Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (54)

3

Ако политиката събира странни партньори в леглото, помислете си само до какви чифтосвания води Холивуд. Дорис Дей и Рок Хъдзън. Мадона и Майкъл Джексън. Майкъл Джексън и Брук Шийлдс. Мадона и Уорън Бийти. Майкъл Джексън и Даяна Рос. Мадона и всички останали.

На пръв поглед сигурно Марти ди Дженаро и Лайла Кайл ще ви се сторят също толкова невероятна и смешна двойка. Но ако надникнете в произхода им, ще откриете учудваща симетрия. И двамата са самотници. И двамата са прекарали детството си в тъмни стаи, вторачени в екрана. Всъщност и двамата са се прехласвали по едни и същи филми. И Лайла, и Марти обичаха „Роди се звезда“ и ако Лайла имаше майка, която играеше във филма, това само подсилваше всичко останало за Марти.

Така че въпреки грозното лице и невпечатляващият ръст на Марти, и блясъкът и дългите крака на Лайла двамата имаха помежду си много повече общи неща от другите странни двойки в Лос Анджелис.

А нима една красива жена, хванала под ръка грозен, по-нисък, по-възрастен, но властен човек е изглеждала някога не на място в Холивуд?

 

 

Марти ди Дженаро се облегна назад в лимузината и вдигна крака на сгънатата седалка отпред, наслаждавайки се на мига. Всичко бе повече от хубаво. „Три момичета на път“ беше приет с истинско въодушевление. Току-що научи, че телевизионната мрежа подновява договора за следващите тринайсет епизода. Моника Фландърс бе в екстаз. Новата й козметична серия вече носеше печалби. И отгоре на това Лайла Кайл прие поканата да вечеря с него. Всъщност тя прие толкова ненадейно, че не му остави време да планира както трябва нещата. Нещо необичайно за човек, побъркан на тема овладяване на ситуацията. Колко пъти я беше канил да излязат? Едва ли не всеки ден, откакто започнаха да снимат сериала, и отговорът винаги бе един и същ. Ледено „не, благодаря“. И изведнъж прие. Иди, че разбери.

Може би внезапно бе проумяла, че той всъщност направи онова, което й бе обещал — да я превърне в звезда. Само за един месец сериалът си спечели небивала по размер публика. Човек не можеше да мине покрай вестникарска будка или универсален магазин, без да се натъкне на снимките на момичетата. Защо тогава да поставя под съмнение късмета си? Или пък нейните мотиви? Беше толкова възбуден. Както в детството си, когато очакваше да започне някой филм с Джоан Крофорд. Или пък с Мирна Лой. Или пък с Мърл Оберон. Другите деца гледаха неделната телевизия заради анимационните филми. Ала не и Марти. Той си падаше по красотата. Нямаше търпение поредната му звезда да грейне на екрана на стария „Дюмон“ след започване на програмата „Ранно шоу“.

Звездата му за момента определено бе Лайла Кайл. Само че тя бе истинска — от плът и кръв — а не някаква цветна емулсия върху целулоид. От мига, когато я зърна за първи път, разбра, че тя е различна от другите, особена. В крайна сметка във вените й течеше синя холивудска кръв. Бе съчетание от величието на старите звезди с нещо съвършено ново и съвременно. Вечер, след привършване на снимките, той не можеше да я избие от главата си — огненочервената й коса, тънката й талия, дългите крака, които сякаш започваха от сливиците. Хващаше се, че я гледа, когато се готвеше да снима Джийн или Шарлийн и вниманието му трябваше да бъде приковано върху тях. И най-безумното във всичко това бе, че тя сякаш пет пари не даваше, че той — Марти ди Дженаро — й обръща толкова много внимание. Всъщност като че ли изобщо не го забелязваше. Не че той не можеше да мине без това, но да си кажем право — като дадеш на никому неизвестна мадама шанс, който идва веднъж в живота, все очакваш нещичко да ти признаят в замяна. Не задължително с чукане. Той не обичаше принудителното чукане. Но поне благодарност, уважение, приятелство, топлота…

