Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (63)

12

Джийн изпълни обещанието си. Сега, след като бяха репетирали репликите повече от час, Шарлийн се чувстваше по-уверена.

— Това наистина ми помага — каза тя бодро. — Толкова съм ти благодарна, Джийн.

Бяха в къщата на Джийн. Джийн забеляза, че двете имат нещо общо — и Шарлийн никога не разпитваше хората за дома им, нито пък споменаваше миналото или личния си живот. Но сега, когато репетицията им свърши, малката сякаш искаше да си поговорят. Тя се изправи, протегна се и разтърси невероятната си коса. После отиде до камината.

— Спомняш ли си какво ми каза онзи ден — да не разкривам личния си живот.

— Аха.

— Е, мисля, че сгафих.

Джийн се усмихна.

— Ако не си откраднала нещо в магазин и не си спала с женен мъж, едва ли ще видиш името си на първите страници на „Инкуайрър“ или „Информър“.

Шарлийн взе един пепелник от полицата над камината и го завъртя разсеяно в ръце.

— Майкъл Маклейн нали не е женен? — попита тя.

Името на Майкъл и нелогичността на въпроса удариха Джийн почти като плесница. Откъде знае Шарлийн за връзката ми с Майкъл? Дали пък снимките от единствената им поява в обществото не бяха попаднали във вестниците? Усети как стомахът й се сви. Или пък той разнасяше името й из целия град? Да не би да разправяше наляво и надясно? Нещо повече, дали разправяше за белезите й?

Уплашена и шокирана, Джийн погледна и видя, че Шарлийн я наблюдава внимателно, с полуотворени съвършени устни, с учудени очи.

— И тебе ли те е чукал? — попита Шарлийн. — О, извинявай — добави и се изчерви. — Обикновено не използвам мръсни приказки. Просто се изненадах.

Джийн не множеше да проумее.

— Ти си спала с Майкъл Маклейн?

Шарлийн кимна. Джийн дори забрави учтивостта.

— Кога? — попита само.

— Съвсем наскоро. Обади ми се и ме покани да излезем. Да вечеряме. В девет часа вечерта! Не вечеряхме, аз просто исках да изпия едно кафе. И той беше мил. Наистина мил. Не трябваше да го правя, но той беше толкова добър и толкова се интересуваше от моите работи. И наистина слушаше какво му говоря. Даде ми някои ценни съвети.

Джийн призна в себе си, че подходът напомняше за Майкъл. Усети как стомахът й се преобръща.

— Значи излизате?

— Не. Само онзи път. И тогава… — Тя помълча и пое дълбоко въздух. — Той ме закара с колата си в каньона и пихме шампанско и… е, както казват, не ми се обади на другата сутрин!

На Джийн й се виеше свят. Дали се е срещал с Шарлийн точно тогава, когато я заведе на сбирката у Ейприл? Е, вярно, че никога не се е правил на девственик. Нито пък й е казвал, че излиза само с нея. Срещнал се е с Шарлийн и я е извел веднъж. И какво от това?

— Подари ми това — каза Шарлийн свенливо и Джийн видя точно копие на своето колие под полото, което носеше Шарлийн. Но изведнъж Шарлийн се разрида. — Онова, което направихме, не беше хубаво. Не постъпих добре. — И после разказа объркано какво точно се е случило.

Джийн не вярваше на ушите си! Нима това беше същият човек, който толкова лесно прощаваше несъвършенствата й? Да напие Шарлийн и да я насили против волята й? Джийн усети как стомахът й се сви.

— Шарлийн, но това си е чисто изнасилване.

— Какво?

— Изнасилване, Шарлийн. След като не си искала.

Джийн потръпна. Трудно й бе да повярва, че нежният любовник Майкъл е способен на това. Но Джийн бе сигурна в едно — това момиче не лъжеше.

Шарлийн унило сви рамене.

— Получих си заслуженото, че измамих Дийн. Чувствам се толкова жалка. — Погледна към Джийн. — Май трябваше да се сетя, че не съм достатъчно умна за него. — Помълча и избърса очи. — Той наистина ли те харесва, а? И ти го харесваш, нали?

— Харесвах го — въздъхна Джийн. — Шарлийн, той и мен ме харесва. Но не ме е насилвал. И не е твоя вината, че така се е случило.

