Мегън Марч
Истински добър мъж (28)

Глава 28

Бенър

Самосъжалението ми в колата под наем достигна до наистина жалки нива, когато спрях на алеята пред дома на бабата на Холи и отпуснах чело на волана.

— И сега какво? — прошепнах в нищото.

Поне у дома можех да се разхождам из коридора пред апартамента си и да получа нежелан съвет от фрау Франсис. Дори мисълта, че ме е издала на борда, не ми пречеше да ми липсва.

Преди да успея да размисля, грабнах телефона си, разрових се в указателя и звъннах.

— Резиденция Франсис.

Разпознавайки гласа на Айрийн, една от компаньонките й, аз казах.

— Обажда се Бенър Риджънт. Чак от другия край на земното кълбо, мога да усетя, че на Мирна ужасно й липсвам.

— Г-це Риджънт, колко е приятно да ви чуя. Изчакайте да проверя дали г-жа Франсис е свободна и може да говори с вас.

Извъртях очи.

— И двете знаем, че ще каже не, въпреки че много й се иска да каже да. Кажи й, че колежът Смит иска да обсъдят това, че ще кръстят сграда на нейно име.

Изминаха няколко мига в тишина, преди Айрийн да каже.

— Ще й кажа, че сте ме излъгала, нали знаете?

Смях се надигна в гърдите ми, разведрявайки настроението ми.

— Идеално.

— Изчакайте, моля.

Изчаках шестдесет секунди, преди да чуя познатия дрезгав глас на Мирна.

— Да знаеш, че няма да ти дам никакви пари, ако се обаждаш за това.

Извих устни в усмивка.

— Направо съм шокирана, Мирна. А аз си мислех, че след като ме изгониха ще ми дадеш всичките си милиони.

— Кой се обажда? Защото ми звучиш като онова неблагодарно момиче, което живееше в другия край на коридора.

— Единствената и неповторимата. Знаеш, че ти липсвам. Хайде… може да го признаеш.

— Моля те кажи ми, че не си бездомна и не се продаваш за пари.

Това ме накара да се разсмея от сърце.

— Не, наистина не съм. В Кентъки съм и се опитвам да се наслаждавам на живота в малкия град. — Това сигурно щеше да я накара да се катурне от люлеещия се стол. Не бях казала на фрау Франсис къде ще ида, след като напусна Ню Йорк, защото още й бях ядосана, задето ме издаде на борда.

— Кентъки? — шокът й се долови силно и ясно по телефона. — Какво, за Бога, търсиш чак там?

— Трябваше ми евтино място за живеене, за да не свърша бездомна и да не се продавам за пари — отвърнах използвайки думите й.

— Те въобще филтрират ли си водата? В толкова далечно място сигурно не са много цивилизовани. Обзалагам се, че може да бъдеш изядена от някое странно животно.

Не мисля, че Мирна е напускала Ню Йорк през последните двадесет години, затова реакцията й бе комичното разнообразие, от което имах нужда.

— До сега, единственото нещо, което са ми яли е…

Тя ме прекъсна, преди да продължа.

— Йяк! Все още не си се научила да си държиш краката затворени ти…

Смях изригна от устните ми, заглушавайки всичко, което каза след това, което вероятно бе за добро. Изтрих сълзите от смях от очите си, внимавайки да не размажа очната линия.

— Благодаря ти Мирна, че ми даде точно това, от което се нуждаех. Не е нужно да го признаваш, но знам, че ти липсвам.

Тя изсумтя и по телефона я чух толкова добре все едно беше пред мен на живо.

— Ако ми липсваш то е защото двойката, която се премести в апартамента ти, има слабост към кърито и вероятно ще се удуша от ароматизаторите, които използвам, за да потисна ужасната миризма. Ако умра от това, вината ще е само твоя.

Изненадващо, не ми се искаш да споря за това, дали ще е моя вината ако се задуши от вонята на къри.

— Лека нощ, Мирна. Надявам се утре сутринта да се събудиш.

— Ако изпиташ нужда да ме притесниш отново, направи го в по-ранен час.

Телефонът прекъсна, а аз останах с малка усмивка на лице. Наистина старата дама ми липсваше. Винаги знаех, как ще се отнесе към мен, тъй като тя никога не се променяше.

За разлика от Логан напоследък.

Усмивката ми се изпари и си шибнах мислен шамар задето пак започнах да мисля за него. Това, което ми трябваше, бе още едно разсейване. За предпочитане да включва и алкохол.

Гриър бе казала, че има боулинг зала, на свястно разстояние от тук, което може да се измине пеша. Доста вървене, но можеше да се извърви. Подкарах колата на заден ход, с решително изражение.

Беше време да видя какво може да предложи Голд Хейвън, що се отнася до разсейването.