И най-странното бе, че той не я подозираше в преструвки. Тя не му се правеше на хитра и труднодостъпна, както първата му жена. Лайла просто бе безразлична. Срещаше се с него само на снимачната площадка. А тази вечер се бе съгласила да вечерят заедно, само те двамата, но помоли да не е навън. Усмихна се сърдечно — не обичала тълпите. Искала само да си поговорят. Всичките му други познати искаха не само да идат в най-нашумялото заведение на града, но и да седнат на централна маса. Жените искаха да ги виждат в компанията на Марти ди Дженаро. Една кучка дори беше довела свои собствени фотографи да увековечат тази мимолетна случка. Не и Лайла. Не можеше да я разбере. А това предизвикваше у Марти ди Дженаро ерекция.

И в момента имаше ерекция, докато прехвърляше в ума си плановете за вечерта. Обади се в офиса по телефона. Секретарката му Стейси се беше погрижила за повечето подробности по обичайния си маниер, но Марти също искаше да направи нещо, да сложи свой собствен отпечатък върху вечерта. Това не беше просто поредна среща с поредната старлетка. Изкоментира няколко от съобщенията на Стейси и сложи слушалката, но бе твърде неспокоен, за да седи просто така. Отново взе телефона и започна да набира разни номера. Най-напред се обади на цветаря си.

— Обажда се Марти ди Дженаро — каза и изчака продавачът от другия край да свърши да му се подмазва.

Тази вечер можеше да му позволи това. Тази вечер всеки трябваше да получи онова, което искаше. Най-сетне щеше да вечеря с Лайла Кайл и можеше да си позволи да бъде снизходителен.

— Брайън обикновено декорира къщата ми с цветя всяка седмица, но тази вечер е по-особена. Трябват ми огненочервени гладиоли — беше прочел в някакво тъпо интервю, че това били любимите цветя на Лайла. — Няколко дузини: Кажи на Брайън, че искам поне петдесет броя — в спалнята, в столовата, във всекидневната и една-две дузини в кошници около басейна. И непременно огненочервени, а не от онези оранжеви боклуци. Искам да ги докарате и аранжирате не по-късно от седем и половина. — Помълча малко. — Разбира се, че тази вечер.

Той планираше важните си срещи, както планираше филмите си. Искаше всяка подробност да бъде безупречна. После дойде ред на доставчиците. Трябваше да се увери сам, въпреки че Стейси вече им се беше обадила. Прехвърли в ума си цялата програма.

Питиета и ордьоври в осем. Вечеря в девет. В десет в леглото? В крайна сметка тя сама помоли да не излизат. Помисли си за гладката й кожа, за дългата й лъскава червена коса. Какво ли е усещането тази коса да обвие гърдите, корема му? Изръмжа сладострастно.

— Сали — обади се по интеркома на шофьора си.

— Да, мистър Ди?

— Искам да вземеш с колата мис Кайл в седем и четирийсет и пет. Точно.

— Разбрано, мистър Ди. Седем и четирийсет и пет, на секундата.

— И искам да си сложиш бяло сако и да сервираш питиетата, а след вечерята да изчезнеш. Не ходи обаче никъде. Може да имам нужда от теб по-късно, така че се навъртай около басейна. Погледай телевизия. Няма да пиеш и няма нищо да смъркаш, разбрано? Дежурен си, докато не те освободя.

— Не се притеснявайте за мен, шефе. Ще бъда на разположение, докогато пожелаете, както винаги. Можете да разчитате на мен, мистър Ди.