О, как можа да бъде толкова глупава? Всъщност беше се хванала на приказките му, на старите номера. Никога не бе споменавал за Шарлийн. Но сигурно подходът е бил същият. Съветите, колието. Да, помисли си Джийн сухо, а ти си мислеше, че си нещо особено. Погледна Шарлийн. Детето е искрено. А той е преметнал и нея. Горкичката. Джийн щеше да признае на Шарлийн, но не цялата истина. Не защото все още поддържаше връзка с Майкъл. Нямаше да е за дълго.

— И аз спах с него — призна тя. — Не много пъти — добави.

Шарлийн помълча за миг.

— Хареса ли ти?

Джийн се изненада от прямия въпрос.

— Е… — помисли малко. — Харесваше ми идеята. Харесваше ми мисълта, че прочутият Майкъл Маклейн е с мен, но ако бъда честна, не беше кой знае какво. Все ми се струваше, че всичко е хореография.

— Какво е това хоре-о-графия?

— Като че ли го е правил хиляда пъти преди това… като че ли е репетирал всичките си движения.

— Да, знам какво искаш да кажеш. Като че ли не е там.

— Именно. Правеше всичко, каквото трябва, но не можех да го почувствам.

— Аха. Като бъдника в камината по Коледа, дето го показват по телевизията. Прилича на огън, но не можеш да почувстваш топлина.

Джийн се разсмя.

— Точно така.

— Не исках да се стига дотам, ала въпреки това наистина го харесах — призна Шарлийн. — Но после той вече не ми се обади. Сигурно се е влюбил в теб.

Джийн се разсмя.

— Едва ли. — Господи, помисли си. Станала си на трийсет и седем години и все още се хващаш на актьорските номера. Нямаше ли да се научи някога? След колко ли време Майкъл щеше да я зареже? Е, тя щеше да е първа. Край. Наведе се към Шарлийн. — Но аз не съм знаела за всичко това, иначе нямаше да се срещам с него. Съжалявам, ако съм те огорчила. Никога не бих постъпила така с приятелка. Правили са ми този номер и знам, че боли.

— О, Джийн! Коя жена може да ти отнеме мъж? Толкова си страхотна и талантлива, и умна.

Джийн само се усмихна.

— И аз съм минала по пътя на грозното пате — каза тя.

Шарлийн кимна.

— Сигурно си минала, защото, ако винаги си била хубава, нямаше да имаш жалост към грозните момичета. А минала ли си по пътя на глупостта и тъпотата?

Джийн отново се разсмя.

— Мисля, че сега минавам — каза.

— Джийн, не ми е работа, но само искам да знаеш, че вчера Майкъл Маклейн се обади на Лайла.

— На Лайла ли?

— Спомняш ли си, когато каза на Марти, че има среща? Мисля, че отиваше с Майкъл.

— Откъде разбра? — попита Джийн остро. Гадеше й се, ръцете й се изпотиха.

Шарлийн обясни какво е дочула случайно. Джийн съвсем се обърка. Каква игра играеше Майкъл? И колко тъпа се бе оказала тя самата?

— Не мога да повярвам, че съм била толкова глупава — каза Шарлийн.

— Искаш ли един съвет?

— И още как.

— Не мисли за това, Шарлийн, и не го споменавай пред никого. Не е било твоя вина. Междувременно ни се е случило нещо наистина странно и наистина голямо. Като на Пепеляшка. Единият ден метем край огнището, а на другия сме принцеси. И невинаги знаеш кой е принцът, кой жабата. — Отново се сети за Майкъл. Истинска жаба. — Това е голяма промяна, за да се приспособиш лесно. Така че и двете малко сме откачили. Нека си обещаем една на друга, че повече няма да грешим така. — Джийн протегна ръка.

Шарлийн пое ръката й и я раздруса въодушевено.

— Дадено — каза тя. Помълчаха малко. — Знаеш ли, Сай Ортис ме кара да записвам плоча.

— Не подозирах, че можеш да пееш.

— Не мога. Но той казва, че от това ще паднат доста пари. И много иска да го направя. Мислиш ли, че трябва?

— Не знам, Шарлийн. Може би, ако ти го желаеш. Сай Ортис не иска да правя пробни снимки за един филм, но аз все едно ще ги направя утре сутрин.

— Браво на теб. Притесняваш ли се?

— Малко. Всъщност много.

— Може ли да те питам нещо друго?

