Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (21)

20

Следобедното слънце хвърляше дълги сенки върху верандата. Лайла лежеше по корем на шезлонг до басейна на леля Роби, свалила сутиена на банския си, за да чувства цялата слънчева топлина, въпреки че бе така намазана с предпазващ от изгаряния крем, та сигурно нямаше да порозовее дори и от експлозия на водородна бомба. Нямаше намерение да се пече като гущер. Копринената й червена коса, натрита обилно с балсам, бе завита с пешкир. Хосе скоро щеше да й донесе огромна чаша изстискан лимонов сок с много лед и диетичен подсладител. Той дори й слагаше листенце от истинска мента. Божествено. Това, че живееше при леля Роби, въпреки че бе досадно, имаше и своите преимущества. А леля Роби не по-малко от нея самата се вълнуваше за кариерата й.

— Решаваш какво искаш и после го сграбчваш за ташаците — се бе изразил деликатно той. И тъй тя скоро трябваше да се захване с тази задача.

Вече не съществуваше и следа от съмнение какво точно иска. Искаше филм. Филм по-прекрасен от всички, в които бе играла майка й. Механизъм, който да я катапултира пред погледите на публиката. Лайла чу лекото шляпане на боси крака. Отвори единия си клепач и видя леля Роби без ролкови кънки, с огромна сламена шапка на главата си. Бе странно да го гледаш как се клати насам-натам като гъска, вместо да се плъзга.

— Зааащо, лельо Роооби? — запита Лайла с южняшкия акцент, който много й се удаваше, вперила очи в голите му крака, които надзъртаха изпод пъстрия кант на кафтана му в светлосиньо и розово. — Кааакво е станало с къъънките ти?

Леля Роби тежко се тръшна върху шезлонга до нея.

— Тоя гаден Хосе! Скрил ги е от мен, сигурен съм.

— Защооо да ги крие? — попита Лайла. Свикнала беше с всекидневните сражения между двамата. Всъщност, понякога даже й правеше удоволствие да слуша как двамата травестити си крещят един на друг.

— Той мрази кънките ми. Казва, че се срамува от мен. Можеш ли да повярваш? — Роби усука кафтана около краката си. — Знаеш ли какво му казах? „Сладур, щом аз не се срамувам, за какъв дявол ще се срамуваш ти? В края на краищата тук е Холивуд!“ — изсмя се Роби и размаха тлъстите си ръце във въздуха. После смръщи вежди и се опита да придаде на подпухналото си лице застрашителен вид. Провикна се театрално: — Ако не ми ги върне днес, ще извикам имиграционните власти! — Сетне се отпусна в шезлонга и придърпа периферията на шапката върху очите си. — А мога ли да знам ти защо се пържиш тук? Не си ли чувала за дупките в озоновия слой? Ще си докараш рак на кожата. Ако вземеш да се съсипеш, ще те убия. Запомни това. И няма да нося траур за тебе. Изглеждам отвратително в черно.

— Искам да поработя върху тена си — отговори Лайла.

— Май че трябва да поработиш върху възгледите си.

— Тук е Холивуд! — изимитира го тя. — А в Холивуд хората точно това правят!

— Не, мила моя. Вече не правят само това. Вече се мъчат да си изградят кариера. — Роби извърна глава към къщата и изрева: — Хосе!

Дребният мургав човек излезе през кухненската врата, бършейки длани в многобройните воланчета на престилката си. Приближи се до тях с разкършена походка. Застана пред Роби и скръсти ръце на хълбоците си.

— Какво зилае госпозица?

Роби пренебрегна китайския акцент на Хосе и заяви ведро:

— Аз искам маргарита с лед. И моля те, Хосе, донеси още една диетична лимонада на ей това гадже. — Роби махна с ръка, Хосе се обърна и се плъзна към къщата.

— Сега вече е време да правим планове за кариерата ти. Леля Роби много мисли за твоето бъдеще, Лайла, и има няколко идеи.

