Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (62)

11

Хичкок го беше казал най-добре — всички актьори са говеда. Ейра Сагарян го знаеше и цели петдесет и една години това му бе помагало да се справя с тях — от истеричната Клодет Колбер до бясната Джоан Крофорд и заядливия Шон Пен. Бе забелязал кое е общото за клиентите му, всички те искаха онова, което не можеха да имат.

Например Лайла Кайл. Плакати с лика й по всички магазини в страната, лицето й в половината женски и във всички мъжки списания. Пристигат купища сценарии, цял отдел от кантората на Ейра се занимава само с разпращане на нейните автографирани снимки, интервюта за страната и чужбина, дори покана от Белия дом. Имаше всичко, освен предложение за главната роля в повторната версия на „Роди се звезда“. Затова, разбира се, Лайла искаше именно тази роля. Ейра бе изморен от капризите им и вечното недоволство. Bagos. Луди. Всичките бяха луди.

Той се отпусна върху мекия диван в кантората си и натисна интеркома на масичката за кафе.

— Свържете я с мен, мис Брадли — каза той и се облегна с въздишка, изпъвайки крака. — Лайла, скъпа, как си?

— Обади ли й се? — озъби се Лайла.

Лайла бе елиминирала любезния поздрав още преди десетина телефонни разговори.

— Тя е в Ню Йорк, Лайла. Казах ти. Като се върне, ще ми позвъни.

— Обади й се в Ню Йорк тогава. Защо не те е потърсила досега? И там има телефони, Ейра. Не знае ли кой си? Може би изобщо не са й…

Сега какво, Лайла май щеше да го поучава как да си играе играта? Ейра я беше измислил. За днес му стигаше.

— Лайла, скъпа, Ейприл ще бъде в кантората си днес следобед. Ако не ми се обади до три, ще й позвъня сам. А сега бъди добро момиче и потърпи, докато те потърся. И помисли за филма с Рики Дън. Той ми харесва повече.

— Пет пари не давам какво ти харесва и какво — не. Трябва да се срещна с Ейприл Айрънс. Искам тази роля!

Ейра си я представи как произнася думите през стиснати зъби и поклати глава. Знаеше точно какво иска Лайла. Искаше да има всичко, което бе имала нейната майка. Включително и самия него.

— Ще поговорим след три часа — каза той възможно най-кротко и затвори.

Лошото бе, че това момиче не можеше да играе. Сигурно и сама го съзнаваше. Не беше трагедия. Не беше дори необходимо. Лайла безспорно беше красива и нещо повече — привличаше внимание. В нея имаше нещо загадъчно и изплъзващо се, което караше хората да искат да я гледат, да научат повече за нея. Беше като Елизабет Тейлър.

— Мис Айрънс на телефона, мистър Сагарян — проговори интеркомът няколко мига по-късно.

Ейра все още лежеше на дивана.

— Как беше Голямата ябълка^[1], Ейприл? — попита Ейра.

— Гнила до сърцевината, скапана.

Той се изхили.

— Ейприл, знаеш защо ти се обадих… обяснил съм във факса. За „Роди се звезда“. Лайла Кайл иска да играе… — Ейра замълча и използва паузата да избърше уста и мустак с ленената си кърпичка. Напоследък му се налагаше да я използва все по-рядко благодарение на терапията в „Седарс“.

— О, Ейра. Неприятно ми е да ти го съобщя, но почти възложих ролята. Ще правим пробни снимки и момичето ми изглежда добро. Сам Шийлдс се съгласи да я вземем.

Ейра усети съжаление в гласа на Ейприл. И защо не? Беше й помагал в дребни, но важни неща по пътя на издигането й. А и в едно-две големи. Нямаше причина да не вярва на Ейприл. Какво да прави?

Е, все още имаше надежда. Тя каза „почти“.

— Това ме поставя в доста трудно положение, Ейприл. Изглежда, мис Кайл смята, че й е достатъчно само да се срещне с теб, и ти мигом ще я ангажираш. Смята, че ролята й приляга като ръкавица… и че тя ще е идеалният ти избор. Не мога да кажа, че съм абсолютно несъгласен, тъй като майка й играеше в стария филм. — Отново избърса уста по навик, макар че нямаше нужда. — Кого си избрала?

— Колкото и странно да е, едно от момичетата, които играят с нея. Джийн Мур.

Ейра заглуши стона с кърпичката си.

— А кой ще играе ролята на Джеймс Мейсън?

— Може би Майкъл Маклейн.

— Разбирам идеята ти. Вземаш една залязваща и една изгряваща звезда. Добър удар. Че да изглеждат като две звезди, нали, Ейприл? Но и на двамата плащаш наполовина.

