Мегън Марч
Истински добър мъж (31)

Глава 31

Логан

Беше почти два часа, когато най-после измъкнах Бенър от боулинг залата. Тя реши, че след като не й давам да шофира, може да изпие по още едно питие заедно с Никол. Сякаш знаеше, че Бен току-що е стъпкал мечтите на момичето, въпреки че не бе присъствала на разговора. Но имайки предвид, колко причини за забавяне си измисляше Бенър се зачудих дали просто не иска да си тръгва.

Вдигнах я на седалката на пасажера на пикапа ми и затворих вратата, преди да заобиколя и да седна на шофьорското място.

— Нима вече се боиш да останеш насаме с мен? — попитах аз.

— Не. Разбира се, че не.

— Тогава какво става?

Бенър погледна към ръцете си, които бе отпуснала в скута си.

— Тази сутрин беше отвратителна, а сега изведнъж не ти пука дали хората знаят, че между нас има нещо. Не мога да вървя в крак с теб. Разбирам, че това е твоят град и не пасвам тук. Довери ми се, това ми стана повече от ясно днес в супермаркета.

— Не мислиш ли, че днес направи пробив? Половината град беше в бара и всички са на твоята страна.

Бенър поклати глава.

— Мъжката половина от града. Това не е проблемът. Всички жени все още мислят, че съм голяма градска отрепка и съм дошла тук да открадна най-расовия им мъжкар, затова нямат проблем да го покажат.

— Какво се е случило?

Когато Бенър ми разказа какво се е случило в супермаркета, опитах да сдържа смеха си, но не успях.

— G-точката ти, твоят клитор и задната част на гърлото ти? Иска ми се да им бях видял лицата, когато си им казала това.

Тя ме стрелна с поглед от пасажерското място.

— Поне сега знаят със сигурност, че съм отрепка, и няма да има нужда да клюкарстват за това.

Спрях в края на паркинга на боулинг залата и я погледнах лошо.

— Продължавай да казваш, че си отрепка и ще си имаме много голям проблем.

— И защо?

— Защото вероятно така ще ме разяриш, че ще паркирам пикапа, ще те издърпам в скута си и ще ти набия малко акъл, като ти зачервя задничето от бой.

Зениците й се разшириха шокирано.

— Не би го направил.

Наведох глава настрани.

— Не бих ли? Никой няма да говори простотии за теб, около мен, включително и ти самата, и смятам да направя така, че абсолютно всички да го разберат.

Когато тя не каза нищо, трябваше да взема решение. Можех или да я закарам в къщата на бабата на Холи, или да я отведа у дома. Ако оставех избора на Бенър, много добре знаех какво ще избере, но все още не бях готов да я пусна да си тръгне тази вечер. Дори и ако не избереше да спи в леглото ми, все още изпитвах силна нужда да я отведа в дома си.

Вместо на дясно, завих на ляво и дори в пияното си състояние Бенър усети, че посоката е грешна.

— Мислех, че къщата ми е в другата посока. Знам, че дойдох от другата посока. Май.

Тя извъртя глава, за да погледне зад нас, но в тъмнината не можеше да види никакви знаци. Окръгът не можеше да си позволи да поддържа този път осветен, затова всички улици бяха тъмни години наред.

— Отиваме в моя дом.

Тя се обърна, за да ме погледне.

— Защо?

— Защото искам да ти го покажа.

Тя замълча за миг.

— Какво правим, Логан? Почти не се познаваме. Няколко седмици пращане на съобщения и два пъти секс за една нощ не ни правят двойка.

Ръцете ми се стегнаха на волана, защото думите й бяха истина, макар да не ми се искаше да е така.

— Има причина да дойдеш в Голд Хейвън, дори да не искаш да го признаеш.

— Беше безплатно място, на което да остана — каза тя.

— Много повече от това е, Бенър, и двамата го знаем. — Погледнах към нея. — Напълно убеден съм, че Гриър щеше да те настани някъде в Ню Йорк за толкова време, колкото искаш. Фактът, че си избрала да напуснеш града и да влезеш в моя свят, за теб може да не значи нищо, но определено означава много за мен. Може да разчитам всичко грешно, но съм убеден, че между нас има повече от съобщения и секс за една нощ. Наистина ли мислиш, че ми трябваше да пътувам чак до Ню Йорк, за да докарам колата? Мамка му, нищо такова. Но от самото начало в теб имаше нещо, което ме привличаше адски силно и трябваше да последвам инстинкта си.

Гласът й бе тих, когато попита.

— Е, на къде вървим от сега нататък?

Спрях на знака СТОП и срещнах погледа й.

— Ще се опознаем. Ще те водя на срещи и ще ти покажа какво ни е липсвало и на двама ни. И ти ще се влюбиш в мен, Бенър. Ето натам вървим от сега нататък.

Зениците й се разшириха отново и очите й за миг станаха стъклени, преди да погледне настрани.

Отново потеглих, шофирайки към дома си.

— Никога не съм се влюбвала, затова ще ти се наложи доста да се постараеш.

Позволих на усмивката да разтегне устните ми.

— Достатъчно мъж съм за тази работа. Не се и съмнявай.

* * *

Да доведа Бенър в дома си ме накара да го погледна с нови очи. Не беше лъскав, но купих това място, докато беше дупка, и го превърнах в дом, с който се гордеех. Беше много по-различен от съборетината, която бе преди да я взема, и бях щастлив да го имам.

Ходил бях в апартамента на Бенър… или по-скоро бившия й апартамент… затова знаех, че бе свикнала с повече, но, когато спрях пред къщата от кедрово дърво с извита веранда отпред и фаровете я осветиха, тя си пое дълбоко дъх.