И Марти знаеше, че наистина може да разчита. Познаваше Сали още от първите си стъпки в Лос Анджелис. Сали бе подарък, наследен в общи линии от един мафиотски шеф в Ню Йорк, който искаше да се отнасят с Марти „както трябва“. И Сали бе възможно най-подходящият човек. Той като че ли нямаше личен живот, а, изглежда, просто живееше живота, който Марти бе избрал за себе си. Но пък и Марти винаги се стараеше да се грижи добре за Сали. Да има жени, понякога малко кокаин — само най-добрия — удобен апартамент до басейна. И Сали съвсем оправдано му бе благодарен. Последната му длъжност преди това бе при един хитрец, който ходеше по ръба на закона двайсет и четири часа в денонощието, човек, по когото непрекъснато стреляха. Сали реши, че животът му бе направо подарен, когато хитрецът умря в леглото си. Вече не се потеше, докато включи стартера, и не се молеше да няма бомба под седалките. Да работиш за Марти бе като да живееш в Дисниленд.

 

 

Лайла умееше да обръща лошото в добро. В крайна сметка детството й с Тереза О’Донел я беше понаучило на някои неща. Затова когато един самовлюбен стар пръдльо като Майкъл Маклейн й се обади и я покани на вечеря, тя му отказа. Не защото бе поостарял плейбой — за какъвто всъщност го смяташе — не защото се страхуваше, че няма да може да изкара вечерта, без да си събуе гащите. Просто не й се излизаше с никого. Най-малкото с мъж, който някога е чукал майка й. Тереза се хвалеше с всички мъже в живота си и по едно време Майкъл Маклейн водеше в класацията й — когато беше по-млад, а Тереза само малко по-стара от него. При тази мисъл Лайла я побиваха тръпки. Майкъл беше от онези мъже, които ухажваха по-стари жени, когато бяха млади, и по-млади, когато остарееха. Повдигаше й се от него.

Но той беше важен. Той все още познаваше всички, които заслужаваха това. Нямаше смисъл да го разсърдва. Затова, когато я покани, на Лайла й се наложи бързо да премисли какво да му отговори: „Съжалявам, но съм заета с режисьора си. Може би друг път“. Не искаше да отблъсква Майкъл, а само да го разкара от главата си. Марти беше добро прикритие, освен това, като си помислеше, може би дори беше дошъл момент да го попритисне малко, за да види не може ли той да й осигури ролята в „Роди се звезда“.

Затова сега, след дългите часове на снимачната площадка, тя отново се обличаше и гримираше. Облегна се назад пред огледалото на тоалетната маса и примигна. Великолепно, помисли си, както правеше винаги след умело нанасяне на туша за мигли. Тереза я беше научила да се гримира още на девет години и понякога Лайла се оприличаваше на японските танцьорки на кабуки, които усвояват женските си хитрини още преди пубертета. Всъщност, като се сети, те всички не бяха ли мъже? Но съвършени в женските си роли, без да имат какво повече да научат. И Лайла нямаше какво повече да учи. Оттук нататък бе време да играе. Годините, в които бе изпълнявала ролята на дубльорка на Тереза, щяха да й се отплатят. Тя щеше да поеме ролята на Тереза и щеше да я надмине в играта.

Но щеше ли да убеди Ейприл Айрънс да й даде ролята в „Роди се звезда“? И щеше ли да успее да накара Марти да й помогне? Мисълта, че това ще съсипе Тереза, предизвика усмивка на устните й. Марти вече толкова се е заплеснал по мен, че ще направи и задно салто. Лайла знаеше — много добре знаеше — как той я следи с очи, където и да отидеше на снимачната площадка. Преструваше се, че не забелязва, забелязваше. Всеки път. И точно така го искаше.

Е, беше се опитала да се измъкне, но може би срещата с него бе неизбежна. След Кевин идеята за среща я плашеше. Сега обаче се чувстваше много по-добре, дори можеше да прекара една вечер с мъж. Марти беше мъж, с когото можеше да се справи. А той имаше повече влияние в Холивуд от всеки друг, когото познаваше. С положителност повече от Майкъл Маклейн. Тя застана пред трикрилото си огледало и опита няколко пози, очевидно харесвайки онова, което виждаше. Тази вечер ще е много успешна за мен, каза си тя и се усмихна на отражението си.

