Мегън Марч
Истински добър мъж (2)

Глава 2

Бенър

Благодарна бях, че миризмата на дим не се бе просмукала в дрехите ми, когато се намърдах в апартамента си. О, и че избягах от прекалено приятелски настроеният Брандън, без да му позволя да пъхне ръка под полата ми. Не бях видяла това да се задава. Мислех, че ще бъде много мил, но вместо това той беше пълен тъпак. Част от Манхатънските издънки, предполагам.

Докато хубавата водка кипеше във вените ми, заедно с острото ми раздразнение, измъкнах телефона си.

БЕНЪР: Дали един истински мъж би опитал да се натиска на жена в бар, когато е повече от очевидно, че тя не проявява интерес и му казва да си държи ръцете далеч от нея? Въпрос от приятелка.

Понесох се към банята си и пуснах душа, като в същото време започнах да пълня ваната. Първо трябваше да отмия отвращението от кожата си, а след това, като се покисна поне час във ваната, щях да се заловя за работа. И под работа имах предвид да получа убийствения оргазъм, за който умирах през целия ден.

Вече бях минала през половината от ритуала си по взимане на душ, когато телефонът ми извибрира на плота. Ако бе Брандън от страничната уличка, който ме пита дали ще излезем да хапнем, отговорът ми щеше да е епичен.

Изплакнах маската от косата си и приключих душа си по-рано. Казах си, че го правя само защото трябва да проверя ваната си, за да съм сигурна, че водата няма да прелее.

Дааа. И това нямаше нищо общо със съобщението, което чакаше на телефона ми и надеждата, че може да е Логан. Абсолютно нищо общо.

Изскачайки навън не си направих труда да се подсуша, когато грабнах телефона си.

ЛОГАН ИСТИНСКИЯ МЪЖ БРАНТЛИ: Кой трябва да убия?

Трябваше ли този алфа първобитен отговор да изпраща тръпка през всички хубави местенца в тялото ми? Не, не трябваше, защото бяхме само приятели. Но това не променяше факта, че зърната ми станаха твърди, а кожата ми настръхна.

БЕНЪР: Ще попитам приятелката си.

ЛОГАН ИСТИНСКИЯ МЪЖ БРАНТЛИ: Стига с простотиите, БЕНЪР. Никой истински мъж не би докоснал жена, когато тя каже не.

БЕНЪР: Вместо това, един истински мъж би я накарал да го моли, нали? Сигурна съм, че ти би.

Замръзнах секунда след като натиснах ИЗПРАТИ.

По дяволите. Официално прекрачих линията.

Затаих дъх, чакайки отговора му. Имаше много неща, които исках да кажа на Логан, особено когато си го представях гол, докато лежах в леглото си, но бях толкова добра да се сдържа да не му ги кажа по телефона. Бях си казала, че няма да правя такива неща с него. Щях да го държа в безопасната зона, нямаше да прецакам всичко и да загубя това, което имахме помежду си.

Обаче пак прецаках всичко, защото съм идиотка.

Въздъхнах дълбоко и внимателно, преди преднамерено бавно да оставя телефона си на плота и да се насоча гола към кухнята, за да взема бутилка водка от хладилника. Сипах два пръста в стъклена чаша и добавих няколко ледчета, преди спокойно да се върна в банята, при ваната ми, от която се издигаше пара.

Ами ако не отговори?

Ами ако никога повече не ми изпрати съобщение?

Тогава щях да пия още водка и да оплаквам нелепата връзка, която имах с мъж, който никога не бях срещала.

И въобще защо бях така запленена от него? Отговорът дойде с вълна от силни усещания.

Той беше откровен до такава степен, че никога не ме будалкаше щом му задам въпрос. Той нямаше нищо общо с мъжете от Манхатън, с които се срещах. Беше безопасен, и тъй като ни деляха над хиляда и сто километра, нямаше как да прецакам всичко, като си легна с него.

Това показателно ли е?