Лайла много пъти го бе чувала да повтаря това. Имаше най-добри намерения, но досега неговите идеи не бяха довели до нищо. Бе загубил връзките си в бизнес, в който понятието „вчера“ не съществуваше. Още по-малко, ако „вчера“ означаваше петдесетте години.

— Филм ли? — попита тя с престорена възбуда. — Да не би някой от приятелите ти да снима филм?

— Остави ме да си поема дъх, момичето ми. Голям късмет ще извадиш, ако те вземат в телевизията…

— Телевизията не ме интересува — възропта Лайла и седна, като остави сутиена да падне от съвършените й гърди. Роби изобщо не обръщаше внимание на такива работи. — Искам да играя във филм. Телевизията те доближава прекалено много до публиката. В телевизията няма истински звезди. Само знаменитости.

— Господи, какви страхотни цици! — каза леля Роби. — Малко благоприличие, моля!

— Я виж кой се намери да ми чете морал! — озъби се тя, но за миг се извърна, изплези му се и завърза сутиена си. — Ти самият си ми повтарял, че телевизията е второразредна работа. И на Кен си казал същото.

— Защото Кен работи в телевизията. Телевизията ти предлагам само за начало. Много звезди са започнали от нея.

— Кажи поне една!

Роб се замисли за момент.

— Роб Райнър.

— За бога, той не е звезда, а режисьор. Също и Рон Хауърд. — Тя замлъкна. — Изобщо не си напрягай мозъка, лельо Роби. В телевизията няма звезди.

— Карол Бърнет.

— Тя не е звезда, тя е взела-дала. И никой не се е натискал да я гледа на екрана.

— Шели Лонг.

— Коя?

— Русата от „Бар «Наздраве»“.

— Ама че го каза! Я ми кажи поне един филм, в който да е играла. Зарежи това!

— Сали Фийлд.

— Господи! Девойчето, дето отива да работи във фабрика. Никога и с нищо не е привличала внимание. Лельо Роби, тези жени не притежават обаяние. Нищо не представляват. Аз трябва да получа роля във филм! В голям филм!

— Мери Тайлър Мур.

— О, я стига. Какво е направила пък тая? „Обикновени хора“. Ако Редфорд не беше го режисирал, никой нямаше и да го забележи. Не! Не желая в телевизията! — Лайла почваше да губи търпение. — Виж какво, Роби, искам да стана това, което е била майка ми. Искам да бъда по-велика от нея. Знаеш какво точно имам предвид.

Хосе се върна с напитките и с купичка чистени орехи.

— Е, добре. Но не избързваме ли много, Лайла? Преди всичко трябва да си имаш импресарио — каза Роби и натъпка устата си с орехи.

— Кого предлагаш, Роби? Някое от твоите приятелчета ли? Пръв асистент на първия асистент на Еди-кой си? Съжали се над мен, Роби. Имам предвид нещо много повече.

— Като че всичко, което си имала предвид, досега не те е докарало до никъде, а, миличка? Време е да престанеш да мислиш и да започнеш да действаш. Случайно познавам точно човека, който ти трябва и той мисли в грандиозни мащаби. Нали това искаш?

Лайла се замисли и после каза:

— Почакай. Знам какво ще кажеш.

— Не, не знаеш.

— Знам. Не ми предлагай Ейра. Той е агент на майка ми, на сто и пет години е и дъхът му вони на болно куче. Пък и Ейра никога няма да ме приеме, защото Тереза не би му разрешила. Освен това той е с единия крак в гроба.

— Кълна се, че не съм виждал човек, който да го гони по-болезнена параноя от теб, когато става въпрос за майка ти. Ако е толкова всесилна, не мислиш ли, че досега щеше да се докопа до някаква роля? Тя няма да ти пречи. А Ейра е само на осемдесет и една години и ако с единия крак е в гроба, с другия яко е стъпил в Холивуд и върху бъчва вино. Ейра Сагарян има такива страхотни връзки, че ще намира роли за своите хора дори и след смъртта си.