— Надявам се да изглежда така — изкикоти се тя.

— Тогава, скъпа, защо да не вземеш Лайла, след като ще играе начинаеща актриса? Какво значение има коя точно ще бъде? Да не говорим, че ако вземеш Лайла, която е дъщеря на предишната звезда, само рекламата ще бъде достатъчна да увеличи приходите.

— Ейра, сладурче, чуй ме. Не ща кич. Говори се, че тази Джийн Мур наистина можела да играе. Ние не искаме лице, Ейра, искаме актриса.

Ейра въздъхна.

— Разбира се, че си абсолютно права. Но като лична услуга не би ли се съгласила поне да се срещнеш с Лайла, уж като че я преценяваш? Толкова е завладяна от тази мисъл, че не мога да я накарам да разбере колко неподходяща може би е за ролята. Искам да я насоча другаде, но тя от дума не разбира.

Ейра мразеше такива неща, но ако не свържеше Лайла с продуцента, щеше него да изкара виновен. Но ако я свържеше и продуцентът я отхвърлеше — тогава вината щеше да е нейна. Обикновено Ейра се опитваше да опази хората си точно от такива неща, но повече не желаеше да щади Лайла. Може би трябваше да я отхвърлят веднъж-дваж. Да се понаучи на смирение.

Ейприл не беше глупава. Тя познаваше играта.

— Ейра, моля ти се, не ме карай да правя това. Не ми пука, че ще бъда лошата, но в момента съм затънала в лайна чак до ушите.

— Хайде тогава да извикаме спомените, Ейприл. Спомняш ли си как те измъкнах с гаранция от онова чудо на Сталоун? Аз предложих гениалния начин да се вземат и Нюман, и Редфорд. Така ли беше? И тогава…

— Предавам се, дърто копеле такова — разсмя се Ейприл. — Дай ми номера й.

 

 

Ейра Сагарян не беше единственият филмов агент в Холивуд, на когото не му вървеше тази седмица. Сай Ортис също не беше щастлив. Може би не трябваше да се смее, когато Си Ей Ей покани един китайски специалист, който да гарантира, че мястото имало „положително излъчване“, преди да построят новите си кантори в Уилшир. Може би и „Ърли Артистс“ трябваше да направи същото. Защото Сай улавяше само отрицателни флуиди.

Майкъл Маклейн му бе като трън в окото. Като дървеница в задника, пришка на оная работа, зъбобол, пъпка с черен връх, къдрав косъм в кафето, херпес на срамно място, набрал нокът на крака, голям хемороид — всички онези проклети неща, които можеха да вгорчат живота на човека. Майкъл беше като китайските мъчения с вода, унищожаващ клетка по клетка тялото на Сай. Сай погледна телешкото в чинията си. Тънко нарязано. Майкъл си беше поръчал месо на кокал и имаше затруднения при рязането.

Най-сетне обаче Майкъл стигна до кокала.

— Не ми говори повече за Рики Дън. Господи, Сай, всъщност ти на чия страна си? Работиш за мен, така ли е? Тогава забрави Рики Дън, за бога, и слушай. Няма да играя в това лайно с него. Разбираш ли? Освен ако името ми не е на първо място в афиша, а може би дори и тогава не. На испански ли искаш да ти го кажа? Mi non esta да играя в mio stupido проклет филм на Рики Дън. Comprende, amigo?^[2]

Сай вече не можеше да реагира. Не за пръв път подхващаха с Майкъл Маклейн въпрос за роля. Всъщност това бе цял ритуал. Сай намираше предложение за Майкъл, анализираше го, проучваше го, лягаше и ставаше с идеята. След няколко дни предъвкване отиваше с нея при Майкъл.

И всеки път Майкъл казваше „не“. Тогава Сай му обясняваше защо трябва да приеме ролята. Майкъл пак отказваше. И Сай започваше ритуалния танц. Защо е добра. Защо има нужда Майкъл да я изиграе. Защо е страшен удар. И най-сетне след ритуалния танц и всички молби Майкъл неохотно се съгласяваше. А после — и това най-много вбесяваше Сай — след известно време ставаше така, като че ли Майкъл сам я беше открил и е трябвало да увещава Сай да сключи договора.

Обикновено Сай не се косеше. Абе аз да си прибера паричките, повтаряше си, почнеше ли твърде много да се ангажира емоционално. Но този път нямаше да се хване.

