Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (110)

5

Сексфилм прави страхотен удар

Въпреки или именно поради откровения секс преработката на „Роди се звезда“ счупи всички касови рекорди.

Като смайващо изключение от холивудското правило, че „мръсотията не носи пари“, новата версия на „Роди се звезда“ с Майкъл Маклейн и Джийн Мур спечели не само похвалите на критиката, но и тълпи от желаещи да си купят билет. Неочакваната публика от застаряващото поколение наред с млади и възрастни киномани, падащи си по романтични сексфилми без никакви задръжки, надмина всички очаквания…

„Дейли Варайъти“

Лайла смачка Библията на кино професията и я запрати през стаята. По дяволите! Взе „Л. А. Таймс“.

НАЙ-СЕКСИ ЖЕНАТА В СВЕТА — крещеше заглавие с едри букви над културната страница. Нямаше дори интервю, освен страниците със снимки на Джийн Мур — обичайния рекламен боклук. Тази кучка бе толкова нагла, че дори не прибягваше до реклама!

Успехът на Джийн Мур в „Роди се звезда“ жестоко навреди на Лайла. Като че ли отново започваше от нулата. Въпреки че филмът бе забранен за непълнолетни, той още от началото регистрира невероятен касов успех и сега беше номер две, с големи изгледи да стане номер едно. В края на миналата седмица беше изкарал тринайсет милиона. По-лошо, всички говореха за него. Как бил нарушил почти всички табута и същевременно си запазил търговския успех. Той отново размъти цялата завист в главата на Лайла. Точно когато си мислеше, че си е осигурила наградата „Еми“ на малка кадифена възглавничка, вързана със златни пискюли, трябваше да й се случи подобно… оскърбление. Налагаше се да направи нещо.

Погледна друг смачкан вестник. Там, някъде на последната страница се гушеше съобщението, което трябваше да бъде на първа страница на проклетия парцал: „Режисьор и кинозвезда обявяват предстоящ брак“.

Исусе, въпреки трезвия си разум и просто за да надвие рекламата на Джийн, тя бе казала на Марти „да“ и ето къде се помести нейната реклама. Леля Роби й каза, че ще го отразят във всички вестници. Е, подобно погребение на двайсет и четвърта страница на „Л. А. Таймс“ и един абзац в „Майлстоунс“ не беше отразяване. Беше ужасно оскърбление. В крайна сметка тя принадлежеше към едно от кралските семейства на Холивуд. Беше дъщеря на Кери Кайл. И дъщеря на Кукловодката, която при всичките й недостатъци поне е била звезда.

Телефонът иззвъня. Лайла рядко го вдигаше, оставяйки персоналът да пресява разговорите, но очакваше да й се обади Марти. Вдигна слушалката.

— Ти луда ли си? — изскърца гласът. — Да не си откачила съвсем?

За миг Лайла едва не затвори на майка си, но властта на Кукловодката я възпря.

— Затваряй си устата — измрънка тя.

— Току-що прочетох в „Таймс“. Не можеш да направиш това безнаказано, Лайла. Отишла си твърде далеч.

— Само си затваряй устата. Мога да правя каквото си искам. И когато имам нужда от мнението ти, ще те уведомя.

— Лайла, не можеш да направиш това. Марти ди Дженаро не е Кевин. Това ще унищожи и двете ни.

— Млъкни! Уредих ти проклетия сериал, нали? Пускат го идната седмица. Сега стой, по дяволите, по-далеч от мен. Такава ни беше уговорката. Остави ме на мира, защото, кълна се, ще накарам Марти да спре програмата. — Лайла почти плюеше от бяс. Искаше й се да довърши Тереза веднъж завинаги.

— Лайла, чуй ме. Можеш да баламосваш някои хора непрекъснато и всички хора за известно време…

— Но не мога да баламосвам мама. Така ли? Е, майната ти, мамче. Майната ти, на теб и на леля Роби, на Кевин, на Естрела и всички вас. Не ти е пукало за това преди двайсет години, нали? Няма защо да ти пука сега. Предупреждавам те, остави ме на мира! — Тя тресна слушалката.

