Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (107)

2

Имаше доста неща, които Лайла бе мразила през двайсетгодишния си живот, но да работи с майка си биеше всичко останало. Принудена бе да гледа как старата кучка пристига всяка сутрин, като че ли „Три момичета на път“ е неин сериал, поздравява всички от екипа по име (как, по дяволите, научи имената им толкова бързо? Лайла така и не запомни повечето след цяла година работа с тях), подлага опънатото си с пластични операции лице на гримьора и се консултира с тонрежисьора. От всичко това на Лайла й се повдигаше.

Най-неприятно й бе да я наблюдава какво прави с Марти. Марти бе изненадан, когато Лайла му каза, че е променила решението си, че ще позволи майка й да участва в сериала, но веднага се съгласи. Лайла го наблюдаваше как работи с Тереза. Ей богу, нямаше за какво да се подмазва на Кукловодката, но бе внимателен с нея, смееше се на глупавите й шеги, вземаше на сериозно предложенията й за осветлението и ракурсите.

Лайла усещаше как гневът й избива на повърхността, но все го преглъщаше, отново и отново, докато не й дойдеше да изкрещи. Майка й предложи сделката… изправи я пред кристално ясна смазваща заплаха. Така че Лайла беснееше. Наред с яда си усещаше и нещо друго. Беше ревност, призна си тя. Тя ревнуваше, когато Марти обръщаше внимание на някой друг. През цялата ваканция го бе имала само за себе си. Знаеше, че ще трябва да го дели с другите две. И това бе достатъчно неприятно, но да го дели с Тереза беше непоносимо. Хвана се, че ги наблюдава с присвити очи, хапейки бузите си отвътре.

Единственото й утешение през цялото това време бяха клюките, че „Роди се звезда“ бил страшен бълвоч. Лайла изчиташе внимателно професионалния печат и вестникарските филмови рубрики, за да се осведоми за последното развитие. Беше щастлива, когато Майнъс й се обади и й докладва подробно за разправиите между режисьора, продуцента и актьорите. Още по-доволна остана, когато Марти й каза, че според слуховете филмът бил абсолютна издънка и бързали да го пуснат, преди да се откажат разпространителите.

След като участието на майка й почти привърши и всичко беше заснето, тя вече можеше да се съсредоточи върху наградата „Еми“. Не се тревожеше, че Шарлийн може да й я отнеме. Безпокоеше я само Джийн.

Снимките продължиха почти две седмици, но най-сетне непоносимата работа с Тереза свърши. Вечерта Лайла за пръв път се усмихна на шегите на Марти. Беше се съгласила да вечеря с него, но не и да остане. Никога не спеше в неговата къща. Сали започваше да свиква да я връща в два часа през нощта обратно в Малибу.

— Не беше чак толкова лошо, нали, Лайла? — попита Марти и тя знаеше, че има предвид работата с майка й. Не бяха си разменили и дума по този въпрос през двете седмици снимки.

— Достатъчно лошо — тросна се тя. — Сценарият, слава богу, не налагаше да играя, че я обичам. Ако успеех да направя това, щях да заслужа „Оскар“, а не „Еми“.

— Всичко по реда си — каза й Марти. — Академията ще види тази серия преди гласуването. И ти беше добра, Лайла. Наистина добра. Това ще помогне. — Той се усмихна. — Мисля, че отново ще счупим рекордите, когато покажат епизода по телевизията. Никой не е получавал повече от трийсет процента. Дори и „Мърфи Браун“ след изказването на Дан Куейл. Мисля, че ще надхвърлим тази цифра.

— Ами колко спечели последният епизод на „Военнополева болница“? — попита го тя.

— Над осемдесет процента, но това беше, преди кабелната телевизия да раздроби публиката.

— Аз искам деветдесет.

Марти се разсмя, докато не я погледна и не разбра, че говори сериозно.

