна да стиска, с дълбоко забити дълги пръсти в пуешките гънки по врата на Ейра.

— Какво ти каза за мен? — изкрещя тя, прекъсвайки достъпа на въздух до трахеята му. — Какво ти каза?

 

 

Ейра прекара останалата част от сутринта в опит да се съвземе. След като секретарката му и двама служители отскубнаха Лайла от гърлото му, след като охраната я изведе от кантората му, след като Ейра глътна няколко хапчета и успя да прокара чаша сладък чай през измъченото си гърло, той помоли да не го безпокоят повече. Легна на големия син диван в кантората си и усети, че трепери. Тази жена беше като змия! Вдигна ръка към гърлото си и поклати глава. А иначе беше яка като бик и много опасна. Отново поклати глава. Какво да прави?

Ейра вече не беше млад, а в момента усещаше всяка една от своите осемдесет и четири години. Може би лекарят му беше прав. Може би беше време да се оттегли, да се премести в къщата си в Палм Спрингс. Беше вече твърде изморен да се занимава с този луд свят. Може би му оставаха още десетина години живот. Ще се препича на слънчице, след като бе оцелял при изтреблението на арменците, оцелял дори в Холивуд, и ще се радва на живота. Ще играе по малко голф. Ще се среща с Франк и Джони, и с другите си приятели.

Самата мисъл да се оттегли, да изостави всичко го замая. Цели петдесет години само бе сключвал сделки. Оцеля, докато студиите фалираха. Успя да спечели власт, а не да изпадне като другите. Вярно, напоследък бе изгубил по някой клиент заради такива акули като Ортис, но все още го уважаваха, все още участваше в играта и все още се опияняваше от истинската работа.

Сцената с Лайла Кайл обаче му дойде твърде много. Беше сгрешил с това момиче. Тя беше луда. По-зла от Крофорд. А той беше предал старата си клиентка Тереза заради нея. И по-лошо — след като веднъж пое Лайла, той не успя да я представи. Не трябваше да й урежда фалшивите пробни снимки за „Роди се звезда“. Не трябваше да се опитва да я накара да забрави за филма. Тя, като повечето от новите звезди, нямаше нищо, освен его и амбиции. А сега без студиите, без истински контрол навсякъде цареше хаос.

Сети се за реакцията на Луис Б. Майер, когато научил, че Чаплин и Пикфорд образували своя собствена филмова компания. „Лудите превзеха лудницата“, беше казал. А „Юнайтед Артистс“ наистина беше лудница. Артистите имаха нужда от бизнесмени, които да им помагат, а бизнесмените имаха нужда от артисти, за да създават продукт. Ейра бе посветил над петдесет години да направи този брак успешен, но нещата сега бяха още по-лоши отпреди.

Е, време му беше. Купонът свърши. В известен смисъл би трябвало да благодари на тази хлапачка, че му разкри истината. Той ще се оттегли. Ще се радва на живота. Ще почива. Не без съжаление, но с облекчение.

Телефонът иззвъня. Той вдигна слушалката. С кого ли ще го свърже Елен, почуди се той.

— Ейра, съжалявам, че те безпокоя, но мисля, че е важно. Обажда се Майкъл Маклейн. Много е разстроен. Казва, че трябва да се срещне с теб възможно най-бързо. Евентуално за импресарска смяна.

Ейра премигна и избърса уста. Майкъл бе негова звезда, негово протеже, историята на неговия успех. Но Майкъл го беше напуснал преди девет години, в разгара на кариерата си, за да се прехвърли при Сай Ортис. Ейра бе дочул напоследък приказки, че нещата помежду им не вървели добре. Възможно ли е блудният син да се завръща в лоното? Да представя отново Майкъл Маклейн! Да го отмъкне от Сай Ортис! Това ще докаже на всички, че Ейра Сагарян все още е в играта. Ейра въздъхна. Магаре! По̀ ще си добре в Палм Спрингс. Не можеш ли да се откажеш? Това ще те убие.

Погледна за миг с невиждащи очи. Какво да прави?

После се усмихна в слушалката.

— Нека да дойде — каза на секретарката си. — Ще се радвам да го видя.