Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (68)

17

Майкъл Маклейн вече бе дал на Сай снимките с Шарлийн. После му изпрати видеокасетата с Джийн Мур. Но трябваше или да легне с Лайла, или да фалшифицира нейна снимка, за да си запази реномето и да си осигури първото място на афиша, пред Рики Дън.

Е, помисли си той, другите две доказателства са редовни, какво от това, че ще трябва да изфабрикувам третото? Всяка дългокрака и висока мадама от бранша ще свърши работа, ако си сложи червена перука и не е на фокус. В крайна сметка какво очаква Сай? Едър план ли?

Но цялото това приключение остави у него неприятно чувство. Не че му пукаше за тая кучка Лайла или за Шарлийн. Всъщност му харесваше Джийн — беше умна и забавна — но той бе доловил, че тя нито си е изгубила ума по него, нито пък се престарава да му достави удоволствие. А Майкъл обичаше жените да са точно такива. Освен това тези белези. Грозни, почти зловещи, но толкова потайни, че бяха почти еротични. Майкъл не повярва нито за миг, че са от автомобилна катастрофа. Преди всичко бяха твърде симетрични. А и каква ще е тази катастрофа, че да трябва да има белези от вътрешната страна на бедрата, по обиколката на таза или под всяка половинка на задника? Очевидно се бе подложила на пластична хирургия, но до каква степен? В крайна сметка момиче на нейната възраст бе твърде младо за подобни операции.

Сбърчи чело, после си напомни да не се мръщи. Всеки път това му струваше терапия с колаген. Е, можеше да се откаже от Джийн Мур. Нямаше проблеми. И въпреки гадния характер на Лайла щеше да се съсредоточи върху нея. Нека до Сай стигнат слухове, че излизат заедно. Той поглади челото си и набра номера на Лайла.

 

 

Джийн седеше на голямото меко кресло в апартамента си в „Риджънт Бевърли Уилшир“. Беше опънала тук временно палатка, докато си намери нова къща и Ла Брек я одобри. Къмпингът беше много луксозен. Телефонът, който звънеше наблизо, бе един от шестте в двете големи стаи — имаше още един на писалището, по един на двете нощни шкафчета и дериват в банята. Джийн се чудеше кой ли разговаря с приятелите или партньорите си, когато се къпе или се облекчава. Самата баня бе великолепна и по-голяма от нюйоркския й апартамент. Цялата беше в бял мрамор и освен двата умивалника, тоалетната и ваната с размери на басейн имаше отделна кабина с парни душове и бял шезлонг.

— Обявиха номинациите — каза Сай по телефона с тържествуващ глас.

Джийн си спомни, че номинациите за „Еми“, официално известни като предложения за награди на Академията по телевизионно изкуство, трябваше да се обявят тази седмица.

— И какво ни е положението? — попита тя.

Въпреки че никак не зачиташе наградите на филмовата индустрия, актьорите и снимачният екип на „Три момичета на път“ бяха се трудили толкова усърдно. Не беше онова, което очакваше, но сериалът заслужаваше нещо.

— Искаш да кажеш, че още не си научила? Вътре си.

— Номинирана съм? Божичко господи!

Джийн си спомни за играта си в „Джак и Джил“ и за наградата, която получи за изпълнението си. Приятелите й в „Свети Малахий“ се побъркаха от радост, както и тя самата. И Сам. Тогава всички й предричаха голямо бъдеще.

— Ами сериалът? Ами останалите актьори? — попита тя отново.

— Забрави за малко сериала, Джийн. Забрави за другите. Предложили са те за… наградата „Еми“. Само след шест месеца игра в телевизията. Разбираш ли какво означава това за кариерата ти? С твоя талант и номинацията за „Еми“? А може би и с наградата? Хей, детенце! Ще ни удавят в предложения.

Джийн трепна. Тя бе съобщила на Сай резултата от пробните снимки за „Роди се звезда“. И за предложението. Но не му бе казала, че е решила твърдо да приеме. Щеше само да се опита да я разубеди.

