Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (57)

6

Потокът от коли внезапно забави ход след завоя на шосето. Сигурно има катастрофа, помисли си Джийн и намали. Шофьорите в колите от двете й страни, изглежда, се мъчеха да разберат какво има отпред, но Джийн не виждаше причина за задръстване. Колите продължаваха да се движат и в четирите платна и в нито едно от тях нямаше спрели или катастрофирали. Какво по дяволите ставаше? Имаше среща със Сай Ортис след половин час и не искаше да закъснява.

Джийн проследи с поглед вдигнатите глави на другите шофьори и забеляза, че колите са забавили ход във всичките осем платна на шосето. После видя. Таблото беше високо поне колкото четириетажна къща и изобразяваше трите жени от телевизионния сериал, застанали една до друга, рамо до рамо, с развени коси, с ръце на хълбоците и предизвикателно разкрачени крака. Черните им кожени якета бяха разкопчани, разкривайки дълбоките деколтета — всъщност якетата едва скриваха зърната на гърдите им. Единственият надпис на таблото бе: „В неделя вечер“.

Джийн отби встрани от пътя, спря върху сухата кафява трева, слезе от колата и вдигна очи към гигантските фигури на огромното табло, което в миналото сигурно щеше да бъде едно от седемте чудеса на света само заради големината си. Това съм аз. Това е Джийн Мур. Или пък другата аз, Мери Джейн Моран. Която и да съм. Това съм аз. Искаше й се да го каже на някого на глас, но наоколо нямаше никой. Само лица в бавно движещите се коли, зяпащи трите красавици на таблото. Беше й трудно да го възприеме. Беше й трудно да си поеме дъх. За миг й прилоша и тя наведе глава, за да нахлуе кръвта в нея.

Беше успяла. Дори и да не направи нищо друго в живота си, преди или после, поне бе постигнала това. Беше там, петдесет пъти по-голяма, отколкото в живота, над шосето. И веднъж седмично я гледаха петдесет милиона души.

Волята й, мъката й, куражът й я бяха докарали дотук. За разлика от другите две момичета тя не бе красива по рождение или пък с връзки, които да й помогнат. И въпреки че не участваше в пиеса на Шекспир, въпреки че бе само телевизионна актриса, тя се бе издигнала от блатото на сивотата.

— Госпожице? — дочу зад себе си глас. Едва не подскочи от изненада, после се обърна и видя полицай от Калифорнийската пътна полиция, застанал до патрулната кола. — Да не сте в беда?

Джийн поклати глава, после започна да се смее. След това, схващайки, че сигурно прилича на луда, опита да се спре.

— Не — каза — просто гледам таблото.

— Госпожице — промълви полицаят, пристъпвайки предпазливо към нея. — Всички гледат проклетото табло. По-добре се върнете в колата и си вървете по пътя. Опасничко е да стоите тук.

После млъкна, погледна я отново, взря се внимателно в лицето й и пак погледна към таблото. Сети се.

— Хей, та вие сте умницата!

Джийн се засмя и кимна.

— Така е — отвърна тя и се качи отново в колата си.

Програма на телевизията

НЕДЕЛЯ

20:00 — Звезди търсят прочути двойници. Тази вечер — Рия Пърлман

21:00 — Три момичета на път. Кримзън в сърцето на студентския град в Кент — Охайо, точно преди да пристигне Националната гвардия. Кловър и Кара идват навреме, за да я възпрат да стреля.

ПЪЛЕН ПРОВАЛ НА ПРОТЕСТНАТА ДЕМОНСТРАЦИЯТА ПРОТИВ „ТРИ МОМИЧЕТА НА ПЪТ“, ОРГАНИЗИРАНА ОТ ДЖЕС ХЕЛМС

Уинстън — Салем, Северна Каролина. Широко рекламираната протестна демонстрация, организирана от Джес Хелмс и организацията „Християнско семейство“ срещу телевизионния сериал „Три момичета на път“, се оказа най-незначителното събитие в значителния обществен живот на въпросния сенатор, изпълнен с протести срещу онова, което той нарича омаловажаване на семейните ценности. Демонстрацията бе насрочена за девет часа в неделя вечер, но се събраха само шепа от най-пламенните му поддръжници. Хелмс, с когото се свързахме днес в кантората му във Вашингтон, не можа да обясни липсата на присъствие в подкрепа на онова, което той нарича „масова съпротива срещу телевизионния сериал“. Сенаторът отказа да коментира предположението на репортера, че сигурно всички са си останали у дома да гледат сериала.

