Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (47)

21

Лайла се прибра при Роби със страхотно главоболие, след като цял ден бе обикаляла да си търси къща. Просна се върху леглото, помасажира челото си и намести възглавниците така, че да подпират врата й. Очите й сълзяха от слънчевата светлина, а болката в слепоочията бе непоносима. Но сега поне знаеше, че е дошъл краят на гостуването й у леля Роби. Щеше да се отърве от него, от постоянното му шпиониране и досаждане. Щеше да наеме къщата на Надя Негрон — звездата от нямото кино, която бе играла в първия филм „Роди се звезда“. Това бе повече от съвпадение. Просто й бе предопределено да живее там. Имаше нужда от свой дом. Марти ди Дженаро и телевизионният сериал бяха само трамплин за голямата кариера, която я очакваше. Истинско опъване на нервите бе, докато стане ясно дали сериалът е добър, или не. Ако се провалеше, тя бе сигурна, че Кукловодката ще затанцува танц на победата. После Ейра ще я зареже. Дори и Роби ще се разочарова от нея.

Ако си имаше свой дом, щеше да бъде по-недостъпна, по-усамотена. А и може би — само може би — щеше да изтърпи, ако Марти ди Дженаро я докосне, стига той да не иска нещо повече. Но първо трябваше да е сигурна, че той я желае страхотно много. Страхотно. А това тя знаеше как да постигне.

На вратата се почука, това дразнещо тихичко чукане, което Роби прилагаше тогава, когато изобщо не бе време да й досажда.

— Какво има? — попита Лайла нервирано.

Роби се изтърколи в стаята, стиснал безжичния телефон, и лицето му изразяваше престорена възбуда.

— Търси те режисьорът ти — пошепна той.

Лайла вътрешно се усмихна. Но пред Роби само направи гримаса.

— О, господи! Пак ли? Защо не каза, че ме няма?

— Защото това е Марти ди Дженаро, най-великият режисьор на Холивуд и твой шеф. Ето защо. За бога, не можеш ли да направиш малко усилие?

Разярена, Лайла посегна към слушалката. Питаше се какъв ли претекст ще измисли сега. Да изгледат сериите насаме? Допълнителни снимки? Откакто започнаха да снимат, Лайла усещаше, че Марти иска все по-настойчиво да се среща с нея извън снимачната площадка. Но тя трябваше да се увери, че той желае само нея. А не коя и да е от трите.

— Какво има? — каза тя в слушалката.

— Как си, Лайла? Май че не си добре.

— Имам главоболие.

— Съжалявам. Ако знаех, нямаше да те безпокоя.

— Нищо. Какво има? — повтори тя.

— Исках да зная дали не би вечеряла с мен. Но, разбира се, ако не се чувстваш добре…

— Обади се на Джийн или на тъпачката. Може и с тях да се нахраниш.

— Хайде, хайде! Наистина ли си болна? Не искаш ли да ти донеса нещо? Лекарство против главоболие или пилешки бульон?

— Не, благодаря ти, Марти, ще се оправя. Ще се видим утре.

— Добре. Но се надявам, че скоро ще ти мине.

— Едва ли — отговори тя.

Но след като затвори и Роби излезе от стаята, Лайла откри, че главоболието й е изчезнало.