Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Flavor Of The Month, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Оливия Голдсмит
Заглавие: Вкусът на сезона
Преводач: Румяна Радева; Лидия Шведова
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 1994
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфически комбинат“, София
Редактор: Димитрина Кондева
Технически редактор: Людмил Томов
Художник: "Топ Тайп"; Алберто Рицо
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-8240-17-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6052
История
- —Добавяне
52
Джийн се прибра в празната си къща след дългия работен ден. Този сезон „Три момичета на път“ нямаше да бъде детска игра. Джийн бе преуморена и самотна, а Сам бе зает не по-малко от нея, изцяло погълнат от монтажа на филма. Цял ден бяха разделени, виждаха се само нощем и двамата изтощени — това бе животът им, само дето повече приличаше на кошмар. Сам й казваше да му се довери — за сценария, за играта, за верността и обичта към нея, но й беше все по-трудно. Като че ли всяка нощ се превръщаше в съд, а през деня Джийн преглеждаше доказателствата и подозренията си.
Сам й обеща да дойде по-късно тази вечер. Тя сложи масата и сервира някаква вечеря, оставена от икономката й.
Хапна малко салата и половин чаша извара, после взе душ и си легна. Ще си дояде по-късно със Сам. Котката се сгуши с мъркане под мишницата й.
Събуди се късно, много по-късно. Часовникът й не беше на ръката, а в цялата къща нямаше друг часовник, с изключение на таймера на фурната. Джийн бутна котката, стана и тръгна из празната тъмна всекидневна, страхувайки се да погледне колко е закъснял Сам. Приличаше на онази нощ, когато бе пристигнала Ейприл и Сам изобщо не дойде. Сигурно така започва, помисли си тя. Закъсняване, после лъжи, кавги, обвинения и обяснения. Беше глупаво и детинско от нейна страна да си въобразява, че този път нещата ще са различни, че този път не само ще я обича, но и ще бъде верен. Беше се оставила историята да се повтори. Беше си обещала, че няма да му се доверява, че няма да го обича. Беше обещала същото и на Май. О, да можеше само да поговори с Май!
Но с какво щеше да й помогне това? Май й бе обяснила какъв тип мъж е Сам и от какво трябва да се опасява. Но тя не я послуша. Избра този глупав филм въпреки предупрежденията на своя импресарио. Отблъсна Марти ди Дженаро, Моника Фландърс и Сай Ортис. Вероятно обърка цялата си кариера.
Тъмната къща беше като гробница и Джийн я мразеше. Ла Брек и хората му може да я бяха одобрили, може да имаше алармена система и патрул, който да я проверява, но точно тук тя се чувстваше под прицел, открита и самотна. Мразеше да стои у дома без Сам. Мина покрай трапезарията и видя сервираната маса. Салатата вече бе увехнала в чиниите, а рагуто щеше да е отвратително. Тя потръпна и легна на дивана, увивайки се в покривалото на облегалката му. Времето едва пълзеше. Сигурно минаваше един. Не й се беше обадил. Може би просто нямаше да дойде. Може би никога вече нямаше да й се обади. Като Майкъл Маклейн. В крайна сметка филмът беше завършен, с изключение на монтажа. Може би вече не му беше нужна.
Когато го чу на портата при охраната, разбра, че ядът й се смесва с облекчение. После чу колата по чакъла, стъпките му по пътеката, ключът в ключалката. Остана да седи неподвижно, докато той тихичко я повика по име, минавайки през антрето. Сигурно бе надникнал в спалнята, после в кухнята.
— О, ето те. Съжалявам, че продължи толкова дълго — извика той, влизайки в стаята. Изглеждаше й отслабнал, кръговете под очите му по-тъмни от всякога. — Имахме толкова много неща за обсъждане. — Погледна към Джийн и потръпна. — Защо седиш на тъмно? Сърдита си, нали?
— Закъсняваш с часове, не се обаждаш и ме питаш дали съм сърдита.
— Съжалявам, мила. Забравих да ти се обадя от кантората, а после проклетият телефон в колата отказа да работи. Все прекъсваше. Реших, че все едно, скоро ще пристигна.
— Има телефонни автомати.
— За бога, Джийн! В Лос Анджелис само наркоманите използват телефонните автомати! Не ме тормози. Наистина ме смазаха там! Толкова неща имам на главата. Признавам, че е грубо и нехайно от моя страна и съжалявам, но не се канехме никъде да ходим, нали?
Тя се изправи.
— Не, не се канехме. Щяхме само да вечеряме и да се любим. Нищо, което заслужава обаждане. А сега вечерята вече не става за ядене.
— Няма значение. Хапнах набързо с Ейприл. — Видя го отново да трепва, осъзнавайки, че думите му още повече ще я ядосат. Той въздъхна. — Джийн, ти като че ли не разбираш под какво напрежение съм в момента. Няма да е лесно да се завърши този филм по начина, по който и двамата искаме да бъде завършен. Трябва да поддържам добри отношения с Ейприл. Просто имахме много неща за обсъждане, много планове.
— Какво още правихте заедно с Ейприл? — попита го тя. — Хайде да си разкрием картите. Не редиш пасианс сам. Тази игра е поне за двама. Или може би е любовен триъгълник?
— О, за бога, Джийн. Ейприл е продуцентката. Не разбираш ли?
— А ти не разбираш ли, че не съм глупава и сляпа? Този път няма да си затварям очите да ме унижаваш пред… — Млъкна и извърна глава на другата страна, прехапвайки език. Сам никога не беше унижавал Джийн Мур, напомни си тя. Беше унижавал Мери Джейн Моран. Тя прекоси широката празна стая до прозореца и се взря в мрака. Усети го, че идва подире й. Не се обърна.
— Кога съм те лъгал? — попита я той с дрезгав от обида глас. — Кога съм те унижавал?
Джийн се извърна рязко към него.
— Не ми разправяй, че не си спал с Ейприл Айрънс.
— Джийн, казах ти, това беше отдавна.
— Искам подробности. Кога започна?
— При първото ми идване тук. Тя се опитваше да купи правата на „Джак и Джил“, а аз се опъвах, защото исках да го режисирам.
При първото му посещение в Лос Анджелис, помисли си тя. Той спеше с Мери Джейн… с мен… в Ню Йорк и с Ейприл Айрънс тук. Спомни си за извиненията му по телефона в мрачната си нюйоркска квартира. Дали се бе обаждал от леглото на Ейприл?
— Е, май не си издържал дълго.
— Ситуацията беше сложна, Джийн. Исках да продам пиесата, но исках и да я режисирам, и да получа в нея роля за една приятелка. Никога не бях преговарял за подобни условия. Спечелих няколко ръце и изгубих една. Закрепихме сделката в леглото. Беше страхотно, замайващо. Знаеш, лимузините, палмите… Чувството, че за пръв път в живота си съм в центъра на вселената. За пръв път ме търсеха, за пръв път имах власт. Не знам. Може би съм смятал, че една такава връзка ще ми даде допълнително ускорение. Не стана така.
Той през цялото време неспирно пътуваше дотам и назад, помисли си тя. Утешаваше мен и чукаше Ейприл Айрънс. Съчувстваше на мен, но закрепваше сделката с нея в леглото. Използваше часовата разлика като оправдание да не се люби. А аз тогава обвинявах себе си. Усети как лицето й пламва. Искаше й се да го удари, да го удря по лицето отново и отново. Но как можеше да му обясни?
— Махни се — прошепна тя. — Веднага се махни.