Мегън Марч
Истински добър мъж (7)

Глава 7

Логан

Пътуването до Ню Йорк бе дълго и ми даде прекалено много време за размисъл. Какво правех, по дяволите?

Искаше ми се Бенър да не ми бе привлякла вниманието, така както го бе направила, но как да не се случи? Умна, саркастична, уверена и адски забавна. Тя не търсеше мъж, който да се грижи за нея, защото светът бе в краката й.

Затова, какво би могъл да предложи мъж като мен на жена като нея? От последните ни съобщения миналата вечер беше ясно, че можех да й предложа поне едно нещо.

Тя може и да бе пияна, но точно тогава човек казваше цялата истина. Ще ми се да бях муха на стената й и да видя изражението й, след като тази сутрин прочете съобщенията. Бенър не просто пресече линията, тя я заличи.

Не бях ядосан за това, но докато не я срещнех лично, щях да се въздържа от коментар.

Целта ми тази вечер? Да си изкарам адски добре с нея, без значение, дали ще се окажем голи, или не. Но ако се случи, може да се обзаложите, че ще я оставя с такива спомени, че ще сравнява с мен всеки мъж, с който е била някога. Точно това правеше истинският мъж.

През целия ден Бенър не ми писа и започнах да се чудя дали не е променила решението си. Щеше ли това да ме изненада? Да, мамка му. Щях ли да й го позволя? Няма начин, мамка му. Ако не се интересуваше от друго, освен питие и вечеря, решението бе нейно. Но нямаше начин да й позволя да се скатае, без да се видим лице в лице.

С това решение, насочих вниманието си към пътя, където му бе мястото.