Мегън Марч
Истински добър мъж (6)

Глава 6

Бенър

— Мисля, че току-що направих ужасна грешка.

Когато София се върна на масата от банята, извитите й кафяви вежди се събраха над носа й.

— Какво имаш предвид? — тя погледна надолу към празните чаши от коктейли помежду ни. — И какво стана с питието ми?

— Изпих го. Беше спешен случай — вдигнах телефона си. — На практика му казах, че съм си го представяла гол.

Сините очи на София се разшириха, докато ме гледаше.

— Мисля, че ти казах без никакви съобщения, докато си пияна?

Свих рамене и погледнах към чашата си.

— Остави ме самичка, без наблюдението на възрастен.

Тя се настани на високата масичка и се засмя.

— Ти си по-голямата от двете ни, Бенър. Колко по-голяма си? И какво значение има, така или иначе? Ти си кралицата на порочните съобщения.

— Ти сериозно ли искаш да смятам точно сега, а и има значение, защото не правя това с него. Опитвах да сме приятели.

София ме погледна така, сякаш не говорех английски.

— Не разбирам.

Прокарах пръст по ръба на чашата си, колебаейки се, преди да кажа:

— Много съм добра в три неща, когато става въпрос за мъжете. Да говоря мръсотии, да правя секс за една нощ и да извървявам пътеката на срама. И сега Логан. Той е първият мъж от векове, който говори с мен, без да го прави само за да ме изчука. Никога не е искал от мен да му пратя снимка на циците си. Той наистина ме харесва и дори не знае дали не приличам на Крюела Де Вил. Той е… различен. Затова си мислех, че каквото и да правим заедно, щеше да е различно. Но просто не мога да се сдържа. Трябва да прецакам всичко.

Погледнах към бара, избягвайки погледа на София, но погледа ми се стрелна към нея, когато каза:

— Той има ли си брат? И на мен ще ми дойде добре нещо различно.

— Не сме стигнали до там. Може би никога няма да стигнем. Мамка му, хич не ме бива.

София посочи към телефона ми, който лежеше на масата между нас.

— Ще му отговориш ли?

— Трябва, нали?

— Той идва утре?

— Да.

— И ще се срещнеш с него?

— Дадох му адреса на тапас бара на ъгъла.

— Наистина?

Въпросът й ме накара да преосмисля избора си.

— Лоша идея ли е?

София сви рамене.

— Ако е толкова различен, може би тапас не е добър избор. Но предполагам, че утре ще разбереш. Трябва ми още едно питие и нямам намерение да чакам келнерката. Не прави нищо глупаво, докато ме няма.

— Разбира се, че няма — казах възмутено.

Плъзнах пръст по екрана на телефона си в мига, в който София се отдалечи, и погледнах надолу към съобщението от Логан.

ЛОГАН: Представяла си си как изглеждам гол?

Сега вече бях прецакана, защото определено си го представях гол. Мислите, за това как всичко помежду ни трябваше да бъде различно, не спряха пръстите ми да полетят по екрана, изливайки цялата пиянска истина. Поне бях честна с него.

БЕНЪР: Само когато свършвам.

Отговорът му пристигна само след миг.

ЛОГАН ИСТИНСКИЯ МЪЖ БРАНТЛИ: Мамка му. Не трябваше да ми казваш това, защото сега и аз мисля как изглеждаш гола.

БЕНЪР: Това лошо ли е?

ЛОГАН ИСТИНСКИЯ МЪЖ БРАНТЛИ: Ти ми кажи.

О. Ами. Хммм.

БЕНЪР: Предполагам, че ще разберем, когато пристигнеш.

В мига, в който натиснах „ИЗПРАТИ“, прегледах отново съобщенията. През мен премина вълна нетърпение, че най-после ще го срещна лично, но също така почувствах и леко съжаление. Какъв бе шансът да пречупя старите си навици и да не свърша отново крачеща по пътеката на срама?

ЛОГАН ИСТИНСКИЯ МЪЖ БРАНТЛИ: Предполагам, че ще видим.

Сега пък какво значеше това? Нима току-що ме отстреля? Господи, този мъж ме караше да полудявам.

Притиснах пръст към клавиатурата, чудейки се как да отговоря.

София се върна, без съмнение спасявайки ме от това да се посрамя още повече.

— Хей! Срещнах една приятелка. Пие шотове на бара.

— Шотове? Няма да ми навредят няколко шота. — Гласът ми звучеше необичайно дрезгав, дори за мен.