— Сай, благодарна съм за признанието, наистина съм благодарна. Но знаеш ли, „артистът струва колкото последната си роля“. — Тя се разсмя. — Ако след година-две дойда да те моля да ми осигуриш някакво дребно участие… а знаеш, че и това може да се случи… искам да си спомниш за този разговор. И когато ти кажа: „В крайна сметка бяха ме предложили за наградата «Еми»“, не искам да отговаряш: „Да, но къде си се снимала напоследък?“. Чуваш ли, Сай?

Сай на свой ред се разсмя.

— Много си цинична за толкова младо момиче.

— Предпочитам да го нарека отчитане на всички възможности.

— Надявам се, че и Шарлийн ще ги отчете. И тя е предложена.

— И двете ли? Нали не се шегуваш?

— Не се шегувам. И Лайла също.

— Предложили са и трите ни?

Колко типично. Да не би да се свършат историите за съперничеството помежду им. Господи! Холивуд! Това нямаше да свали напрежението на снимачната площадка.

— Чуй ме, Сай, прегледа ли договора ми за „Роди се звезда“?

— Ти ме чуй — имам три по-добри предложения за теб.

— Забрави ги. Получи ли договора?

— Да.

— Чудесно. Само това ме интересува. Защото ще играя в този филм. Не ми казвай повече нито дума. Ще се обадиш ли на Шарлийн с добрата новина?

— Да.

Усети го как беснее вътрешно.

— Чудесно. И аз ще й се обадя да я поздравя.

Но преди да го направи, телефонът отново зазвъня. Тя вдигна слушалката до ухото си и едва не я изпусна, когато чу гласа на Сам Шийлдс.

— Поздравления.

— Добрите новини се разчуват бързо! — засмя се тя.

— Как ще го отпразнуваш?

— Още не съм решила.

— Какво ще кажеш за един обяд с режисьора си в петък?

— Не — подразни го нарочно тя. — Мразя да ям с Марти.

Той се разсмя.

— С твоя филмов режисьор. Подписа ли договора?

— Дотогава ще го подпиша — обеща тя.

— Чудесно! Тогава ще отпразнуваме две неща! В петък в Музея на Гети? В един часа?

В Ню Йорк Сам често определяше срещи в кафенетата на музеите. Бяха евтини и обикновено красиви, макар че храната рядко бе артистична. Колкото повече се променят нещата, толкова повече си остават все същите, помисли си тя.

— В един часа — съгласи се тя и притисна слушалката до ухото си дълго след като той вече бе я оставил.

 

 

Шарлийн затвори телефона и се обърна към Дийн.

— Какво има? Да не се е случило нещо лошо?

Дийн гледаше „Шоуто на Анди Грифит“, епизода, в който леля Бий вкарва туршиите си в състезанието. Шарлийн знаеше, че го е гледал хиляда пъти, отдавна е разбрал, че Анди и Опи мразят туршиите й и са ги сменили с купешки и когато леля Бий спечелва състезанието, налага се да й кажат. Дийн знаеше всичко това, но гледаше, като че му е за първи път. Шарлийн въздъхна.

Тя седна в другото кресло и му посочи с жест да изключи видеото. В стаята изведнъж стана тихо.

— Не, всичко е наред, Дийн. Всъщност всичко е както трябва. Току-що научих, че са ме предложили за награда. За наградата „Еми“.

— Ъхъ — отвърна той в очакване Шарлийн да продължи.

— Бих искала мама да можеше да види всичко това — каза Шарлийн. — Мисля, че наистина щеше да е доволна.

Дийн кимна, а после подсвирна и Кара, Кримзън и Кловър дотичаха и седнаха пред него.

— Шарлийн е спечелила награда — каза той и плесна с ръце.

Трите кучета заудряха предните си лапи, като че ли ръкопляскаха. Нов номер. Шарлийн се усмихна. Дийн винаги успяваше да я разведри.

— Още не е награда. Но Сай казва, че това ще ми помогне да си намеря нова роля.

— Нова роля ли? Нали имаме толкова много пари сега, че няма да трябва никога вече да работиш?

