Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (101)

50

Посещението на Ейприл Айрънс разтърси целия екип, но особено силно Джийн. Тя знаеше, че с филма има проблеми, но въпреки това мислеше за Ейприл само като за бивша любовница на Сам. Той й обясни, че помежду им вече няма нищо, но Джийн не беше много сигурна.

И когато вечерта след пристигането й за пръв път от седмици наред Сам не дойде в стаята й, тя бе уязвена и стана подозрителна. Той й каза, че било само бизнес, но по лицата на екипа разбра, че вече се говореше. Май щеше да й каже истината. Никой друг нямаше да го направи. Дали Сам бе прекарал нощта при Ейприл?

Отново ли започваха, попита се тя. Станала съм трудна и твърде емоционална. Дали ще ме мами и лъже, както лъжеше Мери Джейн? Отново съм зависима от него, помисли си тя. Точно онова, за което ме предупреждаваше Май. С Ейприл ли е? Обича ли я? Онази нощ тя едва не откачи, а провалът на плажа на другия ден още повече влоши нещата. Сам я дръпна настрани и й обясни, че е работил цяла нощ. Тя предпочете да му повярва и след като екипът изкопа окоп в пясъка, тя премина през него и сцената колкото се можеше по-добре.

През нощта Сам беше още по-страстен, обещавайки й отново и отново, че между него и Ейприл нищо няма.

— Божичко — простена той най-сетне. — Как искам тези снимки да свършат. Как искам да си ида у дома.

Но въпреки че и Джийн отчаяно искаше снимките да свършат, тя нямаше дом, в който да се завърне.

 

 

Джийн беше чувала, че заключителните сбирки след края на снимачния период били невероятни прощални купони, но сбирката след края на „Роди се звезда“ не носеше дори облекчение, че неприятностите са свършили. Отвратителното държане на Майкъл, смъртта на Май, гневът на Ейприл се бяха комбинирали така, че да я превърнат за всички в ад. Знаейки какво се очаква от нея, Джийн бе купила подаръци за целия екип — торбички с избродирани надписи „Роди се звезда“ и „С обич и благодарност от Джийн“. Сам дръпна кратка реч, но Майкъл се появи само за малко, а Ейприл Айрънс, Симор Левин и останалите тежкари изобщо не се веснаха. Въпреки това облекчение купонът бе изтезание и най-приятно бе, когато свърши и те със Сам напуснаха този малък свят на клюки и напрежение, в който се бе превърнала снимачната площадка.

Преди да започне монтажът, Сам реши да си вземе няколко дни отпуск и да иде до крайбрежието. Джийн не я очакваха на снимачната площадка на „Три момичета на път“ преди края на следващата седмица и те просто щяха малко да си починат. Никога през живота си не бе чувствала толкова остра нужда от почивка. Щом хвърли саковете си в багажника на колата му, усети как настроението й се разведрява за пръв път от смъртта на Май. Седнаха в колата и махнаха за сбогом на Джери и другите, които останаха в хотела, а после Сам настъпи газта.

— Защо — попита той — защо исках изобщо да стана режисьор, когато порасна?

— Кой не иска? — отвърна му Джийн, напомняйки му за прочутия виц във филмовата индустрия за майка Тереза. Когато тя умира, на небето я посреща Господ с тълпа пеещи ангели. „Беше толкова чудесна и добра на земята, казва й Господ, че искам специално да те възнаградя. Има ли нещо, което би искала да правиш, но за което не си имала шанс?“. Тя му отговаря, че не иска привилегии, но той настоява все пак да му каже едно нещо, което винаги е желала. „Е, признава му най-сетне майка Тереза, винаги съм искала да режисирам филм.“

— Ти и майка Тереза — усмихна му се Джийн.

— Да, имаме толкова много общи неща помежду си — разсмя се той.

— Е, и двамата сте кръстени.

— Откъде знаеш? — Джийн изведнъж се сети, че някога в Ню Йорк Сам й бе разказвал някаква дълга и смешна история за кръщенето си. Нещо, което тя не би могла да знае като Джийн.

