Мегън Марч
Истински добър мъж (37)

Глава 37

Бенър

Телефонът ми изпиука от плота, точно когато затварях лаптопа си, на сегашния си офис-кухня. Посегнах зад мен и го сграбчих, разтривайки тила си.

Колко дълго бях седяла така? Погледнах часовника и видях, че са минали часове. Болката изчезна в мига, в който плъзнах пръст по екрана на телефона си и видях, че имам съобщение от Логан.

ЛОГАН ИСТИНСКИЯТ МЪЖ БРАНТЛИ: Най-после приключих и искам да си направим планове. Извинявай, че ми отне толкова време.

Тук беше прав. Отне му доста време. Логан си скъсваше задника от работа по един нов проект за реставриране, за който беше адски развълнуван, а аз работих денонощно заради още един проблем с дизайна, който изскочи при прототипите. Имайки предвид напрежението, което имахме в работата си, през последните седем дни, главно общувахме чрез съобщения.

Може би друга жена би се подразнила, но аз бях прекалено заета, за да се тревожа.

С широка усмивка на лице написах отговора си.

БЕНЪР: Не се извинявай. И аз бях заета. Само ми кажи къде и кога.

ЛОГАН ИСТИНСКИЯТ МЪЖ БРАНТЛИ: У дома. В 20 часа. Ще направя на грил онези пържоли от фризера ти. Съгласна ли си?

БЕНЪР: Ще бъда там.

ЛОГАН ИСТИНСКИЯТ МЪЖ БРАНТЛИ: Добре. Липсваш ми, Брус. Мина прекалено много време откакто не съм виждал момичето ми.

Потреперих от нещо, което не можех да определя с точност щом прочетох как ме нарича момичето ми. Дори на съобщения, Логан не се срамуваше да покаже ясно къде се намира.

И изведнъж започнах да се чувствам нервна за тази нощ. Все едно щеше да бъде много голяма стъпка във връзката, която имахме.

Все още не исках да си призная, че приех с отворени обятия шанса да дойда в Голд Хейвън, тъй като не бях готова това помежду ни да приключи. Или просто исках нещо повече.

БЕНЪР: Съгласна съм.

* * *

Спрях пред дома на Логан точно в 20 часа, пържолите от фризера стояха в торбичка на седалката до мен, заедно с два огромни картофа и готова салата от супера. Пигли Уигли не беше вече толкова страшен, след като опознах магазините в малките градчета.

Когато почуках на предната врата, изминаха тридесет секунди преди Логан да отвори.

Устата ми пресъхна. Тъмната му коса беше влажна, по шията му се спускаха вадички вода, които се плъзгаха по гърдите и между плочките на корема му, мокрейки кърпата около кръста му.

И това не бе единственото, което се мокреше в момента.

— Очите ми са тук горе.

Когато най-после вдигнах поглед към лицето му, лека усмивка извиваше устните му.

— Знам. Но ти си мокър.

— Да, мокър съм.

— Какво съвпадение. И аз съм мокра.

Усмивката на Логан стана по-широка.

— Нима?

Кимнах. Седмица беше прекалено дълго време, без да съм се озовавала гола с него.

— Тогава може би ще е добре да влезеш, а да не висиш навън през цялата нощ.

— Добре — пристъпих прага и ароматът на мъж, който се носеше от Логан, ме обгърна като наметало щом затворих вратата след себе си.

— Извинявай, работих до късно над това 442…

Пуснах чантите на пода и впих пръсти в ръцете му, преди да се повдигна и да завладея устните му. Логан не се забави нито за миг и обви ръце около мен, сграбчвайки задника ми и вдигайки ме от пода. Очевидно и аз му бях липсвала толкова много, колкото и той на мен.

Полата ми, тази, която избрах специално за тази вечер, се плъзна нагоре по бедрата ми, когато обвих крака около него.

Нищо никога не ме бе възбуждало така силно, колкото вида на Логан Брантли целия мокър и само по кърпа.

Ръцете му се плъзнаха под полата ми, като притисна гърба ми към вратата. Откъсна устни от моите, само за да изрече дрезгаво.

— Мамка му, не носиш никакви бикини.

Поклатих глава.

— Исусе, жено! Мислех да чакам след вечеря, за да мога да изям котенцето ти за десерт, а след това да те чукам пред камината, но…

— Сега е идеално — казах, прекъсвайки го. — Може да направим всичко, което си планирал по-късно.

Посегнах надолу и издърпах кърпата от бедрата му. В мига, в който пръстите ми се обвиха около члена му, Логан простена.

— Мамка му…

— Да, да. Чукай ме.

Той ме притисна по-силно към вратата, а членът му с лекота намери отвора към тялото ми.

— Взимаш ли хапчета? Не съм питал преди.

Поклатих глава.

— Инжекция. И съм чиста.

— Искаш ли члена ми?

— Побързай.

— Отговори ми, Бенър.

— Да!

— Ще вземеш ли всичко, което ти дам тази вечер?

Вътрешните ми мускули се свиха, чувайки думите му.

— Да.

— Точно така. Ти си моето порочно палаво момиче.

— Моля те.

Той зарови члена си до самата му основа с един мощен тласък, а аз отметнах глава назад, без да ме е грижа, че ще я блъсна във вратата.

— Внимавай, скъпа — една от ръцете на Логан пусна задника ми и обхвана главата ми. — Внимавай.

— Добре съм.

— Дръж се здраво.

Обвих и двете си ръце около раменете му, впивайки пръсти в твърдите мускули, когато той започна да се движи. С всеки дълбок тласък, клиторът ми се търкаше в него, приближавайки ме до оргазма. Той не забави нито за миг, а се тласкаше в мен отново и отново, докато не изпитах благодарност, че ръката му държи задната част на главата ми, пречейки й да се удря във вратата, защото не можех да контролирам движенията си.

Неочаквано, Логан отстъпи назад и ме отнесе до дивана, слагайки ме да легна на подлакътника и извивайки гръбнака ми. С една ръка сграбчи бедрата ми, а с другата притисна силно клитора ми, редувайки бавни тласъци с бързи. Това беше моят край.

Името му бе единственото нещо на устните ми, докато пръстите ми се забиваха в материята на дивана, а оргазмът ми експлодира неконтролируемо в мен.

Но Логан не беше доволен.

— Отново.

Разтопих се. Останах без кости. Дори не бях сигурна дали мога да говоря, но тялото ми на мига се подчини на командата му. Не бях сигурна дали първият ми оргазъм продължава или се е заформил втори, но се извих срещу него, а лицето му се изкриви от удоволствие.

Затворих очи, опитвайки се да се съвзема, докато дробовете ми се бореха да поемат въздух.

Майко. Мила.

Логан се наведе напред и ме целуна между гърдите.

— Следващия път, ще си играя с тези зърна, докато не започнеш да ме молиш да ти позволя да свършиш.

Смях се изтръгна от устните ми.

След като се почистихме и смъкнахме полата ми обратно около бедрата ми, аз се обърнах към Логан, който бе облякъл чифт изтъркани дънки и нищо повече.

— Напълно сигурна съм, че ти си най-добрият начин за възбуждане на апетита.