Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (131)

Неизвестност II

Шегувате ли се? Готов съм да сменя всичко това срещу някогашната си неизвестност.

Кевин Костнър

В бъдеще всички ще стават известни по за петнайсет минути.

Анди Уорхол

Петнайсет минути от това са повече от достатъчни.

Джийн Мур

Това отново съм аз, Лора Ричи. Разбира се, през цялото време бях наоколо, като отразявах фактите и изравях всички подробности около историята. И каква история само, а! Не бих могла да получа признание, че съм я измислила, но бих могла да получа признание, че съм я записала. И кой би могъл да измисли подобно нещо? Цяла Америка да се покланя в параклиса на три фалшиви сексидола — едната прелюбодействала с „брат“ си, втората Франкенщайн, а третата — мъж! Та това е история с твърде много удивителни, а пък аз самата се опитвам да ги използвам пестеливо. Може би сте чули приказката, че истината е по-невероятна от измислиците. Не можете да кажете, че сте си хвърлили на вятъра парите.

Всичките проучвания и сглобяването на частите ми отнеха над три години. Не мисля, че ще ми дадат наградата „Пулицър“ или пък стипендия „Макартър“, но въпреки всичко свърших страхотна работа. И ако критиците както обикновено ме правят на пух и прах, че съм била дребнава, ограничена и зла, ще пролея тайничко някоя сълза, докато подписвам чека за хонорара. Вече прибрах в банката аванса си, който е седемцифрено число, и дадох на Нанси, моята секретарка, достатъчно солидна сума да си направи вноска за едно хубавко апартаментче в Сан Диего. Тя ще се пенсионира другия месец. Уверявам я, че няма да издържи да не прави нищо през цялото време, но Нанси само се смее и казва, че ще опита. Все повтаря, че се надява да оцелее, докато препише последната редакция на тази моя последна книга. Аз също съм изморена от мръсотията, тайните и скандалите, за които Америка толкова обича да чете. Може би в душата си съм съгласна с онова, което казват критиците. Моят принос към литературата е незначителен и долнопробен.

Но ти, любезни читателю, ти купи книгата. Благодаря ти. Може би ти ще обясниш на критиците, репортерите и социолозите това американско прехласване по клюките за богатите и прочутите. Аз не мога да го обясня. Но знам, че книгата ще се продава като топъл хляб.

И не си мисли, че ми е било лесно да изровя всички тези подробности. Дори и на мен, Лора Ричи, изключителната водеща на клюкарските рубрики. Лайла, разбира се беше мъртва, бедничката. Тя (или той) не можеше да говори с никого. След онова откачено погребение я кремираха и положиха праха й във „Форест Лоун“ — в криптата с баща й. После трябваше да чакам. Защото без Тереза не можех да напиша нищо за Лайла, а без нея не се получаваше нищо.

Е, признавам си, че беше малко нетактично, но, знаете ли, аз познавам знаменитостите. Пристрастени веднъж към нажежената до бяло светлина на славата, за тях вече е невъзможно да живеят в мрак. В крайна сметка лошата реклама е много, ама много по-добра от никаква реклама. Я вижте Жажа Габор.

Тереза стоя затворена у дома си с месеци, но след като булевардните вестници замлъкнаха и вятърът отвя най-лошото, след като Роби я напусна и тя нямаше публика, която да я гледа как страда, Тереза се отегчи. Направо ужасно се отегчи.

И така, в крайна сметка тя проговори. Голяма част от думите й бяха лъжи и глупости, но имаше и верни неща. После прислужницата й Естрела ми разказа срещу заплащане онова, което знаеше. Накрая прибраха Тереза в болница. Не в „Бети Форд“ — беше твърде закъсала за там — а в „Седарс Синай“. Цироза. Неизлечима. Почина миналата пролет.

Роби държи книжарница в Аспен. Твърди, че клиентите му били все известни хора. А Кевин — след като го открих, не можех да го накарам да млъкне.

