Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (6)

5

Тереза О’Донел бе световна знаменитост вече над трийсет години. Всички знаеха всичко за успеха й в киното, за огромната й луксозна къща, за катастрофалния й брак, за временния упадък на кариерата й, за блестящото завръщане, за навиците й; знаеха дори повече, отколкото трябва, за любимите й питиета. Но бе трудно да се проумее, че само допреди три години никой не бе и чувал за дъщеря й Лайла Кайл. А Тереза точно това искаше.

Читателят, който още не знае какво ще се случи с Мери Джейн и с Шарлийн, вероятно се чуди по какъв начин са свързани съдбите на тези две жени и дали Лора Ричи не е изтървала фабулата, както се казва на професионален език. Но ти, скъпи читателю, си достатъчно прозорлив, за да си наясно още от самото начало, че тези жени ще попаднат във водовъртежа на славата, секса и търгашеството, с който не може да се сравнява един цирк, просъществувал от времето на прочутия П. Т. Барнъм^[1] до наши дни. И сигурно вече се питаш коя ли е третата в светата троица, най-прочутата или най-скандалната от тройката.

 

 

Ролсът с мъркане взе хълма към Бел Еър, плавно сви по дъгата на алеята за коли и спря пред големия портал! Лайла Кайл отвори вратата, изскочи навън и с широки крачки изкачи стъпалата от напукан карарски мрамор, отвори внушителната резбована врата и я тресна зад гърба си. Огледа фоайето, което носеше белезите на някогашно величие, кристалния канделабър и витата стълба. Не е истински дом, но си го бива, измърмори тя и се заизкачва нагоре. Икономката на майка й излезе от столовата и се появи в галерията тъкмо когато Лайла беше на първото стъпало към втория етаж, където се намираше нейният апартамент; по лицето й бяха изписани изненада и гняв.

— Лайла — подвикна Естрела отдолу. — Не тряскай вратата. Сто пъти съм ти казвала!

Лайла спря, здраво стиснала алабастровия парапет. Бавно се извърна към Естрела, като полюшваше претъпканата си чанта, провесена през рамо. Лайла не само бе дъщеря на световноизвестна майка. Баща й беше Кери Кайл, идолът на матинетата на четирийсетте и петдесетте години. Пак се налагаше да й припомня на тая кучка. Кога най-сетне щеше да го запамети? Впила унищожителен поглед в мексиканката, Лайла процеди хладно:

— Ти ли ще ми нареждаш какво да правя, Естрела? В моя дом? — Бавно слезе едно стъпало надолу, спря и после продължи: — Ти май нещо не разбираш. Всъщност си само една икономка тук, ясно ли ти е? Наета прислуга. А аз не съм на девет години, дявол да го вземе!

Лайла наблюдаваше лицето на Естрела, което почервеняваше. Като лицето на онази учителка от училището, която трябваше да сложи на място. Или на продавачката от бутика на Родео Драйв. Изпаднали в паника. Изумени, когато им се напомня, че са само прости служители. А не бяха нищо друго. Защото Лайла отдавна бе решила, че човек не може да купи приятелството на такива кучки, но поне може да изисква от тях уважение. Жалко, че майка й никога не бе научила този урок.

Когато се увери, че Естрела е поставена на мястото си, Лайла се обърна и тръгна нагоре по стълбата. Докато се качваше, нарочно извика през рамо: — И ми изпрати горе нещо за ядене, след като поплувам. Нещо, което да ми достави удоволствие. Напрегни си мозъка, Естрела.

