Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (122)

17

Не спираха да свирят проклетото парче. Сай Ортис направи рязко движение и едва не се удари в един телеграфен стълб, докато въртеше копчетата на радиото. След стрелбата всички станции въртяха парчето на „Кинкс“, посветено на жените актриси. После онзи тъп духач Ал Янковиц щеше да изпее някаква пародия, озаглавена „Лайла“. Но всъщност към оригинала би могло да се прибави много малко.

Нищо чудно, че в канцелариите на „Ърли Артистс“ бяха откачили. Спонсорите, пресата, студиото — като че ли целият Холивуд — искаха да спечелят нещо от „Три момичета на път“. А оная кучка Лора Ричи Злоезичи дори има нахалството да му се обади у дома посред нощ, на частния му номер, за да го пита виждал ли е някога Джийн Мур или Лайла голи.

Когато Сай Ортис стигна до рецепцията, малката глупачка там четеше „Информър“ с очевидно монтираната снимка на корицата и заглавие с крещящо червени букви: Скандалът, който ще сложи край на „Пътя“.

— Какво смяташ да правиш след работа? — попита Сай момичето.

— Не знам — примигна то.

— Лошо, защото вече няма да работиш тук — каза й той.

Грабна вестника, смачка го и го накъса на парчета, преди да го хвърли на пода и да стъпи отгоре му. Премина с трясък през въртящата се стъклена врата във фоайето. Секретарката му стоеше в очакване.

— Нещо от Марти ди Дженаро?

— Не. Все още е под упойка. Но се обадиха от болницата. Има промяна в състоянието на мис… искам да кажа мистър Кайл. — Тя замълча. — Всъщност той е мъртъв.

— Какво ме интересува? — изджафка Сай. — Тая кучка… искам да кажа кучият му син… все едно вече за нищо не става.

Исусе, не можеше да диша! Сай влезе в кабинета си и зарови из чекмеджетата за поредния аспиратор. Гърдите му като че ли щяха да се пръснат. Ако не внимава, ще се намери в моргата до онзи травестит. Опита се да брои, за да овладее дишането си. Същевременно видя купчината съобщения до телефона. Разрови ги. Все от клиенти, които скоро ще бъдат екс клиенти, рече си той. Естествено, всички тия типове звънят, за да „обсъдят бизнеса си“. Разбира се. Толкова бързат да се обадят на Майк Овиц, Си Ем Ай и Си Ей Ей, че ще стопят телефонните линии.

Всичко се разпадаше! Марти имаше някаква нервна криза, страхотната блондинка беше перверзна, Джийн Мур беше хирургическо произведение, а Лайла Кайл беше мъж! В телевизионната мрежа се бяха побъркали. Лес Мърчант заплашваше да спре сериала. Хайръм Фландърс беше готов да убива и всички други спонсори се дърпаха. Исусе, ще има късмет, ако не го осъдят. Сигурно точно това щяха да направят. Щеше да му струва милиони!

Но имаше и нещо по-лошо! Холивуд е град, крепящ се на фалша, на който си вярва. Когато си търсен, си търсен, но когато не си — замразяват те на сто градуса под нулата.

Сай потръпна.

Трябваше да направи всичко възможно, за да овладее нанесената досега вреда. Мощно и бързо. Но не беше ли вече твърде късно? Е, можеше да спаси Джийн Мур. „Роди се звезда“ все още беше хит, и то голям. Тя все още можеше да изкопчи някоя главна роля. Любопитството към нея не стихваше. Онзи телевизионен сценарий, който прочете миналата седмица, за проститутката, осиновила две деца. Можеше да стане. Междувременно ще осъдят „Информър“ и оная кучка Лора Ричи. Но съдебните процеси се влачеха дълго и бяха твърде скъпи. Той сбърчи чело и профилактично смукна от аспиратора.

