Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (119)

14

На вратата пишеше „Вход забранен. Само за персонала“. Самотен пазач от охраната на болницата стоеше пред вратата с ръце зад гърба, но с военна стойка. Най-сетне въведоха Тереза и Роби в една секретарска стая, а оттам — в по-голямо, обзаведено с вкус вътрешно помещение, чиято табелка гласеше „Д-р Робърт Стърн. Главен администратор“. Роби не разбираше какво, по дяволите, става. Какво искаше да каже докторът, когато съобщи, че Лайла не била застреляна. Че имала… Беше немислимо. Роби я видя на носилката. Тереза очевидно се бе стегнала и обсъждаше нещо шепнешком с доктора и служителка.

— Аз съм мисис Макелрой — каза жената. — Уведомихме доктор Стърн за положението и той настоя да ви доведем на по-дискретно място в кабинета му, където можете да останете, докогато пожелаете. При вас ще дойде лекар от отделението за бърза помощ веднага щом преценим състоянието на пациента. Засега мога само да ви съобщя, че пациентът е жив. Съжалявам, мис О’Донел. Бих искала да мога да ви съобщя нещо повече. Но скоро ще научите.

Тя предложи обичайните неща за пиене и даде на Тереза телефонен номер, на който да се обади, ако им потрябва нещо или пък ако иска да пита нещо. Също така отвори най-долното чекмедже на писалището на доктор Стърн и им показа частния телефон, чийто номер знаеха само тя и доктор Стърн. Тереза трябваше да отговаря само на този телефон. Мисис Макелрой откачи апарата на писалището и посъветва Тереза да го включи, ако иска да се обади навън. Докато продължава това извънредно положение, трябваше да вдигат само частния телефон на доктор Стърн.

Когато мисис Макелрой отвори вратата да излезе, вън вече стоеше още един човек от охраната. Тереза чу как деловата млада жена му дава нареждания.

Щом се затвори вратата, Роби се тръсна на коженото кресло. Тереза тръгна из стаята, отваряйки шкафовете, докато откри каквото й трябваше. Избра си бутилка великолепно бренди от запасите на доктор Стърн, после, с бутилката и чаши в ръка, се настани на кожения диван срещу Роби. Измъкна тапата, наля си пълна чаша бренди и все още с бутилката в ръка, жадно започна да пие, докато не я пресуши.

— Спри, Тереза. И ми кажи какво става.

— Не ща да чувам нито една дума, ясно ли е? Бях добро момиченце цяла вечер и правех точно това, което искаше, нали? Е, купонът свърши. При тези обстоятелства заслужавам да пийна. Съветвам и теб да сториш същото. Блед си като призрак. Няма нужда сега и ти да ми припаднеш, за бога.

Тереза си наля още една водна чаша бренди и този път вече започна да я пие на малки глътки. Лицето й бе мрачно и отчуждено.

— Сега вече няма никаква надежда.

— Нали чу какво каза мисис Макелрой, че Лайла все още е жива.

Тереза поклати глава, изтръгвайки се от мислите си.

— Не говоря за Лайла. Не можеш ли поне за минутка да помислиш за мен? Какво преживявам аз? Какво ми се е случило на мен? Какво ще стане с моето бъдеще?

Роби зяпна Тереза за миг, после на вратата настойчиво се почука. Тереза чу как човекът от охраната разпитва някого, после отвори вратата и пусна вътре един млад лекар.

Той беше нервен, държеше се служебно и бързаше. Бялата му престилка беше напръскана с кръв и носеше купче документи в ръце. Заговори с Тереза без предисловия.

— Трябва да говоря само с вас. — Тонът му беше настойчив.

— Жива ли е? — попита Роби.

— Да — каза той и на двамата. А после повтори на Тереза молбата си. — Трябва да поговорим.

Тереза забави дишането си и каза на доктора:

— Можем да обсъждаме всичко пред мистър Лаймън. Той е един от най-старите и най-добрите ми приятели. Какво има, докторе? — попита, сякаш не можеше да си представи за какво става дума.

— Лайла Кайл е ваше дете, нали? Вие сте майка й?

— Да — отвърна Тереза.

— Тогава трябва да ви помоля да подпишете коригираното съгласие за хирургическа намеса. Като онова, което подписахте преди, но в това полът е отразен вярно.

Докторът помълча, този път, за да погледне Роби, после продължи.

— Вие, разбира се, знаете от какъв пол е детето ви.

Роби не вярваше на ушите си.

— Какво? Какво, по дяволите, означава това, Тереза? За какво говори той?

Тереза му махна с ръка, за да млъкне, после отговори на доктора.

