Мегън Марч
Истински добър мъж (22)

Глава 22

Бенър

— Ще си тръгнеш просто така?

Първо Логан Брантли се появява да види как убивам бекона, а сега си тръгва без да каже нито дума?

— Ти наистина си задник — извиках, когато вратата се затръшна след него.

Изтичах до прозореца, за да го видя как издърпа няколко торби от багажника на пикапа, преди да тръгне обратно към предната веранда.

Поради някаква незнайна причина, не се поколебах да отворя вратата и да го пусна да влезе отново вътре. Казах си, че причината е, защото носи пазарски торби, а аз бях толкова гладна, че бих яла дори хотдог от уличен продавач.

Логан остави торбите на масата и се обърна, за да срещне погледа ми.

Проклятие. Как е възможно да бъде още повече адски прекрасен, отколкото преди? Не е честно.

— Наистина не бива да наричаш задник мъжа, който смята да ти приготви вечеря.

Думите му ме накараха да се засрамя. Защо продължавах да прецаквам нещата, когато съм с него?

— Помислих си, че просто… ще си тръгнеш — беше на върха на езика ми да се извиня, но той ме прекъсна.

— Наистина ли не знаеш как да готвиш?

Поклатих глава.

— Аз съм от Манхатън. Не е умение, което трябва да имам.

— Доста си далеч от Ню Йорк Сити, Брус. Колко смяташ да останеш тук? И все още не си ми казала, защо дойде.

Много мразех това, че трябваше да му кажа истината. Ако някой друг, вместо Логан, стоеше в кухнята ми, щях да се придържам към репликата просто имам нужда да си почина от града, но той вече знаеше, че това бе лъжа.

— Не знам колко време ще остана.

Той не каза нищо, очевидно чакайки ме да продължа с обяснението.

— Виж, това е дълга история, ясно?

Кимайки, Логан се обърна и започна да разтоварва покупките от чантите на масата.

— Тогава може да ми разкажеш, докато готвя, защото няма да изядеш този бекон, докато не чуя история, в която няма никакви простотии.

Погледът ми се стрелна към торбите и в мен започна да се надига вълнение.

— Там вътре имаш бекон?

Той ме погледна през широкото си рамо, а мускулите му опънаха тениската.

— Определено. Това купува един истински мъж, когато ходи на пазар.

Истински мъж. Все едно имаше нужда да ми се напомня, имайки предвид как присъствието му изпълваше малката кухня, правейки я с няколко градуса по-гореща от огъня, който за малко не запалих. Само аз…

— Ако искаш може да изтичаш навън до пикапа ми, имам шест бири. Ако имаш желание, може и да отвориш по една.

— Бекон и бира. Предполагам, че истинският мъж не се помайва.

Той ми хвърли поглед, който запали съвсем различен огън… този път между бедрата ми. Не. Няма да ходим там.

— И ние се помайваме, но не и когато става въпрос за храна.

Сякаш бягах от Тексаското клане, хукнах навън през вратата, затваряйки я шумно след мен, преди да си поема дълбоко дъх. Не мога да бъда около него. Не е безопасно. Стягайки се, поех по чакълестата алея към пикапа му и отворих вратата.

Уникалният аромат на Логан Брантли се блъсна в мен… аромат на цитрус и мъж. Опитах се да се убедя, че никак не е секси, докато търсех опаковката с шест бирени бутилки сложена на пода на пасажерската седалка. Една бутилка се търколи под седалката и аз се наведох да я измъкна.

Парче хартия залепна за бутилката.

Ако някога се почувстваш самотен, знаеш къде да ме намериш. 687–7896

Ъм, моля?

Понечих да я бутна там, от където я измъкнах, когато напипах още бележки и се спрях.

Не би трябвало да ровя из пикапа на Логан Брантли. И, бележка към мен си, НЕ ревнувам.

Въобще. Сериозно.

Измъкнах цяла шепа с подобни бележки.

По всяко време съм свободна да ти направя вечеря.

Прати ми съобщение, ако искаш да ти сготвя храна, вместо да я купуваш. Знам как да нахраня един мъж.

Донеси си апетита у дома и ще ти приготвя нещо.

Ако всичките бяха с един и същ почерк, бих казала, че Логан си има преследвач, но разнообразието от имена и номера в долния край на бележките показваха, че случая не е такъв.

Исусе, всички ли жени в този град се хвърляха на Логан Брантли? И какво бе това, че всяка от жените иска да му готви? Да не е нещо много специално тук в Кентъки?

Семето на ревността започна да пуска корени в мен, и макар да се опитах да ги спра, малките лайненца не искаха да се вслушат в мен.

Какво от това, че всяка жена наоколо мисли, че Логан Брантли е добър улов? Чудех се какво ли ще си помислят, ако разберат, че е карал почти хиляда и шестстотин километра, за да ме види… и след това изхвърча от апартамента ми след секс за една нощ.

Дори няма да мисля за това.

Бутнах бележките обратно под седалката и взех бирата, тръгвайки към къщата. Но дори докато се опитвах да ги забравя, на преден план в ума ми имаше два въпроса.

Дали той е приел някоя от тези покани?

Защо все още пази бележките?

Когато се върнах обратно в къщата, Логан бе измъкнал друг тиган за пържене на котлона. За щастие, прекрасният аромат на бекон бе заместил миризмата на дим.

Той ме погледна праз рамо.

— Помислих, че си била отвлечена от Саскуоч или нещо такова.

— Една от бутилките се търколи под седалката и като я измъкнах с нея излязоха и част от поканите ти за вечеря.

Той присви очи към мен, но аз продължих.

