Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (106)

1

Вече мразите Сам Шийлдс, нали? Той е като всички онези нехранимайковци в живота ви, като всички онези мъже, които са ви изоставяли и лъгали, които в крайна сметка ги е нямало, когато са ви били нужни. Не забравяйте обаче, че също като всички онези нехранимайковци Сам Шийлдс смята, че точно той има за какво да претендира, че той е бил неразбран, разочарован, предаден.

След сцената в кухнята на Джийн Сам излезе залитайки, сякаш беше пиян. Не можеше да повярва, че жената, която обичаше, жената, заради която рискува кариерата си, го е предала по този начин. Джийн беше Мери Джейн. Невероятно. Като вампирясване, като някоя от ужасиите на Стивън Кинг. Беше го измамила, беше го направила на глупак. С болезнено съсредоточаване се опита да си припомни разговора за миналото й. Колко ли пъти му се е смяла, колко ли пъти го е хващала в лъжи, увъртания и полуистини?

Сам настръхна, готов да се защити. В крайна сметка бе позирал като глупак месеци наред. Но колко ли време преди това е кроила планове да го накисне така? Може би той не бе онова, което трябваше да бъде, но тя, тя беше луда и злобна. Каква жена може да измисли подобно нещо? Каква жена може наистина да го осъществи?

 

 

Сам седеше в тъмната прожекционна зала и гледаше последния груб монтаж на „Роди се звезда“, въртейки се нервно на мястото си. Получи се. В известен смисъл се получи. Решително не бе, както той си го представяше. Беше нещо средно между „Синьо кадифе“ и „Акбар“. Но ставаше.

С Ейприл, Ласло, Майкъл и с дубльорите отлетяха до Хонконг, за да посветят деветнайсет трескави дни на новите сцени. Студиите на Джой Ва — „Където Холивуд идва да вземе ориентация от Ориента“ — бяха кино фабрика, която всеки месец произвеждаше десетки екшъни и порнофилми за азиатския пазар. Имаха техници и екипи за специални ефекти, които работеха бързо и умело. И усилията им промениха „Роди се звезда“.

Сам вдигна ръка към слепоочието си. От седмица и повече може би главата безмилостно го болеше. Нищо не му помагаше. Може би от храната или водата в Хонконг, може би от часовете взиране в екрана на мувиолата, но дори всекидневните масажи и китайската акупунктура не му помагаха.

Сам работеше денонощно, за да спаси филма. Е, да отърве кожата си. Филмът бе различен от намеренията му, но не значеше, че е по-лош. Всъщност първата версия на филма, така както я виждаше в началото, беше провал, направо мъртвородена. Винаги бе имал резерви към глупавите мелодрами. Дори и сега не знаеше дали собствените му безкрайни нови редакции, враждебността на Майкъл или неодухотворената игра на Джийн са го провалили, но каквото и да бе, в първоначалния си вариант филмът бе сигурен неуспех. Сега, след като добавеха музиката и го постегнеха още малко, „Роди се звезда“ имаше шанс. Не се и съмняваше, че е най-скъпият сексуално откровен среден филм. Почти бе сигурен, че ще плати разноските си. Но все още не беше сигурен дали е добър, или не.

Замина за Хонконг бесен. Въобще не се обади на Джийн. Но в малкото свободни часове, с които разполагаше, зяпаше през огромните прозорци на хотел „Риджънт“ към хонконгското пристанище и се опитваше да събере отломките в едно цяло. Беше обичал Джийн… може би все още я обичаше… и сега знаеше защо. Тя можеше да му радва окото, както това може да направи само една красива жена, като същевременно го обичаше като Мери Джейн. Притежаваше страстта на грозните жени. Мери Джейн го боготвореше. Не трябваше да се напряга да й доставя удоволствие. Тя го приемаше като майка, докато Джийн събуждаше у него сексуалната тръпка, предизвикана от младо момиче. Трябваше ли да бъде съден строго, че иска всичко това? Нима за това не копнееха всички мъже? За сигурна любов, която не съди, без да бъде досадна? За сексуално изкушение без предизвикателството или заплахата да бъде изоставен? Джийн бе зряла като четирийсетгодишна жена и имаше юношеско тяло. И притежаваше уязвимостта и на двете възрасти.

В Ню Йорк той се срамуваше от Мери Джейн и зависимостта си от нея, но сега знаеше, че я е обичал. И ако тя бе жена, която никога не би запознал с родителите си или с която не би се чувствал добре на холивудска сбирка, това бе просто човешко, нали? Всеки би могъл да го разбере. Той се размърда неловко на стола си, измъчван от образите на екрана. Лицето на Джийн, тялото на Джийн, които изникваха в кадър. Които го смазваха.