— Но аз го мразя — отсече Лайла.

— Разбира се, че го мразиш — отговори Роби с престорено търпение. — Той е импресарио. Но е бил импресарио на Джими Стюарт, Франк Синатра, Джоан Крофорд и, разбира се, на майка ти. И все още представлява големи звезди. Хекман и Майкъл Кийтън. И много други.

— Ами да! Джей Ар и Битълджус от „Далас“. Сега ме свърши…

— Добре, де, смей се, ако ти се смее, но в момента Ейра има много голямо влияние в телевизията. Казва, че тя сега е това, което киностудиите са били през четирийсетте години. И освен това не виждам никого другиго на хоризонта, мис Дръж ми шапката. Аз мога да ти уредя среща. После просто ще трябва да го очароваш.

— Е, добре, мога да се срещна с него — отстъпи тя. После се изсмя. — Не може ли просто да отида при него и да му кажа, че искам главната роля в каквото и да е? Че няма да приема нещо в телевизията и че искам да бъда кинозвезда?

Въпреки че беше дъщеря на Тереза О’Донел, старият положително нямаше да бъде възхитен, че още едно отроче на Бевърли Хилс чука на вратата му. Но все пак, ако се съгласи да я приеме… Лайла не искаше да си го признае, но може би Роби не грешеше чак толкова много. А ако Роби може да я вкара при Ейра… Ейра наистина беше велик. Досега това бе най-сериозната връзка, която й беше предложил Роби.

— Сигурен ли си, че ще ме приеме? Искам да кажа… да не ме приеме само от любезност?

— О, за това не се тревожи — отговори Роби. — Ейра ми се пада кръстник в мафията на холивудските гейове. За мен ще направи всичко. Ако си съгласна, ще говоря с него, ще опипам почвата. — Роби се надвеси над Лайла и я погледна в очите. — Само ми обещай, че няма да откажеш телевизионна роля и веднага му се обаждам.

Лайла отпи от лимонадата си и рече:

— Добре, Роби, но само във филм от няколко серии, и то в главната роля, независимо че това ще е първата ми поява. Никакви скапани евтини комедии, никакви пробни снимки.

— Божичко господи! Не прекаляваме ли с претенциите, мис Дръж ми шапката?

— Здравейте! — разнесе се гласът на Кен, който се приближаваше към тях откъм гаража. — Аз се пържа под телевизионните прожектори по цял ден, а вие двамата си седите тук и си гледате кефа.

Роби погледна часовника си.

— Не съм усетил как е станало толкова късно, господине — каза Роби с най-доброто си подражание на гласа на Джун Клийвър. — Това е, защото тази госпожица тук ми създава проблеми. Вие може да си поговорите. — Той стана и се заклати към къщата; вероятно тъкмо щеше да изкрещи на Хосе, когато дребното човече се приближи към тях, понесло за Кен маргарита с лед върху сребърен поднос. Роби отново се дотътри до шезлонга си.

— Тъкмо навреме. Кен, седни тук и си пийни едно. — Роби вдигна дебелите си крака, за да му направи място на земята до шезлонга.

— Та какво заговорничите вие двамата? — попита Кен, след като отпи малко от леденото питие.

Лайла му се усмихна.

— Докарах си рак на кожата и професионални съвети от моята леличка — каза тя. — А не искам нито едното, нито другото.

— Той обикновено дава добри съвети. Не е много силен в главата, но дава добри съвети.

— Охо! Не я ли караш малко като на сляп купон! — засегна се Роби и двамата започнаха да се препират.

През това време Лайла взе решение. Ще се срещне с Ейра. В края на краищата какво има да губи?

— Добре, Роби — отсече тя. — Уреждай срещата. Но да не е с някакъв скапан помощник. Единствено със самия Ейра!