Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (40)

14

На следващия ден, след като подписа договорите за ролята на Кримзън и за козметиката на „Фландърс“, Лайла се събуди рано. Снимката й заедно със снимките на останалите две момичета бяха поместени на трета страница на „Дейли Варайъти“, а Арми Арчърд бе написал за тях статия. Лайла си наля чаша портокалов сок и излезе с безжичния телефон на верандата. Парите от козметичната компания щяха да й дойдат добре. Разбира се, че и за миг не й минаваше през ума да се маже с тия евтини боклуци, но какво от това? Щеше да си купи хубава кола, нови дрехи и собствено жилище. Освен това щеше да започне да си го връща тъпкано. Знаеше с кого да започне. Набра номера.

— Ейра Сагарян, моля. Обажда се Лайла Кайл. — След като изслуша това, което й отговориха, рече: — Знам какво е казал Ейра, мис Брадли. Но ако му предадете, че му се обаждам, защото трябва да взема решение коя импресарска агенция да ме представлява, той ще се съгласи да разговаря с мен. Не… ще чакам.

Не се наложи да чака дълго.

— Добро утро, Лайла. Малко съм учуден, че пак ми се обаждаш.

— Ейра, аз ужасно злоупотребих с теб и много съжалявам. Искам по някакъв начин да загладя нещата. Няма да искам никакви услуги, само един съвет. Нали знаеш, че получих роля в новия телевизионен сериал, който ще снима Марти ди Дженаро? Е, аз всъщност почти подписах договор със Сай Ортис, но бих желала да получа твоето одобрение. Правилно ли постъпвам?

Лайла чу как Ейра диша на другия край на жицата. Мълчанието се проточи. Дали щеше да налапа въдицата?

— Нищо не ми дължиш, Лайла. В шоубизнеса е така. Много се радвам, че са ти дали ролята и че имаш толкова престижен импресарио като Сай Ортис.

— Ти си истински джентълмен, Ейра. — Тя остави въдицата да се размахва. Той налапа и зададе въпроса. Тогава тя се усмихна и отговори:

— Не, все още не съм подписала договора със Сай.

— Лайла, това е важна стъпка в живота ти. Разреши ми да те заведа днес на обяд, за да те обезщетя за начина, по който се отнесох с тебе. Да кажем в „Поло Лаундж“ в един часа?

— Великолепно! Тогава ще се видим скоро. — Тя затвори телефона усмихната.

Години наред „Поло Лаундж“ бе мястото, където хората, които дърпаха конците на всичко, се срещаха за закуска или обяд. Но когато затвориха хотел „Бевърли Хилс“ за ремонт, мнозина се отказаха от навика си да посещават ресторанта, дори и след като го обновиха и отвориха отново. Ейра не се отказа. Гордееше се с лоялността си към всичко превъзходно.

Той седеше на ъгловата маса, която навремето бе най-престижната. Лайла се появи с десетминутно закъснение. Той се изправи с голямо усилие, за да я поздрави. Лайла великодушно го целуна по хлътналата буза.

— Толкова ти благодаря, че ме покани, Ейра. Боях се, че наистина съм те отблъснала от себе си. — Тя се наведе към него. — Не бих могла да го понеса. Прекалено високо мнение имам за теб.

Ейра се усмихна. Но любопитството му бе твърде разпалено, за да си бъбри ей тъй.

— Лайла, как успя да накараш Марти ди Дженаро да ти даде роля в този сериал?

Тя отметна глава и се засмя.

— Кръвта вода не става, Ейра — отговори тя.

След миг Ейра също се засмя.

— Е, личи, че се справяш много добре сама. Изглежда, нямаш нужда от импресарио.

— Да, но, както знаеш, предстоят още много неща. Сигурна съм, че сериалът на Марти ще има голям успех и това ще повлече договори за филми, лицензи, разправят, че ще играят милиони. Това не е просто нов сериал, Ейра. Може би е цяла нова индустрия. Лес Мърчант залага на него престижа на своя телевизионен канал. Имам нужда от някого, на когото да мога наистина да разчитам. Някой, за когото да съм сигурна, че ще защитава моите интереси. Човек, какъвто ти си бил за майка ми. — Тук Лайла сведе очи. — Сай Ортис такъв човек ли е, Ейра?

Той протегна старешките си пръсти, които приличаха на нокти на хищник, и я хвана за ръката.

— Боя се, че трябва да ти кажа „да“, мила моя.

Клепачите на Лайла затрепкаха.

