Мегън Марч
Истински добър мъж (8)

Глава 8

Бенър

След като София си тръгна, смених дрехите си четиринадесет пъти и сега спалнята ми приличаше на разпродажба на дрехи на Пето авеню.

Какво може да облечеш, което да не те кара да изглеждаш евтина и лесна, въпреки съобщенията от предишната пияна нощ? Нищо не можех да намеря. Шест рокли, два чифта дънки, четири поли, два гащеризона (Какво съм си мислила, когато съм ги купувала?) и безброй потници, ризи и блузи лежаха върху всяка плоска и неплоска повърхност в спалнята ми.

Дали да е обикновено? Секси? Флиртуващо? Отегчително?

Отново ми се прииска Гриър да е тук, за да ми даде модния си съвет. Какво би облякла Гриър?

Най-добрата ми приятелка бе класна, затова вероятно би избрала по-консервативна рокля. Или комбинацията пола-блуза.

Обаче, аз не бях Гриър.

Погледнах надолу към роклите на леглото ми и затворих очи.

— Онче-бонче — посегнах и сграбчих на сляпо нещо, решавайки, че каквото и да е, ще облека него. Имах точно тридесет минути да се подготвя и трябваше да си скъсам задника от бързане.

Отворих очи и погледнах избора си.

Маслиненозелена рокля с дълги ръкави и златни копчета, с подходящ златен колан. Измъкнах я от гардероба представяйки си Логан в униформата му.

Наистина ли исках да нося това? Вероятно бе най-малко сексапилната дреха от всички, които бях избрала, но също така, може би имах нужда точно от това.

Защото нямаше да правя секс с Логан Брантли.

Облякох я с чисто черно бельо, без дори лентичка дантела, преди да сложа колана си. Изглеждаше… консервативно. Като анти Бенър.

Казах си, че ако откопчая горното копче, щях да приличам повече на себе си, но все пак беше консервативно. Не като да откопчая горните три копчета, както направих в магазина, като я купувах, така, че горната част на сутиена ми да наднича леко над деколтето.

Класически златни аксесоари допълваха вида ми, а косата ми се къдреше надолу по гърба ми. Пъхнах крака в любимите си, високи до коляното, черни ботуши и сложи черно сако.

Видът ми бе изцяло нюйоркски.

Отражението ми ми се присмиваше, че мъжът, с който щях да се срещна, бе пълната ми противоположност, което бе причината да съм така запленена от него.

С тази разлика, че сега не бях сигурна дали ще мога да го погледна в очите след всичко простотии, които бях написала в съобщенията си миналата вечер. С всеки друг мъж изпращането на флиртуващи и порочни съобщения щеше да бъде без значение. Това бях аз… момичето, което не се бои да изрече всичките си порочни мисли и след това да ги изживее. Но по някаква причина, имаше значение какво мисли Логан за мен, и не исках да ме сложи в тази категория.

Тогава защо го направих?

Защото бях идиот, който не бива да припарва до бутилка водка, без да има надзор.

Не целях да го шокирам, което значеше, че бях напълно извън зоната си на комфорт. Никога преди не бях искала да впечатля някой и винаги бях самата себе си.

За Бога, трябва да спра с това.

Трябваше да спра да мисля и да разчистя, за да съм сигурна, че леглото е оправено. Защо да си давам този труд? Нямаше да спим заедно. Мамка му, отделих време да огледам всичко наоколо, преди да хвърля поглед към часовника.

Време бе да тръгвам.

* * *

Защо избрах това място? Когато влязох в тапас бара поставих под въпрос решението си и всички други, които взех през живота си, откакто за пръв път си писах с Логан Брантли. Той не бе от мъжете, които си падат по тапас. Той обичаше пържоли и картофи и всякаква мъжка храна. Или дори храна в бар. Всичко, освен тапас.

Ругаех се на ум, задето бях пълна идиотка и че не се замислих какво правя, докато хостесата ме повече към масата в ъгъла, разположена срещу вратата. През тридесет секунди проверявах телефона си.

Когато извибрира, застинах.

СОФИЯ: Успех тази вечер. Госпожа Ф. каза да си държиш краката затворени.

Поне това ме накара да се усмихна. И вероятно бе един от най-добрите съвети, които бях получавала. Благодаря, г-жо Франсис.