Звънецът на входната врата звънна и Лайла подскочи. Кой, по дяволите, е успял да стигне до вратата на къщата, та да звъни на звънеца? Лайла живееше в Малибу точно, за да бъде сигурна, че няма да й се случва подобно нещо. Кой е минал покрай охраната и как? Тя слезе по витата стълба и погледна през шпионката. Човекът на Марти… как му беше името, Сали… стоеше отвън с шапка в ръка. Лайла отвори рязко вратата.

— Какво правиш тук, Сали? — попита тя. — Да не си се изгубил?

— Не, мис Кайл. Мистър Ди нареди да ви взема в седем и четирийсет и пет. — Той посочи часовника си. — Сега е седем и четирийсет и пет — добави и се усмихна.

— Аз шофирам сама, Сали. Тази вечер иди да почиваш.

Блъсна вратата в лицето му и се качи по стълбите до гримьорната си. Какво значеше това? Не й харесваше мисълта да се окаже в къщата на Марти като в капан без кола. Прекара за последен път четката през косите си, оправи ръбовете на чорапите (реши, че на Марти страшно ще му харесат чорапи с ръб), метна черен дантелен шал на главата и изтича по стълбите с ключовете от колата в ръка. Когато отвори вратата, Сали все още бе там, практически в същата поза, в която го бе оставила преди няколко минути.

— Защо си още тук? — озъби се тя, докато крачеше към черния си ленд роувър.

— Мис Кайл, обещах на мистър Ди да ви заведа до дома му. Защо не седнете при мен? Обещавам да карам бавно и да ви върна, когато пожелаете. Хайде, мис Кайл, мистър Ди ме накара да обещая.

— Онова, което си обещал на мистър Ди Дженаро, няма нищо общо с мен. На мен ми се кара и точно това смятам да направя.

Тя вдигна синята си велурена пола и седна зад волана, увивайки шала около косата си, за да не се разроши от вятъра. Включи на задна, после на първа и изхвърча по автомобилната алея, наблюдавайки в огледалото как Сали притича до лимузината, за да тръгне подире й. Поспря, където пътят се вливаше в крайбрежната магистрала, а после се мушна между две коли, отрязвайки на Сали всякаква възможност да я следва. Но когато отново погледна в огледалото за обратно виждане, делеше ги само една кола. Лайла натисна педала на газта, сновейки от едното в другото платно, и пристигна пред дома на Марти задъхана, но усмихната. Марти й отвори сам. Е, щеше да го изненада.

— Къде е Сали? Къде е моята кола? Чий е този джип? — Пороят от въпроси срещна мълчание вместо отговор.

— Колко се радвам да ви видя, мистър Ди Дженаро. Благодаря ви за комплиментите. Тази вечер обърнах специално внимание на косата си. — Лайла остави в гласа й да пропълзи сарказъм. — И може ли да вляза, или ще ме пуснете само дотук?

Едва тогава лимузината на Марти се втурна по алеята и Сали изскочи почти преди да спре двигателят.

— Съжалявам, мистър Ди. Тя не искаше да дойде с колата. Настоя да дойде със своята.

— Добре, Сали — каза Марти. — Влизай, Лайла.

Но Сали не се отказваше.

— Опитах се да я следвам, мистър Ди, но тя кара като мъж. Искам да кажа, че нито една жена не кара толкова добре. Не ща да ви обидя, мис Кайл. Божичко, съжалявам, мистър Ди. — Той въртеше шапката в ръцете си.

Марти погледна Лайла, която се усмихваше широко и невинно.

— Не бъди такъв мъжкар, Сал. Трябваше да съобразя. Благодаря ти за старанието. Влез вътре и ни направи по някое питие, после имаш свободна вечер.

— Какво да ви донеса за пиене? — попита Сали Лайла.

— Има ли шардоне? — отвърна му тя кротко, продължавайки да стои на стъпалата.

Марти подскочи.

— Лайла, извинявай. Къде ми отиде възпитанието? Влез вътре. Мислех първо да пийнем на верандата. Имаш ли нещо против?

