Мегън Марч
Истински добър мъж (4)

Глава 4

Бенър

Дръпнах София в апартамента си в мига, в който почука на вратата в четвъртък вечерта. Това бе възможно най-ужасният момент, най-добрата ми приятелка да не е наоколо, но трябваше да кажа на някой.

— Извинявам се предварително, но ще трябва да изслушаш всичко, което кажа и да ми дадеш съвет какво да правя. — Защото е очевидно, че не може да ми се има доверие да взема рационално решение, що се отнася до този мъж, добавих мислено.

— Какво става? — акцентът на София стана по-силен от нормално, заради объркването й.

— Помниш ли мъжа, с който си разменям съобщения?

— Онзи, с който измъчваш госпожа Франсис от седмици?

— Не бих използвала думата измъчвам, но да. Той. Той идва в града. Утре.

— Тук? Тук в Ню Йорк?

— Да. Тук. Ню Йорк. Манхатън. И не знам какво да правя. Помощ!

Много рядко се доверявах на чуждите съвети, но тази ситуация бе аномалия. Логан трябваше да остане в моята малка, магическа кутийка, наречена телефон, където усещах, че имам някакъв контрол, защото в секундата, в която всичко това станеше реално, когато го видех от плът и кръв, всички залози щяха да падат.

— Трябва да се срещнеш с него. Имам предвид, не можеш да пропуснеш този шанс.

— Не мога! Ще прецакам всичко и тогава… — спрях, тъй като не можех да призная колко прецакана щях да бъда, ако го изгубех завинаги. Дори за този кратък период от време се привързах истински към това, което имахме помежду си.

— И какво от това? Какво може да прецакаш? Не е като да планираш да се омъжиш за него, или нещо подобно, нали?

Въпросът на София ме накара да застина и ме хвърли години назад в миналото. Измърморих нещо под нос, насочвайки се към кухнята, за да взема бутилката с водка от хладилника. София бе рускиня, затова мисля, че нямаше да има проблем с питието.

Някой ден може би щях да се изправя пред идеята за брак, без да мисля за майката на Ливингстън Армстронг, която му казва, че съм от типа момичета, които да чукаш в някоя дупка, а не от онези, които водиш в Хемптънс, за да се запознаят със семейството ти.

Само заради име като Ливингстън трябваше да се сетя, че ще бъде претенциозен задник.

Всичко се появи в паметта ми, сякаш се бе случило вчера.

— Но тя е от добро семейство, майко.

Г-жа Армстронг обаче не я бе грижа.

— Тя може и да е от добро семейство, но това не значи, че е от сой. Това момиче носи само беди. Запомни думите ми. Начеши си крастата с тази тук и после си намери добро момиче, с което да се установиш. Майка й би трябвало да се срамува, че дъщеря й е евтин парцал. Никога повече не я води тук.

Ливингстън отпусна поглед към скута си, а майка му вдигна глава и ме видя да я гледам иззад ъгъла. Тя не си взе думите назад, нито се извини. Не, вместо това вирна високо глава и повдигна едната си вежда.

Кучка.

Ливингстън нямаше възможност повече да си чеше крастата с мен. Казах на всички момичета в колежа Амхърст, че членът му е толкова малък, че не си заслужава да се занимават с него, и докато завършим, му се наложи да си търси момичета от други училища, с които да се среща.

Това беше последният път, в който се бях замислила за бъдеще с един мъж.

Не бях от типа, които се омъжваха, и макар да не приех думите на г-жа Армстронг присърце, те ми помогнаха да осъзная горчивата истина. Майка ми наистина се срамуваше от мен и то не само защото бях евтин парцал, а защото не пожелах да последвам стъпките на родителите си, и да отида в Масачузетски технологичен институт.

Вместо това се записах в Амхърст, за тяхно най-голямо разочарование, и те решиха да си измият ръцете от мен. Затова, вместо да се превърна в техния малък техничен учен, аз станах нещо съвсем различно… купонджийка, която нямаше никакво намерение да се установи.

— Бенър? Слушаш ли ме?

Обърнах се с шише водка в ръка и се отърсих от мислите за миналото.

— Извинявай, бях се отнесла. Какво казваше?

— Да не би да се тревожиш, че няма да те хареса? Не съм сигурна дали това е възможно. Мъжете те обичат. Всичките.

— Мъжете обичат циците, задника ми и мръсната ми уста — отвърнах бързо аз. Гордостта ми нямаше да ми позволи да призная, че се ужасявам, че Логан Брантли няма да ме хареса.

Държа се нелепо. Майната му, ако не ме хареса. Аз съм страхотна.

Напомних си, че не ми пука какво мислят за мен, особено какво мисли мъж, който може би нямаше да видя никога повече. Защо полудявам по този въпрос?

Отпивайки от бутилката, аз се фокусирах върху изгарящото усещане на водката плъзгаща се по гърлото ми и обявих.

— Ще излезем навън.

София вдигна и двете си ръце във въздуха, но аз знаех, че и тя има нужда да излезем тази вечер толкова силно, колкото и аз.

— Може ли да се преоблека в банята ти? Не искам г-жа Франсис да ме види накурвясала. Думата тя я измисли, не аз.

Усмихнах се.

— Да, определено. Взимай си курвенските одежди.

Тя се изкикоти като двадесет и две годишното момиче, което често забравях, че е, и спря, преди да се насочи към банята.

— Полата ми е толкова къса, че цяла вечер няма да плащаме за питиета. Това може да не успее да отговори на въпросите ти относно мъжа, но няма да навреди.

— Ще се тревожа за това утре.