ДЕСЕТ ОСНОВНИ ПРИЧИНИ ЗАЩО МЪЖЕТЕ ГЛЕДАТ „ТРИ МОМИЧЕТА НА ПЪТ“

от програмата „Късно вечер“ с Дейвид Летърман

10. Обичат мотоциклетите

9. Не могат да се уредят

8. Разбрали са, че в един от епизодите Кримзън ще се бори с Кловър в калта

7. Има толкова малко интересни предавания по телевизията

6. За да са квит с жените си, които се захласват по голия задник на Принс

5. Заради фабулата

4. Заради великолепната операторска работа

3. За да накарат гаджетата си да се понапънат

2. Защото предпочитат шест вместо само две…

1. Обичат да са им пълни очите

 

 

Харолд от пощенския отдел почука на вратата на гримьорната на Лайла и когато тя му отвърна, влезе. Лайла бе дала ясно да се разбере, че никой не трябваше да влиза без нея в гримьорната й, която непрекъснато се заключваше.

— Мис Кайл, къде да оставя пощата ви? — попита той. Искаше да се махне възможно най-бързо. Всички в студиото знаеха, че Лайла може да бъде опасна, дори и да не я предизвикаш. Но такъв му беше късметът, когато в отдела теглиха ези-тура и ето го сега тук.

Лайла дори не се обърна да го погледне.

— Къде, на майната си, мислиш, че искам да оставиш пощата ми? На писалището!

— Но, мис Кайл…

Лайла се извърна към него.

— Недей да го правиш на въпрос. Просто сложи пощата на писалището, там, където ти казах да я сложиш. И се омитай.

Той я проследи с поглед как отново започна да реши дългата си коса, сви рамене и излезе. Вдигна единия от големите пощенски чували от количката и влезе отново.

— И извади писмата от чувала — изкрещя му тя.

Харолд вдигна чувала и изтърси съдържанието му върху писалището. Отново излезе и внесе вътре другите два, изпразвайки всеки от тях върху вече затрупаното писалище. Щом тази кучка иска писмата да не са в чувала — няма да са в чувала.

Затвори тихичко вратата зад себе си и вече буташе празната пощенска количка към отдела, когато чу крясъците на Лайла. Вратата на гримьорната й се разтвори с трясък и тя се развика подире му.

— Ти, тъп задник такъв, върни се веднага. Не знаех, че са толкова много. Не мога дори да мина! Връщай се веднага да сложиш писмата в чувалите. До едно, чуваш ли?

Харолд въздъхна, върна се в караваната на Лайла и започна да прибира писмата обратно. Кучката го погледна.

— Общо колко чувала са? — попита го Лайла.

— Седем, мис Кайл. Има още четири, които не можах да натоваря на количката.

Тя помълча малко. После свъси вежди.

— Колко получиха Смит и Мур?

Програма на телевизията

НЕДЕЛЯ

20:00 — Звезди търсят прочути двойници. Тази вечер — Ивана Тръмп

21:00 — Три момичета на път. В Сан Франсиско Кара се запознава с последовател на Тим Лиъри и се увлича по него. Кримзън, Кара и Кловър опитват ЛСД. Кратка поява на Лиъри и Донован.

 

 

Пол Грасо се облегна назад във въртящия се стол и се протегна, докато слушаше дърдоренето в телефонната слушалка. Дрън-дрън-дрън.

— Мел, чуй ме, съжалявам, но сме задръстени до февруари. Ще говорим тогава, може би ще можем… — Още дрън-дрън с австралийски акцент. — Виж, разбирам, че тогава си на снимки извън студиото, но по-рано не можем да те вкараме. Всичко живо иска епизодично участие. Не, не, в никакъв случай не може да променим графика. Съвсем сериозно, човече. Виж, съжалявам. Може би в първия епизод догодина. Разбира се. Зная, че е чудесно. Чуй сега какво ще направя — утре ще говоря с Марти и неговите хора ще се обадят на твоите хора, нали? Може би те ще намерят пролука. Правилно. И ти, бебчо.