Прекосиха мраморното преддверие с внушителното стълбище и излязоха на облицованата с мрамор веранда. Сали донесе кофичката, в която се изстудяваше виното, и я постави до Марти. След като наля две чаши бяло вино, влезе вътре.

— За какво да пием, Лайла? Чувствам, че случаят е толкова важен, че трябва да му придадем тържественост с тост. Да пием ли за успеха на сериала, или това вече не е новина?

— Какво ще кажеш да пием за онова, което той или тя искат. — Тя чукна чаша в неговата и отпи голяма глътка.

— Е, аз май вече имам всичко, което искам. Нашумял телевизионен сериал, хубава къща и най-хубавата жена в Америка, седнала насреща ми. Какво повече да си пожелая?

— Аз пък си пожелавам да стана звезда.

— Ти вече си звезда. Ще бъдеш на кориците на всички списания в страната и по-голямата част от Европа. Дори и в Южна Африка. Колко писма получаваш вече от почитателите си? Пет-шест хиляди на седмица, нали? Да продължавам ли?

— Това е популярност, Марти. Не е истинска слава. Славата идва, когато направиш нещо трайно, като например първия ти филм, който ти разкри всички останали възможности.

— Ще си получиш и шанса за слава. Дръж се за мен. Не бъди нетърпелива. Ти си много млада. Порадвай се на това и после продължи. Ще ти попадне идеалната роля, която плаче за теб и за никой друг.

Лайла се наведе напред.

— Вече се появи. Искам мнението ти. И помощта ти, за да я получа.

Усети, че е възбудила любопитството на Марти.

— Коя е? — попита той, сбърчил чело.

— „Роди се звезда“ — отвърна Лайла и се облегна назад, за да наблюдава израза на лицето му.

Едва ли имаше филм, който Марти да обича повече от „Роди се звезда“. Преди години се опита да получи правата за заснемане на нова версия. Сега го беше яд, че ще я прави някой друг. И то не просто друг, а старата му bête noire^[1]. Е, тя със сигурност щеше да провали всичко. Нима не беше нейно дело втората версия на „Заглавната страница“ с Бърт Рейнълдс и Катлийн Търнър? Светотатство. Господи, колко би искал да снима отново „Роди се звезда“. Как ли се бе докопала Ейприл до филма?

Въпреки всичко не можеше да се изложи пред Лайла, като й покаже, че не се владее. Лайла, чиято майка бе играла главната роля във филма.

— „Роди се звезда“ ли? Ти луда ли си? Втора версия на филм, който поначало не е много добър? Единственото хубаво нещо в него е Тереза О’Донел, а в онзи миг от кариерата й, каквото и да направеше, все щеше да подлуди публиката.

— Искам да постигна същото в новата версия — отвърна Лайла тихо.

— Повторните версии са загубена работа, Лайла. За бога, аз го знам, ти го знаеш, публиката го знае. Те са по-лоши от сериалите. Единственият човек, който не съзнава това, е Ейприл Айрънс, и то, защото главата й е завряна в задника. „Роди се звезда“ ще се издъни, повярвай ми. Сега си спомням какво чух — посредствен сценарий, който ще унищожи и това, което е било. Свършен е. Ако искаш да играеш в лош филм, поне аз да те режисирам.

— Би било чудесно. Но първо искам да играя в „Роди се звезда“.

Марти стана и закрачи назад-напред по верандата. Не беше очаквал това. Защо не се радваше за „Три момичета на път“? Къде й беше благодарността? Къде й беше уважението?

— Лайла, чуй ме. В момента си изключително скъпа. За първия си филм можеш сама да назовеш цена, да избереш който сценарий си поискаш. Защо трябва да съсипваш кариерата си с такъв боклук? Все едно да пуснеш всичките си възможности в клозетната чиния.

— Значи няма да ми помогнеш да получа ролята? — попита тя, оставяйки за пръв път тази вечер вълнението да й проличи.