Лайла влезе в спалнята си, хвърли чантата върху леглото, свали прилепналите си джинси и тениска и веднага пусна сауната. Докато тя се загряваше, наметна любимата си памучна хавлия и прекоси хола, за да отиде до спалнята за гости, която се намираше в другия край на къщата и да погледне към басейна. Сбърчи нос при миризмата на мухъл, която се бе задържала в неизползваната стая. Защо, по дяволите, да ги оставя да я карат по този начин, мислеше си Лайла. Не че парите на Кукловодката бяха на привършване, Лайла знаеше, че това не е вярно. Но Тереза ставаше противна, не поддържаше нищо като хората. Ей, богу! Единствените прислужници бяха Естрела и Перес, а през повечето време Естрела само седеше върху тлъстия си кафяв задник и гледаше телевизия с Тереза. Не си знае интереса, помисли си Лайла. Е, това не е мой проблем. Докато парите са налице.

Облегната на прозореца, тя обходи с очи парка около басейна. Погледнат отгоре, не изглеждаше съвсем занемарен. Само когато се приближеше достатъчно, за да види пукнатите плочки на дъното на басейна и обраслата с бурени съблекалня, човек разбираше, че Тереза отдавна е оставила нещата да излязат извън контрол. Къщата бе строена за някакъв много известен актьор през трийсетте години. Преди да излезе от мода и да фалира, той бе въвел стандартите за нечувано разсипничество, които сега повечето от жителите на Холивуд бяха успели да надминат. На върха на кариерата си Тереза О’Донел купи мястото, реставрира къщата и игрищата и им възвърна предишния блясък. Но това бе отдавна.

Сега Тереза О’Донел, също като предишния собственик, вече бе превалила хълма. Нямаше роли в мюзикъли, нямаше филми, нямаше тъпи телевизионни шоупрограми, дори записи на компактдискове. Ала все пак си запазваше още това, което притежаваше — солидните доходи от твърде внимателно управляваните капиталовложения. Но бляскавият живот бе вече минало. Някои разправяха, че Тереза също е минало, но към тях не спадаха Естрела, пламенна нейна почитателка, както и кръгът застаряващи мъже — свитата на кралицата на педерастите, както ги наричаше леля Роби. Те обичаха да гостуват на Тереза и да се обличат официално. Бижута, грим, перуки. Дрехи и обувки. Пробваха тоалети, преобличаха се. Имитации на Джуди Гарланд, още по-добри на Бет Дейвис. И коронният номер: Тереза, която пее своя шлагер „Най-прелестното момиче на света“.

 

 

Лайла огледа всички шезлонги, които попадаха в полезрението й. Добре, заключи мислено тя, няма никой. Ще се разполагам сама. През последните няколко години лапачите доста бяха пооредели. Тези, които бяха останали, вървяха към разруха по същия начин, по който се рушеше къщата. Имаше и нещо ново: педерастите бяха подменени с типове от категорията, която Лайла определяше като „кандидати на холивудските науки“. Млади момчета с очила и хлътнали гърди, които идваха от затънтени градчета като например Акрън и искаха да пишат трудове върху символизма на женския бюст в комедиите на Франк Ташлин от 50-те години. Те флиртуваха с Лайла и обожаваха майка й. Страхотно щяха да намажат от тая работа! Едничкото, от което Тереза се интересуваше, бе да седне в кинозалата и непрекъснато да гледа старите си филми. „Жената в червено“, „С яхта до Буенос Айрес“ и тъй нататък. Всички вехтории, които и самата Лайла бе гледала някога. И, разбира се „Роди се звезда“.

Кевин поне бе различен. Бе дошъл да интервюира Тереза, но щом видя Лайла, се задържа, за да говори с нея. Беше аспирант в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, но не приличаше на кандидат — учените. Бе дошъл някъде от Източния бряг и бе погълнал хиляди книги. Беше й дал „На изток от Рая“ и тя я изчете, въпреки че бе гледала филма. Кевин бе интересен. А сега, след като я бяха изключили от колежа „Уестлейк“, Лайла скучаеше.

Кевин обръщаше внимание лично на нея. С нея играеше тенис, с нея тичаше за здраве, нея водеше на плаж и с нея отиваше до Каталина с лодка. За всичко това майка й бе твърде стара и доста алкохолизирана. Той се държеше любезно с Тереза, но се вслушваше винаги когато Лайла се оплакваше от майка си, и се съгласяваше. А понякога обгръщаше Лайла с ръка, въпреки че никога не предприемаше нищо повече.