— Някога налага ли ти се да си готвиш сам? Или ги въртиш на ротационен принцип? Като: тя прави хубаво пиле, а нейните пържоли са по-добре, а на тази салатата хич я няма, затова ще я видя друга вечер, когато съм добре нахранен.

— Какво те кара да мислиш, че съм приел офертата на някоя от тях?

Оставих бирата на масата.

— Защо да не го направиш?

Логан ми обърна гръб, насочвайки вниманието си към тигана.

— Дай яйцата и отвори сместа за палачинки. Ако ще ядем бекон, се налага да бъде цялостно меню като за закуска.

Очевидно това значеше, че темата бе приключена. И аз не исках да продължаваме да я обсъждаме, затова измъкнах сместа за палачинки от торбата и въздъхнах облекчено, когато видях, че е от типа само добавете вода. На практика така имаше по-малък шанс да се издъня с още нещо тази вечер.

Отворих всички шкафове от моята страна на кухнята, без да намеря купа, преди да се обърна към Логан.

— Случайно да видя някъде наоколо купа? Нямам идея къде стоят нещата в тази кухня.

Той обърна парче бекон и отвори единия шкаф измъквайки купата. Прекосих кухнята, за да я взема, но той я задържа пред себе си.

— Мислиш ли, че щях да те чукам в Ню Йорк, ако чуках всички жени в този град? — думите му бяха изречени тихо, но напълно сериозно.

Дръпнах купата, но той все още не я пускаше.

— Не ти искам обяснение.

— Обаче аз смятам да ти дам такова, като ти кажа, че не приемам всичко, което ми се предлага. Повечето от тези жени търсят мъж, който да ги издържа, но няма да рискувам да надуя корема на някоя от тях и да бъда третиран като чек с крака през следващите осемнадесет години.

— И не се тревожиш дали няма да надуеш моя корем? — изрекох въпроса, без да се замисля.

Той поклати глава.

— Смятам, че градски момичета като теб се грижат за тези неща. А и винаги използвам презерватив.

— Градски момичета като мен… — повторих тихо думите му. — Имаш предвид уличници, като мен? От типа, които си падат по секса за една нощ, защото са лесни, и един мъж може да си тръгне от тях, без да има никакви усложнения?

— Не съм казал нищо такова.

— Не се и налага.

Тежка тишина надвисна над нас, прекъсвана само от цвърченето на бекона. Логан най-после пусна купата и аз направих сместа, решавайки, че ще се напия. Изненада, изненада.

Стоях в другия край, докато правех сместа и като приключих я подадох на Логан. Когато посегнах за бира, видях кутия портокалов сок да наднича от една от чантите. Е, по дяволите, докато ровех да търся купата, бях открила бутилка водка, и едно питие Отвертка ми звучеше по-добре от закуска с бира. Грабнах портокаловия сок и се върнах при водката, за да смеся питието си.

Логан взе бутилка с бира, преди да сложи нов тиган за палачинките.

— Искаш ли Отвертка? — попитах аз, вдигайки водката.

Той поклати глава и вдигна бирата си, преди да отпие.

— Не, това, което искам, е да разбера какво се е случило. Започвай да говориш.

С питието пред себе си, аз се настаних на един от столовете, навеждайки го назад, така че да застане на двата си крака.

— Какво се случи… уволниха ме, изгониха ме от апартамента ми, и тъй като на родителите ми не им дреме за мен и не искат да ми помогнат, а аз не исках да разчитам на приятелите си, изскочи тази възможност и си казах защо не.

Логан обърна палачинката, преди да ме погледне през рамо.

— Това не е точно много дълга история.

— Може би не, но това е съществената част.

— Значи идването ти тук, няма нищо общо с мен.

Отпих голяма глътка от питието си. Дори сега, с топлината на водката изпълваща стомаха ми, не бях сигурна какво да отговоря на това.

Направих жест към пикапа навън.

— Имаш нужда още една жена да те преследва, колкото аз имам нужда от нова порция лош късмет. Защото, по дяволите, това е като няколко сезона от сериала „Домакинята Сузи си търси съпруг“.

Логан се отдръпна от печката и ме погледна за един дълъг миг.

— Може би затова теб повече те харесвам. Ти не искаш от мен нещо повече от това да си прекарваме добре, а точно сега, това е всичко, което мога да предложа.

От думите му ме заболя повече отколкото бих искала да призная.

Бях момиче за прекарване на приятно време. Купонджийка. Кралицата на секса за една нощ. Бях приела титлата през последните десет години и малко по малко я бях заслужила. Но нещо в това, че бях тук, в тази лилава кухня, с този мъж, започвах да се чудя дали не е време да опитам нещо различно.

Какво, по дяволите? Млъкни, Бенър. Мислиш луди работи.

Отпих бързо още една глътка, надявайки се да удавя странното чувство, но вместо това, вниманието ми се насочи към задника на Логан и си спомних колко голям и перфектен е членът му.

Цялата водка на света не можеше да спре влака на похотта, който пое през вените ми. Но може би това бе нещо добро. Похотта бе нещо, което разбирах. Затова, какво ако искам да го яздя като бик?

Дълбокият глас на Логан ме откъсна от мислите ми.

— Ще ме караш ли да те подкупвам с бекон, за да ми кажеш какво сложи това изражение на лицето ти?

— Мисля, че правилото за секс за една нощ временно трябва да бъде отменено и да се позволяват повторения — избъбрих бързо.

— Нима? — той се обърна, за да довърши готвенето, без изражението му да се промени нито за миг.

Търпението ми за деня се бе изчерпало, както изглежда и проницателността ми.

— Какво значи това?

Той посегна към бирата си и отпи.

— Значи, че ще видим какво ще се случи. Сега вземи няколко чинии. Време е да вечеряме.