„Ърли Артистс“, разбира се, се разпадна. Три от клиентките на Сай Ортис бяха ударени в земята, Майкъл Маклейн го беше напуснал и други се изнизаха на тумби. Така че Сай си взе парите и се оттегли — по-точно стана независим продуцент. Никой за нищо не го търси.

Ейра Сагарян, след като го откриха зарязан в болничния коридор, бе погребан почти едновременно с Лайла Кайл. Некрологът му остана незабелязан при вниманието, което медиите бяха съсредоточили върху Лайла. Тя го смаза както в живота, така и в смъртта.

Дълго време търсих Шарлийн и Дийн. Отначало ми се струваше, че са се изпарили от земята. Но най-сетне изнамерихме нещичко за тях, след като проверихме кой я е придружавал на връчването на наградите „Еми“. Когато научихме името му, ние с Нанси доста поровихме и открихме договор за недвижима собственост в Бътлър, щата Уайоминг. Заминах и прекарах цял месец в един ужасен, затънтен мотел, за да се опитам да поговоря с Шарлийн. Нищо обаче не помогна, защото местните хора не я познаваха, а ако я познаваха, не искаха да говорят. Най-смешното беше, че след като няколко седмици мразих мястото, най-сетне започна да ми харесва. Не беше като Лос Анджелис. Беше чисто.

Не бях обаче достатъчно богата, за да изляза в постоянен отпуск. Всъщност тъкмо се канех да се откажа и да се заема със семейство Дъглас, когато собствената ми некадърност ми отвори вратата. Всичко стана с помощта на Дийн. Поех с колата по селския път, който водеше до ранчото им. Беше оградено отвсякъде и нямаше начин да се влезе. Знаех това, вече бях идвала десетина пъти, така че продължих нагоре по планинския път заради гледката. Красива, неосквернена земя.

Е, едната гума се спука из коловозите и след време забелязах, че карам по капли. По капли, на планински път, на около двайсет мили от населено място. Бях го закършила.

Да си призная, не съм любителка на пустошта. За мой късмет ме откри Дийн. Както винаги мил и любезен, той ме заведе у дома си. Обядвах с тримата в ранчото им. След месец вече знаех историята им.

С Майнъс беше много по-лесно. Парите говорят и никой не се отказва от тях. Много основни неща взех от Майнъс, след като един приятел от Лосанджелиския полицейски отдел се обади тук-там по телефона. Получих си информацията. Майнъс си запази удостоверението за работа. Всички останаха доволни.

Следващият филм на Рики Дън се провали, а после той се ожени за Кики Мансард — новата Кристал Плинъм. Когато кариерата й набра скорост, арестуваха Рики два пъти — за шофиране в нетрезво състояние и за това, че беше си позволил да бие Кики. Очевидно неговият импресарио Шейн не бе присъствал при уреждането на тези въпроси. Сега Шейн работи в музикалната индустрия. А Рики изобщо не работи. Така че може би инстинктът на Майкъл Маклейн не го бе излъгал.

В други отношения обаче инстинктът подведе Майкъл. Трябваха му над петдесет години да се ожени и да му се роди дете. И в двата случая го измамиха. Разбира се, преди да се разведе, Майкъл твърдеше, че Ейдриън е била девствена и се запознал с нея на абитуриентското тържество на един религиозен пансион. Аз излових мисис Годовски и няколкото опаковки от по шест бири отприщиха доста неприязън от нейна страна. Получих си историята за мистър Маклейн, но не я използвах срещу Майкъл. Едва когато Мелвин Бели пое делото на Ейдриън, Майкъл си развърза езика. Защото, както винаги съм твърдяла, законите за семейното имущество събират странни партньори в леглото. На Майкъл му се наложи да разтръби наляво и надясно, че преди да я срещне, жена му е била курва. Дори и Майкъл Маклейн знаеше, че е по-добре да изглеждаш измамен глупак, отколкото да си беден. Изглежда, Ейдриън бе поддържала връзка с А. Джоел Гросман през цялото време, бидейки съпруга на Майкъл. Очевидно и детето беше от А. Джоел. След развода й те двамата живеят от парите на Майкъл и А. Джоел води курсове по киноизкуство в Кол Стейт.

