Мегън Марч
Истински добър мъж (32)

Глава 32

Бенър

Къде съм?

Примигнах гледайки боядисаните в синьо стени и дървения таван с греди, който не приличаше на нито едно място, на което се бях събуждала до сега. Усещах тежка ръка обвита около мен и горещо тяло притиснато към гърба ми.

За миг се зачудих дали не съм направила някаква ужасна грешка, но много скоро си спомних всичко.

Логан.

Леглото на Логан.

Къщата на Логан.

И дори не бяхме правили секс миналата нощ.

Нямах абсолютно никаква идея как да плавам в тези води, особено след като той ми каза, че ще ме накара да се влюбя в него. Напълно извън зоната си на комфорт съм.

— Кълна се, мога да почувствам как колелцата в мозъка ти работят — съненият глас на Логан избоботи в ухото ми. — Цялото ти тяло се напрегна, все едно не си сигурна дали не трябва да хукнеш да бягаш.

— Зловещо е, че си мислиш, че можеш да четеш мислите ми — прошепнах аз.

— Кажи ми, че греша.

— Мисля си, че нямам никаква идея как да се справя с това, което се случва помежду ни.

Озовах се по гръб, а миг по-късно тялото на Логан се настани върху моето.

— Това между нас е връзка, Бенър. Не се съмнявай в това нито за миг.

Зачудих се дали зениците ми се разшириха щом чух думите му, но бях почти сигурна, че се случи.

— Но…

— Без никакво „НО“. Ще излизаме на срещи. И тази вечер ще е първата ни официална среща в Кентъки.

— Така ли? А защо стана изведнъж такъв командаджия?

— Винаги съм бил такъв. До сега нямаше нищо против, защото го показвах само в леглото.

Така си беше.

Логан се подпря на лакти над мен, а тежката му ерекция се притисна към бедрата ми.

— Но мисля, че и това може да се сложи в същата графа, защото още сме в леглото — промърморих аз.

Устните му се извиха в усмивка.

— И за голямо нещастие и на двама ни, трябва да отивам на работа, което значи, че сега и двамата ще станем от леглото и ще те откарам до колата ти, за да не си вързана тук през целия ден.

— Мамка му. През цялата нощ я оставих пред боулинг залата. Мислиш ли, че някой може да я е откраднал? — попитах паникьосано. Да откраднат колата ми под наем нямаше да е никак приятно, особено след като не аз я плащах.

Усмивката на Логан стана игрива.

— Това е Голд Хейвън. Никой не може да открадне кола под наем и да му се размине. Не се тревожи — той се наведе леко, отърквайки устните си в моите. — Добро утро, Брус.

— Добро утро, Логан — промърморих и отвърнах на целувката, надигайки се и преследвайки устните му, докато той се изправяше. Но не успях да продължа да ги докосвам, защото той спусна крака от леглото и се изправи.

Облечено само с боксерки, тялото на Логан бе впечатляващо. Рехава пътечка от косъмчета минаваше по гърдите му и се спускаше надолу през коремните му плочки и пъпа му, изчезвайки под ластика на бельото му. Да не би да имах някакъв фетиш към космати мъжки тела? Защо, само при вида на тези косъмчета, бикините ми подгизнаха?

Той ми намигна, преди да се завърти и да тръгне към банята, а алчният ми поглед се фиксира върху страхотния му задник. Не знаех какво прави, за да поддържа тялото си в такава форма, но го подкрепях напълно.

Измъкнах задника си от леглото. Камизолата и дънките ми воняха на пушек от боулинг залата и буквално не можех да понеса да ги облека отново. Подуших края на блузата си и направих гримаса точно когато чух душа в банята да се включва.

Свалих тениската, която бях заела миналата нощ, без да искам позволение и се насочих към банята.

Логан беше в стъклената кабинка, сапунисвайки се, когато погледът му ме улови.

— Повече от добре дошла си да се присъединиш към мен.

Погледнах към огледалото и замръзнах щом видях отражението си.

— Милостиви Боже, защо не ми каза, че приличам все едно излизам от сериала Живите мъртви?

Гримът ми бе размазан около очите ми, карайки ме да приличам на полуумряла, а косата ми изглеждаше така, сякаш бе водила битка по време на зомби апокалипсис и бе изгубила.

Смехът на Логан проехтя в кабината.

— И въпреки това си адски секси. Домъкни си задника тук.

— Имаш повече дюзи от моя душ.

— Без съмнение водното налягане в Ню Йорк, не би могло да понесе толкова.

— Вероятно си прав.

Косата ми подгизна на мига и сега бях сигурна, че приличах на удавен плъх.

— Това не е душ, а проклета автомивка — казах опитвайки да се скрия от една струя.

Логан ми подаде сапун.

— Не мога да ти предложа някакви момичешки простотии, но имам сапун, шампоан, и гел за почистване на лице, ако нямаш против да миришеш като мен. Е, на мен, без миризмата на изпарения, газ, грес и смазка.