Приятно й беше. Той бе по-висок от нея, а кандидат — учените й стигаха едва до кръста. Беше и атлетичен и тя се чувстваше прекрасно, когато я обгърнеше с ръка. Лайла не искаше нищо повече, а и Кевин не настояваше за нищо повече.

И въпреки това, когато Тереза изфабрикува идеята за брак, Лайла се вбеси. Кевин си беше нейна тайна. Само нейна. А в края на краищата тя бе само на седемнайсет години, прекалено млада за брак. И най-важното: това, дявол го взел, не бе работа на Кукловодката. Неприятна история. Кевин може и да не се интересуваше чак толкова от нея. Но без и дума да обели на Лайла, Кукловодката бе разговаряла с него и уредила нещата. Поне тя си мислеше, че ги е уредила.

Тъй като си вярваше, тя вече бе подготвила сватбения прием. Тереза избра датата на сватбата, така че да съвпада с началото на ваканцията на телевизионните шоупрограми, за да може да осигури възможно най-голям брой гости. За организатор бе наела човека, когото ползваше жената на самия Джак Уагнър^[2]. Лайла вече виждаше, че тя замисля всичко като увертюра към триумфалното си завръщане на екрана. Само че нямаше да има никакъв прием, да не говорим за завръщане. Тъй като Лайла вече нямаше да играе по свирката на Кукловодката, за да може тя да се перчи с важни клечки от бизнессредите. Ако Тереза иска нов договор, да си го издейства сама.

Лайла не знаеше къде се намира сега Кевин, но предположи, че е при тенис кортовете със своя инструктор. Въпреки че вече й бе доскучало, Лайла бе доволна, че за известно време той си е намерил занимание. Понякога просто изпитваше нужда да бъде сама. Хората, дори и Кевин, понякога просто я задушаваха. Пък сега и не бе в настроение. Зашляпа с босите си крака обратно към стаята. Свали всичко от себе си, с изключение на бикините, за да може да се отпусне в сухата топлина на сауната. Дебелата врата й вдъхваше чувство за сигурност. Капки пот се появиха върху тялото й и започнаха да капят от хубавите й гърди. Още от десетгодишна вземаше хормоналните препарати, които Тереза й набавяше, но на шестнайсетия й рожден ден й имплантираха и тъкан. Това беше майчиният й подарък за най-прекрасния рожден ден. Сега гърдите й бяха съвършени — кръгли и наболи, с малки щръкнали розови зърна. Не бяха обезобразени с бенки или лунички като гърдите на някои други момичета. Въпреки това Лайла не искаше никой друг да ги пипа, освен тя самата. Отново се замисли за Кевин и за омъжването си. Той не бе докосвал гърдите й. Не се бе и опитвал. Не бе предприемал и нещо по-решително. Понякога тя чувстваше, че той разбира нещо, което се отнася до нея и което тя самата не знае за себе си. Може би това бе достатъчно.

Преди всичко Лайла искаше да се махне от тази побъркана къща, от майка си, от лудостта й и от скандалите. Имаше нужда от издръжката на Тереза, докато не почнеше сама да се разпорежда с парите си. Но за това трябваше да чака да стане на двайсет и една години. Още една от отрицателните услуги, направена от баща й — наследството бе оставено на попечители и нямаше да й принадлежи още четири години. Дотогава зависеше от майка си. А майка й щеше да й разреши да се махне оттук само ако се омъжи. „Всяко момиче има нужда от мъж, който да се върти около него, скъпа — бе казала Тереза. — Това разгонва вълците, а не прави добро впечатление, когато момиче на твоята възраст се изнесе от къщи и живее само. Никой не може да каже, че не съм се грижила за тебе, че не съм била изрядна майка.“

