Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (114)

9

Джийн седеше до пътеката, а от другата й страна бе доктор Мур. Тя се насили да се облегне назад и се опита да диша дълбоко. Брустър я държеше здраво за ръка. Това бе хитър ход — като че ли се надсмиваше на отрицателната реклама, довеждайки доктора със себе си. Не приличаше на засрамена.

С напредването на вечерта победилите и победените ставаха все повече. Публиката бе неспокойна. Омразата и страхът сякаш бяха осезаема сила. Беше й трудно да седи тук, в тази зала, изпълнена с най-добрите и най-красивите, и да знае, че я наблюдават и одумват може би най-много от всички. Щеше ли да получи наградата? И интересуваше ли я това? Беше убедена, че нито Шарлийн, нито Лайла могат да играят. Не беше обаче толкова сигурна, че висшестоящите виждат нещата по този начин. И откри, че колкото и да е странно, иска да спечели тази вечер. Не защото смяташе, че тези конкурси имат значение, а защото точно сега се нуждаеше от израз на одобрение.

 

 

Когато пристигна в театъра, Шарлийн погледна към монитора само за да види как лицето й се обръща към камерата. Бързо премести погледа си отново към Дийн. От другата й страна бе Доуб — Сай беше успял да намери още един билет.

— Никога не съм се снимала на живо. Не те ли изнервя? — прошепна му тя с пресъхнало гърло.

— Разбира се. Страх ме е, че някои от онези, на които им продадох бензиновите хапчета, може да ме гледат.

Тя мигновено обърна към него уплашени очи. После разбра, че се шегува.

— Те никога не досаждат, Шарлийн. Срам ги е от собствената им алчност и глупост. Сега вдигни високо глава, момиче. Дават те по телевизията и няма от какво да се срамуваш.

— Срам ме е, че се усъмних в теб — призна тя. — Мислех, че никога повече няма да те видя, след като ти дадох тези пари.

— Но ми ги даде въпреки всичко? Как така?

— Не мога да откажа на приятел, Доуб.

— И забелязах, че не ме попита за сделката ни.

— Нищо, ако си изгубил парите, Доуб. Не исках да изгубя теб.

— Изгубил съм парите ли? Е, да не мислиш, по дяволите, че съм последен глупак? Не съм ги изгубил. Но не купих земя в Монтана.

Е, добре. Сега ще й направи признание. Шарлийн почувства облекчение. Това бе единственото нещо, което стоеше помежду им.

— Всичко е наред, Доуб. — Беше добре дошъл да й иска пари. Тя само не желаеше да я лъже.

— Браво. Радвам се, че не си разочарована. Монтана беше пълна с юпита и холивудски теркове. Превърнали са този щат във ферма за папрат.

Тя кимна. Добре де. Обичаше Доуб и винаги щеше да го обича. Като че ли усетил мислите й, той се усмихна.

— Да, Монтана е съсипана. Така че купих в Уайоминг най-страхотната земя, която някога си виждала!

Устата й се отвори от изненада.

— Наистина ли, Доуб? — обърна се към него със светнало лице. Заля я щастие.

— Разбира се, че я купих! Не си се съмнявала в мен, нали? — ухили й се хитро. — Всички документи са в къщата. Деветстотин акра. Не е много занемарена. По средата между Даниъл и Хафуей.

— Хафуей ли?

— Не, не е в Хафуей. Това е градът на юг. Даниъл пък е на север. Ние сме по средата. Във всеки случай ще ти я покажа на картата тази вечер. Сега махни на хората, които гледат по домовете си, и седни мирно да слушаш какво говори човекът на сцената. Обявяват наградата за най-добра актриса. Каквото и да стане, искам да запазиш това изражение на лицето си, когато кажат победителката.

 

 

Церемониалмайсторът претупа всички безумни категории, онези, за които нервничеха само роднините и приятелите на номинираните. Връчи предпоследната награда за най-добър актьор в драматичен сериал и после каза:

— А сега наградата, която всички чакаме с нетърпение — за най-добра актриса в драматичен сериал. И ще я връчи човек, който може би има предпочитания. Дами и господа, Тереза О’Донел!

Засвириха основния мотив на „Най-хубавото момиче в света“ и Тереза излезе на сцената, клатушкайки се. Пияна ли беше? Прочете имената на предложените за награда от спомагателния екран, а после изрече неизбежното:

— Пликът, моля.

Лайла бе като парализирана. Кукловодката тук! Ще връчва наградата „Еми“. Не. Не. Тя бе готова да спечели. Но не срещу това. О, боже, не това!

Ами ако изгуби? Изведнъж я връхлетя мисълта за тази възможност. Протегна ръка към Марти до себе си и почти смаза неговата, стискайки я като в клещи.

— Господи, колко са студени ръцете ти! — каза той и тогава водещият Джони Бъртън подаде плика на майка й.

— И победителката е… Лайла Кайл!