Знаеше също, че обича Джийн. Гордееше се с нея. Сигурно и тя разбираше това и първа призна, че като Мери Джейн не е била партньорка, която е могъл да покаже с гордост. Съзнанието за това му тежеше, но беше истина, за добро или зло. Беше го срам и срамът го ядосваше. Сега просто трябваше да реши какво да прави.

Дали Джийн го бе направила за смях? И дървеняци като Моли и Чък, като онзи малък плъх Нийл знаеха и му се смееха? Смееха му се колко е плитък и глупав. Кой още го смяташе за глупак? Целият Холивуд? Той въздъхна. Дали го бе направила от злоба? Или Джийн също го обичаше? Мери Джейн наистина го бе обичала. Дали бе изтърпяла това преобразяване от любов или за отмъщение? Истината бе, че въпреки ужасния номер, въпреки това предателство той продължаваше да обича Джийн. И може би бе възможно те двамата да измислят нещо. По-късно. След като направеше каквото може, за да спаси „Роди се звезда“.

В Лос Анджелис той се затвори в монтажната и не пускаше никого. Никой, освен Майкъл, Симор и Ейприл не можеше да влиза. Нямаше да се обади на Джийн или да се срещне с нея. Ще я остави да премисли всичко сама. Беше му причинила достатъчно огорчения.

Междувременно в професионалните списания вече се бе промъкнала информация, че филмът е застрашен от провал. Ейприл беше бясна.

— Тия копелета могат да ни погребат, преди да го покажем — разкрещя се тя. — Няма да успеем да накараме разпространителите дори да го гледат.

Тя нареди на маркетинга да изтегли напред премиерата на филма и да уреди бърза прожекция в хиляда и сто кина. Сам се усмихна въпреки главоболието. Усмивката засили болката му и той примижа.

В крайна сметка, каза си, поглеждайки към екрана, онова, което беше направил, не бе чак толкова лошо. Тялото на Ейдриън беше красиво и монтажът беше без грешка. Джийн ще може да се види съвършена. Всички ще я видят съвършена.

В крайна сметка нима тя, а и всяка друга жена не искаше точно това?

 

 

Майкъл Маклейн се протегна в меките чаршафи и се усмихна. Дори без да е пред камера. Нещата решително вървяха добре. Снимките завършиха преди една седмица и това без съмнение бе истинско удоволствие. Въпреки че определено изпитваше известно… как да го каже… неудобство, когато трябваше да излезе от кадър, за да го смени дубльорът на тяло. Ейдриън — момичето, което дублираше Джийн Мур, даде ясно да се разбере, че се интересува единствено от Майкъл. Макар коремът му вече да не бе плосък като дъска, той все още разполагаше с каквото трябва. Протегна се и потупа Ейдриън по голия задник, притиснат в гърба му. Тя бе останала с него за една седмица на почивка в Хонконг. Седмица за пазаруване и секс. Доставяше му удоволствие да прави и двете с нея.

Харесваше му и онова, което бе прочел във вестниците.

Филмът не само че беше горещ, той беше красив и горещ. Всъщност страхотен и горещ. Най-добрият удар за филм. Ласло и онзи льохман Сам бяха измислили някои хитри ракурси и подходи. От времето на „Не гледай сега“, където Доналд Съдърланд се хвърли на Джули Кристи, сексът не бе изглеждал толкова добре на екран.

И в студиото му бяха облекчили безкрайно живота. Имаха няколко ориенталски момичета, които го пудреха и масажираха, които го пръскаха с глицерин, за да имитира пот, които задоволяваха желанията му и се кланяха. Дори имаха „настройвачка“ — хубаво стройно момиче, което осигуряваше ерекциите му.

Да, ако съдеше по грубия монтаж, струваше му се, че ще се получи. Разбира се, имаше риск. Но след като Никълсън можа да пожъне лаври, подскачайки като дебел джокер в „Батман“, а Ланкастър и Кърк Дъглас успяха да минат метър, показвайки на публиката сбръчканите си стари задници, сигурно и Майкъл Маклейн можеше да каже сбогом на киното в главната роля на любовник — като смело и графично се люби на екрана. После щеше да се оттегли. Ще остави филмовия бизнес и с достойнство ще се заеме с нещо друго.

Може би най-сетне ще се ожени.