Грасо сложи слушалката и разтри очи. Усети наболата брада по страните си. По дяволите. Снощи игра покер и се събуди толкова късно, че нямаше време да се обръсне. Бръкна в едно странично чекмедже и извади електрическа самобръсначка „Браун“, включи я и започна да бръсне лявата си буза. Нямаше нужда от огледало и слава богу, защото сигурно изглеждаше като самата смърт след девет часа на масата за покер. Попипа обръснатата си страна. Трябваше да им се признае обаче на нацистите, че знаят кое как се прави. Прехвърли самобръсначката от другата си страна. Телефонът отново иззвъня.

— Да? — Божичко, тази работа щеше да го съсипе. Ту не можеш да пробуташ дори скапана реклама за джинси, ту се оказваш един от каналите към най-нашумелия телевизионен сериал в страната. — Какво искаш, Пати?

— Още един.

— Няма ме — каза й той. — Ти се оправяй.

— Не мога.

— Няма ме — повтори й той. Пати беше умна, по дяволите, тя можеше да върти проклетата кантора и без него, но понякога обичаше да се налага.

— Брандо е — каза Пати.

През шума на самобръсначката не се чуваше ясно.

— Брандън Тартикоф ли? Какво, по дяволите, иска?

— Не Брандън. Брандо — изкрещя Пати.

— Свети архангели! — продума Пол Грасо. — Да не би да иска да влезе инцидентно в кадър?

— Очевидно.

Пол Грасо се разсмя и изключи самобръсначката.

— Хей, Пати, мислиш ли, че този дивчо все още може да кара мотор?

 

 

Джийн стисна нервно ръце зад гърба си. Арсенио бъбреше оживено с един цветнокож актьор. Джийн съжаляваше, че се съгласи да даде интервюто. Тя е актриса, а не някаква знаменитост. Нийл обичаше такива неща. Какво ли щеше да направи? Пеперудите в стомаха й размахваха криле като лястовички. После дойде помощник-продуцентът, преведе я през тъмно фоайе и я остави да влезе под ослепителните светлини. Арсенио — вече лично — стана на крака и й протегна ръка. Тя я пое, усмихна се и седна. Интервюто започна.

— И в живота ли сте също толкова политизирана, Джийн, колкото в телевизионния сериал?

— Всъщност не. — Тя знаеше, че трябва да каже още нещо, да блесне, да бъде смешна или оригинална, но беше само актриса и нямаше готова реплика.

— Значи нямате отношение по разните въпроси.

— Е, правата на жените…

— Като например абортите?

— Да. Аз съм абсолютно против това жените да правят аборти. — Усети как Арсенио замръзна, а някой от публиката изсъска. — Освен ако не са бременни — довърши тя и след секунда бе възнаградена с бурен смях. Благодаря ти, Нийл Морели, помисли си Джийн и интервюто продължи като по вода.

Програма на телевизията

НЕДЕЛЯ

20:00 — Звезди търсят прочути двойници. Тази вечер — Дари Фортенски

21:00 — Три момичета на път. Кримзън, Кловър и Кара отиват на концерта в Уудсток, щата Ню Йорк. Гостуващи звезди — Боб Дилън и Нийл Йънг.

 

 

Днес имаха почивен ден и Джийн се чувстваше изтощена. Кой би могъл да си представи, че успехът е толкова изморителен? Сай й намекна, че предложенията за участие във филми текат като река — предимно сценарии за въртене на задник в кожени панталони, но положително щяха да последват и по-добри. Интервюто с Арсенио бе минало изненадващо добре. След първоначалната сценична уплаха тя се бе отпуснала и се бе представила като оперена и забавна. Сега Сай я тормозеше за нови интервюта. Тя погледна купчината покани за филми, сценариите за идната седмица, раздаването на автографи и въздъхна. Не, днес щеше просто да си почине. Беше си купила една книжка от Ан Тайлър и сега щеше да легне до басейна и да почете. Но преди това взе броя на „Вог“. Отвори на вложката в средата, където на две страници се разпростираше тяхната снимка. Великолепна художествена фотография. Всичките изглеждаха прекрасни. Само те трите си знаеха колко часове прекарваха под ослепителните лъчи на прожекторите, за да постигнат това съвършенство с цял екип, който неспирно ги заобикаляше, за да създава илюзията. Но, Божичко, тя изглеждаше приказно. Джийн не можеше да откъсне поглед.

