Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (55)

4

При безпощадната снимачна програма на „Три момичета на път“ рекламната дейност за „Фландърс Козметикс“, жестоките упражнения и тренировки за поддържане на форма и редките тайни срещи с Майкъл Маклейн, Джийн бе успяла да се натовари достатъчно, за да не мисли за Сам Шийлдс. Докато Сам не й се обади. Оттогава й бе трудно да го изхвърли от ума си. Някъде дълбоко в подсъзнанието й се таеше мисълта, че Сам съществува — откакто й се беше обадил, тя все очакваше да чуе, че са изпратили сценарий на агента й. Затова обаждането на Сай Ортис не я изненада.

— Позвъниха ми от кантората на Ейприл. Искат да играеш в някаква нова версия на стар филм, която се канят да снимат. Интересува ли те?

Тя усети как сърцето й заби учестено, но се опита да покаже, че й е все едно.

— Защо не? — попита.

— Според мен е под достойнството ти. Като че ли не си най-търсеното момиче в града — изпръхтя Сай. — Във всеки случай по-добре избягвай Ейприл. Тя е истинска акула. И чух, че искат да използват оня тип Шийлдс за режисьор. Оня, който унищожи Кристал в последния й филм.

— Но аз четох, че филмът бил актьорският й триумф. Отзивите бяха добри.

— Остави ги ти отзивите. Беше я направил на вещица. Оттогава не е получавала свестен сценарий.

— Е, няма да ми навреди да ида, ей тъй, за опит — каза му Джийн.

— Имам други предложения, които по̀ ми допадат. Пък и дочух, че имали неприятности със сценария. Изпратиха ми само резюме.

— Е, с какво ще ми навреди? — повтори тя.

И наистина, с какво щеше да й навреди, запита се. Щеше да види Сам и после можеше да отхвърли предложението му. Тъкмо да му извърти номер, след като я беше зарязал така навремето. И най-хубавото бе, че той никога нямаше да разбере защо го прави. Това щеше да е възмездието на горкичката Мери Джейн Моран.

Но истината бе, че не можеше да се удържи да не види Сам поне още веднъж.

Джийн застана до бюрото на салонния управител в „Чейзънс“, където се хранеха асовете на Холивуд. Хенри незабавно се приближи. Въпреки че никога преди не бе идвала тук, той я знаеше по име.

— Мис Мур, колко ми е драго да ви видя. Мис Айрънс ви очаква. Моля, последвайте ме.

Той я заведе до една централна маса за шест души и тя внимателно погледна най-напред Ейприл Айрънс и едва тогава Сам. Още веднъж се запита какви ли са отношенията им.

— Благодаря ви, че се отзовахте на поканата ни, Джийн — каза Ейприл, след като размениха задължителните любезности и поръчаха питиетата. — Зная, че сигурно сте много заета с този сериал и всичките ви други задължения. Май издържате на напрежението забележително добре. Така ли е?

— Е, и аз си имам своите тежки моменти — отвърна Джийн и после прехапа устната си отвътре.

Казвах това през цялото време в Ню Йорк, помисли си тя. Днес, преди да излезе от къщи, тя разговаря със себе си пред огледалото, напомняйки си, че това е върховната проверка. Ако Сам не заподозре нищо след днешния обяд, никога няма да разбере. Внимавай какво говориш, каза си тя. Това е единственият начин, по който може да бъде разкрита Мери Джейн Моран.

И бързо добави на глас:

— Но като цяло всичко е страхотно. Просто връх!

Джийн хвърли поглед на огромното меню и осъзна, че е много гладна. Винаги огладняваше, когато беше нервна. Но отново от седмици беше на диета. Разбира се, че нямаше да може да яде. Беше почти невъзможно да задържи теглото си на 53 килограма. Нямаше да се провали заради Сам я.

— Умирам от глад — каза тя. — Затова ще изям голяма салата с фирмения сос на заведението.

Ейприл също си поръча салата, но Сам поиска филе миньон със сос беарнез. Ето че някои неща не се бяха променили. Джийн се усмихна вътрешно на немодното увлечение на Сам по телешкото месо. Никога нямаше да забрави вечерята по случай рождения му ден в „Олд Хоумстед“ в Ню Йорк, където пържолите бяха толкова големи, че висяха от чиниите.

Сам я поздрави, но разговорът за филма се водеше от Ейприл. Джийн, разбира се, знаеше всичко за „Роди се звезда“. Беше гледала класическата версия с Тереза О’Донел. Но само бе хвърлила поглед на резюмето на Сам. Очевидно сценарий все още нямаше. Тя попита защо.

— Сам, обясни на Джийн… Мога ли да ви наричам Джийн?… Обясни на Джийн идеите си за проекта. — Ейприл седеше изправена, със сплетени пред себе си ръце и гледаше втренчено Сам, докато говореше.