Докато отивахме да се присъединим към приятелката на София, реших, че повече алкохол ще ми помогне да измисля, как да се справя утре с Логан… макар че това едва ли щеше да бъде най-умния избор.

* * *

Събудих се в собственото си легло, но не бях сама. За щастие пияната глава на възглавницата до мен беше на София. Мъгляво си спомних, че споделихме такси в три сутринта.

Слава Богу, че беше уикенд, иначе щях да се появя отново пияна на работа и щяха да ме уволнят. И някак не ми изглеждаше като най-страшното нещо на света, с тази разлика, че за кратко щях да съм фалирала.

Не, не мога да изгубя тази работа. Трябва да устискам още шест месеца и всичко ще се нареди.

Претърколих се и спуснах крака от леглото, давайки си време да запазя равновесие и да не падна по очи. След като успях да се изправя балансирайки, се заклатих към банята, а чантата ми беше на плота.

Повече по навик, отколкото нещо друго измъкнах телефона си и видях, че имам две непрочетени съобщения от Логан.

Познатото вълнение се надигна в мен, когато видях името му на екрана. Вместо да отключа телефона си и да ги прочета, аз се насилих да се завлека под душа, за да измия цигарения дим от тялото си и гадната воня на клуба от миналата вечер. Косата ми изглеждаше така, сякаш не е мита две години, а гримът около очите ми бе толкова размазан, че би засрамил всеки ракун.

Парата и душът отмиха всичко и, за щастие, стомахът ми не ми бе ядосан за всичкия алкохол, който бях изляла в него. Смятах да съкратя душа си до възможния минимум и да пропусна сушенето, бързайки да прочета съобщенията на Логан. Точно сега вероятно се намираше някъде между Кентъки и Манхатън. В гърдите ми се бореха едновременно нетърпение и страх.

Харесвах го.

Това беше най-ужасната част. Не знаех как изглежда члена му, или любимата му поза в леглото, но го харесвах като човек. Това не бе нещо, което бях способна да кажа за някой от много дълго време.

Не беше като това Логан и съобщенията му да са част от живота ми от дълго време, затова как бе станал толкова важен за мен, толкова бързо?

Тази вечер може всичко да приключи.

И нямаше да правя секс за една нощ с него.

Твърдо решена, спрях водата и посегнах към кърпата. Чувствайки се уверена от новооткритата ми решителност, отключих телефона си и съобщенията се появиха на екрана ми.

ЛОГАН ИСТИНСКИЯ МЪЖ БРАНТЛИ: Тези неща предпочитам да обсъждам лично.

ЛОГАН ИСТИНСКИЯ МЪЖ БРАНТЛИ: Лягай да спиш, Бенър. Ще имаш нужда от почивка.

О, Господи! Какво съм казала? След шотовете, мисля, че казах на София да скрие телефона ми. Плъзнах надолу към съобщението, което му бях изпратила.

БЕНЪР: Е, анален… Първо трябва да видя оборудването. Прекалено голямо си е нещо.

Стомахът ми се преобърна и падна в петите ми.

София не ми е взела телефона. Исусе Христе. Това бе катастрофа.

На всичкото отгоре, бях го попитала дали е обрязан или не. Дали му харесва жената да си играе с топките му, докато го смуче. Дали би й дърпал косата.

Вдигнах глава, поглеждайки отражението си в огледалото. Цветът се бе отекъл от лицето ми и приличах на удавен плъх-албинос. Ако албиносовите плъхове имаха страхотни фризьори.

Наведох поглед към телефона, четейки остатъка от щетите, които бях нанесла. Логан бе отбил всеки мой въпрос, но не грубо или нелюбезно.

Как щях да го погледна в лицето след всичко това? Какво ли си мисли за мен?

Стомахът ми се преобърна и се завлякох в дневната, свивайки се на кълбо на дивана под пухеното си одеяло.

Ако се тревожех, че може да прецакам нещата с него, вече трябваше да се успокоя… мисията изпълнена. Дали това бе собственият ми начин за самобичуване? Вероятно прецаках всичко това, защото наистина харесвах Логан и исках да се уверя, че няма никакъв шанс това между нас да се получи?

Това се случва, когато имаш нужда от психиатър, но отказваш да отидеш. Започваш сам да си правиш психоанализи и не се справяш никак добре.

Трябваше ми гласа на разума. Трябваше ми Гриър, но не можех да говоря с нея, тъй като бе прекалено заета да решава собствените си проблеми в момента.

Грабвайки възглавницата я притиснах към лицето си и простенах.