— Предположих, че си. Не кръщават ли всички?

— Твоето семейство религиозно ли беше? — попита той.

— Не много.

Подхванеше ли се приказка за по-раншния й живот, Джийн преминаваше към възможно най-кратки отговори. Не искаше да му се струва потайна, но все се опасяваше, че ще се заплете в противоречия, ако много приказва. Както бе правила при сценичните си роли, тя си бе измислила минало с баща армейски офицер, майка домакиня и странстваща младост. Недостатъчно време, за да пусне корени където и да било и да завърже трайни приятелства. После трагичната катастрофа, така че не трябваше да отговаря на въпроси за живи членове на семейството й. Всъщност, тъй като се представяше за двайсет и няколко годишна, нямаше и кой знае какво минало. Усмихна се, спомняйки си за нюйоркската си приятелка Моли и нейния лаф защо мъжете предпочитали по-млади жени — защото нямали за какво да говорят дълго.

Единственият проблем бе, че това беше истинският й живот и тя имаше всичко, което си бе пожелала. Разбира се, с изключение на ироничния факт, че не можеше да бъде самата себе си. Не минаваше ден и час, в които да не се изкушава да разкаже всичко на Сам, но сега вече беше нагазила твърде дълбоко. Беше изрекла толкова много лъжи. Нямаше ли да я намрази, че го е лъгала? Нямаше ли да се почувства глупак, че й е повярвал? Или може би подлец, че я е поставил в положение да лъже?

Затова тя правеше всичко възможно да не обръща внимание на чувствата и да запази тайната си. Но зад всичко това не се ли надяваше още, не чакаше ли той да погледне и да я познае с ум и тяло? Библията влагаше плътски смисъл в думата „познава“, когато един мъж познаеше една жена. Сега, след като бяха любовници, нима Сам не я познаваше?

— Вашите у дома празнуваха ли шумно Коледа? Моите не. Все завиждах на другите деца.

— Не. Баптистите не празнуват шумно.

— Не ми ли каза, че са методисти?

Тя се усмихна, но стомахът й се сви.

— Татко беше, но мама беше баптистка. — Изведнъж колата й се стори потискаща и клаустрофобична, а не уютна. — Кой беше най-хубавият ти коледен подарък? — попита.

Винаги й бе изненадващо лесно да върне разговора обратно към Сам. Той обичаше да говори. За себе си, за правенето на филми, за театъра, за книги, за разликата между Юнг и Фройд, за… ами за всичко. И почти винаги беше интересно. Но Джийн трябваше да признае също така, че е и нарцистично. Понякога имаше чувството, че Сам оценяваше интелигентността й и нея самата повече като публика, като човек, който да го разбира и да му се възхищава, вместо като самостоятелна личност.

Всъщност понякога й се струваше като скулптор, като създател, който винаги се опитва да моделира. Беше създавал пиеси, сега създаваше филми. Трябваше да признае, че когато бе Мери Джейн, той бе допринесъл много, за да моделира вкуса, мненията и вижданията й.

Джийн се обърна да се наслади на гледката. Красотата й наистина спираше дъха и денят беше чудесен — слънчев и мек, и тъй като бяха тръгнали рано, щяха да видят залеза, преди да си намерят място за нощуване. Утре можеха да стигнат чак до Сейнт Саймиън — замъкът на Хърст.

Времето бе достатъчно хладно, за да може да облече един от пуловерите на Дона Каран, които обичаше — богато кремавобяло поло и жилетка в тон, наметната на раменете й. В Лос Анджелис бе твърде топло да ги облича.

— Хубав пуловер — каза Сам. — Прилича ти.

Доставяше й удоволствие, че го е забелязал, но вече не позволяваше на мъжете да влияят върху вкуса й за дрехи. Май я беше научила на това. Бедната Май. Всъщност бедната аз. Джийн въздъхна.

— Какво има? — попита Сам.

— Сетих се за Лос Анджелис. Имам там нова квартира. По-сигурна.