— Гледали ли сте „Роди се звезда“, Джийн? — попита Сам.

— Да, и много ми хареса.

Беше взела под наем видео едва миналата седмица и въртя филма три-четири пъти. Старомоден и мелодраматичен. После се хвърли направо.

— Не съм сигурна дали подхождам по възраст за ролята на Тереза О’Донел. Тя е била около трийсет и пет, трийсет и шест годишна, когато я е изиграла, нали? — Джийн усети един от белезите си от вътрешната страна на бедрото — като че ли я лазеше гъсеница — и бавно скръсти крака под масата. — На колко години е според вас героинята?

— На вашата възраст, Джийн — изрече бързо Сам. — Тереза е била всъщност твърде стара в онзи момент от кариерата си, за да играе невинно момиче. Но е имала силен магнетизъм и хубава кожа, затова е получила ролята. — Той сдъвка парченце месо и избърса ъгъла на устата си със салфетката.

Ейприл се съгласи с него и поговориха още малко за филма. Как да се осъвремени фабулата, как да я направят ефектна. Джийн ровеше из салатата си и се опитваше да изглежда интелигентна.

Но в действителност тя бе тук само за да гледа Сам. Наблюдаваше го през цялото време, като част от нея поддържаше разговора и се интересуваше от подробностите по сценария. Е, това наистина я бе заинтригувало, въпреки всичко, което й наговори Сай. Но имаше и друга нейна част — Джийн, която седеше и наблюдаваше Сам, без той да знае за това. Беше като да стоиш пред къщата му и да надничаш през прозореца, за да го гледаш как се храни. Ако не друго, то поне изглеждаше по-хубав, отколкото тя си го спомняше. Калифорния несъмнено му понасяше. Беше с черни ленени панталони и когато тя скришом погледна към края на дългия му, толкова дълъг крак, видя, че тесните му ходила са боси, обути в очевидно скъпи мокасини. Беше почернял и бялата риза открояваше до блясък зъбите и бялото на очите му. Това беше ново — Сам в бяло. Единствената друга промяна, която успя да забележи, бе, че косата му, все така плътно прибрана отзад на конска опашка, е вече прошарена. Дори и посивелите коси отиваха на Сам.

Това наблюдение я накара да се почувства странно, но й даде възможност да го види в светлина, в която не бе го виждала преди. Винаги беше смятала, че Сам е господар на себе си, който не се слага на никого. Сега обаче се вслушваше в Ейприл. Дори и простият жест на избърсване на ъгълчетата на устата със салфетката свидетелстваше за това. Джийн го помнеше като човек с размах. Никога не си бършеше ъгълчетата на устата. Движението бе заучено.

Тя проумя, че той съзнава всеки свой жест и като че ли иска да направи впечатление. Но на кого? На Джийн Мур? От това почти й се зави свят. На Ейприл Айрънс? Разбира се, той флиртуваше с Ейприл, както и с Джийн. Какви ли им бяха отношенията?

Тя се отърси от мислите си и видя, че са сервирали кафето.

— И така, Джийн — попита Сам, като я погледна право в очите — ще се явите ли на пробни снимки? Мога ли да се надявам, че ще работим заедно?

Джийн се усмихна първо на Ейприл, после на Сам. Обядът бе минал толкова бързо и очевидно тя се бе представила успешно. В най-важната си от всички роли — тази на Джийн Мур.

— Това наистина е възможно — каза тя. — Все отнякъде трябва да се започне.

Погледна в почти празната си чаша от кафе и видя, че Сам се е облегнал на масата. Ейприл бе заета с червилото си и златното огледалце на „Диор“, в което се оглеждаше. Джийн отмести поглед и усети тръпка в дясната си ръка. Беше неговата ръка — ръката на Сам — която докосваше нейната. Просто края на малкия му пръст до ръката й, но тя помнеше — о, тя всичко помнеше — колко нерешителен бе винаги — полузакачлив, очакващ нейната реакция.

Сега за пореден път ръката му докосна нейната. И бе приятно, почти колкото някога… може би дори по-приятно. Защото бе минало толкова време и той толкова й бе липсвал.

Косъмчетата на ръката й настръхнаха и тя си каза — не. Прекаляваше. Къде отиде решителността й? Вече бе свързана с Майкъл. Да не би да е станала уличница? Нима винаги е била вярна само поради липса на избор? Каква ужасна мисъл! Ами какво ще стане, ако спи със Сам? Сигурно той тогава ще разбере коя е. Ами ако спи с него и той не разбере? Джийн не знаеше кое от двете е по-немислимо. А после й хрумна онова, което наистина беше немислимо.

Изобщо да не спи с него.