Сети се! Ще извика Хефнър. Този път не за „Кристи“. А за вложка за средна страница. И не от ония снимки с размит фокус от филма. А прясно търсено месо. Тя ще им покаже всичко. А после бързо ще й намерят роля в друг телевизионен филм. Сега тази кучка ще трябва да го слуша, ако иска да оцелее. Подобни говна свършиха работа на Мадона, нали? После семейство Смит. Очевидно Дийн не е брат на онази дървенячка, така че ще осъдят всички булевардни вестници от името на Шарлийн и може би тя ще се сгоди… или, още по-добре, ще се ожени. Това ще разкара ония тъпаци от църквата и „моралното мнозинство“ от главата му. Оставаше само Лайла. След като беше мъртва, може би „Три момичета на път“ ще продължи в друга насока, когато Марти излезе от кризата. Или дори преди това, с друг режисьор. И травеститчето Кайл ще бъде сменено. В крайна сметка в Холивуд лесно се намираха нови мръвки. Преди една седмица той беше решил да се откаже от Шарлийн и Джийн. Сега пък щеше да се откаже от Лайла и да запази другите две. С две от трите си стари актриси сериалът имаше шанс да оцелее.

Значи всъщност единственият проблем, който оставаше, беше Марти. Сега на него му течаха лиги и говореше несвързано, но какво от това? Няколко седмици в санаториум и ще бъде в отлична форма. А може би, помисли си Сай Ортис, може би ще замени дори и Марти. Вярно, че идеите, формата — всичко това беше негово, но то вече бе утвърдено. Може би онзи келеш, асистент-режисьорът от „Роди се звезда“… как му беше там името… Джоел не знам си кой. Може би той ще може да го направи. В крайна сметка какво толкова имаше да се прави?

 

 

Още четири дни — дни на обсада — Сай успя да задържи на повърхността себе си и „Ърли Артистс“, докато ги обстрелваха медиите, филмовата индустрия, телевизионната мрежа и спонсорите. Всяко копеле, с което се познаваше, смяташе за свой дълг да му се обади, за да се отчете. Всеки кучи син от индустрията имаше да му казва нещо умно… Е, майната им на всичките. Снощната публика на „Три момичета на път“ би всички рекорди. Както Сай беше обещал на Хайръм Фландърс да стане. Така че сега му оставаше само да намери начин да смени Лайла и Марти и да запази сериала.

Интеркомът избръмча.

— Мис Мур е тук да се срещне с вас.

— Добре. — Света Богородице, хич не беше в настроение за тази фръцла, която вечно имаше някакви претенции. Поне днес ще бъде кротка. Познаваше ги той „талантите“, когато за пръв път осъзнаеха факта, че публиката както дава, така и взема. Я виж Кристал как се усмири. А той — Сай се усмихна на себе си — той обичаше „талантите“ смирени и уплашени. Тогава проявяваха много повече уважение. Освен ако не изпаднеха в паника и тогава можеха да изядат живи и децата си.

Джийн Мур щеше да е разтревожена, но не да изпадне в паника, реши той. Сигурно вече се е съвзела от изненадата на „Роди се звезда“ и е разбрала, че той е прав за филма, както и за възможността да продължи в „Три момичета на път“ евентуално с поразширена роля. Плюс това снимките в „Плейбой“ или „Пентхаус“, които току-що й беше уредил (с надбавка за себе си, разбира се), ще затворят устата на приказките за пластичните операции. Стратегията беше добра. Тя най-сетне трябва да го е оценила. Сай остави аспиратора си, готов да успокои разстроен и изплашен „талант“.

Само дето тя не изглеждаше нито разстроена, нито уплашена. Беше красива както винаги, но и спокойна… Носеше дънки с обикновен бял пуловер, но той не се удържа за миг да не помисли какво има отдолу. Усмихна се, но тя не отвърна на усмивката му. Какво й ставаше на тая кучка?

— Здрасти, Сай — каза му и седна срещу него. — Дойдох да упражня правата си.

— Какви права?

— Да напусна „Три момичета на път“.

— Какво?

— Напускам, Сай. Ти го включи това в договора. Сега аз го използвам.

Какви бяха тия глупости? Сай присви очи.

— Знам, че имаш куп други предложения. Всъщност аз изчетох някои сценарии, прегледах някои възможности, но да не излеем и бебето с водата.

— Всъщност няма значение. Напускам. Напускам сериала, филмите, рекламите за козметика, откриването на супермаркети. Напускам бизнеса.

Секретарката на Сай провря глава през вратата и без да обръща внимание на Джийн, каза на Сай:

— Жена ви е на телефона.