— Ако изкараме деветдесет, Лес Мърчант и Хайръм Фландърс ще платят колкото трябва да ни канонизират и двамата. На майка ми страшно ще й хареса. Ще има син светец. — Лайла не се усмихна. Той реши да промени темата. — Едно лице скоро ще има рожден ден. И аз съм приготвил една изненада.

Господи, как го мразеше, когато се правеше на хитър.

— И какво от това? — каза тя.

— Как искаш да го отпразнуваме? — попита Марти. — Градът е твой.

— Бих искала да ми прожектираш „Роди се звезда“ — отвърна му тя.

Той усети как нещо го преряза. Господи, тя винаги знаеше от какво ще го заболи. Марти все още съжаляваше, че не е откупил правата, че филм, който би трябвало да направи той, е попаднал в ръцете на варвари. Знаеше и колко строго ще се охраняват копията на филма. Лайла имаше таланта да избира единственото, което не можеше да й осигури.

— Не си заслужава — каза престорено небрежно той. — Голяма оливка.

— Откъде знаеш? — попита го тя. — Гледал ли си го?

— Не, но…

— Аз искам да го видя — каза му тя. — Ето това искам за рождения си ден.

 

 

Сали свърши работа. Марти дори не го попита как. В крайна сметка Сали все още имаше връзки и беше по-добре да не му се бърка. А просто да оцени факта, че кутиите с филма, всяка с надпис „Роди се звезда“, са готови за частна прожекция, наред с останалия реквизит за вечерта — изискано подредената маса за вечеря, гладиолите, свещите, огъня в камината, който отнемаше хладния въздух на климатичната инсталация, както и малката кадифена кутийка, оставена на полицата над камината.

Марти не беше суетен човек. След като беше толкова обикновен на външен вид — това беше най-искрената оценка, която можеше да направи за външността си — той обикновено се обличаше небрежно. Но тази вечер ще играе докрай. По настояване на Лайла беше започнал да се занимава с треньор по гимнастика и днес бе изкарал с него един тежък сеанс. Погледна се в огледалото, гол след душа, и остана доволен от онова, което видя. Все повече му се струваше, че Лайла му влияе благотворно. Тренировките бяха започнали да се изплащат. Плосък корем, по-стегната кожа. Дори леко издуване на бицепса на кльощавата му ръка. Не беше лошо.

Най-тежката дан на суетата бе фризьорът, за който Лайла настоя тази вечер. Ако тя трябваше да се подлага на такива подготовки, защо той да минава метър? Отново бе права, макар че при нейната красота всяка професионална помощ бе просто като рамка. Намесата, от която се нуждаеше той, по-скоро влизаше в категорията на камуфлажа.

Но стига толкова. Беше щастлив. Започна да се облича, възбуждайки се все повече с всяка дреха, тъй като всичко, което носеше в момента, бе избрано лично от Лайла, включително и коприненото бельо. Усещането бе повече от приятно. Беше като предвкусване на онова, което щеше да последва след прожекцията, по време на твърде интимното им тържество. Марти потрепери. Сцени от нощите, които прекарваха заедно, го спохождаха по най-различно време през деня, оставяйки го потен и изнервен. Нито една жена не го бе разтърсвала от възбуда, не го бе омайвала така. Той беше неин роб. И тази вечер щеше да й го докаже.

Беше й подготвил страхотен подарък. Вързан с червена панделка на масичката за кафе. Знаеше, че този подарък ще направи Лайла по-щастлива, отколкото каквото и да било друго. Беше сценарий — сценарий, толкова съвършено прилягащ на таланта й, че трябваше да го хареса. Дар за нея. А след другия сезон ще направят двамата филма, дори ако се наложеше да забавят „Три момичета на път“. Дори ако трябваше да прекрати изцяло сериала. Помисли си как ще се развика Сай за реакцията на телевизионната мрежа, за „Фландърс Козметикс“, които щяха да откачат, но само се усмихна. Холивудските адвокати бяха точно за това.

