Мегън Марч
Истински добър мъж (39)

Глава 39

Бенър

Когато сексът за една нощ е начинът ти на живот, няма никакъв шанс да се озовеш в рутина с някой. Но Логан Брантли и Голд Хейвън променяха всичко за мен.

Беше минала седмица и половина откакто последно бях стъпвала в Манхатън, и макар да ми липсваше удобството на това да имам бърз достъп до етиопска, бразилска или унгарска храна в радиус от шест пресечки, успях да науча за невероятно вкусните пържени картофки на Мистър Бургер, безплатните мостри домашни бонбони в магазина за подаръци до аптеката и фактът, че да гледам как Логан Брантли пече пържола на грил, попадаше в списъка ми с най-сексапилните неща, които един мъж може да прави, докато гледаш, намиращо се някъде между това да срещна погледа му, докато се тласка в мен и това как изглежда главата му между краката ми, докато ме кара да пищя. На практика бях едно пълно с ендорфини щастливо момиче, което правеше невероятен секс с изумителен мъж, и започвах да мисля, че мнението ми за връзките няма да може да бъде променено от никой друг, освен от този мъж.

С други думи, преебана бях.

Рядко харесвах толкова много един мъж.

Ама наистина да го харесам.

Дори може би бе повече от харесване.

В живота си само веднъж наполовина почувствах нещото, което започва с буквата Л, и нещата не свършиха добре. Сега, докато седях на барплота в кухнята на Логан, довършвайки вечерята си, вътрешно изживявах малка криза.

Не знаех как да му кажа. Дори не бях сигурна дали трябва да му кажа. Не се съмнявах в това, че ми харесва да съм около него, но нещо в мен ми нашепваше, че той все още не е изгубил страха си от това, че някоя жена ще се опита да го върже, за да може да го муфти за издръжка.

И ето ме мен, все още без никакви приходи, докато работя по проблемите с дизайна си, за да може бизнесът ми да си стъпи на краката.

Затова взех генерално решение. Нямаше да го кажа първа. Може би не бе решение на разумен възрастен човек, но за момента това бе всичко, което ми вършеше работа.

Не мисля, че бих могла да понеса той да ми каже, че не изпитва същото към мен, или да ми каже, че е време да продължим напред, сега, след като съм се привързала. Все пак, аз бях момиче, което само се чука наоколо, а не от типа, който се устройва на едно място.

Кога, по дяволите, започнах да мисля за устройване?

Логан избута напред чинията си, но аз имах още половин пържола и салата за дояждане.

Не знаех дали се боя, че ще се изпусна и ще кажа нещо, но точно сега не можех да се доверя на себе си, че няма да започна да бъбря, тъй като вътрешно преживявах катарзис.

Бях на двадесет и седем. Изпълнителен директор на разорена компания, за която никой още не бе чувал. Но планирах да стана разпознаваемо име в бизнеса за доставяне на оргазми. Да се установя, дори не би трябвало да влиза в плановете ми на този етап.

— Има ли й нещо на пържолата, Брус? — попита Логан.

Поклатих глава и отрязах още едно парче, бутвайки го в устата си и дъвчейки съсредоточено, сякаш от това зависеше живота ми.

— Е, мислех си — започна той, — вечерята не е достатъчна, за да ти се реванширам. Може би трябва да заминем някъде заедно за уикенда. Знам едно местенце горе след националния парк Смоуки маутън, което хората обикновено използват за месен месец, но…

Задавих се с месото и започнах да кашлям.

— Исусе, добре ли си?

Очите ми се напълниха със сълзи и звучах така, сякаш всеки миг ще си изкашлям един от дробовете. Посегнах към водата и отпих глътка, за да преглътна месото.

— Имаш ли нужда да ти приложа метода Хаймлих? — Логан се изправи, готов да обгърна гърдите ми с ръце и да започне да прилага метода.

Поклатих глава и посегнах към кърпата си, за да прикрия уста и да изплюя парчето месо.

— Добре съм — гласът ми бе дрезгав, а Логан ме гледаше така, сякаш ми е пораснало трето око.

— Сигурна ли си?

Кимнах и посегнах отново към водата, за да успокоя болката в гърлото си.

— Просто хапката отиде на грешно място.

Все още звучах сякаш се задушавам, но всичко, което можех да направя, бе да взема хартиена салфетка и да попия сълзите стичащи се от крайчетата на очите ми.

Той ме погледна за миг, преди отново да седне на мястото си.

— Прекалих ли много с това за уикенда?

Поклатих глава.

— Не, просто лош момент, тъй като опитвах да си изям пържолата по-бързо.

— Значи трябваше да изчакам докато съм заровен в теб до топките и да те държа на ръба на оргазъма, докато не кажеш ДА?

Дамските ми части трепнаха развълнувано при този въпрос.

— Мога да кажа, че идеята ми харесва — добави той.

— Предполагам, че трябва да пробваш и ще видим — отвърнах, надявайки се да звучи небрежно, въпреки че имах усещането, че над главата ми свети неонова табела с надпис НИЩО ОТ ТОВА ВЕЧЕ НЕ Е НЕБРЕЖНО.

— Мисля, че точно това трябва да направя. Кой знае какво може да те накарам да кажеш, ако те държа на крачка от редица огромни оргазми.

Вероятно ще ме накара да изкрещя „Обичам те“ само след минута. Замръзнах. Мамка. Му.

Отчаяно желаейки да сменя темата с нещо по-малко ужасяващо, аз избъбрих.

— Може би трябва да пробваме анален.

Този път Логан бе този, който се задави и започна да плюе бира.

— Добре ли си?

Той кимна и се изкашля няколко пъти, преди да остави чашата си.

— Не, че имам проблем с това, но мамка му, от къде изскочи този заек?

Посегнах към чашата си и отпих глътка.

— Не е като да не танцуваме около това от известно време. А и мислех, че отговорът за аналния вече е да, без въпроси и без колебание.

Погледът на Логан блесна към мен.

— Отговорът на това дали искам да се плъзна в малкото ти стегнато задниче, не е да, Бенър. А е мамка му, да. — Въпреки огъня в сините му очи, той все още ме гледаше така, сякаш се опитваше да чете между редовете, за да разбере, какво бе предизвикало тази доста странна смяна на темата.

— Облекчена съм да го чуя, защото ако не проявяваше интерес, това щеше да е огромен знак, че не си готов да продължим напред.

Когато Логан повдигна едната си вежда, осъзнах, че не се бях изразила като хората.

— Това ли те тревожи? Че мога да изгубя интерес?

Този път поне бях достатъчно разумна да набутам вилица със салата в устата си, за да имам оправдание да не отговоря, но той успя да свърже точиците.

Логан се облегна назад на стола си и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Ти сериозно ли? Ти си тази, която се тревожи, че аз мога да изгубя интерес, след като аз трябва да се състезавам с целия Манхатън, за да те задържа тук, а имам само члена си и купчина пържени картофи от мистър Бургер за мотивация.

Облегнах се на плота.

— Членът ти е наистина мощна мотивация.

— Ами ако не е достатъчна?

Преглътнах част от страха си и срещнах погледа му.

— Макар да използвам метафора, Логан, трябва да кажа, че ти си цялостен пакет.

— Както и ти, Брус. Както и ти.

Сърцето ми се изпълни толкова много с чувства, че имах усещането, че ще се пръсне. Този миг беше огромна крачка за нас и тъй като се ужасявах, какво може да кажа след това прецаках всичко, като изтърсих.

— Е, значи сме навити за анален тази вечер?