Мегън Марч
Истински добър мъж (34)

Глава 34

Логан

Проклетия Джеф. Това, което казах на Бенър, бе истина… винаги съм мислил, че ще свърши в моргата заради боклуците, с които се трови. И ако сега трябва да предположа, то е метамфетамин.

Най-после приключих работата по двигателя на мустанга, за щастие с помощта на Джок и Рик днес, защото умът ми не бе там, където трябваше да бъде.

Рик спря музиката.

— Имаме компания — заяви той и кимна с брадичка към сервизната врата, до която стоеше офицер Коди Рийвс.

— Имаш ли минутка, Логан? Трябва да ти запиша показанията.

Два пъти се обаждах в болницата да проверя Джеф и той все още се държеше, затова знаех, че Коди не бе тук да ме уведоми, че е починал.

Измъкнах пешкира от задния джоб на гащеризона си и казах на Джок:

— Довърши тук и след това го излъскай, докато не блесне.

— Нямаш грижи, шефе.

Насочих се към чакалнята, а Коди ме последва. Беше останало малко кафе от последната кана, която направих, затова сипах и на двама ни по чаша.

— Има вкус на катран, но не би трябвало да е по-различно от това, с което си свикнал.

— Благодаря — той взе чашата от ръката ми и добави три пакетчета захар.

— Заради Джеф ли си тук?

Той кимна.

— Точно така.

— Нямам много за казване.

— Започни от начало.

— Паркирах на паркинга на залата и видях колата му. Изглеждаше все едно е припаднал на предната седалка и нещо в това ме стресна.

— Какво си търсил пред боулинг залата в осем часа сутринта?

Останалата част от града вероятно вече знаеше всичко и не беше време да се тревожа за клюките, носещи се за мен и Бенър.

— Откарах приятелката си до колата й.

— Бенър Риджънт?

Стрелнах го с поглед.

— Защо въобще ми задаваш тези въпроси, след като знаеш отговора? Не губиш ли времето и на двама ни?

— Такъв е протоколът.

Погледнах надолу към кафето си и въздъхнах. Търпението ми беше на изчерпване.

— Да, Бенър Риджънт. След като снощи си тръгнахме от залата прекара нощта у дома. На сутринта я откарах да си вземе колата, за да мога да дойда работа в сервиза, което не се случи, защото бившият ми доведен брат се беше надрусал на паркинга и се наложи да окажа първа помощ на скапания му задник, за да не умре, където си беше — срещнах погледа на Коди и видях в него симпатия.

— От кога знаеш, че се друса?

— Предположих.

— Преди тази сутрин, кога за последно видя Джеф?

Вдигнах глава и погледнах към водното петно в единия ъгъл на тавана. Разсеяно си напомних да сменя плочката, защото изглеждаше адски грозно.

— Последният път, когато го видях? Мисля, че беше преди няколко седмици. Макар че съм виждал колата му из града, но не и него.

— А последният път, в който си говорил с него?

Отново погледнах към тавана, преди да върна погледа си към офицера.

— Преди доста време.

— Точно колко време? И спорихте ли?

Стрелнах Коди с поглед.

— Сериозно ли? Това важно ли е?

— Защо ще задавам въпроси, ако нямам нужда от отговорите?

— Родителите ни бяха женени само шест месеца преди баща му да отиде в затвора за притежание на наркотици, когато бях още в гимназията, но ти знаеш всичко това. Джеф Сийниър си събра партакешите и се изнесе, а никой не тъжи особено за заминаването му.

— Не това попитах.

— Последния път, когато Джеф се вмъкна пред вратата ми, му казах да си го начука. Тъкмо бях купил това място и имах страхотен заем за изплащане, а той искаше пари. Изглеждаше като лайно и знаех, че каквото и да му дам, ще отиде при дилъра му, затова му казах, че ако още веднъж се появи на прага ми, ще го спукам от бой, преди да го изхвърля.

Коди кимна, сякаш най-после получи обяснението, което търсеше.

— Не бих го казал на друг, но те познавам от адски много години. Джеф беше дилър, но се справяше много зле да стои далеч от радара ни, и бе прекалено зает да ползва собствената си стока. От седмици е под наблюдение, защото се опитваме да заключим онзи, от който купува тези лайна, и да се доберем до някоя по-голяма риба. Той е на дъното на хранителната верига и планирахме тази седмица да го закопчаем и да изкопчим от него информация за хората, с които работи.

— Значи ми казваш, че току-що помогнах да бъде спасен човек, който е в основата на проблемите на този град?

Коди сви рамене.

— Той все още е безсъзнание, затова не можем да го разпитаме веднага, но сме сложили охрана пред стаята му, само за всеки случай, ако някой реши, че ще е най-добре да му затвори устата.

Тежестта на думите му проникна в ума ми.

— Мислиш, че доставчиците на Джеф ще се пробват да се отърват от него, преди да си е отворил устата?

— Много е вероятно.

— Мамка му. Ще успеете ли да намерите някой друг?

— Ще се опитаме.

— Каква катастрофа.

Коди допи остатъка от кафето си и хвърли чашката в боклука.

— Дойдох да проверя дали имаш идея с кой общува Джеф тези дни, но от това, което ми каза, предполагам, че нямаш представа.

— Правилно предполагаш.

Той се обърна към вратата.

— Благодаря за кафето.

— Ако той се събуди, искаш ли да говоря с него? Да пробвам да изкопча нещо?

Коди спря и погледна към мен.

— Не, ще се справим. Все пак благодаря, че предложи. И успех с тази жена. Изглежда по-различна от жените наоколо. Не се опитва да заключи задника ти и да изхвърли ключа.

Коди бе още един от мъжете в Голд Хейвън, решен да остане ерген.

— Определено не е от този тип.

— И аз трябва да си намеря една от тези — отвърна той, преди да отвори вратата.

Прииска ми се да му пожелая успех, тъй като Бенър бе една на милион, и не бе нещо, с което той е свикнал, но замълчах. Върнах се в гаража и заварих Джок и Рик, надули музиката, да лъскат всяка част от мустанга до блясък.

— Изглежда страхотно.

— Разбира се, че ще изглежда така. Този гараж прави само адски яки реставрации.

Изсумтях в отговор, а умът ми се върна към всичко, което ми бе казал Коди. Някой в този град правеше метамфетамин, а бившият ми доведен брат беше дилър.

Адски нелепо.