Доктор Мур я беше предупредил да се пази от слънцето и тя се беше подготвила. „Слънцето е вредно за всички, но за теб е направо смърт — беше й напомнил в последното писмо. — Успях да постигна такива резултати само защото никога не се беше пекла, така че кожата ти въпреки стареенето бе запазила в голяма степен еластичността си. Но за в бъдеще — никакво слънце, никога!“ Единствената причина да не се пече бе, че никога не бе могла да си позволи това финансово. Сега си имаше свой собствен басейн. Тя се намаза цялата със специално плажно масло, изля половин шише балсам върху косата си, уви я в хавлиена кърпа и си сложи големи черни очила. За да й бъде хладно, наметна бяла памучна роба от чудесен египетски памук, по-тънък от коприна. А прислужникът й направи кана с изстуден чай. Днес за пръв път щеше да прекара цялата сутрин просто наслаждавайки се на топлината, на басейна и на гледката. После щеше да хапне нещо, да поработи с треньора, а в два щеше да дойде препоръчаната от Май специалистка да масажира гърба и краката й. Джийн се протегна доволно, отвори първата страница на „Може би светец“ и въздъхна дълбоко.

Най-напред я връхлетя звукът. Чу как пред къщата се сменят скорости, като че ли осемнайсетколесен ТИР се катереше по хълма отпред, а след това екна нещо като радио, надуто до дупка. Дали пък някакви политици не бяха тръгнали на разходка с високоговорител? После вече различи думите.

… ЧАСТНАТА КЪЩА НА ДЖИЙН МУР, ИЗВЕСТНА КАТО КАРА В „ТРИ МОМИЧЕТА НА ПЪТ“. АКТРИСАТА ЖИВЕЕ ТУК САМА В ДВУСТАЙНО БУНГАЛО С ДВЕ СПАЛНИ И БАСЕЙН. МОЖЕ БИ ДОРИ В ТОЗИ МИГ СИ Е У ДОМА.

Джийн подскочи с разтуптяно сърце и се обърна. От мястото, където стоеше, зърна горната част на прозорци на автобус. Значеше ли това, че и те можеха да я видят? Притича по-близо до оградата и надникна в една пролука между посивелите дъски. На автобуса отстрани бе написано с всички цветове на дъгата „Виж звездите“, а на нивото на покрива се мъдреше табло с надпис „Обиколка до холивудските домове на любимите ви телевизионни и кинозвезди“.

Не знаейки дали да плаче, или да се смее, Джийн се обърна и изчезна в къщата, оставяйки разтворената книга и недокоснатия чай.

Из списание „Адвъртайзинг Ейдж“…

„ФЛАНДЪРС КОЗМЕТИКС“

ПРАВИ СТРАХОТЕН ПРОБИВ

„Фландърс Козметикс“ направи исторически пробив с най-успешното представяне на нова продукция в индустрията. Ударът бе страхотен и по замисъл, и по изпълнение. Обвързването на новата им серия от козметични продукти с нашумелия телевизионен сериал „Три момичета на път“ бе майсторски щрих на познаване на пазара и много усилен труд. „Хрумна ми и го осъществих“, заяви Моника Фландърс. Агенцията „Бениън ОʼМали“, която се занимава с проекта, потвърди…

 

 

— Само тениски, Фил. Сделката за плакатите и останалите продукти е отделно. — Сай погледна мъжа, изчакал три седмици, за да се срещне с него.

— Сай, моля те, та това е само върхът на айсберга, дяволите да го вземат… Извинете, мис Смит. Хайде, дайте ни тениските и плакатите, а ние ще вземем само по пет процента на парче. Какво ще кажеш? — молеше се на Сай той, но гледаше Шарлийн.

Сай поклати глава.

— Вече дадохме плакатите, Фил. Можех да дам и тениските на същите момчета, но исках да ги пусна на теб. Аз не забравям приятелите си, но не ставай алчен. Тениските, и толкоз. И ще получиш пет процента от чистата печалба. — Сай почака Фил да отговори и когато онзи кимна утвърдително, подписа купчина документи, които подаде на Шарлийн. След като и тя се подписа, той ги връчи на Фил. — Помоли моето момиче да направи копия, като си тръгнеш.