 

 

Лайла погледна голямата кутия, която Роби остави на масичката. Не беше го виждала от доста време, но той бе все така пухкав и смешен.

— Е, честит ми рожден ден — каза Лайла с усмивка.

— Трябваше да изчакам, докато иде на снимачната площадка. После Кен подмами Кевин оттам. Нямаше друг начин. Не знам какво ще направи, когато открие, че ги няма. — Потеше се и безизразното му кръгло лице представляваше маска на загриженост.

Лайла само изпръхтя. Трябваше да се подготви за срещата си с Марти… чакаше я голяма подготовка за вечерта им заедно… и нямаше никакво време за този потен, дебел педал. Минаха месеци, докато й донесе подаръка, така че може би и на нея ще й е необходимо толкова време, за да му прости. Но очите й светнаха, когато погледна кутията.

— Е, добре — каза тя. — Но сега имам да свърша някои неща. Излизам.

— Познавам ли го? — попита Роби бодро. Като че ли ще споделя с теб, помисли си тя.

— Може би — отвърна му неангажиращо като свещеник в изповедалня. Отиде до вратата и я отвори.

— Нямаш ли време дори за едно кафе? — попита я той. Мразеше, когато я молеше толкова жално; това я ядосваше, вместо да я накара да му съчувства.

Лайла винаги използваше и презираше слабостта.

— Дори не и за еспресо — усмихна се лъчезарно тя и затвори вратата пред обнадежденото му лице.

 

 

Лайла се облегна на дивана. Вечерята беше без грешка и сега щяха да прожектират отмъкнатото копие на „Роди се звезда“.

— Давай, Сали — каза Марти по интеркома и после затъмни помещението. Имената на участниците още не бяха монтирани в началото.

Започна, както можеше да се очаква. Майкъл Маклейн среща кучката. Той преуспява. Тя е талантлива никаквица. Той й помага. Той залязва, но тя го боготвори. Не беше зле, но нищо особено. Усети как Марти се размърда неспокойно на стола си. Добре. Не му харесваше.

После на екрана Майкъл се наведе към Джийн. „Докажи ми, че ми вярваш“, каза и очите му за пръв път се оживиха. Камерата бързо се премести към ръцете му върху нейните, преливане и отново ръката му върху нейната, но сега тя вече беше просната на легло и той държеше ръцете й, докато тя правеше френска любов! Лайла си пое остро дъх. Не се виждаше много ясно, но намекът беше прозрачен. После едър план на устните й и камерата се прехвърли върху бедрата му, напиращи отзад и отново върху устните й.

На екрана Майкъл простена и на Лайла й се стори за миг, че и Марти простена.

— Исусе Христе! — задъха се Марти.

— Обичай ме — прошепна Майкъл и сцената се смени.

Фабулата се разгръщаше и ето че още една сцена с двамата в някакъв вход, Майкъл й разкопчава копчетата, вдига й полата, възбужда я и прониква в нея отзад, без да обръща внимание на случайните минувачи. После тя се обръща към него, желаеща още. Джийн беше страхотна, със стройни крака, обвити около него. Беше невероятно. Съвършените й гърди подскачаха пред устата му и той ги смучеше.

Лайла гледаше като хипнотизирана. Филмът беше порно… мръсотия… но беше прекрасно заснет. И беше секси. Много, много секси. Нали? Лайла не беше съвсем сигурна. В тъмнината протегна бързо ръка към Марти и я сложи на слабините му. Отдръпна се, като че ли опарена от въглени.

— Ти имаш ерекция! — изкрещя, скачайки на крака. Беше факт и обвинение.

— Лайла, аз…

— Ти я харесваш! Ти я желаеш!

— Лайла, не ставай глупава. Това е само филм. Това е сексфилм. Аз…

— По дяволите — извика тя. — Ти се възбуди от нея. Смяташ я за по-съвършена жена от мен, нали? — Гласът й се извиси до вик. Зад нея Майкъл и Джийн продължаваха да се любят. — Нали?