Ето това беше! Тереза и нейния имидж! А толкова й се искаше да се махне от къщата. Но същевременно тя се боеше. Кевин бе най-добър от момчетата, които познаваше, и много по-свестен от всички други в мамината свита, с изключение на леля Роби, разбира се. Кевин не беше гаден като останалите, може би защото беше млад и красив. Всички от свитата — „кандидатите на холивудските науки“ — и старите напудрени педита бяха отгоре на всичко и грозни. Нещо им става, когато достигнат известна възраст, реши Лайла. Нещо, което ги кара да свиват устни в постоянни ехидни усмивки. Тя нямаше обаче да чака, докато това се случи и с Кевин. Разрешението беше в края на краищата временно. Докато дойдеше наследството.

Но, боже мой! Съвсем не искам да се омъжвам. Искам да се разкарам оттук, но не и да се омъжвам, повтаряше си Лайла. Кевин е прекрасен, дума да няма, и е много внимателен. Тя можеше да разговаря с него. Е, не да води някакви задълбочени разговори, но пък с никой друг не можеше изобщо да се говори. Освен с мъжа, когото наричаха леля Роби, но пък той беше по-възрастен и освен нея харесваше и майка й. А Кевин бе влюбен в киното също като нея и обичаше да гледа филми, без да разгадава каква им е символиката и други подобни дивотии. Имаха и друга допирна точка. Мама й бе казала, че Кевин никога няма да я насилва да прави каквото и да е. Ще бъде много нежен, бе я уверила Тереза. А ако тя пожелае, няма да я закача. Той проявявал разбиране.

Понякога Лайла се чувстваше като кукла, подобна на Бонбонка или Кльощавелка. Някога ги бе мразила, завиждала им беше. Сега вече само ги съжаляваше.

Тя бавно се надигна и седна, после безмилостно изтърка кожата си с дебела хавлиена кърпа и излезе от сауната. Приближи се до писалището и отключи едно от чекмеджетата с ключ, който носеше на верижка на врата си. Извади три шишенца с таблетки и ги нареди върху скрина. Нямаше нужда да чете етикетите, дявол ги взел, наизуст ги знаеше още от единайсетгодишна. Познаваше формата и цвета на всяко хапче. До болка й бе позната и схемата на дозиране. Кое да вземе и кога да го вземе. Извади каквото й трябваше, отиде до мивката в банята и изгълта всички хапчета с чаша вода.

Едно от тях, онова, което вземаше най-рядко, оставаше неприятен привкус. Лайла изплакна устата си с тоалетна вода, след това се върна в спалнята, отново заключи шишетата и извади италианския черен бански костюм, който обичаше най-много. С усилие го надяна върху бикините си, но когато накрая се погледна в огромното огледало, намери сили да се усмихне. После излезе от стаята и се запъти към басейна.

 

 

Лайла лежеше в шезлонга, капки вода се стичаха от тялото й по бялата конопена материя. Усещаше как напрежението й изчезва след горещата сауна и енергичното плуване. През затворените си клепачи усети, че над нея се надвисва някаква сянка и сърцето й ускори ударите си.

— Кевин? — попита тя, отворила очи, които трябваше да засенчи с ръка, за да ги предпази от парещото следобедно слънце.

— Не, мииси, само Перес е.

Лайла позна последния, а и най-отдавнашен градинар на майка й.

— Виждал ли си Кевин? — попита рязко тя.

— Не, мииси. Беше тука преди половин час, но вече го няма. Не знам къде е — продължаваше да приказва той. — А удобно ли да подрежа живия плет тук, мииси Лайла?

— Боже господи. След като целият парк се е скапал, дойде тъкмо тук да работиш! И тъкмо сега! Намери си друга работа. Сега не изпълняваме шоупрограма, по дяволите.

Просто настръхваше от този Перес, от начина, по който той я следеше с очи винаги когато излезеше в парка. Като че винаги си намираше работа около нея. Беше поискала от Кукловодката да го стегне, но нищо не се бе получило — никой не й работеше толкова евтино, колкото Перес. Но Лайла не можеше да го понася.