Джийн кимна отново.

— Сериозно ли говореше, като каза, че не би направила нищо подло на приятелка? — Помълча неловко, но после попита: — Мен за приятелка ли ме имаш?

— И още как — изимитира я Джийн съвършено. Шарлийн се разсмя.

— Хей, май е време да тръгваме. Трябва да ходя в студиото за тия записи — въздъхна тя.

Двете колебливо и стеснително се прегърнаха. Но докато Шарлийн сядаше в колата, Джийн се сети за нещо друго.

— Майкъл откъде ти беше взел номера? — попита.

— Мистър Ортис му го дал.

Джийн замръзна на място. Сай беше уредил и нейната първа среща с Майкъл.

 

 

Шарлийн и Дийн спряха колата на алеята пред звукозаписното студио. Моторът още бръмчеше, когато една млада жена отвори задната врата.

— Мис Смит, толкова съм щастлива най-сетне да се запознаем. Каква чест.

Момичето беше с набрана памучна пола, мексиканска блуза и сандали, които според Шарлийн наистина биха я превърнали в бедна мексиканка, само дето беше руса и окичена с бижута за десетина хиляди долара.

— Казвам се Сандра — продума момичето. — Аз съм прикрепена към вас, докато сте тук, в студиото, затова, ако има нещо, което мога да направя, за да се почувствате по-добре, каквото и да е, просто ми кажете.

Сай Ортис застана помежду им, отпъди Сандра с жест, хвана Шарлийн под ръка и я поведе по стъпалата към входа. Дийн подскачаше пред тях нагоре по стълбите.

Каубойската шапка, която Сай Ортис даде на Шарлийн тази сутрин, се бе смъкнала напред, засенчвайки очите й. Иначе се чувстваше добре в избелелите джинси и неизгладената мъжка бяла риза, вързана под гърдите й, но каубойската шапка я притесняваше, затова сега, припомняйки си думите на Джийн, свали шапката и я взе в ръка за ремъчето. По дяволите, та тя не носеше такава и в Тексас. Защо точно сега? Новите ботуши я стягаха. Целият й костюм беше идея на Сай.

— Тези хора са свикнали да работят с всички музикални светила. Лично Хал Кинг е бил продуцент на Кристал Гейл, Рой Ейкъф и всички хит — албуми на „Ню Озарк Бойс“. Ще се чувства по-сигурен, ако разбере, че си сериозна, Шарлийн. Нека те види в тексаския ти облик. Това ще му помогне да определи атмосферата за звукозаписа.

Макар Шарлийн да знаеше, че няма друг, освен тексаския облик, както го наричаше Сай, тя реши да подкрепи идеята му. Засега се беше оказал прав за автографите и другите сделки, които уреждаше. А що се отнасяше до нея, тя беше съвсем боса в деловите преговори. Затова се усмихна благодарно на Сандра и тръгна подир мистър Ортис.

Беше й малко неудобно, че взе Дийн, но не можеше все да го оставя в къщи сам.

Когато наближиха входа, пред тях се отвори стъклена врата. Нисък мъж с гръден кош като барабан излезе да ги посрещне и забоботи гърлено.

— Е, здравей младо момиче. Искам да се запозная с теб още откакто те видях на телевизора първия път. Името ми е Кинг — протегна той огромна лапа, която Шарлийн пое и бързо пусна. — А ти сигурно си Дийн, приятелят на Шарлийн. Всички приятели на Шарлийн са и мои приятели. — Той раздруса енергично ръката на Дийн.

Сай Ортис побърза да се намеси.

— Има ли някъде място, където да може да се освежи? Пътувахме дълго.

Хал отскочи назад и отново отвори вратата.

— Ама, разбира се! — Обърна се към Сандра, която се промуши точно преди да се затвори вратата. — Сандра, заведи мис Смит в апартамента на звездите и й осигури всичко необходимо. Къртис — обърна се той към един младеж наблизо — защо не поразведеш Дийн из студиото, което ще използва мис Смит, и не му покажеш електронния пулт?

