Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (128)

23

Сам Шийлдс седна на един стол близо до пътеката, за да може да си протегне краката. Беше забравил колко неудобни са столовете в обикновените кинотеатри. Сега гледаше филми само на специални прожекции и премиери. Кога ли за последен път бе платил да иде на кино, както ходеха другите? Със сигурност не и откакто се беше преместил тук. Може би не от Ню Йорк, където гледаше филми с Мери Джейн.

Отдръпна се вътрешно от тази мисъл. Беше се усъвършенствал в това. Мисли за приятни неща, за сегашния момент. „Роди се звезда“ беше в седмата си седмица на разпространение и вече бе надхвърлил сто милиона долара приходи. Той щеше да спечели от него над три милиона и щеше да се премести от къщата под наем в каньона в първия си истински дом — закътан високо зад хотел „Бел Еър“. Междувременно бе станал най-известното момче в града. Всички отвсякъде се натискаха да режисира следващия им филм. Вече се беше срещнал с Роб Райнър от „Касъл Рок“, с Марк Канън от „Кълъмбия“ и Стенли Яфи от „Парамаунт“. Хубаво беше да си известен.

Светлините угаснаха и потекоха надписите. Сам гледаше прегледа, когато до мястото му спря една двойка и го помоли да минат навътре. Той стана. Извиси се над тях. Те вече пълнееха, както повечето американци от средната класа. И двамата бяха двайсетинагодишни. Седнаха съвсем близко до него. Е, нали искаше да видиш реакцията на публиката, напомни си той. Сега ще я видиш отблизо. Момчето предложи на момичето пуканки от картонена кофичка. Сам се обърна отново към екрана.

Музиката се усили и се появи пояснителният кадър със знака, че филмът е забранен за малолетни. С това се отбелязваше началото на филма, на неговия филм. Публиката — доста голяма за следобедна прожекция в Бърбанк — все още се наместваше, хората си шепнеха помежду си и се настаняваха на столовете. После на екрана се появи лицето на Джийн в сцената, когато спори с шофьора и когато намесилият се Майкъл я спасява. Вървеше прилично. Публиката се разсмя на унищожителната забележка на Джийн, въпреки че не успя да се разсмее повторно от бързото прехвърляне на камерата върху лицето на шофьора. Ейприл беше права за това.

Ейприл искаше да работи с нея по друг проект. И защо да й отказва? След успеха на „Роди се звезда“ цялата неприязън помежду им като че ли бе отнесена от потока банкноти. Предложенията от другите студии също изглеждаха примамливи, но нима познатото зло не беше по-добро от непознатото? И Ейприл не бе по-черна от дявола. Откъде му беше хрумнало това сравнение? Не съм правил сделки с дявола, каза си той.

Въпреки че бе гледал филма сто пъти, Сам беше дошъл тук, за да види харесват ли го обикновените зрители. Изглежда, да. Джийн и Майкъл — Джуди и Джеймс — току-що се бяха целунали за пръв път на големия екран. Докато Джеймс сваляше блузата на Джуди, Сам чу как тълпата си пое дъх. Той хвърли незабелязано поглед на двойката до себе си. Момчето седеше с полуотворена уста, зяпнал, прехласнат. После момичето се пресегна и сложи свободната му от пуканките ръка на гърдата си. Сам като че ли го удари ток. Хората все още ли се натискаха по кината?

Обърна се към екрана. Джийн наистина беше красива. Собствената му празна длан се сви, като че ли обвивайки за сетен път гърдата й. Той усещаше как магията завладява публиката. В киното цареше пълна тишина.

Въздейства, защото цялата ми безсилна любов и ярост са вградени в този филм, помисли си Сам. Обичах я. Обичам я. И сега, когато мога да имам почти всяка жена, която поискам, никога няма да имам такава, която да ме е обичала, преди да преуспея. Сега винаги ще ме обичат за онова, което мога да направя за тях, за онова, което съм направил, както и за онова, което съм.

Любовната сцена свърши и камерата показа белия гръб на Ейдриън, загорялата ръка на Майкъл, отпусната върху красивата извивка на хълбока й. Илюзията беше съвършена — на екрана беше Джийн, Джийн беше гола. И след кавгата, в пиянското им сношение, отново Джийн бе притисната и изнасилена. Сам чу как момчето до него изпъшка, докато на екрана Майкъл се канеше да насили обекта си — жената, всяка жена. Просто жена, която можеше да послужи за приемник.

Сам усещаше как нагона от екрана разпалва публиката. „Набутай й го!“ — изкрещя някой. „Разчекни я тая кучка!“ — извика един по-плътен глас. Последва миг тишина, разкъсана от висок кикот. На Сам му се повдигна. Да, той искаше да ги възбуди, да, бе излял собствения си гняв, но какво точно беше направил?

Гледаше филма и се вслушваше в публиката. И тогава разбра как е използвал своя гняв срещу майка си, срещу бившата си жена, срещу Джийн, срещу Ейприл, пренасяйки с помощта на Майкъл всичко във филма. Това, което гледаше, не беше любовно послание. Секссцените бяха силни, вярно, но под тях прозираше ярост и страх. О, това не бяха любовни сцени. Не. Давещият се мъж наказваше жената със секс. Не я обичаше. Изтезаваше я.

Сам седеше самичък в мрака и гледаше какво е причинил на Джийн и как това се възприема от публиката.