Мегън Марч
Истински добър мъж (20)

Глава 20

Логан

Докато бутах количката си в супер маркета Пигли Уигли, можех да усетя как всички ме гледат. Ръцете и дрехите ми бяха чисти, нямаше следи от смазка, но ароматът от портокалов почистващ препарат все още се усещаше. Кимнах на г-н Криспин, който работеше в пощата и на г-жа Чидъл, която работеше в аптеката.

Преди да напусна града, за да се присъединя към корпуса, управителят на магазина вървеше след мен, за да е сигурен, че няма да открадна нещо, но днес погледите ме следваха по коренно различна причина.

Спрях пред щанда с месото и избрах няколко пакетирани пържоли. Проверявах шареното месо, когато Глория Барнъм паркира количката си до моята.

— Обзалагам се, че си истински талант с грила.

Избрах един пакет и срещнах погледа й.

— Правя нещата както трябва. Сигурен съм, че има хора, които се справят много по-добре.

Тя погледна към съдържанието на количката ми… дузина яйца, два пакета бекон, портокалов сок, кутия със смес за палачинки. Още не бях стигнал до колбасите, хляба и бирата.

— Да не би да се опитваш да живееш на храна за закуска, Логан Брантли? Може би ти трябва малко разнообразие в храненето. Дъщеря ми Джесика прави много вкусна пилешка касарола с пълнеж от бекон. Освен това сама си прави сиренето, вместо да ползва купешкото Велвета, макар то да се топи по-бързо. Сигурна съм, че с радост би ти направила някоя вечер, за да го опиташ.

Усмивката на Глория бе мила, също като поканата й, но много добре знаех какво ще се случи ако приема.

— Това е наистина мило, госпожо, но аз съм наистина обикновен мъж и мога да се справя с готвенето. Смятам да взема картофи, за да гарнирам пържолата. Както и бургери и ребърца, и ще съм готов за цялата седмица.

Тя поклати глава и заяви тихо.

— Истински срам е, че трябва сам да си готвиш всяко ядене или да излизаш навън. Джесика сама се грижи за всичко в дома си, сега, след като онази отрепка приятеля й изчезна, преди да се е родило бебето. Обади й се някой път. Обзалагам се, че ще ви е много приятно от време на време да се храните заедно.

Искаше ми се да кажа, че това бе първият път, в който по време на пазаруване в Пигли Уигли, обикновен поздрав се превръща в това, някой да ми предлага дъщеря си, но не беше. Не можех обаче да виня Глория, тя се тревожеше за детето си, точно както би го направила всяка свястна майка. Не трябваше да си гений да се досетиш, че задник, който дори не се задържа наоколо, докато се роди детето му, няма да е особена подкрепа за следващите години.

— Разбирам трудностите, които има тя, Глория. Наистина е много жалко. Сигурен съм, че един ден ще намери добър мъж, който да обича и нея, и малкото й момиченце.

Тя най-после схвана намека, че аз няма да бъда този мъж и подкара количката си надолу по пътеката. Имах нужда от жена, която ме иска заради нещо повече от това какво имам в портфейла си и банковата ми сметка.

Посегнах към пакет с говеждо филе и не се сдържах да не поклатя глава. Беше забавно как се променяха нещата. Глория Барнъм щеше да получи инфаркт, ако преди години в гимназията бях спрял камарото си пред дома й, за да изведа дъщеря й на среща, и то не заради трите години разлика, която имахме.

Репутацията на хлапето Брантли, което създава само проблеми, ме преследваше с години. Преди да напусна армията, майка ми почина от свръхдоза и когато се върнах в Голд Хейвън, хората не ме приеха с отворени обятия.

Едва когато купих гаража на Чък и жителите на градчето разбраха, че правя добри пари и стоя далеч от неприятности, жените започнаха да пристигат в гаража ми, твърдейки, че двигателят на колата им издава странен звук.

Г-жа Барнъм изчезна зад ъгъла, покрай щанда с млечни продукти.

Което ми напомни, че забравих да взема сирене. След като пуснах в количката си няколко колбаси, хляб и опаковка от шест броя бири, срещнах още едно познато лице, когато се наредих на опашката пред касата. За нещастие, това не бе приятелско.

Рой Плантър ме погледна лошо, когато дъщеря му Рейчъл, му продаваше кашонче бира и кутия цигари. След него се носеше вонята на цигарен дим, докато плащаше. Той продължи да се мръщи, докато събираше покупките си и се насочваше към вратата.

Изражението на Рейчъл не бе по-различно от това на баща й.

— Знаеш, че той се нуждае от тази работа.

Наредих покупките си на линията, отговаряйки й това, което не й се искаше да чуе.

— А аз имам нужда баща ти да не се появява пиян на работа, за да свърши каквото е нужно.

Бузите й пламнаха от неудобство.

— Това е болест, нали знаеш? Вместо да го заведеш при анонимните алкохолици, всеки ден му продаваш бира.