По това следобедно време Кевин обикновено бе в басейна. Сутрин около един час играеше тенис, а следобед тренираше с инструктора, който му бе наела Тереза. После правеше по петдесет дължини в плувния басейн. Тя харесваше, че се грижи за тялото си. Тренировки. Витамини. Нещо, което споделяха и двамата. Обичаше да го гледа облечен в тенис шорти или в скъп бански. Обикновено, преди да отиде в съблекалнята, за да се преоблече след тениса, той се отбиваше при нея, навеждаше се да я целуне и оставяше соления вкус на пот върху устните й. Преди да я изключат от „Уестлейк“, той понякога я вземаше след часовете. Всички момичета я мразеха заради това. Страхотен беше.

Сега Лайла се почувства самотна. Къде се губеше той, по дяволите? Стана и загърна хавлията около тялото си. Реши да се върне в къщата и да го потърси. Докато се приближаваше към страничния вход, промени решението си. Не й се щеше да налети на майка си и затова се промъкна край стената, покрай солариума, като възнамеряваше да влезе през кухнята и да се качи по задното стълбище до стаята си. Вратата към солариума, който не се използваше, беше затворена, но малкото прозорче в горната й част зееше и през него се дочуваше слаб шум от гласове. Перес, предположи тя.

Дълбокият звук на смеха бе познат и приветлив. Тя завъртя топката на вратата и разтваряйки я, рязко извика.

— Кевин?

В късния следобеден здрач различи някакви фигури, които се движеха в сянката около прогнилата дървена маса за саксии.

— Кевин? — запита тя отново. И тогава ясно ги видя. Кевин бе приведен над масата, облегнат на силните си мускулести ръце. Беше гол. Тенис — инструкторът бе зад него, обърнал голия си гръб към Лайла. Движеше се с тласъци напред-назад, а белите му шорти се бяха свлекли в краката му.

— Харесва ли ти? — питаше Боб, впивайки бедрата си в голия задник на Кевин. — Кажи, че ти харесва — не преставаше да го дразни Боб.

— Да.

Лайла чу, че Кевин се смее.

— Да, копеле такова. — После изпъшка. Изпъшка и Боб.

Лайла усети как студ пронизва сърцето и дробовете й. Като че за дълго престана да диша. Пъшкането продължаваше, после се чу стенание. Отвратителните звуци, които издаваха, я парализираха повече от всичко останало. Самата тя издаде някакъв звук. Кевин пръв я забеляза.

Двамата бавно се раздалечиха, дишайки тежко. Лайла също дишаше тежко. Струваше й се, че ще повърне. Кевин се пресегна да вземе шортите си и каза:

— Не е това, което си мислиш. Обичам те, скъпа.

Но Лайла вече крещеше.

— Като нищо ще ви убия и двамата! — Гласът й се извиси в писък и прозвуча неестествено в ушите й. Ужасът, подлостта на тази история бяха повече, отколкото можеше да понесе.

— Вярвах ти, Кевин. Ние щяхме да се женим. А ти вършиш такова нещо — изкрещя тя.

— Успокой се, мила, само се успокой. Ей, аз пък мислех, че знаеш. Искам да кажа, че това не те изненадва, нали? — Кевин бе протегнал към нея двете си ръце с обърнати нагоре длани и очакваше отговор.

Боб дръпна ципа на белите си шорти и приглади потната си разрошена коса, използвайки стъклената стена за огледало. След това мина покрай Лайла. Като че и друг път му се бе случвало същото. Обърна се към Кевин:

— Утре по същото време, нали?

После си отиде.

Лайла стоеше, онемяла от шока, докато дишането й не се поуспокои.

— Презирам те, мръсен педал! — Приближи се до вратата и я отвори, за да го принуди да излезе. — И ти си като ония гнусни стари педита, които се навъртат край майка ми. Трябваше да се досетя. Искам да се махнеш оттук. Веднага!