Беше споменал това повече от веднъж и се зачудих дали това не го тревожи.

— Ако можеш да бутилираш аромата си, когато излизаш от гаража, след като си работил цял ден, ще станеш милиардер — казах му напълно сериозно.

— Нима? — Логан ме завъртя с лице към него, избутвайки косата ми назад.

Кимнах.

— Е, тогава се радвам, че ти харесва.

Когато устните ни се срещнаха, погълнах смеха му.

Ръцете му започнаха от раменете ми, но не се задържаха дълго там. Широките длани на Логан се спуснаха по гърба ми, докато обхванаха задника ми и се плъзнаха между двете бузи.

Подскочих, когато пръстите му се плъзнаха точно върху едно доста чувствително местенце… познато още като задния ми вход. Отдръпнах глава назад и го погледнах.

— Да не би да се опитваш да ме шокираш?

Сините очи на Логан срещнаха лениво моите.

— Да те шокирам?

— Така се казва, когато плъзнеш пръста си в котенцето на една жена, и я шокираш прониквайки през задния вход.

Пръстите му отново се плъзнаха по задника ми и натиснаха леко.

— Това ли се надяваш да направя със стегнатото ти малко задниче?

Стон се изтръгна от гърлото ми и се вдигнах на пръсти, без да съм сигурна дали исках да избягам от натиска на пръстите му.

Той последва движението ми.

— Няма да спра да си играя с теб, докато не ми кажеш.

— Може би тогава никога няма да ти кажа.

— Порочно мъниче — Логан отдръпна ръце от задника ми и сграбчи бедрата ми, завъртайки ме отново с лице към душа. — Наведи се напред.

— Какво? — заекнах аз, но той вече ме притискаше надолу, за да облегна ръце на малката пейка пред мен.

— Гола си и това значи, че ще ти хареса да поема контрола, и мисля, че мога да отделя малко време да ни поизцапам, преди да се изкъпем отново.

Нещо в думите и гласа, с който ги изрече, накара между бедрата ми да потече влага и знаех, че няма нищо общо с водата, която ме обливаше от различните дюзи.

— Какво имаш предвид?

Ръката му се плъзна между полукълбата на задника ми и застинах.

О, Боже, мой, той няма да го…

— Смятам, да чукам малкото ти сладко задниче, но няма да е точно сега. Преди това, мое порочно палаво момиче, трябва да бъдеш готова за мен.

Логан смени позицията си, притискайки члена си между бедрата ми, но палецът на ръката му се спусна точно върху задния ми вход и започна да се тласка навън и навътре във влажното ми тяло.

— Как мога да бъда по-порочна? — попитах шеговито, докато дишах насечено, а зърната ми се втвърдиха.

— О, не знам… може би, като се наведеш още по-напред, вдигнеш това задниче по-нагоре и дори, може би да разтвориш стегнатите си задни бузи с ръце, за мен. Позволявайки ми да изям котенцето ти и сладкото ти задниче, докато припаднеш от удоволствие. След това, може да намеря някакъв лубрикант и да видя дали ще успея да пъхна пръст в стегнатата мъничка дупка на задничето ти. А ако си наистина лоша, преди това може да те напляскам.

Сега вече се гърчех под него, стисках здраво бедра, копнеех той да направи всичко, което каза.

Бях на секунда да се пресегна и да разтворя задните си бузи, когато усетих главичката на члена му да се притиска към женствеността ми.

— Но не точно сега. Точно сега, ще получиш само връхчето. Мислиш ли, че така можем да те накараме да свършиш? Порочните ми фантазии те правят толкова влажна, че си готова да ме молиш да направя с теб каквото пожелая, нали?

Тласнах се назад, искайки още, и дланта му се стовари странично върху дясната буза на задника ми.

— Лошо момиче. Ще получиш само това, което ти дам — той се притисна само милиметър напред, преди да се отдръпне. — Нищо повече.

Простенах от раздразнение, когато той отново се тласна леко напред, давайки ми само няколко милиметра.

— Само върха, Бенър. Можеш ли да свършиш само с върха на члена ми? — Той се наведе леко надолу, без да ми дава повече, но пръстите му откриха клитора ми. — Или имаш нужда от малко помощ?

Логан Брантли сигурно имаше някаква вуду магия обвита около тези свои пръсти, тъй като начинът, по който докосна клитора ми, имаше невероятен ефект.

Когато оргазмът започна да се надига в мен, той се тласна целия в тялото ми. Изкрещях и викът ми отекна в стените, докато той ме чукаше отново и отново, без да отпуска нито за миг натиска върху клитора ми.

Свърших отново и вътрешните ми мускули се стегнаха толкова силно около члена му, че бяха изумена, когато той успя да се измъкне от мен. Но когато почувствах горещото му семе да се излива върху задника ми, и след това докосването на ръцете му, знаех, че бях преебана.

Този мъж притежаваше тялото ми и нямаше нищо, което бих могла да направя по този въпрос.