Като че ли Дийн можеше да различи микрофон от усилвател! Не че Шарлийн разбираше кой знае колко повече. Тя го проследи нервно с очи. После те с мистър Ортис тръгнаха след Хал по един коридор с отворени врати, от които надничаха секретарките, опитвайки се да зърнат Шарлийн. Най-сетне стигнаха до тежка стоманена врата, над която имаше надпис „Звукозаписно студио. Не влизай при червена светлина“. Хал бутна вратата и им кимна да го последват. Отвори още една врата вдясно и Шарлийн веднага се намери в нещо като приемна. Единственият признак, че са в звукозаписно студио, бяха четирите огромни високоговорителя, разположени изкусно на различни места на височината на тавана.

— Надявам се, че ви харесва, мис Смит — прошепна Сандра почтително.

— Разбира се, че ми харесва. Наистина е уютно. — Шарлийн се обърна към мистър Ортис. — Бих искала да си почина няколко минути и да пийна една кола. Имате ли нещо против, мистър Кинг?

— Разбира се, че не. Но трябва да ми направите услугата да ми викате Хал. Всички ми викат така. — Натисна бравата и подхвърли през рамо: — Обадете се по интеркома, когато сте готова. А сега си починете. Сандра, набави всичко, каквото пожелае мис Смит.

— Хал — извика подире му Шарлийн — наричай ме Шарлийн. И бъди така любезен да ми изпратиш Дийн, след като свърши обиколката си.

Когато останаха само с мистър Ортис, Шарлийн седна и с мъка смъкна каубойските си ботуши.

— От дете краката не са ме болели толкова. Не ме карайте повече да ги обувам, мистър Ортис.

Мълчаливо разтрива стъпалата си няколко минути. Защо ли изобщо се съгласи на това? Въпреки уроците Шарлийн знаеше, че не може да пее. Не можеше да изкара нито една мелодия, без да прозвучи фалшиво.

Облегна се назад, полюшвайки леко крака, за да ги охлади на лекия ветрец. Разсмя се и се плесна по бедрото.

— Ако съучениците от гимназията ми чуят, че записвам кънтри — албум, ще паднат от смях. Веднъж се опитах да пея соло в хора и ме освиркаха. Никога не съм могла да пея.

— Единственото нещо, което трябва да направиш, е да се държиш като на снимачната площадка преди няколко месеца. Спомняш ли си сцената, в която те режисираше Марти? Ти поправяше един счупен мотоциклет и той предложи да си тананикаш нещо, докато поправяш. Спомняш ли си?

— Ама, разбира се, само че всъщност не пеех. Имитирах Патси Клайн.

— Ти така си мислиш, детенце, но екипът откачи, когато те чу. Тогава ми хрумна идеята да запишеш албум.

Шарлийн го погледна подозрително. Никой тогава не каза и дума за пеенето й. Май нещо я будалкаше.

— Дори и от това, че съм имитирала някого ли? Не ми изглежда правилно да печеля пари, като подражавам на други хора.

— Хайде да не започваме отново, окей? Ти твърдиш, че само имитираш Лорета и Патси, но не е така. Повярвай ми, Шарлийн. Гласът ти е страхотен. Изчакай само да чуеш плейбека. Ще разбереш какво имам предвид.

Вратата рязко се отвори и в стаята се втурна Дийн, възбуден като дете на панаир.

— Шарлийн, кълна се, че имат всички джаджи и машинарии. Басирам се, че Нашвил не е по-екипиран. Къртис ми показа всичките му там цветни екрани. Може да пише на тях музика и те могат да свирят по нея без инструменти. А Сандра ми разказа за нейната работа. Знаеш ли, трябвало е да извади всички зелени бонбончета M&M от бонбониерата, защото разстройвали Лорета Лин.

Сай погледна към Дийн.

— Дийн, как мислиш, Шарлийн може ли да пее?

— Да пее ли? Мисля, че да. Понякога пее.

— Виждаш ли, Шарлийн? Дори Дийн смята, че можеш да пееш.

— Ама не звучи много добре — каза Дийн.

— Виждаш ли? И Дийн смята, че не ставам за пеене. Това нищо ли не доказва?

— Доказва, че имаш друг начин да печелиш пари, Шарлийн — отвърна Сай. — А ти продължаваш да твърдиш, че точно това искаш.

— Добре. Окей. Готова съм — каза тя и прокара пръсти през косата си.

 

 

Когато тази вечер се прибраха с Дийн у дома, Шарлийн наистина бе изтощена. Цял ден се опитва да изпее няколко мелодийки и знаеше колко ужасно звучаха. Беше притеснена и засрамена и й се искаше никога повече да не се връща там.