И защо му трябваше? Беше на върха. За търговията с рекламни продукти се очертаваше изключителна година. Тази дейност му носеше повече печалби от импресарската агенция! Плюс всички „подаръци“ в брой, недекларирани пред данъчните, които получаваше от производителите, които или искаха да разширят гамата от стоки, или пък разрешение да използват снимки на някоя от звездите му за фланелки и торбички. Той наистина бе сполучил с бодегата. Дните на дребните сметки бяха зад гърба му. Какво от това, че Майкъл бе първата голяма звезда, която Сай бе отнел от Си Ем Ай? Сай си имаше сега цяла конюшня, претъпкана с печеливши таланти. А двете момичета от сериала бяха направо златна мина. И щяха да му донесат изключителна независимост.

— Сега, след като се разбрахме по този въпрос, да преминем към добрите новини. Смятам да играя в „Роди се звезда“ — каза Майкъл. — Може би точно този филм е за мен. Айрънс финансира и е намерила страхотен млад режисьор. Това по̀ става, Сай.

Какво ги беше прихванало всички с „Роди се звезда“? Първо Джийн Мур, сега Майкъл. Дали Ейприл не го правеше нарочно, за да го вбеси? Знаеше ли Майкъл, че Джийн се интересува от филма?

— Това ли е окончателното ти решение? — попита Сай. — Независимо какво мисля, ти все пак ще играеш? Трябва да ти кажа, че съм изненадан.

— Защо изненадан?

— Че не даваш парите.

— Така ли? Откога? За какво говориш?

— За нашия малък облог. Че ще чукаш и трите момичета от сериала.

— Да, и?

— Е?

— Какво „е“?

Това бе импровизация, за да спечели време. Майкъл знаеше, че не може просто да излъже — беше твърде рисковано — но, разбира се, нямаше да каже и истината. Не беше успял да забоде Лайла. Поне още не. Когато се опита да я целуне, тя се разсмя. Мисълта за красивото лице на Лайла Кайл, сбърчено от недоверие и отвращение, бе твърде болезнен спомен и съвсем неподходяща тема за обсъждане със Сай Ортис.

— Е какво, свали ли ги всичките?

— Снимки ли искаш?

Сай кимна. Майкъл извади от джоба си снимка. Сай я взе.

— Божичко — каза, взирайки се в снимката на Шарлийн. — Та тя е истинска блондинка!

Майкъл хвърли на масата още няколко снимки. Сай впи очи в тях. Майкъл погледна в чинията си. Имаше нещо отблъскващо в любопитството на Сай. Колко ли пъти на гущер като него му се случваше да чука, помисли си Майкъл. Знаеше, че Сай има някъде жена мексиканка, но никога не се появяваше с нея пред хора. Сега се ухили над снимката на Шарлийн.

— Ами Джийн Мур? — попита жадно.

— Ще ми уредиш първо място на името в афиша, нали?

— Да. — Сай се задъхваше. Харесваше му мисълта да понатрие малко носа на надутата Джийн.

— Нямам снимки. Но имам видеозапис.

— Видеозапис ли? — Сай се изсмя на глас. — Трябва да го видя.

— Знаеш ли какво си мисля, Сай? Че това е като да вземеш на дете бонбона и започвам да си мисля, че не е джентълменско да целуваш някоя и после да разказваш.

— Бабината ти. И Лайла Кайл ли оправи?

— Забрави за това, Сай.

— Значи не си могъл да я събориш! Мислиш ли, че Марти е успял?

— Не съм казал, че не мога или че не съм. Само казах, че не искам да говоря за това. Мисля, че трябва да се откажем от баса.

Сай го погледна втренчено за миг. Майкъл се опитваше да се прави на морален. Сай вирна острата си брадичка и просто се разсмя. Смехът му прозвуча като лай на хиена.

— Не беше лошо, Майк. За момент реших, че си откачил по нея като Марти. Но не си, нито пък си я чукал. Така че недей да ми въртиш студийни актьорски номера. Аз не съм някой мухльо от „Уилям Морис“. — Сай стана и отиде до парапета на терасата на ресторанта. — Какво представлява тази кучка? — промърмори той. — Да не би да е девственица? Или може би дъвче черджето? Но кога ли пък това е спирало една амбициозна лесбийка да влезе в леглото на режисьора? Или пък е достатъчно умна, за да се прави на недостъпна? Нямаше да се учудя, ако не бутне на него или на теб, защото я чука Брад Дилън или Рики Дън, или някое друго младо парче, но ние проверихме. Nada^[3]. Кълна се в Господа, завъртяла е акъла на Марти. А като споменахме Рики Дън, струва ми се, че ми дължиш една среща с този господин.

— Сай, казах, че искам да се откажем от баса. Това е…

— Не можеш да се откажеш от него, защото си го изгубил. Обзаложи се, че ще чукаш и трите от сериала, ако ли пък не, ще участваш във филма на Рики Дън, без името ти да е на първо място в афиша. Май си тръгнал надолу и вече не ти става, а? Време е да си седнеш на задника.