Само след миг телефонът отново зазвъня. Лайла изпръхтя и погледна встрани. По-скоро в Малибу ще завали сняг, преди отново да вдигне тази слушалка. Изправи се, разтреперана от гняв. Първо, Марти я врънка, докато каже „да“, после филмът на Джийн се превръща в хит, премиерата на сериала е засенчена и съобщението за годежа й не получава никаква гласност във вестниците. А сега и това!

Стоеше, дишайки тежко, почти запъхтяна от яд, и обмисляше възможностите си. Беше ударил часът на безмилостната атака срещу всички. Тя нямаше нужда от никого, освен от Марти. И щеше да се ожени за него. Да.

Погледна ръцете си, които трепереха. Можеше да убие някого. После се сети за кутията. „Подаръкът за рождения ден“, донесен от Роби. Той все още беше на масата и чакаше да му обърне внимание. Тя се усмихна мрачно, завъртя се и влезе в кухнята. Разрови чекмеджетата за по-остър нож. Много остър нож.

 

 

Майнъс Пейдж не бе изненадан, когато отново му се обади Лайла Кайл. Много малко неща изненадваха Майнъс и на последно място необходимостта жителите на този град да си нанасят удари. Той остана изненадан обаче от внимателно формулираните нареждания на Лайла. Добре че не беше изненадан, защото в противен случай нямаше да може да си уреди хонорара така, че да надхвърли четворно сумата, получена първоначално от Лайла. Но в крайна сметка тази негова задача беше почти четворно по-важна за Лайла, отколкото първоначалната. В това беше сигурен.

Майнъс не се замисли дори за миг как да изпълни нарежданията й. Той знаеше кое е първостепенно, на кого да се обади и в какъв ред. Докато набираше номера, се усмихна на себе си. Последната задача, която изпълни за Лайла, бе почти без пари и му отне над два месеца, за да я свърши. Тази задача щеше да му отнеме само няколко минути по телефона. Е, съдба.

 

 

Когато вдигнах слушалката в кантората си, чух монотонен глас, който познавах твърде добре.

— Познай кой ти се обажда със страхотни новини — каза ми той закачливо, на мен, Лора Ричи, жена, която малцина мъже закачат.

— Кевин Костнър и си бременен от мен.

— Лора, новината е много по-добра. И се кълна, че си първата, на която се обаждам. Не го правя само за пари, Лора. Правя го, защото си била добра с мен в миналото. Така че вземи си подострени моливи и голям тефтер. Трябва само да слушаш и да записваш.

Монологът на Майнъс отне по-малко от четвърт час. Имам цялостен запис. От време на време, докато разказва, ще чуете как нехарактерно си поемам въздух, дори хлъцвам, но иначе говори само той. На едно място повтарям след него „Брат й ли?“, но това е всичко. Когато свърши, зададох само един въпрос.

— Имаш ли доказателства за това, Майнъс?

— Ще ти ги пусна по факса само след пет минути.

— И снимки от операцията?

— За това ще трябва да си платиш — разсмя се той.

— Колко искаш за изключителните права? — попитах.

— Повече, отколкото можеш да си позволиш. Никакви изключителни права. Обаждам се на „Обзървър“, „Ентъртейнмънт Уикли“, „Пийпъл“ и „Тайм“ в следващите двайсет минути. Но ти си първата. Кови, докато желязото е горещо.

Преди да сложи слушалката обаче, трябваше да подходи делово.

— Помни, Лора, че сега си ми длъжник. И не можеш да споменеш името ми в публикацията.

— Ако ми пуснеш документи, не ща дори да ти знам името. Но ако не трябва аз да плащам за това, кой плаща?

— Джон Биърсфорд Типтън — разсмя се Майнъс и сложи слушалката.