Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (116)

11

От дъното на залата отекна изстрел и Лайла се наклони напред, наградата се изхлузи от ръцете й и се търкулна, докато не спря, поклащайки се на самия край на сцената. На операторските екипи им трябваше най-малко четири секунди, за да разберат, че се е случило нещо извънредно. Лайла Кайл изобщо изчезна от кадър. Мич Голдман, продуцентът на програмата за връчване на наградите „Еми“, който беше в контролната зала, изджафка някакво нареждане на първа камера.

— Дайте снимка отдалеч.

Показаха Лайла, простряна на сцената.

— И тази кучка ли е пияна като майка си? — попита Мич. — Спъна ли се? Дай едър план, Боби.

От публиката се надигаше стреснат шепот. Какво беше това? Номер? Нещастен случай?

Джони Бъртън пръв стигна до Лайла. Докосна я и после видя червеното петно, което вече се разливаше отзад на роклята й и изцапа ръката му.

— Застреляли са я — извика той. — Бързо лекар!

— Майната им на тия предавания на живо! — простена Мич Голдман.

 

 

Всички в гостната на Ейра изахкаха, когато Лайла падна. Стояха като парализирани, неподвижни като статуи. Никой не мигваше и всички очи бяха приковани към екрана. Какво ставаше? Лайла току-що бе обявена за победителка… покланяше се… и изведнъж се строполи. На екрана Джони Бъртън се навеждаше над нея. После гласът му разтърси гостната: „Застреляли са я“.

Първата мисъл на Ейра бе, че това е номер. После, след много кратка пауза, някой нададе вик.

— О, боже! — извика Майкъл Маклейн.

Жени се разпищяха. Някой изкрещя: „Мъртва ли е?“. Всички скочиха на крака и се заблъскаха пред екрана. Вероник Пек ридаеше.

— Шшт! Тихо, да чуем! — обърна се Майкъл Дъглас към тълпата.

В суматохата само Ейра, незабелязан от никого, остана на стола си.

 

 

Сам току-що излизаше от мъжката тоалетна. Беше си възвърнал спокойствието след инцидента с Кристал, когато чу шума и видя суматохата на екрана. Чу съобщението за Лайла и се задъха.

Боже мой! Ами Джийн? В безопасност ли е? Ако беше спечелила тя, дали и нея щяха да застрелят?

И внезапно го заля копнеж — най-силното чувство в живота му. Боже мой, ами ако е мъртва? Ако вече никога не я видя, никога не я прегърна, никога не я любя?

В този миг Сам разбра, че нямаше да обича никоя друга жена, освен нея.

 

 

Роби не можеше да мисли, не можеше да свърже две думи и не се и опитваше. Вместо това се пресегна и вдигна рухналата Тереза, прекосявайки бързо зелената стая до изхода от залата. Лайла! Наистина ли беше ранена? Не, това е само телевизия. Не може да е истина. Тереза има пристъп. Трябва да я измъкна оттук. Исусе, къде е колата? Той се разкрещя за шофьор, изнасяйки я през вратата. Шофьорът го нямаше. Но Роби някак си щеше да стигне до болницата, където и двете му момичета имаха нужда от помощ.

 

 

Сай Ортис стоеше в средата на гостната точно до Ейра, там, където му е мястото, в центъра на всичко, готов да приема поздравления. Сега не помръдваше, не можеше. Лайла застреляна? Сложи ръце на гърдите си за миг, после ги спусна в джоба за инхалатора. Но дишането му беше нормално. Погледна към екрана. Лайла застреляна. Господи Исусе! Сай никога нямаше да спре да се изненадва на тази жена. Сигурно го беше нагласила. Спомни си какво направи автобусната катастрофа за Глория Естефан. Ако Лайла оживееше — а Сай нито за миг не се усъмни в това — щеше да бъде най-търсената актриса в продължение на години. Следващата седмица щеше да е на корицата на „Пийпъл“. Целият шибан град щеше да е неин.

 

 

Гостната се въртеше. Ейра не можеше да я спре, дори ако затвореше очи. Когато ги отвори, видя всичко в розова светлина, като размазаните светлини на сцената. Червено. Знаеше си. Усещаше, че приближава. Болезнено пробождане, после отдръпване на болката, което за миг му даде да си поеме дъх. Опита се да стане, да извика, но не можа. После отново раздиращата нажежена болка в главата, от едната страна на тялото му. Ейра се помъчи да отвори уста, за да извика за помощ, но от нея се проточи само дълга лига. Падна отново назад на стола, благодарен за облекчението, че почти изгубва съзнание.

Продължаваше да седи, а тълпата наоколо кръжеше като въртележка. Главата го болеше. Не, беше по-лошо от болка. Имаше чувството, като че ли мозъкът му се разцепва. Реши да продължи да седи, докато всичко свърши. И то наистина свърши, за него.

 

 

— О, не, горкото момиче. — Русата старлетка до Пол Грасо се обливаше в сълзи, отпуснала глава на рамото му. Пол се отърси от нея.

Марти, помисли си той. Ами какво стана с Марти ди Дженаро? Не казаха нищо за него. Изглежда, доколкото успя да разбере Пол, беше ранена само Лайла. На екрана вече даваха телевизионното студио за новини и говорителят, който казваше напрегнато, но ясно: „Току-що получихме информация, че това е терористичен акт на Международната лига за борба с непотизма. Полицията все още се опитва да установи самоличността на извършителя. Извикано е ФБР“.

Пол се обърна към русата старлетка, която сега само подсмърчаше.

— Аз открих Лайла Кайл — каза й той.

 

 

— Чакайте малко — извика Майкъл Маклейн на тълпата. — Млъкнете! Да чуем какво ще кажат — рече, посочвайки монитора. Ейдриън беше до него както през цялата вечер, само че сега го държеше и с двете си ръце, стиснала в юмруци плата на официалното му сако. — Всичко е наред, сладурче — каза й, очарован от факта, че толкова много разчита на него. — Всичко това е на километри оттук. Ти си в безопасност.

Коремът й вече личеше — приятно хълмче, което тя притискаше към него. Той го потупа, после отново насочи вниманието си към екрана. Лайла Кайл, помисли си. Застреляна. Да. Потвърдиха го. Каква беше тази лига? Господи, ами ако сега започнат да избиват филмови звезди. Сети се за онзи психопат, който все му пишеше от затвора. Армията от самотници, всеки стиснал в ръка „Спасителят в ръжта“. В неговия случай сигурно към старите закани ще се прибавят и заплахите на жените почитателки, след като обяви годежа си с Ейдриън. Той се обърна към нея да я изведе от гостната. Нямаше смисъл повече да остава тук. Не и с годеницата си в това деликатно положение. Докато водеше вкопчената в него Ейдриън към вратата, помисли си, че можеше да бъде и по-лошо. Можеха да застрелят Лайла и преди да получи наградата. Тогава тази кучка Джийн Мур щеше да я спечели служебно.

 

 

— Какво е това нетопи… онова де. Дето казаха — попита някой.

— Непотизъм — бе отговорът — е, когато получаваш работата си чрез семейни връзки.

— На баба ти хвърчилото — изкрещя Симор Левин. — Те ще ни изтребят всички.