Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (104)

53

Ейприл посвети по-голямата част от два дни и три нощи да изгледа всичко заснето. Би било учтиво да се твърди, че филмът е издънка. За миг, за един-единствен миг й мина през главата с какво огромно удоволствие Боб Левин щеше да я изхвърли. Заплашваше него и сигурността на работата му. С удоволствие би я върнал в по-нисшия свят на второстепенните продуценти. Господи, потръпна тя, звучеше й като заглавие на филм на ужасите.

А часовете, прекарани да гледа това лайно, си бяха направо ужас. Майкъл навсякъде изглеждаше сърдит, дори и там, където не трябваше да бъде. А Джийн Мур беше просто още едно красиво лице. Произнасяше си интелигентно репликите, но двамата, взети заедно, някак си не създаваха нищо.

Филмът продължаваше да се върти, но Ейприл затвори уморените си очи. Разтърка клепачи, стараейки се да не разтяга много кожата. Бяха й подмладили очите само преди две години и не искаше да прибягва към това поне още пет години. В мрака, със затворени очи, чуваше едновременно диалога и хъркането на Симор.

Всъщност диалогът звучеше доста добре, помисли си тя. Отвори очи, изгледа още един кадър и отново ги затвори. И отново диалогът й прозвуча добре. Имаше… висок градус. Е, ядът бе добро сексуално гориво, а на снимачната площадка изобилстваше яд. Колко жалко, че снимаха любовна история вместо някоя от историите на Шварценегер. Трябваше й Манкевич да фризира всичко това. Да запази градуса. Колко жалко, че беше мъртъв.

Ейприл спря и замръзна на място. Какво казваше Манкевич? Нещо от рода, че който намери начин да покаже чукането на екран, ще стане милиардер. Или може би го беше казал Голдуин? Е, нямаше значение. Продължи само да слуша със затворени очи. А после й хрумна идеята, като че ли винаги си е била там. Хладната тръпка, която я съпроводи, металният вкус в устата. Дааа!

Внимателно, като че ли опипваше с език много болен зъб, тя започна да я обмисля. Риск имаше. Но пък в този филм винаги са виждали начин да се осъвремени страхотна стара любовна история. Е, не бяха отишли много далеч! Та това са деветдесетте години на века, за бога! Време беше. Да покажат на света една нежна любовна история… бурна, трагична… и любовниците на екрана. Не порноактьори, а звезди, които познават, звезди, които обичат, истински звезди, които се любят на екрана. Не щрак и бягай, бърза снимка отпред, а както си е. Добре, тук-таме по някой размит фокус, но хората да получат онова, което искат. Нека всяка жена в публиката се подмокри, а всеки мъж се надърви. Какво от това, че Майкъл остарява? Ще използват дубльор на тяло, ще фалшифицират, ще прибегнат до паралелен монтаж.

И ще спечелят и двата вида публика, помисли си тя — младите, които ще идват да видят филма няколко пъти, а също и възрастните. Да, хлапетата с побеснели хормони ще водят гаджетата си. Два пъти. В крайна сметка Джийн Мур фигурираше сред най-желаните им еротични мечти. Възрастните пък щяха да изпитват носталгия. Майкъл е останал идол за жените, били в пубертета преди двайсет години, а мъжете са го възприемали като поведенчески модел и са остарели с него. В стария бог имаше още живот. Пък като си помислиш, и в тях. Ще го глътнат като топъл хляб. А какво щеше да стане само, след като го пуснеха на видео касети под наем! Боже, боже! Щеше да направи чудо.

Така ставаше. Звучеше страхотно! Искаше, разбира се, малко повече смелост. След „Последното танго в Париж“ нито една известна звезда не беше правила секс. Дори и Майкъл Дъглас в „Първичен инстинкт“ се дърпаше повече, отколкото трябваше. Маклейн обаче беше отчаян. И уплашен, че губи играта. Щеше да импонира и на имиджа му на жребец. Ейприл знаеше, че ще успее да му пробута тая идея.

Джийн Мур можеше да им създаде проблеми. Ейприл се усмихна. Клаузата с дубльорката й струваше толкова много юридическо време и усилия! Глупавата клауза на Сай Ортис! Сега щеше да й позволи да монтира и фризира както си пожелаеше. Можеше да накара дубльорката да се облече като кокошка или да лае като куче, ако й хрумнеше. А ако в едър план се виждаше лицето на Джийн Мур, е, това точно беше магията на Холивуд. Разбира се, това можеше да разстрои мис Мур или Сай Ортис, или Марти ди Дженаро. Може би на тази кучка щеше да й струва договора й с „Фландърс Козметикс“. Можеше дори да разстрои Сам да види момичето си разчекнато на екрана. Добре че тя, Ейприл, си беше запазила правото за окончателния монтаж. Сам трябваше или да го преглътне, или да си обира крушите, тя не даваше пет пари. Усмивката й цъфна още по-широко, докато се изправяше.

— Господа — заяви тя — имам идея.