Мегън Марч
Истински добър мъж (38)

Глава 38

Логан

Бенър опита да оправи косата си, но мислех, че този вид току-що изчукана от Логан Брантли ми допадаше изключително много. Никоя жена не ме бе карала да губя контрола си така, както го правеше тя. Бях го усетил в Ню Йорк, усещах го и тук. Евентуално, щях да успея да се стегна, но не ми се искаше това да се случва в скоро време.

Освен това тя изглеждаше страхотно в къщата ми, дори и само докато боцка картофи с вилица, за да ги опече в микровълновата, или докато изсипва нарязано зеле в купа. Останалата част от живота ми може и да бе хаос, но имаше нещо в Бенър, което ме караше да забравя всичко останало.

Вероятно бях преебан, но не ми пукаше.

След като свалих пържолите от грила, а картофите вече бяха сложени в чинии, заедно със салатата, двамата се настанихме на барплота, тъй като все още нямах кухненска маса.

Едно нещо ме тормозеше през цялата седмица, макар тя да бе обещала, че ще ми каже тази вечер.

— Най-после ще ми кажеш ли върху какво работиш?

Бенър едва не се задави с пържолата си, преди да преглътне хапката с глътка вода.

— Това изскочи от никъде.

— Не е така. Обеща ми, че ще ми кажеш тази вечер и искам да знам. Полудявам докато се опитвам да измисля какво е.

Тя остави чашата си с вода и срещна погледа ми.

— Наистина ли искаш да знаеш толкова силно?

— Да, освен ако не продаваш дрога — започнах, но млъкнах. Това беше прекалено близко до реалността в града и не беше забавно, имайки предвид, че Джеф все още беше в болницата и определено не бе по-добре.

Бенър поклати глава.

— Определено не е дрога.

Изчаках още минута преди тя най-после да ми каже.

— Имам патент върху два нови вибратора и ще продавам секс играчки.

Пуснах вилицата в чинията си и се усмихнах широко.

— Наистина ли? И ти, най-искреният човек, който съм срещал, не искаш хората да знаят за това… защо?

Тя прехапа устната си.

— Не мисля, че някой ще ме вземе на сериозно. Не мога точно да обясня, че съм направила сама маркетинговите проучвания и че съм свела всичко до двата начина, които според мен са най-добри и най-ефективни, за да може човек сам да се докара до оргазъм. И след това, създадох два нови дизайна на вибратори, така че на практика, идиотската ми логика е да може повече жени най-после да получават редовно оргазъм.

От думите й извираше страст, която за мен бе повече от очевидна, и обожавах да я виждам такава.

— И не си казала на никой?

— Само на двама адвокати, на един инженер на свободна практика, на фабриката, където се създават прототипите, преди всичко да е готово за производство и на маркетинговата фирма.

— И има ли мостри, които ще дойдат тук?

Тя кимна.

— Дам. Кутия пълна с пениси, ако трябва да съм искрена. И всъщност, точно затова ме уволниха.

— Какво имаш предвид?

— Издъних се и изпратиха прототипите в офиса ми. Кутиите преливаха на бюрото ми, и една моя колежка, реши, че трябва да види какво има вътре, затова отвори една от тях. Очевидно, не бе свикнала да пъха ръката си до китката между членове, затова откачи и изпусна една от кутиите на пода, което разпръсна вълна от вибратори по целия коридор, търкаляйки се в краката на младши изпълнителния директор и спъвайки го. Той се стовари по лице на пода, счупи си китката и един от зъбите си, а аз трябваше да обясня, че членовете ми са виновни за това.

Превивах се от смях, докато тя приключи с преразказа на нелепата история.

— Майтапиш се с мен. Не може да е истина.

Бенър поклати глава, а лека усмивка извиваше устните й.

— Истина е. Не бих могла да си измисля всичко това, дори и да опитам.

— Исусе Христе. Не правиш нищо половинчато, нали, Брус? Е, кога тази кутия с членове пристига в Голд Хейвън? Налага ли се да предупредя в пощата?

— След няколко седмици, и ако всичко мине по вода, ще бъде готова продукция. И най-добре не ги предупреждавай. Няма да поема вината, ако някой получи инфаркт.

— Добре, имаме сделка. Никакви предупреждения. Но трябва да кажа, трудно е да съжалявам, че са те уволнили, защото всичко това е страхотно, Бенър. Гордея се с теб.

Усмивката й потрепери.

— Ти вероятно си единствения, защото мога да ти гарантирам, че родителите ми ще бъдат единствено унизени, когато разберат.

— Е, майната им. Ако не могат да понесат факта, че дъщеря им е посвоему невероятно талантлива, не заслужават да споделят това с нея.

Треперенето изчезна от усмивката й.

— И сега, мисля, че дори ще ми помогнеш да ги тествам.

— Не се налага да питаш два пъти. Но говоря сериозно, Брус. Това наистина е адски готино и би трябвало да се гордееш със себе си.

— Ще се гордея, когато получа готовите продукти и те работят. В момента работя по рекламата с маркетинговата компания и се моля на Господ всичко да се нареди. Вложила съм толкова много в това, че ако не се получи, известно време ще бъда разорена.

Нямах никакво съмнение, че невероятната жена пред мен може да постигне всичко, което пожелае.

— Ще се получи. Вярвам в теб.

— Благодаря ти. Това значи много за мен. Вероятно не го осъзнаваш, но малко ревнувах от това, че ти си успял да създадеш успешен бизнес, а аз се разхождам наоколо само с фалшиви пениси и мечти.

Смехът ми отекна във високите тавани на къщата. Когато най-после успях да си поема дъх, й казах онова, което от известно време се върти в ума ми.

— Харесва ми да бъдеш тук в дома ми.

Тя остави чашата си с вода на барплота.

— И на мен ми харесва да бъда тук.

— Тогава това е хубаво, след като нямам намерение да ти позволя скоро да си тръгнеш от тук, нали?

Тя повдигна вежди.

— Все пак, ми обеща, че котенцето ми ще е в менюто за десерт, а май и нещо за чукане пред камината?

— Радвам се, че не си забравила. Напълно държа да спазя обещанието си.

Тя избута чинията си назад.

— Приключих.

— О, не, по дяволите. Първо си дояж пържолата. Ще имаш нужда от много енергия, скъпа.