Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (120)

15

Джийн чу изстрела и видя как Лайла рухна като марионетка с отрязани конци, но не това, а тишината, мигът на неестествената, ужасна тишина й подсказаха, че се е случило нещо страшно. После екнаха писъците.

По-късно Джийн се чудеше какво ли щеше да прави без Брустър. Той бързо я изведе от реда и сред цялата пищяща и блъскаща се истерична тълпа успяха да се доберат до Шарлийн, Дийн и Доуб.

— Задръж ги тук — каза доктор Мур на Доуб. — Аз съм лекар. Трябва да видя мога ли да помогна.

Стигна до сцената, като прескачаше през облегалките на столовете. Доуб ги беше подслонил до една колона. Джийн наблюдаваше как знаменитостите дърпат и късат дрехите на други знаменитости, за да излязат първи през вратите. После Брустър се върна, задъхан, но спокоен.

— Хванаха го. Всичко е наред. Някакъв психопат. Взеха му пистолета. Всичко е наред. Ние сме в безопасност, освен ако някой не ни прегази, бягайки към вратата.

— Как е Лайла? — попита Шарлийн.

— Зле. Ранена е в гърдите. Сериозно, но може би не фатално.

— О, боже! Би могло да се случи на всяка от нас! — потрепери Джийн. Шарлийн се разплака.

Най-сетне хората на Джералд ла Брек стигнаха до тях. Джийн трепереше все по-силно. Опита се да каже нещо, но откри, че не може да говори.

Брустър свали сакото си, загърна я и я обви с двете си ръце. Джийн затвори очи, той прошепна нещо и тя опря глава на рамото му; излязоха някак от театъра и се качиха в една кола, чу се вой на сирени, проблясваха светлините на полицейски коли или на фотоапарати, а после настъпи мрак.

 

 

През следващите два дни Брустър денонощно бдеше край нея. Бяха в „Бевърли Уилшир“, в ъглов апартамент. Сметнаха къщата за твърде опасна, докато не се разбере истината за убиеца. Брустър разговаряше с нея и й четеше, но през повечето време тя дремеше. Той не включваше телевизора, не й даваше да говори по телефона и да чете вестници, но на втория ден й разказа всичко за Лайла. Джийн го изслуша шокирана и смаяна и се разплака.

— Мъж ли? Значи е била транссексуална?

— Не и от медицинска гледна точка. Всичко си й е било на мястото. Може би е била импотентна. Асексуална.

Тя отново се разплака.

— Толкова е тъжно.

И той я държа за ръката, докато заспа. Джийн имаше чувството, че може да спи цял месец.

Брустър не й даваше да става от леглото, освен за да иде до тоалетната. Сервираха им в стаята. Разреши й да поговори с Шарлийн, но останалите държеше настрана. Беше такова облекчение.

Най-сетне тя се надигна в леглото и успя да се усмихне.

— Ти си чудесен лекар — каза му.

Той поклати глава.

— Не. Аз съм чудесна медицинска сестра. Както и ти, ако искаш да знаеш.

Колко отдавна беше сестра! Като че ли преди десетилетия.

— По-добре ли се чувстваш?

— Много по-добре. Все още не мога да повярвам, но съм добре. Наистина.

— Е, има един човек, който иска да говори с теб. Виси в коридора от два дни. Не ми беше удобно да го отпратя.

— Сам ли? — попита тя и усети как се изчервява. Брустър кимна.

— Искаш ли да го видиш, или да го отпратя?

Джийн въздъхна.

— Вече го отпратих веднъж. По-добре да го видя. Съжалявам.

— Недей. Животът си е твой, Джийн. Няма за какво да се извиняваш. Нищо не ми дължиш. — Той се обърна и отиде до вратата.

Сигурно изглеждам ужасно, помисли си Джийн и се ядоса на себе си. О, боже, кой го е грижа как изглежда? Сам ли? Е, той вече не значеше нищо за нея.

Вдигна поглед. Сам беше влязъл тихо в спалнята.

— Добре ли си? Не можех да повярвам. Трябваше да те видя. Добре ли си? — Тя кимна. Сам се доближи отстрани на леглото. — Господи, когато видях убийството по телевизията, разбрах, че ще умра, ако нещо ти се случи. Мери Джейн, аз… не знам какво искаш да чуеш, за да се върнеш при мен, не знам какво трябва да ти кажа, но знам, че няма никоя, никоя на този свят, освен теб, за която бих искал да се оженя.

— Да се ожениш ли? — Тя онемя. — Да се омъжа за теб? Аз изобщо не искам повече да те виждам.

— О, знам, че така се чувстваше преди „Роди се звезда“ да стане такъв голям хит. Но сигурно сега разбираш, че беше необходимо да…

— Ти луд ли си? — попита го тя. — Да не би съвсем да си откачил?

— Чуй, и двамата направихме неща, с които не можем да се гордеем. Но не е твърде късно…

— Точно тук грешиш цели двеста процента. Закъснели сме с години — каза му тя.

— Джийн, всичко, което каза, всяка твоя дума беше вярна. Аз поразмислих. Наистина поразмислих. И сега знам какво искам. Искам теб. Никоя, освен теб. Да забравим всичко останало. — Той взе ръката й. — Животът е твърде кратък да го пилеем.

Тя го погледна. Какво ли бе обичала в него? Външният му вид? Егоизмът му? Бързият му ум? Колко повърхностна бе самата тя да обича такъв човек.

— Прав си — каза тя най-сетне. — Животът е твърде кратък да го прахосвам. Затова няма да прекарам нито минута повече с теб.

 

 

Едва на третия ден Брустър позволи на Джийн да гледа новините по телевизията. Част от „Ентъртейнмънт Тунайт“ бе посветена на убийството. Джийн изгледа клиповете как тя, Лайла и Шарлийн пристигат за церемонията по награждаването, после ги дадоха в едър план сред публиката. Беше зловещо. Защо гледаха хората? Да видят смъртта на един идол? Фалшив идол? Горката, горкичката Лайла. На Джийн й се повдигна. Буквално й се повдигна.

— Е, като лекар ще ти дам лекарството, което винаги ми даваше мама — усмихна се Брустър и се обади да сервират в стаята.

Джийн пиеше чаша джинджифилов сок, когато за пръв път видя залавянето на стрелящия. На екрана пред нея в едър план изникна Нийл Морели.