Със сигурност не бе моя работа да съдя, но щом тя смяташе да ме вини за това, че съм го уволнил, след като е причинил повреди за хиляди долари, няма как да не очаква на свой ред да прехвърля вината на нея.

— Той няма да отиде при анонимните алкохолици. Опитах. Не знам какво друго да направя.

Отчаянието й бе ясно доловимо и я разбирах напълно. Чувствах се по същия начин с майка ми, а тя бе също толкова твърдоглава, колкото баща й. Бях се отказал от нея, а може би не трябваше да го правя. Рейчъл вероятно не биваше да прави моята грешка.

— Накарай майка ти да го притисне да го направи. Не е прекалено късно. Иначе скоро може да не наранява само себе си. Може да нарани някой друг и тогава целият град ще страда от това.

Отчаянието на лицето й се засили, тя също си бе представяла подобна ситуация хиляди пъти.

— Знам — прошепна тя. — Но мама няма да направи нищо. Не може да каже и дума без той да се разбеснее.

— Чувала ли си за интервенция? Може би ти, брат ти и майката ми може да опитате заедно да говорите с него.

Тя сви рамене и знаех, че предложението ми ще остане неизползвано. Тя ме погледна и прикова погледа ми.

— Ще ми помогнеш ли да забравя за това, поне за няколко часа? Свършвам в десет.

Когато се върнах в града си обещах, че няма да съм от мъжете с репутация, че се изхождат там, където ядат. До сега се бях справил много добре и нямах намерение да нарушавам правилото си заради Рейчъл Плантър.

— Съжалявам, имам планове.

Тя най-после започна да чекира покупките ми, когато чух глас на опашката зад мен.

— Дам, тя пристигна днес. Видях я. Предполагам, че Холи Уикс планира да използва къщата на Розмари за квартира на всичките си лъскави нюйоркски приятелки.

Холи Уикс, местното момиче, което се справи добре с живота си, бе главната виновница да се забъркам с Бенър поначало. Ако тя не се бе омъжила за милиардер и сестра му не бе останала в дома на баба й, никога нямаше да разбера, че Бенър съществува.

И нямаше да си тръгна от Ню Йорк Сити с празно ремарке и гордост разбита на пух и прах, сякаш слязла от ринга на кеч мач.

— Кой е този път? — попита една жена.

— Не съм сигурна, но е наистина красива. Косата й е във всички възможни нюанси на русото. Сигурно е някакъв капризен нов стил. Иска ми се да я бях снимала, за да я покажа на племенницата си. Тя ще знае, дали е някоя известна.

Мамка му, няма начин.

Описанието на всички възможни нюанси на русото не беше прекалено специфично, но познавах жена, която перфектно отговаряше на това описание.

Но нямаше начин Бенър Риджънт да бъде в Подънк или въобще в това градче на име Голд Хейвън, Кентъки.

Освен ако не е дошла заради теб, възрази едно гласче в ума ми.

Платих покупките си, пожелах на Рейчъл успех с баща й и избутах количката си навън. Сметнах, че е съдба, задето бях паркирал точно до Уанда Дженкинс, която тъкмо бе съобщила клюката в Пигли Уигли.

— Да ви помогна ли с покупките, г-жа Дженкинс? — попитах аз.

Тя тъкмо пъхаше ключа си в ключалката на багажника на своя Понтиак Бонивил, когато спря при думите ми.

— Красив мъж, който иска да ми помогне с покупките? Би било глупаво да откажа.

Посегнах към хартиените торби, докато тя отключваше и отваряше багажника, и ги сложих вътре.

— Вие ли казахте, че някой е отседнал в къщата на бабата на Холи? Обикновено я държа под око, но не съм чул, че някой ще я използва тези дни.

Очите на г-жа Дженикнс светнаха от факта, че тя знае, а аз изглежда не.

— О, да, точно това казах. Видях я да носи няколко големи куфара вътре, затова сигурно ще остане известно време. Но знаеш какви са тези градски момичета, носят си всяко мъничко нещо като пътуват.

— Познавам само няколко градски момичета, но мисля, че сте права. Може би трябва да се отбия, да видя какво се случва там, само за всеки случай.

Това определено възбуди интереса й.

— Вероятно трябва да го направиш. Трябва да се грижим един за друг в този град. Чужденците невинаги са добре дошли.

Едва сдържах саркастичния си отговор на думите й, защото макар да бях от този град, те ме смятаха за чужденец, докато банката не почна да се пълни с парите ми.

— Ще ви уведомя веднага щом науча нещо.

Тя кимна отривисто.

— Да, определено трябва да го направиш.

Проклетата Холи и приятелите й, които донесоха само неприятности на прага ми.

Натоварих покупките в пикапа си, и когато излязох от паркинга, въпреки всичко, се насочих в посока, срещуположна на дома ми.