Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (65)

14

На Лайла й се струваше, че май няма хора в живота й, които да не искат нещо от нея. Марти искаше благодарността й, Майкъл искаше тялото й, Роби искаше славата й и всеки глупак из околността искаше нейния автограф. Този следобед тя желаеше единствено да бъде за малко сама, но никой не я оставяше на мира.

Леля Роби се обади и помоли да дойде. Нямаше да бъде само приятелско посещение, Лайла бе сигурна в това. Тонът му й подсказа, че има нещо. Но каквото и да беше, Лайла не даваше пет пари.

Изтегна се на шезлонга, тялото й блестеше под тънкия слой плажно масло. Зад гърба й се простираше плажът на Малибу, ослепително бял под слънцето, а вълните прииждаха безспир. Тя усети как възлите на напрежение започнаха да се развързват и си наложи мислено да отпусне мускулите на тялото си. Чу стъпки, отвори очи и видя едрото тяло на леля Роби, което се измъкваше зад ъгъла на къщата.

— Къде са ти ролковите кънки? — извика тя и отново затвори очи. — Остави да се сетя сама. Хосе ли е виновен?

Лайла чу как Роби се довлече до другия шезлонг и се пльосна с грухтене.

— Този швестер залепи проклетите колела. Стегнато, като дупе на жаба.

Лайла отвори очи и се надигна, прибирайки облегалката на шезлонга до седнало положение. Взе една кърпа и попи потта по челото си.

— Ако искаш нещо за пиене, ще трябва да си вземеш сам — каза тя. — А на мен донеси диетична кола.

— Къде е Йоланда?

— Стегни се, Роби. Йоланда беше пред-пред-пред-предпоследната нелегална мексиканка. Изхвърлих последната мързелива кучка тази сутрин. Кармен или Кармела, която и да е.

— Защо? Да не си я хванала да ти мери короната или нещо подобно? — озъби се Роби, докато отиваше да вземе питиетата.

Това прозвуча твърде остро, за да се хареса на Лайла. Усети как мускулите й отново се стегнаха. Просто ще трябва да се отърве от него. Изчака, докато Роби се върна.

— Просто ценя дискретността. Ако им кажа да не влизат в някоя стая, те отиват точно там. Ако заключа някое чекмедже, искат да знаят защо. — Лайла въздъхна. — Така че, Роби, ако имаш нещо наум, изплюй го, за бога. Мразя тези твои заобиколни заяждания. Напомнят ми твърде много за едно лице, което познавах.

Тя остана да наблюдава как изразът на Роби се променя от престорена изненада в покорство.

— Добре — каза той и отпи от своята водка „Колинс“, като че ли да смаже гласните си струни. Лайла чакаше.

— Видях се с майка ти — каза Роби и замълча, сякаш на Лайла изобщо й пукаше.

— Не е ли умряла още? — попита тя.

— Зле е, Лайла. Направо се разпада.

— И Съветският съюз се разпада. И двата случая са ми абсолютно безразлични.

Роби стана, приближи се и седна в краката на нейния шезлонг.

— Лайла, имам нужда от помощта ти да я постегнем. Тя направо се унищожава, а Кевин й помага. Моля те, Лайла, и ти имаш пръст в това падение. — Отпи още една глътка от питието си, а после вдигна запотената чаша и се загледа в нея. — В крайна сметка ти си й дъщеря.

Лайла не се замисли нито за миг. Вдигна двата си крака и ритна Роби достатъчно силно, за да се изтърси направо върху дървената настилка. Не видя шокираното му лице, усещаше само собствения си гняв.

— Ти, проклет лицемер такъв — закрещя тя, застанала над него. — Просто ревнуваш, че прекарва повече време с Кевин, отколкото с теб, и след това имаш нахалството да пробутваш точно на мен най-стария номер с вините, измислен на тази планета? Като че ли собствената ти майка не живее от социални помощи някъде из Минесота… не знаеш дори къде… и имаш нахалството да учиш мен на синовен дълг? Е, не съм й дъщеря. Разбра ли? Не съм и никога не съм била!

Роби се изправи с мъка на крака, докато Лайла отиде до портата. Но продължаваше да скимти.

— Не мога да се справя сам, Лайла. Тя има нужда от помощ, а няма кой да й помогне, освен теб и мен. Кен не ще да се приближи до нея, не иска да я вижда вече в къщата. Ти трябва…

— Бабината ти трябва, Роби. Чуваш ли ме? Бабината ти. Тя е твоя приятелка, а не моя. — Лайла се завъртя рязко и влезе в къщата, а Роби тръгна по петите й.

— Ако не направиш нещо…

— Какво? Какво ще стане, Роби, ако не направя нищо? Какво може да се случи на Лайла Кайл, ако тя не направи нищо за Тереза О’Донел?

Роби потриваше задника си на удареното място.

— Иди да я видиш, Лайла. Обади й се. Тя те обича по свой си начин. И й липсваш.

Изведнъж Лайла стана ледено спокойна. Мислеше, че Роби я разбира, но сега виждаше, че е грешала. През цялото време е бил на страната на Тереза. Беше мил с Лайла само за да е близо до действието, за да може да стори онова, което се опитваше да стори днес — да върне Лайла обратно в ноктите на Тереза.

— Тя не обича нито мен, нито който и да било друг. Просто иска да играе. Иска да се върне в Холивуд. Липсва й публиката, а не дъщерята. Върни се при тази кофа и й кажи какво съм казала: време й е да мре. И докато й го съобщаваш, пукни и ти с нея, предател такъв.

Лайла отиде спокойно до стълбището, което водеше към спалнята й, после се обърна.

— Сега си върви, Роби, и вече не се приближавай до мен. Не искам повече да те виждам тук, никога вече. Заразен си, точно като нея.

Тя тръгна по стълбите и още преди да се изкачи догоре, усети, че е сама в къщата.