— Да ти помогна ли? Та аз ще направя всичко възможно да те спра. Няма да ти позволя да опропастиш нещо, за което така си се старала. Нещо, за което и аз съм положил толкова труд. Докато играеш в „Три момичета на път“, аз ще одобрявам филмовите ти роли. Вписано е в договора ти. Няма да те оставя да го направиш, Лайла, и туй то. — Допи виното в чашата си и отиде да си налее още.

Лайла се изправи, вдигна шала от раменете на главата си и се обърна към Марти.

— Не можеш да ме спреш. Никой не може, Марти. Искам тази роля и ще я получа — завъртя се и тръгна навън по пътеката към джипа. — Ако наистина съм толкова известна, колкото твърдиш, ще я получа.

 

 

Лайла не се изненада много, когато отново й се обади Майкъл Маклейн. Роби танцуваше наоколо като откачена дебела балерина на кънки.

— Майкъл Маклейн! — пригласяше той. — Тооолкова е готин.

— Тооолкова е дърт — отвърна Лайла, посягайки за листчето с неговия номер. Спомняше си от майка си как ставаха тези неща. Ако всичко вървеше добре, скоро мнозина щяха да й се обаждат.

— Били от офиса на Сай Ортис каза, че може би щял да играе в някакъв филм с Рики Дън.

Лайла спря на път за спалнята си.

— Наистина ли? — попита. Рики бе търсен актьор. — Е, може би ще му се обадя.

— Може би? Може би ли?

Господи, мразеше Роби да й досажда непрекъснато. Вечно искаше да му описва в подробности всеки ден в студиото, всяка клюка, която можеше да издои и после да преразкаже на приятелите си. Тя въздъхна.

— Казах „може би“.

— Обади му се сега. Нека да слушам по деривата.

— Дума да не става — рече Лайла.

Господи, задушаваше се. Сега, след като живееше в къщата на Надя, очакваше да има малко спокойствие, но Роби вечно се мотаеше тук.

— Нямаше да бързаш толкова да му отрежеш квитанцията, ако знаеше онова, което знам аз.

— И какво е то? — попита тя със заядлив глас.

Той винаги се преструваше, че има някаква информация от вътрешен човек, но Лайла вече разбираше, че Роби е просто дребна риба и сведенията му идват от педалите сервитьори и секретарите, населяващи периферията на индустрията.

— Е, сигурно не те интересува роля в „Роди се звезда“ — каза той и се плъзна с валсова стъпка навън.

— За какво говориш? — провикна се тя.

— Чух, че Ейприл Айрънс иска Майкъл Маклейн да играе в „Роди се звезда“.

— Марш оттук! — изкрещя му тя. — Той е взел-дал.

— Ти не му бери грижа. Ще намери сили да си изиграе главната роля заедно с Рики Дън — заяви Роби. — Къде ти да имаше такъв късмет.

Лайла се опита да остане равнодушна. Нямаше да достави на Роби удоволствието да прояви интерес.

— Много важно — присмя се тя. Но знаеше, че за нея е важно.

 

 

На другия ден от караваната в студиото се обади на номера, който й бе записал Роби. Трябва да беше домашният номер на Маклейн, защото той лично вдигна слушалката и заговори с дрезгав глас. Дали беше сънен, или се опитваше да й пробутва глупавия си сексапил? Е, нямаше да й навреди, ако бъде любезна с него. Щеше да го изтрае, ако й осигуреше главната роля в „Роди се звезда“.

— Обажда се Лайла Кайл. Струва ми се, че сте ме търсили.

— Не можах да се въздържа.

Спести ми това, помисли си тя.

— Всъщност не ви познавам — каза Лайла и се почуди дали той си спомняше кога се бяха срещали за последен път.

— Бихте ли искали да ме опознаете? — попита той с настоятелен глас. — Разбрах, че сте скъсали с вашия приятел режисьора.

Исусе, в този град клюките се разпространяват със скоростта на светлината. Но как да разбере дали клюката на Роби е вярна? Не можеше да попита ни в клин, ни в ръкав къде ще играе Майкъл Маклейн. Е, щеше да се наложи да се срещнат.

— Не само че бих искала — отвърна. — Ще бъда очарована.