Майкъл не можа да понесе това.

— Оправих и трите! — озъби се той. — Ще ти изпратя видеозаписа и другите снимки днес следобед. Сега ти ми дължиш една среща. И да уредиш името ми на първо място в афиша, Сай. Над заглавието на филма. А ако не успееш, ще се прехвърля в импресарската агенция на Майк Овиц.

 

 

Сай се върна в кантората си бесен. Ако Майкъл не лъжеше, той, Сай, трябваше да се опита да придума Рики Дън да отстъпи първото място в афиша. Почти невъзможно! Посегна за инхалатора си. Ще се изложи, ако не успее, а не беше сигурен, че ще успее. Той беше агент и на Дън, но Дън не пасеше трева. Защо ще отстъпва първото място? Как можеше Сай да го убеди да направи това?

Както винаги, когато беше изнервен, Сай започна да мисли как да си увеличи процента. В крайна сметка парите означаваха власт. Имаше нужда от някакви нови методи да вади пари от своите клиенти. Беше гушнал две от най-търсените нови звезди след Джулия Робъртс и не вадеше нищо от тях, като оставим допълнителните хонорари от сделката с „Фландърс Козметикс“. Не можеше да разчита на Джийн Мур да се заеме с друга реклама, на бански костюми например. Вярно, че щеше да прави пробни снимки за „Роди се звезда“, но той знаеше, че това няма да му донесе никакви пари — Ейприл беше стисната и хитра, а дори и да отстъпеше, повторните версии никога не носеха печалби.

Ами Шарлийн Смит? Тя поне беше лесна. Ще трябва да я изнуди да сключи договора за запис с Хал Кинг, който отдавна се натискаше. Само лицето й щеше да продаде поне половин милион плочи. Не можела да пее ли? Е, и какво от това? Само да склони да се покаже и да изджафка като куче, колко му е да я дублират. Трябваше да я попритисне. Защото Хал Кинг му беше обещал седемдесет хилядарки на ръка, на табличка, ако Сай успее да докара тая хлапачка в студиото. Щом Хал Кинг може да натиска за сделка, Сай Ортис може да натиска двойно повече, помисли си той и посегна за слушалката.

Беше говорил за това с Шарлийн поне двайсет пъти. Този път трябваше да я убеди. Сай нетърпеливо забарабани с пръсти по писалището.

— Хайде, вдигни де… Ало? Дийн? Мога ли да говоря с Шарлийн, моля? — Момчето загряваше по-трудно дори от Шарлийн. Кой беше той? Гадже ли? Съпруг ли? Слава богу, че го държеше по-далеч. — Здрасти, Шарлийн, Сай Ортис е на телефона. Съжалявам, че те безпокоя, но трябва да получа одобрението ти за записите.

— Ами аз…

— Какво ще кажеш да се обадя в някое студио и да уговорим… ами за след няколко дни?

— След няколко дни ли? Не зная дали ще мога, мистър Ортис. Искам да кажа, че не съм взела достатъчно уроци и…

— Виж какво, Шарлийн, сигурен съм, че ще си наред. Толкова добре се справяш с телевизионния сериал и съм сигурен, че ще можеш да запишеш и плоча.

— Просто не знам — промърмори Шарлийн.

— Виж — в гласа на Сай се промъкна леко ръмжене — просто ела в студиото за звукозапис и да опитаме. Ако не ти хареса как звучиш, ще зарежем всичко.

— О, не мисля…

Сай опипваше писалището си. Къде, по дяволите, ми е инхалаторът, промърмори той. Задави се, загъргори и го грабна.

— Мистър Ортис, добре ли сте? Не искам да ви разстройвам, мистър Ортис. Ако наистина мислите, че ще стане, сигурно ще мога да го направя. Просто непрекъснато съм толкова изморена…

Сай вдъхна дълбоко от инхалатора и с въздишка на облекчение каза:

— Браво, Шарлийн. Ще ми благодариш през целия път до банката.

— Банката ли? Не мога да ида сега, мистър Ортис. Вече минава пет.

Сай се разсмя.

— Не се тревожи. Ще се видим след няколко дни, Шарлийн.

Сай остави слушалката и се облегна в кожения си стол, вдигайки крака на края на писалището. Това означаваше седемдесет бона на тепсийка. Усмихна се и погледна инхалатора. Madre de Dios, ако единственото нещо, което трябваше да направи, за да накара някой клиент да отстъпи, бе да получи пристъп на астма, ще пробва да умилостиви и Майкъл Маклейн… Ако не успееше, както и подозираше, оставаше да склони Рики Дън името на Майкъл да бъде на първо място в афиша.