Кристал Плинъм заряза Сай. После има късмет да набара добро сценарийче и с последния си филм „Пътят по реката“ стъпи здраво на хубавите си крака. Сега отново е на върха. Казват, че щели да я предложат за „Оскар“.

Лес Мърчант бе очевидец на това как неговата телевизионна мрежа отново се изхлузи обратно на трето място, после стана свидетел и на това как акционерите позволиха да го сменят. Боб Левин бе изхвърлен от „Интърнешънъл Студиос“, но синът му Симор беше вложил пари в „Пътят по реката“ и най-сетне стана нещо със собствени усилия.

Успехът има много бащи, но провалът е сираче. Никой, който бе свързан със скандала около „Три момичета на път“, не проявяваше желание да признае това. Едва миналия месец горкичкият Марти излезе от болницата само за да се пенсионира.

Бени Егс най-сетне настигна Пол Грасо. Или може би трябваше да кажа, че слабостта към хазарта на Грасо го докара дотам. Живее в Сиатъл или друг подобен град и беше готов да ми разкаже всичко, което знаеше, срещу дребни центове.

Моника Фландърс умря в съня си, но не преди едно жестоко дело за отнемане на пълномощия да прокуди сина й Хайръм от „Фландърс Козметикс“. Между другото Моника изглеждаше страхотно на погребението си.

Ейприл е много добре. Всеки, който чете професионалните издания, знае това. Даде ми няколко интервюта, когато вече беше кралицата на студиите. Като новата президентка на „Интърнешънъл Студиос“ тя промени интериора на кабинета на Боб Левин в делови, мъжествени червеникавокафяви тонове.

А Сам Шийлдс? Какво стана с него ли? Е, той се провали с два филма, но май последният му ще бъде хит. Поне така говорят по улиците. И може би вече сте прочели, че те с Ейприл ще се сгодяват. Истински брак по любов.

Във всеки случай последните подробности около историята научих от съпруга си. Ето ви още една клюка. Приемете я като сватбен подарък от съпруга ми и мен. Не че публиката се интересува кой знае колко от личния живот на писателите, дори от такива като мен. Но аз наистина се омъжих на тези години. Когато се запознах с Доуб Самюълс, схванах, че е изключителен човек. В известен смисъл и аз съм такава. Да, читателю, омъжих се за него. И си заслужаваше да го чакам толкова години. Някъде точно преди да прочетеш тези редове, в много скромна церемония в кръга на най-близките станах мисис Доуб Самюълс.

Присъстваха Брустър Мур със съпругата си. Той никога не е разговарял с мен за това и след като книгата излезе, ще се радвам на възможността да чуя неговия коментар. Съпругата му обаче ми поразказа доста неща. Мери Джейн цени усамотението си и твърди, че то не й липсва в Хондурас, освен когато осиновеното й дете Раул се прибира с приятелите си от училище. Но тя прояви желание да говори, както обясни, за да изкупи греховете си. А може би просто да поговори поне веднъж с някого, за да проумее цялата история.

Те с Шарлийн продължават да са близки приятелки, макар че прекарват само част от лятото заедно в ранчото. Шарлийн никога не го напуска. Мисля, че и аз ще постъпя така. След като продадем книгата, ние с Доуб ще си докупим още три хиляди акра. Той твърди, че ако садим две хиляди дървета годишно, ще прибавим повече озон в атмосферата, отколкото е прахосано за всичките ми книги. Балансиране на кармата. Той смята, че за мен няма да е зле да прекарам по този начин старостта си и да изхарча растящото ми богатство. Казва също така, че три хиляди акра би трябвало да ни изхранят всички.

Доуб твърди, че няма да пуска там журналисти и знаменитости.