— Да — каза отсечено.

— Значи знаете, че Лайла Кайл всъщност е мъж, а не жена.

— Да — отвърна отново тя.

— Какво? — изврещя Роби, но те не му обърнаха внимание.

— Излишно е да казвам, че това не променя нищо в опитите ни да спасим нейния… ммм, неговия… живот. Но по обясними юридически причини имаме нужда това да се изясни. Моля, подпишете коригирания документ, мис О’Донел. Имаме да извършваме още доста допълнителни операции.

Тереза драсна подписа си на страницата.

— Какви са шансовете й?

— Твърде рано е да се каже. Съжалявам. Но правим всичко възможно. Засега, изглежда, има само една огнестрелна рана, но е засегнала аортата. Трябва да съм откровен с вас, мис О’Донел. Боя се, че всичко виси на косъм. Не мога да ви давам лъжливи надежди, а само да обещая, че ще направим всичко възможно за него.

— А, докторе…, другата информация. Докога ще остане конфиденциална?

Той спря до вратата.

— Евентуалните аспекти на състоянието на мис Кайл могат да бъдат оповестени само чрез говорител на болницата, в случая мисис Макелрой. Така че официално няма да има пресконференция, докато не разберем нещо повече. Няма да споменем промяната в пола засега. И не преди да сме ви уведомили. — Той погледна Тереза право в очите. — Друг въпрос е неофициалното разгласяване. Това е твърде значителна информация. Мога само да кажа, че разчитам на дискретността на персонала и се надявам и вие да споделите чувствата ми. Тълпата от репортери и почитатели отвън е огромна.

После остави Роби и Тереза сами.

Роби, който мълча през цялото време, се надигна от дивана.

— Какво, по дяволите, иска да каже той с „корекция на пола“?

Тереза отпи от чашата си.

— Винаги съм искала момиче — промърмори тя. Говореше като на себе си. — Нямаше начин да отгледам момче.

— Отговори ми — настоя Роби.

Тереза рязко вдигна глава.

— Не ми приказвай с такъв тон. В момента имам достатъчно неща на главата си, за да се занимавам и с вбесен педал. — Роби не отговори. — Бебето имаше проблем. Единият тестикул не беше оформен. Познаваш Кери. Не можеше да се справи с брак, камо ли да бъде баща на син. Господи, оформихме всичко юридически само заради рекламата. Знаеш това по-добре от всеки друг.

— И? — попита Роби.

— И какво? Напивахме се няколко нощи заедно, аз забременях и Кери се върна при теб или при който и да било друг младок, когото чукаше по онова време. Когато му казах, че съм бременна, толкова се смя, та мислех, че ще получи инсулт. — Тереза продължи да отпива от чашата с бренди, като я доливаше, преди да се изпразни. — Когато посвикна с тази мисъл… когато посвикнахме с тази мисъл… заговорихме какво момиченце ще ни се роди. Такова беше желанието и на двамата. Изобщо не ни мина през ум, че може да ни се роди момче.

— Но ви се роди — каза Роби.

— Технически да.

— Технически! Технически ли? Какво, по дяволите, искаш да кажеш? Нима е имало въпрос?

— Всъщност не. Но с този тестикул… Е, аз завързах един конец около другия. Той атрофира. Безпроблемно. И отгледах Лайла като момиче.

— Ами как… в свидетелството за раждане на Лайла пише „момиче“. Виждал съм го. Как направи това?

— О, нали си спомняш доктор Карлтън? Оня стар шарлатанин. Той беше готов да направи всичко, което му кажеш. Снабдяваше повече хора в Холивуд с амфетамини или морфин, отколкото днешните търговци на наркотици. Правеше аборти, които тогава бяха незаконни, и дори зашиваше огнестрелни рани, за които не съобщаваха на полицията. Всичко. Той беше личният доктор на индустрията. Той ме изражда в родилния дом „Уестлейк“. Така че, когато ми съобщи, че е момче, просто му казах, че сигурно е сбъркал. Бях родила момиче и очаквах това да бъде отразено в свидетелството за раждане.

— И Карлтън го направи за теб? Регистрира Лайла като момиче?

— Разбира се, за бога. Той върза тестикула. И й предписа хормонално лечение, когато му дойде времето. Което ми струваше доста пари.

— Исусе Христе! Господи, Тереза! Какво каза Кери?

Тереза се разсмя.

— Може и да не знаеш това, но в нощта, когато се роди Лайла, Кери беше на сексоргия само за момчета у Ейра. Не дойде да види нито мен, нито бебето, преди да се погрижа за всичко.

— Но как така никога и не разбра?