Когато вратата се затвори зад Фил, Шарлийн най-сетне проговори.

— Само пет процента ли? Че как горкият човечец да спечели нещо?

Сай се ухили.

— При пет процента, сладурче, този юнак ще може да се пенсионира. Имаш ли представа какъв брой от тези тениски ще продадем? Над пет милиона през първия месец от продажбите. Пет милиона тениски! Той ще спечели стотици хиляди още първия месец.

Шарлийн недоумяващо поклати глава.

— И ние ще получаваме пари от всяка една тениска, така ли?

Сай кимна, изчаквайки да види дали Шарлийн ще пресметне своя дял.

Тя обаче не го направи. Сай едва не се разсмя. Това селянче беше направо мечта. Какво удоволствие да срещнеш хубавица без компютър в сърцето. Това значително облекчаваше неговата бодега.

— Точно така, сладурче. А дори не сме пресметнали плакатите, пликовете за писма, дрехите, химикалките, кожените якета, раниците, кутиите за храна… Сладурче, говорим за милиони. За милиони.

— За милиони ли? Само заради портрета ми върху тия неща? Мистър Ортис, сигурен ли сте, че сте разбрали правилно?

Сай се разсмя.

— Шарлийн, за такива работи никога не греша. Казах милиони и точно това имам предвид.

Програма на телевизията

НЕДЕЛЯ

20:00 — Звезди търсят прочути двойници. Тази вечер — Мили Ванили

21:00 — Три момичета на път. Кловър се запознава с „Мери Пранкстърс“ и заедно с Кара и Кримзън „яхват автобуса“ в обиколка на Сан Франсиско. Гостуващи звезди — Мишел Пфайфър и Марлон Брандо.

СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ…

Носталгичните телевизионни серии с три героини едва ли са явление в нашето време на имитации и плагиатство.

Но „Три момичета на път“ — да, поредният носталгичен телевизионен сериал с три героини — е нещо различно. Под ръководството на известния филмов режисьор Марти ди Дженаро („Женски работи“. „Задните улици“, „Бъркотия в Тауър“) — очевиден наследник на Джордж Кюкор в режисурата на женски филми, сериалът носи стила и неспокойния дух на деветдесетте години, като същевременно експлоатира забавните моменти и психологическите белези от шейсетте години. Ди Дженаро — „царят на стила“ предлага повече форма от съдържание, но затова пък каква форма! Трите звезди — Шарлийн Смит, Джийн Мур и Лайла Кайл (виж рубрика „Личности“ в същия брой) — олицетвориха всичко добро и красиво в Америка. Страхотно, нали! Нищо подобно. Но това несъмнено е явление от гледна точка на въздействието върху психиката на телевизионната публика (значително увеличена, благодарение на сериала).

По-заплетен от „Разкрития на север“, по-стилен дори от най-чудатите творби на Дейвид Линч, по-възбуждащ от „Маями Вайс“, „Три момичета на път“ е стъпил здраво върху цели шест крака. При разходи над милион долара за епизод, филмът съчетава документални архивни кадри, нови снимки и специални ефекти. Този телевизионен сериал си спечели седмична публика, с която могат да се похвалят малко сериали — и продължава седмица след седмица. Докато критиците роптаят, че е банализирал времето (един попита дали пък в някой епизод Кара няма да си уреди любовна среща с Мартин Лутър Кинг?), популярността му съживи кретащата телевизионна мрежа. Безспорно последствията ще се отразят не само върху бъдещите предавания, но и върху структурата на телевизионните програми изобщо и ще се почувстват в най-горните ешелони на изпълнителните директори в Студио Сити.

Списание „Тайм“

До: Ейра Сагарян

От: Лайла Кайл

Относно: Вж. приложеното писмо

Ейра, какво по дяволите, става? Получих това писмо от свой обожател и, както виждаш, почитателите на Шарлийн Смит и Джийн Мур са получили копринени тениски. Очевидно това е дело на Сай Ортис. Мислех, че си уговорил всичко с телевизионната мрежа. Онези типове от „Рекламата“ да не би да живеят на друга планета?