Звукът от вибрация върху плочките ме посрещна, когато влязох обратно в банята и сърцето ми на мига се разтуптя лудо.

Сграбчих бързо телефона си.

ЛОГАН ИСТИНСКИЯ МЪЖ БРАНТЛИ: Ако тя не моли, значи той не върши нещата като хората. Дамите винаги са на първо място. Искам име.

Ръцете ми трепереха, докато носех телефона и питието си към ваната, и сложих и двете на ръба, преди да се потопя в димящата вода.

След като избърсах мокрите си пръсти в кърпата от кошницата в ляво на ваната ми, написах отговора си.

БЕНЪР: Брандън от страничната уличка, който не искам повече да виждам.

Захлупих телефона с екрана надолу върху лавицата до ваната и потънах във водата.

Логан определено можеше да ме накара да моля. Исусе, това беше най-лошата идея, която съм имала някога. Какво ме е карало да мисля, че няма да проваля всичко това?

Когато за пръв път получих съобщение от номера на Логан Брантли, в действителност то идваше от най-добрата ми приятелка Гриър, която бе без телефон, затънала в доста голяма каша. Гриър, която беше страхотна приятелка, бе открила добър самарянин, който да й позволи да ползва телефона му, за да ми изпрати съобщение, така че да не полудявам от тревога по нея.

Но вместо да се натъкна на Гриър, когато върнах съобщението, попаднах на добрия самарянин… Логан Брантли, бивш морски пехотинец, стопроцентов добряк от Кентъки и пълна противоположност на всеки мъж, който някога бях срещала. След като го издирих онлайн и видях снимката му, някой би ли се учудил, че продължих да си пиша с него?

Посегнах под повърхността на водата, като ми се прииска да бях взела някоя играчка, която да допринесе за каузата „ДА ДАДЕМ НА БЕНЪР ЕДИН НАИСТИНА ДОБЪР ОРГАЗЪМ, КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-БЪРЗО“, но можех да постигна задачата си и без помощни средства.

Нагласяйки се в по-удобна позиция, вдигнах крака, спускайки ги от двете страни на ваната. Удоволствие премина през тялото ми, когато започнах да си представям забраненото: Логан върху мен, тласкайки се все по-силно и по-силно.

Телефонът ми извибрира на ръба. Изтръсках водата и отново подсуших пръсти в кърпата.

ЛОГАН ИСТИНСКИЯ МЪЖ БРАНТЛИ: Ще идвам в града в петък. БРАНДЪН ОТ СТРАНИЧНАТА УЛИЧКА най-добре да има истинско име, когато пристигна там.

Сърцето ми, което туптеше лудо, сега заблъска като чук в гърдите ми и изпуснах телефона си, който тупна на пода и се плъзна по плочките далеч от обхвата ми. Застинала във ваната, аз го гледах, докато бавно откачах.

Не. Не е възможно. Логан няма причина да идва в Ню Йорк. Шегуваше се. Всичко е наред. Фантазията ми нямаше да се сбъдне само за да бъде стъпкана в мига, в който го срещна. Нищо нямаше да се случи. Можех да го задържа в безопасната зона. Без повече порочни съобщения. Без повече порочни мисли. Всичко е наред.

Останах във ваната, докато водата изстине, нямаше никакъв оргазъм на хоризонта, защото умът ми не спираше да се върти около вероятността: „Сигурно се шегуваше“. Нямаше начин Логан Брантли, от Голд Хейвън, Кентъки, да идва в Ню Йорк. Нямаше защо да седя и да се тревожа.

Когато най-после се измъкнах от ваната и се увих с голяма пухкава кърпа, пристъпих внимателно към мястото, където телефонът ми лежеше на пода. Ръката ми не трепереше, когато се наведох да го взема, или поне така си казвах.

Когато сърцето ми отново заблъска, погледнах надолу към екрана, който оживя пред очите ми.

ЛОГАН ИСТИНСКИЯ МЪЖ БРАНТЛИ: Какъв е адресът ти?

Мамка. Му.