Кевин отстъпи, като да го беше ударила. Лицето му се вкамени.

— Да, имаш право. Трябваше да ти кажат. А Тереза ме увери, че знаеш, че всичко е уредено. Свобода и благоприличие за теб, хубав доход за мен. Май че и двамата са ни прекарали. Сега никой няма да получи това, което иска. Дори и майка ти. — Той поклати глава и излезе през отворената врата. — Можеше всичко да се нареди. Но някой развали всичко. И този някой не съм аз. — Вече затваряше вратата зад гърба си, после спря, размисли и се усмихна. — Разделяме се без лоши чувства, нали?

Лайла блъсна вратата. Остана неподвижна дълго време. Не трепереше. Само дето май не можеше нито да се движи, нито да мисли. Най-после чу гласа на Тереза откъм другия край на солариума.

— По-добре го приеми такъв, какъвто е, котенце. Той е най-доброто, което можеш да получиш.

Лайла се извърна рязко.

— Господи! Защо не ми каза? Ти ме излъга. Мразя педалите, много добре знаеш. Ти казваше, че той не бил по тази част. Ти казваше…

— Казах само, че той не желае тебе, а търси охолен живот. Казах, че ще те оставя на спокойствие. С него ще си в безопасност. И ти, и аз.

— Тогава защо не взе направо да ми обясниш всичко?

Тереза просто се престори, че не е чула въпроса, както правеше често.

— Това беше сделка за милиони, а ти я разтури. Всичко направих заради теб, Лайла.

— Но става въпрос за моя живот.

— И за моите пари! И за моята къща, и за моите дрехи, които ти носиш. Не ти се учеше в колежа. Добре, оставих да бъде както ти искаш. Искаше да се махнеш оттук? Разреших ти. Но не и без да има някой, който да се грижи за тебе. Не и да се хвърлиш във вихъра на някакъв разхайтен живот и да даваш повод за разни слухове. Бях уредила всичко. Режисирах го. Намерих го, платих му и това ли е благодарността ти? След всичко, което пожертвах, за да бъдеш закриляна. Да имаш сигурност и спокойствие.

— Пощади ме, мамо. Следващото, което ще кажеш, е, че Бонбонка и Кльощавелка са по-благодарни от мен. — Лайла си пое дълбоко дъх. Нямаше да заплаче. Беше страшно ядосана, но гневът й бе замразил всичките й сълзи. — Истината е, че ревнуваш от мен. Ревнуваш, и то отдавна!

— Ревнувам ли? Колко смешно! Аз съм Тереза О’Донел. Аз съм звездата. Аз съм известната. Всъщност ти ревнуваш!

— Аз мога да стана известна, мамо. А ти не можеш да станеш млада!

Тереза замахна светкавично и силно удари Лайла през лицето. Лайла остана със зяпнала уста, попипа бузата си, тръгна към майка си, която бе доста по-ниска от нея, после се спря. Гласът й беше нисък, дълбок и заплашителен.

— Никога повече не прави така. Защото, ако посегнеш още веднъж, ще те убия. А не го заслужаваш. Повръща ми се от тебе. Гади ми се от непрестанните ти машинации. Не съм кукла. По дяволите, дори изобщо не съм ти дъщеря, дявол да те вземе!

Лицето на Тереза стана пепеляво.

— Да не си посмяла да споменеш за това! Пред никого! Никога! — Пяна се появи в ъгълчетата на устата й.

— Отивам си. — Лайла се обърна и тръгна към къщата.

— Само посмей! Къде ще се денеш? — изкрещя Кукловодката подир нея. — Не можеш да живееш самостоятелно. И пукнат цент нямаш. И кой ли ще те приюти? — пискливо се извисяваше гласът на майка й. — Да не си посмяла да си тръгнеш, Лайла. Няма къде да отидеш.