— Коя? — озъби се Сай.

— Сандра.

— Не коя жена, а коя линия!

Той натисна посочения мигащ бутон сред многото други мигащи бутони.

— Какво? — извика. — Не! Да не си посмяла да идеш в клуба. Няма да говориш с никого. Дума да не става! Никаква Ан! — Ан беше приятелка на жена му, омъжена за репортер от „Л. А. Таймс“. — Ами да, ще си седиш сама! — отсече той и тръшна слушалката. Отново се обърна към Джийн. — Чуй ме — каза й възможно най-спокойно. — Все още си разстроена след „Роди се звезда“. От насилието, от смъртта. Прекаляваш в реакцията. Разбирам те. Чувствителна си. Ти си актриса. Но трябва да погледнеш на това като на предизвикателство.

— Казах вече, Сай. Напускам.

— Джийн, чуй ме. Имам страхотна идея. Начин да им натрием носа на всички. Говорих с Гучионе. Ще им покажем, че всички слухове са завистливи лъжи. Преувеличения. Ще направим подборка. Осем страници. Боб казва, че ще снима сам. И ти ще си страхотна. Зрелищна. Още по-велика. И сама ще си избереш ролята.

— Чудесно. Искам да играя Корделия.

— Каква е тази роля? Виждал ли съм сценария? Как му е работното заглавие?

— „Крал Лир“. Ще можем евтино да получим правата.

— Много смешно. Чувал съм за „Крал Лир“. Шекспир не важи. Освен като филм, който да прочуе Мел Гибсън.

— Тогава „Хамлет“.

— Престани, Джийн, не говори така. Вече сме инвестирали много в теб. Знам, че сега просто преминаваш през някаква криза. Отрицателната реклама вреди. Но ще я превъзмогнеш. Просто ще отговорим с тази подборка.

— Да им покажа „прелестите“ си ли? — Тя се разсмя и поклати глава. — Забрави за това, Сай.

— Не съм сигурен, че разбираш какво се опитвам да ти кажа. Слушай, всички тук до един са имали по някоя и друга козметична корекция. Няма от какво да се срамуваш. Разбирам, че при нормални обстоятелства сигурно няма да предпочетеш да го направиш. При нормални обстоятелства и аз не бих ти го препоръчал. Но говорим за изключително увреждане на кариерата ти. И подборка, направена с вкус, в хубаво списание…

— Сай, „Пентхаус“ не е „хубаво списание“, а Боб Гучионе е антихрист. — Джийн помълча, после му се усмихна. — В никакъв случай няма да се получи. Белезите са твърде явни.

— Белезите ли? Чакай. Какво ми говориш? — извика Сай Ортис, стискайки аспиратора си в ръка. — Казваш ми, че всички тия глупости са верни?

— Да. — Джийн го погледна право в очите. — Верни са.

— Значи цялата си в белези? Като Франкенщайн? — попита Сай, извисявайки глас почти до вопъл.

— Не бих искала да го формулирам така, но да, белезите са многобройни.

— Значи не ставаш за „Пентхаус“.

— Не ставам за „Пентхаус“ — усмихна се Джийн.

— На какво, по дяволите, се хилиш — озъби й се Сай. — Вие трите бяхте бленувана плът. Господи, сега това е кошмар! Знаеш ли какво ще стане с теб?

Джийн сви рамене.

— Ще сложи край на кариерата ми като сексбомба ли? — попита и се изкиска. Кучката се изкиска.

— Какво ще кажеш, ако изобщо сложи край на кариерата ти? Не виждаш ли? Илюзията я няма. Те ще гледат екрана и ще се чудят къде са ти белезите. Ще гледат да открият някъде следа. Нито един продуцент и нито един режисьор няма да иска да работи с теб.

Джийн се разсмя.

— На какво, по дяволите, се смееш? — изкрещя Сай.

— Мисля, че е смешно. Експлоатиращ красотата телевизионен сериал, който създава трите най-секси жени в Америка. Онова, което ти така откровено нарече „бленувана плът“. Едната се оказва Франкенщайн, другата спи с брат си, а третата е мъж. Май не остана нищо повече за експлоатиране, а, Сай?