— Точно от това се боях! Знаеш ли, отначало не ми беше приятно, че така се отнесе с мен, но след като егото ми се възстанови, разбрах, че мога само да уважавам лоялността, която прояви към майка ми. Въпреки че тя вече не носи никакви пари, ти все пак защити своя клиент! — Лайла погледна Ейра право в очите и добави: — Това ми харесва.

Ейра извади чиста ленена кърпичка и деликатно попи устата си. Следващият ход беше негов и тя разбра, че той знае това.

— Не съм сигурен, че можеш да очакваш същата привързаност от Сай Ортис — заговори той тихо. — Но ти каза, че още не си подписала договора, нали?

— Не, не съм — отговори Лайла небрежно и се залови със салатата.

— Ами тогава… — Ейра се запъна.

Лайла запази мълчание. Не й се щеше да го улеснява в този му ход.

— Ами — започна Ейра и облиза устни.

Да, тържествуваше Лайла. Да! Старият пръч щеше да се хване! Не е чак толкова стар, нито чак толкова болен, за да се откаже. Кога за последен път е сключвал договор с нова и сензационно талантлива актриса!?

— След като не си подписала договор при Сай Ортис, може би е време да поговорим за някакви взаимоотношения между нас… — Ейра загреба лъжица доматена супа и несигурно я приближи до устата си.

— Да видим… както казваш, ще трябва да се подписват чекове и бъдещи филмови проекти. Ще започнем с това да търсим какво може да правиш в промеждутъка, след като приключат снимките за сериала. И ще има договори, договори… О, списъкът край няма. Между другото, някой вече прегледал ли е договора ти с Марти? Той трябва да ти оставя различни възможности за решения. Има редица ситуации от рода на „Ами какво ще стане, ако…“, които човек вероятно не може да предвиди, освен ако не го е вършил в продължение на много години…

— Някой като тебе ли? — попита Лайла, само за да затегне кукичката, преди да започне да дърпа.

— Не някой като мен, мила моя, а лично аз! — изрече Ейра и попи слюнката от устата си.

— Мислех, че мама няма да ти разреши да ме вземеш. Ще побеснее.

— Ще се справя с Тереза — отговори Ейра. — В края на краищата сега тя не е особено активна и няма да се получи никакъв конфликт.

— Боя се, че нещата може би ще се сведат до „или тя, или аз“, Ейра — каза Лайла и усети тръпка на удоволствие. Дали наистина щеше да се уреди толкова лесно?

— Тереза никога не би постъпила толкова глупаво, че да постави въпроса по този начин.

— Не говоря за Тереза, Ейра. Говоря за себе си. Ако ти станеш мой импресарио, ще трябва да прекратиш взаимоотношенията си с Тереза О’Донел.

Ейра сложи лъжицата си върху масата и отново поднесе ленената кърпичка към устните си. Втрещено гледаше Лайла. За миг тя почувства, че контактът между тях се губи. Но примамката беше прекалено голяма и кукичката се бе забила много дълбоко. Ейра, умиращата стара акула, бе помирисал прясна кръв. Лайла едва не се изсмя на глас, когато видя, че той се пребори със себе си и се предаде.

— Разбирам, Лайла. Това е естествено, ще действам колкото се може по-деликатно.

Лайла го дари с бляскава усмивка, после се извърна и повика келнера, който минаваше наблизо:

— Моля, донесете телефон на мистър Сагарян. — Не сваляше очи от Ейра, докато не донесоха телефона и не го поставиха от дясната му страна, незасегната от инсулта. — Деликатността, Ейра, не ме занимава особено много. Интересувам се от сроковете. Бих искала да проявиш лоялност към мен. Сега, Ейра! Обади й се, сега. Знаеш номера.

Почти хипнотизиран, той не отместваше поглед от Лайла. Набра номера, после бръкна в джоба си и си взе нова книжна кърпичка, за да избърше силната струя слюнка. Най-после отклони очи. Дали това, което тя забеляза в тях, не беше срам?

Лайла се облегна назад и се заслуша. Усмивката не напускаше лицето й.

— Тереза, моля — почти прошепна той, а Лайла си представяше как Естрела отива с телефона при Кукловодката. Като в някакъв прекрасен сън Лайла слушаше само репликите на Ейра. Беше далеч по-вкусно от прочутия мус с бял шоколад, който предлагаха в „Поло Лаундж“.

Когато Ейра свърши и затвори телефона, Лайла се наведе към него и го потупа по бузата.

— Е, сега това е уредено — каза тя със задоволство. — Какво искаш за десерт?