Тази вечер бях решена да не позволя на нормалното ми поведение тип перце-носещо-се-свободно-на-вятъра, да поеме контрола над емоциите ми, защото винаги когато го правих, се оставях на навиците ми да вземат връх. Нямаше да направя това с Логан. Не, наистина. Нямаше.

Вратата се отвори и затаих дъх.

Не беше той.

Отвори се отново, и отново, и отново, така петнадесет минути, и никой от мъжете, които влязоха, не приличаше на мъжа, който си представях през последните няколко седмици.

Най-после, петнадесет минути след часа, в който се бяхме уговорили, Логан Брантли влезе в тапас бара.

Всяко проклятие познато на женската популация… и няколко, които измислих на мига… минаха през ума ми.

Не беше честно. Логан Брантли бе дори по-секси, без да е облечен в униформа и носещ голямо оръжие. Повече от една глава се завъртя в неговата посока. Жените отмятаха коса и кръстосваха крака, когато той застана пред хостесата.

Вълна от собственическо чувство се надигна в мен, заедно в нервната енергия и лудо биещото ми сърце. Назад, кучки. Той не е тук заради вас.

Чух тихото бумтене на гласа му, докато говореше с хостесата. Тя направи жест с ръка към мен и той се обърна. Пронизващи сини очи срещнаха моите, докато стоях на масата само с една самотна чаша вода пред себе си.

Течния кураж определено го имаше в менюто. Защо не си поръчах питие?

Защото съм идиот. Защото мислех, че мога да се справя с това.

Сега сърцето ми блъскаше толкова силно, че гласът ми вероятно щеше да трепери, или по-зле… нямаше да мога да обеля нито дума.

Логан тръгна към мен с дълги, уверени крачки. Беше по-висок, отколкото мислех. И по-мускулест. И по-голям. Навсякъде. Носеше черна блуза, която бе опъната на гърдите му и не оставаше никакво съмнение колко мускулесто е тялото му. А дънките му? Исусе. Бяха износени и го обгръщаха на най-правилните местенца.

Снимката, която намерих, очевидно не беше скорошна и това нямаше нищо общо с факта, че кестенявата му коса бе по-дълга и леко разрошена. Той бе един от мъжете, които старееха красиво.

Логан спря пред мен, когато стигна до масата. Той не каза нищо, докато погледът му се плъзгаше от главата до петите ми, попивайки всяка частица от тялото ми.

— Ти си жена трудна за намиране.

Акцентът му бе невероятен. Дълбокият тембър накара тялото ми да завибрира и осъзнах, че се понаместих и кръстосах краката си отново, като останалите жени в бара.

— Дадох ти адреса — опитах да кажа небрежно и, слава Богу, гласът ми не трепна.

— А за мъж с товарен пикап и ремарке, който трябваше да паркира бог знае къде, този адрес беше истинско предизвикателство.

Кълна се, усетих как цялата кръв се оттече от лицето ми.

— Мамка му. Толкова съжалявам. Дори не се замислих…

— Няма значение. Вече съм тук. Ти си тук. — Той протегна ръката си. — Логан Брантли. Удоволствие е най-после да се запознаем лично, г-це Бенър…

Осъзнах, че въпреки всичките ни съобщения, не му бях казала фамилията си.

— Риджънт — плъзнах ръка в неговата и той обгърна пръстите ми.

— Бенър Риджънт — каза бавно той, сякаш вкусваше името ми.

Моите несексуални черни бикини никога нямаше да оцелеят след начина, по който думите се търкаляха от езика му. Всички порочни неща, които му написах снощи, се появиха на фронтално място в ума и във всичките ми дамски части.

Не! Хвърлих умствен знак СТОП пред себе си.

Докато умът ми се дърпаше в различни посоки, Логан очакваше отговора ми.

— Ще намразиш тапас от първата хапка — избъбрих аз.

— Дори не знам какво е тапас.

— Трябва да се разкараме от тук.

Той повдигна едната си тъмна вежда.

— И къде ще отидем?

Коленете ми затрепериха и ми се прииска да го замъкна у дома и да го чукам до полуда, за да разбера какво е да бъда с най-истинският мъж, който някога съм срещала. Но това нямаше да се случи.

Дръж краката си затворени, Бенър.

— Ходил ли си на Таймс Скуайър?

Той поклати глава.

— Не. До сега не съм идвал в Ню Йорк.

Усмихнах се, когато намерих идеалния начин, по който да задържа Логан Брантли далеч от леглото си.

— Тогава най-добре да се погрижа да запомниш посещението си.