Не искам да се разправям лично за това със Селма Голд. Затова, Ейра, вкарай ги в пътя! Аз се скъсвам от бачкане тук ден след ден, а после откривам, че „Рекламата“ си има любимци. Искам това хлапе да получи две дузини тениски и четири дузини снимки с автограф — цветни, осем на десет, гланц… в най-различни пози. Както и значки, медали, комплекти за членове на клуба от мои почитатели — всичко. Накарай Голд да включи хлапето в списъка с предимство. То е също толкова важно за мен, колкото и ония скапаняци от списание „Тайм“.

За всичко ли трябва да мисля аз? Не изпускай юздите, Ейра. Сай Ортис преметна и теб… и мен. Какви ги реди той с Голд? Обади ми се.

Л. К.

 

 

Джийн стоеше на опашката за експресно обслужване в магазина на мисис Гучис, където пазаруваха знаменитостите. Мястото беше приказно. Плодовете и зеленчуците бяха подредени като скъпоценности и струваха почти толкова. Тя бе нахлупила перука с голяма сламена шапка. Носеше стар изтънял шлифер, въпреки че навън бе горещо, и чифт опърпани маратонки.

Чувстваше се като бежанка от неизвестна страна, инкогнито, рискуваща да бъде смазана от тълпата, защото това бе за предпочитане от седенето зад заключени врати. Беше й смешно, но тя се опитваше да не привлича излишно внимание към себе си. Пазаруването от супермаркета изведнъж се бе превърнало в смела лудория.

Джийн сложи кошницата си на тезгяха в очакване да стигне до касата. От всички списания я гледаше лицето и името й. Взе първото, което й попадна. „Три тайни за красота от трите хубавици“ гласеше надписът на корицата. Джийн прелисти страниците, докато стигна до статията. „Джийн Мур — звездата брюнетка от «Три момичета на път» използва само…“ Е, да, помисли си тя. Тя използва само най-добрия пластичен хирург. Какви глупости. Когато връщаше списанието на мястото му, жената зад нея заговори.

— Вярвате ли им на тези трите? — попита тя, сочейки снимката върху корицата на едно списание.

Джийн се усмихна и кимна.

— Направо ме вбесяват, да знаете. Нима може някоя от нас да изглежда като тях? Искам да кажа, аз например какво да направя? Мислите ли, че ако ядете моркови и правите по петдесет хиляди пъти коремни преси, нещо във външността ви ще се промени? Вижте, винаги съм твърдяла, че ако Бог не ви е дал, значи го нямате. Така че се примирявам с каквото имам.

Точно тогава дойде редът на Джийн на касата.

— Разбирам какво имате предвид — отвърна тя, вземайки плика с покупките си и излезе навън.

До: Шарлийн Смит и Джийн Мур

От: Сай Ортис

Относно: Приложен материал от „Спортс Илюстрейтед“

Четохте ли това?

Обади ми се Бил Готлиб от „Спортс Илюстрейтед“. Какво ще кажете да се снимате в броя им за банските костюми всяка година? Вече го обсъдихме с Марти и той е изцяло „за“.

Да поговорим.

С. О.

 

 

Стейси, секретарката на Марти ди Дженаро, отвори вратата и завъртя очи.

— Непоносимо! — каза тя. — Ако тази каша продължи, напускам!

Марти вдигна очи от отрупаното си с книжа писалище.

— Какво? Влез. Седни. Ще ти донеса кафе. Какво има?

— Какво има ли? Ще ме подлудят. Всеки задник в Холивуд, не, в Калифорния, не, може би в цялата страна, се опитва да ме тормози, за да се добере до теб. Момичетата са откачили. Само тази сутрин ни се обаждаха трима твои „братя“, „докторът“ ти за някакви „резултати от изследвания“ и истерично обаждане от „Джоуни“ във връзка със сина ти…

— Да не се е случило нещо на Саша?

— Да, има откачен човек за баща. Те не бяха твои братя, доктор или Джоуни: Бяха задници. И подаръци… какво ще кажеш за златен „Ролекс“ с диаманти, гравиран „На моя приятел Марти от Лари“?

— Кой е Лари?

— Още един кретен. Някакъв продуцент от не знам къде си, който иска да говори с теб за някакъв филм. Иска две от трите момичета, но пише, цитирам: „Няма значение точно кои две и ако предпочиташ, ще махнем лесбийските сцени, където са в кадър напълно голи“. Приложил е и някакъв адски сценарий.