— Обожавам я.

При думите й ме изпълни облекчение.

— Още не си я видяла от вътре — заявих паркирайки пикапа.

Тя не изчака да й отворя вратата, а слезе и се срещнахме пред пикапа, докато гледаше към къщата ми обградена от високи дървета. Звукът от потока, който се извиваше през двора на къщата, можеше да се чуе, макар в тъмнината да не се виждаше.

— Ти ли я построи?

Поклатих глава и сплетох пръсти с нейните, докато вървяхме към верандата.

— Не, но вътре я изтърбуших и я подмених изцяло. Ипотеката й беше просрочена и я купих евтино от банката. В средата на пет акра земя е, затова наоколо е доста обширно.

— Пет акра?

Имаше доста изумление в гласа й и забравих, че е от Манхатън, и че там няма толкова големи площи.

— Е, в Кентъки имотите са много по-евтини отколкото в Ню Йорк Сити.

Преминахме стъпалата на верандата и пъхнах ключа в ключалката, за да мога да отворя и да я преведа през вратата, като включих осветлението щом се озовахме вътре. Обикновено бих минал по тъмния коридор, но исках тя да може да види къщата ми отвътре.

Посочих към сводестия таван покрит с борови греди.

— Този таван доста ме измъчи, докато го направя сам.

Зениците й се разшириха.

— Ти ли си го направил?

Кимнах.

— Всяка частица от тази къща носи кръвта, потта и проклятията ми, докато направя всичко така, както го желая. Вградената каменна камина ми отне цяла вечност, докато я направя като хората, но си заслужаваше. Идвах тук след изморителен ден в гаража и работех, докато се изтощя толкова много, че да си нямам доверие да ползвам електрически инструменти.

Бенър се завъртя бавно в кръг, оглеждайки стаята.

Сив диван и фотьойл стояха пред камината, а върху полицата стоеше телевизора. Не беше отрупано с вещи, защото… ами, защото имам член.

— Обожавам я — каза тя отново и кълна се пръсках от гордост. Тя се поколеба, преди да стъпи на освежения под, поглеждайки към мен и после надолу към ботушите си. — Не искам да размажа мръсотията от боулинг залата из целия ти прекрасен дом.

— Изборът е твой — отвърнах аз.

Тя залитна леко, докато смъкваше ботуша си и изведнъж стана осем сантиметра по-ниска.

Аз също свалих работните си ботуши и я поведох към кухнята. Тя бе отворена към дневната и, макар да не бе като на лъскав ресторант, бе наистина хубава.

— Сам подбрах гранита и ремонтирах безплатно колата на един приятел, за да може да ми направи дървените шкафчета по поръчка.

— Дори не знам как да готвя, но съм истински впечатлена.

— За щастие знаем, че аз мога да готвя, затова на сутринта няма да умреш от глад.

Преди да отговори, Бенър погледна към закачалката за ключове до задната врата. Тя пристъпи напред и се пресегна, за да докосне ключодържателя на Хълк, който бях донесъл от Ню Йорк.

— Запазил си го. — Тя се обърна към мен и ме погледна изненадано. — Мислех, че може би ще го изхвърлиш през прозореца веднага щом стигнеш до магистралата. Особено след като… — думите й заглъхнаха.

Поклатих глава и пристъпих към мястото, на което стоеше тя.

— Замислих се над това, но осъзнах, че няма значение дали ще го запазя или не. Нямаше никакъв начин да те забравя.

Не споменах за бикините, които бях набутал в кутията си с инструменти. Един мъж трябваше да има своите тайни.

Бенър прехапа устната си и преглътна.

— Радвам се, че си го запазил, щях да се натъжа, ако само аз нося със себе си нещо за спомен от онази нощ. — Тя бръкна в чантата си и измъкна ключа за къщата на бабата на Холи, и ето, на него висеше ключодържателя с Улвърийн.

— Беше страхотна вечер.

Тя кимна.

— Най-добрата.

— Ах, Брус — усмихнах й се аз. — Можем да се справим и по-добре. Само почакай.

Думите ми увиснаха помежду ни и макар да исках да кажа друго, реших да сменя темата.

— Искаш ли да видиш останалата част от къщата?

Тя кимна и я поведох по коридора, показвайки й втората баня, стаята за гости и спалнята, която бях превърнал в офис. Най-после бутнах вратата към голямата спалня. Беше напълно ясно, че в нея живее мъж. На леглото имаше само толкова възглавници, колкото да се спи на тях. Юрганът бе леко смачкан, след като се бях подпирал на него, докато оправях леглото, а върху стола в ъгъла стояха едни дънки и тениска.

— Значи това е известното легло на Логан Брантли?

Погледнах я странично.

— Известно? Не точно.

— Но половината жени от този град искат да кажат, че са били в него.

— Но няма да го направят и тъй като нямам намерение да променя това, ще трябва да живеят с разочарованието. — Кимнах към вратата в другия край на стаята. — Там е голямата баня. Може душът да има повече дюзи, отколкото са необходими на човек, но след като цял ден съм бил омазан до лакти в масло и грес, се чувствам много по-добре, след като отново съм чист.

Бенър се обърна и ме погледна.

— Наистина я обожавам. Свършил си невероятна работа, Логан.

Между нас се спусна тишина и открих, че плановете ми за тази вечер не се бяха случили така, както ги бях замислил. Колкото и да ми се искаше да прекарам нощта, дълбоко заровен в тялото на Бенър, точно сега всичко, което исках, бе да заспя в собственото си проклето легло, докато я държа в обятията си.

Тя променяше правилата на играта.

И сега, трябваше да се заловя здраво за работа, за да съм сигурен, че аз ще изляза победителят в тази игра.