— Сали, моля те изключи — каза Марти по интеркома. — После можеш да си вървиш. — Светна лампите и погледна към Лайла. За пръв път проявяваше чувство за собственост. — Лайла, ерекцията ми беше автоматична. Доброто порно винаги ми действа така. Аз съм човек на визуалния ефект, Лайла. Но това е оскверняване. „Роди се звезда“ е класически филм. Шокиран съм да видя Джийн в порнофилм. Нямах представа…

— Желаеш ли я? — попита Лайла.

— Желая само теб. Никого, освен теб — отвърна той.

Лайла рухна на дивана и зарида.

— Тя ще привлече цялото внимание. Тя ще получи „Еми“ и „Оскар“.

— Ти луда ли си? В този пуритански град? Ейприл сигурно е била отчаяна. Иначе в никакъв случай нямаше да се решат на такова нещо. Искам да кажа, какъв рейтинг ще получи? Мрежата ще откачи. Ще размахат моралната клауза. И „Фландърс“ ще побеснеят. Джийн ще трябва да се сбогува с този договор.

— Наистина ли? — Лайла избърса очи. — Смяташ ли, че няма да се приеме добре?

— За бога, Лайла! Една от любимките на Америка да духа на Майкъл Маклейн? — Марти се изсмя. Той отиде до масичката встрани и взе един пакет. — Не се тревожи, миличка. Тя вече е свършена. Междувременно виж какво съм ти приготвил за рождения ден. — Подаде й сценария.

— Какво е това? — попита тя подозрително.

— Най-добрият филм от десет години насам за една млада актриса. И е за теб. Ще можем да го заснемем преди следващия сезон. Вече ми дадоха зелена улица от „Парамаунт“.

Лайла скочи от дивана и изтича през стаята до него.

— Да! Да! — Тя го прегърна силно.

— Честит рожден ден — каза й Марти.

— О, благодаря ти!

Ето! Това е! Тя ще е по-велика от Джийн Мур и Шарлийн Смит. Беше сигурна дори преди да заснемат филма. Марти никога не правеше нищо второкачествено. Със сигурност щеше да бъде предложена за „Оскар“. Сега, с обещанието за този филм и с почти гарантирана награда „Еми“, тя вече знаеше, че ще е най-великото събитие в този град от години. А най-сладкото бе, че ще е по-велика от майка си. По-велика, отколкото Тереза О’Донел изобщо някога е била. Лайла потръпна от мисълта, че без малко нямаше да отвърне на ухажванията на Марти, че едва не отхвърли него и шанса за тази роля. Протегна се и стисна ръката му.

Само Марти имаше достатъчно власт да постигне това за нея. Само Марти го правеше от любов към нея. Може би връзката им не беше безупречна. Може би той не беше човекът, когото тя искаше да докосва, но беше толкова добър. Грижеше се за нея, както никой не се беше грижил досега. В очите й бликнаха сълзи.

— Обичам те — прошепна тя.

— Добре — каза й той простичко. Покри ръката й със своята за миг, а после стана и отиде до камината. — Има и нещо друго за теб — каза и се върна при нея с малката кутийка. Подаде я.

Лайла я взе и бързо я отвори. Белият атлаз отвътре само подсилваше сиянието на огромен диамант, обработен в стил „Маркиз“.

— Дванайсет карата. Безупречно чист. С изключителен цвят. Съвършен. Като теб — каза Марти.

Лайла гледаше пръстена. Той улавяше лъчите на гаснещия огън и ги отразяваше в хиляди огнени искрици по тавана и стените. Пръстенът беше като за зряла жена, съвсем консервативен, но направо спираше дъха. Лайла не можеше да откъсне очи.

— Искам да се омъжиш за мен — каза Марти.