— Кога да разбере? Когато й сменя пелените ли? Или когато я къпе? Не бъди такъв глупак, Роби. Познаваш Кери по-добре от мен. Не искаше нито мен, нито бебето, нито щастлив семеен живот. Не искаше да види и теб, доколкото си спомням, когато разбра, че искаш повече от някой и друг случаен тек. Кери не обичаше да се обвързва. С никого. Така че това стана наша тайна. Между Лайла и мен.

— Ами Естрела?

— Естрела беше купена и й беше платено. Знаеше каква е сделката още от първия ден. Трябваше или да живее с тази тайна и с всички луксове, които можеше да й осигури моят начин на живот, или да се върне обратно в онази колиба със сламен покрив в пустинята на Мексико. Ти какво би избрал?

Брендито вече оказваше влиянието си върху Тереза. Очите й се забулиха. Тя потъна в дълбокото кожено кресло.

— Беше такова хубавко момиченце. Закръглено и мекичко, с прекрасни очи и чудесна коса. — За миг Тереза като че ли потъна в спомена. — Никога повече не споменавахме това. Когато му дойде времето, Карлтън започна да й дава хормони. Присади й гърди в Мексико. Тя има чифт съвършени цици. Лайла никога не се оплакваше и никога нищо не питаше. Беше щастливо малко момиченце. Пенисчето беше мъничко. Едва се забелязваше. През повечето време не се и сещахме, че се е родила момче.

— Не беше много щастлива в деня, когато се премести при мен! Господи Боже, Тереза, ти си й отнела пола. Ти си я направила безполова! Осакатила си я. Нищо чудно, че те мрази — изплю думите Роби.

— Омразата няма нищо общо с това — изкрещя Тереза. — Мрази ме, защото не помогнах за кариерата й. Но си знаех, че ще се случи нещо такова. Не можеш да имаш личен живот, да имаш тайна и да си прочут. Вече не, знаех си, че по един или друг начин ще я разкрият.

— Искаш да кажеш да разкрият теб. Теб, авторката на тази малка трагедия. — Роби отпи от питието си. — Та Джоан Крофорд изглежда пред теб като майка Тереза.

— Как смееш! Не съм я била и не съм я връзвала за леглото. Имаше чудесен живот. Всичко, което може да си пожелае едно дете.

— С изключение на самоличност.

— Самоличност ли? Ами моята самоличност? Каква разлика има за едно ревящо бебе дали го обличат с рокля или панталони? Никаква. Но за мен и за кариерата ми разликата беше огромна.

— Твоята кариера — озъби се Роби.

— Да, моята кариера. Без нея нямаше да има красиви рокли, голяма къща, прислуга, частни училища. Нямаше да има нищо такова без мен. После обаче тя реши да ме напусне и да прецака всичко. С твоя помощ, бих добавила.

— И как го прецака?

— Защо й трябваше да стане актриса? Не можа ли да се омъжи за онзи тип, който й бях избрала, да живее скромен живот? Не, искаше да бъде звезда. Направи го само за да се състезава с мен. Още от пубертета. Все искаше да се състезава. Сега няма да имам нищо. Хората ще се смеят. Никой няма да разбере. Вече никога няма да работя. Няма да мога да ида вече на никое парти.

— Ами Лайла? Какво ще стане с нея?

— Нищо няма да стане. Тя все още разполага с парите, които Кери й остави под попечителство. Има и милионите, които направи с този сериал. И наградата „Еми“. Надявам се да не я прецакат с наградата. Това не е ли достатъчно?

Телефонът в най-долното чекмедже иззвъня. Тереза погледна Роби, за да вдигне той слушалката. Роби само поклати глава. Тереза се изправи несигурно на крака и се заклатушка през стаята.

— Да? Разбира се. Ще чакам. — Обърна се към Роби. — Беше мисис Макелрой. Искаше само да ми каже да пусна лекарите, които идват със съобщение.

На вратата се почука тихичко два пъти. Тереза допи чашата си и застана в средата на стаята. Роби отвори вратата и двама лекари със зелени хирургически престилки влязоха в стаята.

— Мис О’Донел — започна по-възрастният. Направи крачка напред и посегна да й хване ръката. — Боя се, че имаме много лоши новини. Съжалявам. Изгубихме я.

Тереза помълча за миг.

— Какво искате да кажете с това „изгубихме“?

— Лайла Кайл е мъртъв, мис О’Донел. Почина по време на операцията.

Роби издаде някакъв задавен звук и се запъти към вратата. Тереза изкрещя:

— Роби, не ме изоставяй. Имам нужда от теб.

Но Роби дори не забави крачка.