Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (121)

16

Джийн се сбогува с Брустър до входната си врата. Мисълта за сбогуване на летището й напомняше твърде много последното й сбогуване с Нийл в Ню Йорк. Тя потръпна.

— Студено ли ти е? — попита Брустър и тя се усмихна на загрижеността му. Би трябвало да е зима, след като тази пагубна слана попари всички, но Холивуд бе безсърдечен и въздухът бе топъл и уханен.

— Не. Добре съм. Ще се оправя. — Млъкна. Не беше много сигурна в това, защо да лъже? — Чуй, Брустър, не знам как изобщо да ти се отблагодаря…

— Мисля, че току-що го направи. — Той гледаше в краката си.

— Не. Заслужаваш нещо повече от думи.

— Трябва да занеса тия обувки за нови подметки — каза той, а после сви рамене при неуспешния опит да се пошегува. — Хей, приятелите са за това. Повдигна се на пръсти и я целуна по устните само веднъж, много нежно. После си отиде.

Джийн влезе вътре, а устните й потръпваха. Мрачното й настроение малко се пооправи. Но после си спомни за Лайла. Джийн гушна котката, седна на дивана и започна да съставя списък. Имаше да свърши толкова много неща.

Когато телефонът иззвъня, не можа да реши да вдига ли слушалката или не. Но човекът от охраната на Ла Брек свърши това вместо нея. Появи се на вратата на всекидневната и извика:

— Някакъв тип на име Сам. Искате ли да се обадите?

Джийн замръзна на мястото си. Какво пък искаше сега?

Поклати глава. Не на охраната, а на себе си, после протегна ръка към телефона.

— Мери Джейн? Джийн? Ти ли си?

— Да. Аз съм.

Сам помълча малко.

— Чуй ме, това е бизнес. Знам какви са ти чувствата към мен, но мисля, че имаме много неща за обсъждане. Между другото, подписвам в момента договор за три филма с „Парамаунт“. И искам да играеш главната роля в първия от тях.

Сега беше ред на Джийн да помълчи. Холивуд! Едва не изпръхтя. В този град дяволът се маскираше като продуцент и предлагаше договор за три филма.

— Съжалявам. Вече няма никога да играя — заяви спокойно тя.

Гласът му стана по-дълбок. Играеше ли, луд ли беше, или просто бе най-безчувственият човек в Америка?

— Няма да е както преди. Работя върху сценария и той е добър, Джийн. Наистина е добър. За автомобилен състезател, който едва не изгубва жената, която обича, защото не може да се откаже от състезанията. Виж, знам, че звучи пубертетски, но всъщност не е така. — Млъкна да си поеме дъх. — С теб ще бъдем добър тандем, Джийн.

Тя тихо затвори слушалката.