После, точно когато се канеше да се тръшне на дивана, телефонът иззвъня. Тя изстена. Не желаеше да говори с никого — дори и с Джийн. Просто беше скапана.

— Шарлийн, можеш ли да се обадиш? Трябва да изведа кучетата — извика й Дийн.

— Добре. Дано само не е някой откачен — протегна тя ръка към слушалката. — Ало?

— Здравей, млада госпожице. Как е моето момиче?

— Доуб? — Шарлийн почти погледна в слушалката за потвърждение.

— Единствен и неповторим, млада госпожице. Доуб Самюълс, жив и здрав. Как сте двамата с Дийн? — попита с бодър глас.

— Доуб! Доуб, почти не мога да повярвам. Къде си? Как ме намери? — Шарлийн не беше на себе си от радост. — Ние се преместихме, откакто ти изпратих последния си адрес. А този телефон го няма в указателя.

— Имам си начини и ти би трябвало да знаеш това, млада госпожице.

— Можеш ли да дойдеш?

Чу сърдечния му смях.

— Не веднага. Сега съм в Орегон.

— Какво правиш там? — попита тя. Искаше да го помоли да дойде в Лос Анджелис. Божичко, беше толкова приятно да чуе гласа му!

— Работя по една сделка, сладурано, и не мога да се измъкна. Но искам да те помоля за една услуга.

Шарлийн замълча. Хубавото чувство изчезна почти толкова бързо, колкото се бе появило. Трябваше да се досети. Всичко вървеше така, откакто започна телевизионният сериал. Всички искаха да им направи някаква услуга. Малцина се интересуваха от какво има нужда тя самата. После отпъди разочарованието си. Е, ако имаше някой, комуто да дължи нещо, те с Дийн наистина бяха длъжници на Доуб Самюълс. Ще се радва да услужи на Доуб, но преди да го изрази на глас, Доуб каза:

— Виж, сладурче, ако си много заета, нищо, старият Доуб ще те разбере. Не искам да те товаря допълнително.

— О, не, Доуб. Няма да ме натовариш. Ще се радвам да ти върна услугата.

— Така те искам, моето момиче — каза Доуб отново със сърдечния си глас. — Искам да направиш следното. След три седмици има търг на митническата служба във Федералната сграда в центъра на Лос Анджелис. Искам да идеш на търга и да наддаваш за едно нещо вместо мен. Искам да наддаваш за… запиши си сега… артикул шестстотин и четири. Можеш ли да го направиш, Шарлийн? Търгът започва в девет сутринта и ще трябва да почакаш, докато дойде редът на артикула, но за мен е наистина важно. Аз, разбира се, ще ти заплатя всички разходи, но най-високата ти ставка трябва да е петдесет долара. Максимум седемдесет и пет.

Шарлийн записваше бързо на листче хартия. Защо му беше нужно това на Доуб? Дали не беше някаква шмекерия?

— Чакай малко. Какво е това, за което ще наддавам, Доуб? Кажи ми точно. Да не са ония червени хапчета? Да не са наркотици или нещо подобно?

— Шарлийн, всичко е сто процента законно. Просто една сделка с федералното правителство, а аз не се забърквам с правителствените служители с черни очила.

— Добре. Значи след три седмици отивам на търга и наддавам за този артикул. А после какво?

Доуб й описа процедурите на регистриране и плащане за търга. После й даде един телефонен номер, на който да му са обади, когато всичко свърши, така че той да прибере стоката.

— Ясно ли е, детенце?

— Разбира се, Доуб. Можеш да разчиташ на мен — въздъхна тя. — Ще те видим ли отново някога?

— Ще намина при вас другия месец, Шарлийн. И ще му седнем някъде, ти, Дийн и аз, и ще ми разкажеш хубаво ли е да си богата холивудска звезда.

— Доуб — прошепна тя — не е чак толкова хубаво. Всъщност е много самотно. — И за свой ужас се разплака.

— Хайде — хайде. Горкото момиче. Казах ти, Шарлийн. Не е лесно да си хубава жена, особено богата и красива жена. Но засега, сладурче, задръж тия сълзи. Доуб ще дойде идния месец да се погрижи за вас двамата.

— Доуб, липсваш ми — прошепна тя, но не бе сигурна дали той я чу, преди да пусне слушалката.