Марти се разсмя.

— Хайде, Стейси. Това не е първият хит, който преживяваш с мен. Оплакваш се като едно от хлапетата на Кати Гибс. Оправяла си се и с по-страшни работи.

— Да, но не толкова дълго време. Искам да кажа, седмици наред. Филмът излиза, става хит, ние реагираме и после всичко свършва. А това няма край. Марти, не си ме чул да ти се оплаквам досега, нали? Е, изтощена съм. Не знам дали ще мога да издържа този път. — Стейси се облегна на стола и умората пролича в тъмните кръгове около очите й.

— Добре, вземи си секретарка.

— Но аз самата съм секретарка.

— Вече не. Сега си мой асистент — изпълнител. С повишение на заплатата. Така че наеми си секретарка веднага, обучи я за няколко дни, а после си вземи една седмица отпуск и се настани в хотел „Дел Мар“ в Сан Диего. Плащам. — Марти посрещна с усмивка изненадата, изписана по лицето на Стейси. — После си ела отпочинала и отново се залови за работа.

— Марти, благодаря. Аз само така си говоря. Просто обичам да вдигам скандали. Не знам… Не съм дошла да те притеснявам… Просто исках малко да се разтоваря… Благодаря ти, Марти — наведе се през писалището и го целуна по челото. — Ами ти? И ти имаш нужда от почивка. Да идеш някъде.

— Да ида някъде ли? Цял живот съм работил, за да стигна дотук. И ще остана, докато издържа.

Програма на телевизията

НЕДЕЛЯ

20:00 — Звезди търсят прочути двойници. Тази вечер — Шърли Маклейн

21:00 — Три момичета на път. Кара помага на старо гадже да се спаси от военния набор. Кримзън и Кловър инсценират диверсия и той избягва в Канада. Гостуваща звезда — Рики Дън.

ДЕСЕТ ОСНОВНИ ПРИЧИНИ ЗАЩО ЖЕНИТЕ ГЛЕДАТ „ТРИ МОМИЧЕТА НА ПЪТ“

от предаването „Късно вечер“ с Дейвид Летърман

10. За да могат да се мразят на другата сутрин

9. Обичат мотоциклети

8. Гаджетата им ги карат

7. Ако отслабнат малко и си намерят подходящи джинси, ще изглеждат точно като Кловър

6. За да могат после да се обадят на приятелките си и заедно да оплюят сериала

5. Съпрузите им ги карат

4. Изтрила им се е касетата с „Телма и Луиз“

3. Обичат да се изтезават

2. Кримзън, Кара и Кловър са много по-хубави от Леона Хелмсли, която краде милиарди, от Тами Бакър, която краде милиони, и Бес Майерсън, която краде от „Улуърт“

1. От чувство за солидарност към своите сестри

 

 

„Извратени“, „Просяци“, „Отрицателни“ и „Истински почитатели“. Надписите бяха залепени върху празни кутии и Лайла обясняваше на секретарката и помощничката, които бе наела за тази цел, как иска да бъде разпределяна пощата от почитателите й всеки ден. Лайла знаеше от майка си, че писмата от почитателите са важен показател за това как един артист се котира на пазара.

— Бълвоча от болните мозъци искам да предавате всеки ден на началник — охраната на студиото. Записвайте имената, адресите и телефонните номера от всяко писмо, но те обикновено ги пращат анонимно. Прилагайте плика, в който е пристигнало писмото, в случай че някой от тях е твърде опасен и трябва да бъде проследен.

Секретарката Майра, възрастна негърка, кимна. Беше се занимавала и преди с подобни боклуци.

— На просяците пращате снимката ми със стандартно любезно писмо, плюс списък на благотворителните центрове, където могат да пишат. Аз да не съм Червеният кръст! — Лайла извади червило и мазна нацупените си устни. Секретарката забеляза, че червилото е марка МАК, а не „Фландърс“.

Лайла продължи.

— Няма да ми показвате критичните писма, но ги пазете, в случай че някой ден реша да ги прегледам. Положителните, онези, които идват от истинските почитатели, искам да ги прочета до едно. До едно. Разбрахте ли? — попита тя двете жени.

Майра кимна.