Шарлийн се замисли.

— Мистър Ортис го обясни другояче. Има данъци и такси и разни такива неща. Но, да кажем, че искам друга роля след тази. Сай казва, че номинацията ще помогне.

— Какво е номинация?

Шарлийн се опита да изясни за себе си нещата, докато обясняваше на Дийн.

— Ами всички хора в телевизионния бизнес пишат коя е най-добрата телевизионна актриса според тях. Избират няколко и ги определят за награда. „Номинирани“ значи нещо като „подбрани“. После гласуват само за тях и който спечели най-много гласове, получава наградата.

— С една дума, получила си я вече.

— Не, аз съм една от онези, които са ги избрали за полуфиналите като… ами, знаеш ли, като във футбола.

— Значи ли това, че ще трябва да участваш във финалите?

— Не, сладък. Повече не мога да направя нищо, за да получа наградата. За досегашната ни игра ще гласува комисия.

— Изглежда ми глупаво да преценяват хората като туршията на леля Бий — каза Дийн. — Хората не са туршия. Но след като вече нищо повече не можеш да направиш, защо ми изглеждаш толкова разтревожена?

Шарлийн се съгласи, че не знае защо.

 

 

— С кого ще се състезавам? — озъби се Лайла по телефона на Ейра. Когато той не й отговори веднага, тя отново попита: — С кого, Ейра. Кажи ми!

— Лайла, това не е важно точно сега, нали? В крайна сметка си номинирана за наградата „Еми“ — каза Ейра.

— Това е само кандидатура. — Какво казваше майка й за номинациите? Те били като последните десет секунди в играта при равен резултат. Но само крайният резултат има значение.

Ейра не се опита да потисне въздишката си.

— Шарлийн Смит и Джийн Мур.

— Ти сигурно ме будалкаш, Ейра? Тия ли две дървенячки? Та те играят второстепенни роли. Толкова са смотани! С тях ли ще се състезавам? — Лайла вече крещеше.

— Състезание няма, Лайла — въздъхна Ейра тихо. — Виждаш колко е било трудно за Академията да избере една от трите, като се има предвид разпределянето на ролите в сценария.

— Не виждам нищо подобно, Ейра. Съсипах се с тия серии. Не ми беше лесно да си намеря работа, след като съм дъщеря на звезда. Трябваше да се напъвам двойно повече от всички останали, за да получа онова, което имам. А тия две невзрачни същества станаха известни за двайсет и четири часа. Това просто не е честно, Ейра. А какво става с „Роди се звезда“? Още ли няма нищо?

— Научих, че все още е в подготвителна фаза, Лайла. Нови неприятности със сценария. Пробните ти снимки били добри. Сега повече нищо не можеш да направиш за „Еми“ или за „Роди се звезда“.

Лайла тресна слушалката.

Захапа кокалчето на пръста си. Сигурно има нещо, което мога да направя. Поне нещичко. Лайла за пръв път се почувства самотна в новата си къща. Нямаше на кого да разкаже за номинирането, нямаше с кого да крои планове, нямаше кой да я похвали или да я обожава.

Лайла зарея поглед през стъклените врати към океана. Какво беше казала в деня, когато реши да купи къщата? Когато научи, че това е къщата на Надя Негрон? Тя ще ми донесе късмет. Къде ми е късметът, Надя?

Надя бе спечелила един от първите си „Оскари“ за ролята в „Роди се звезда“. Лайла четеше всичко за нея, откакто купи къщата. Но около тази награда имаше нещо. Дали другите кандидатки не бяха умрели? Не, имало е някакъв скандал. Огромен, мръсен скандал. Той унищожил другите претендентки и осигурил на Надя „Оскара“.

Сега вече Лайла си спомни. Надя е била в дъното на целия този скандал, за който се говорело с години след това. Лайла вярваше на слуховете. Надя Негрон е била влиятелна. Не е седяла да чака. Може би Надя ще й помогне. Може би именно тя ще й помогне.

— Ще се опитам да се свържа с Надя — каза Лайла на глас, докато се качваше по стълбите.