Мегън Марч
Истински добър мъж (19)

Глава 19

Бенър

Казвах си, че няма да изливам това пред нея, тъй като не беше неин проблем, и все пак, първият човек, на който се обадих беше Гриър.

Тя веднага се насочи към същината.

— Какво казаха родителите ти?

— Ти какво очакваше? Няма да ми помогнат. Какъв шок и то не от хубавия, като мъж реши да те изненада, пъхайки пръст в задника ти.

Гриър се засмя, но бързо отрезвя.

— Ела у дома. Всичко ще е наред.

Поклатих глава, и тъй като тя нямаше как да ме види, казах.

— Не мога. Не откачай, но докато се прибирах от нашите, стъкмих примерен бюджет и ще се наложи да се поорежа доста, ако искам да устискам известно време. Мисля, че ще е добре да напусна Манхатън.

Между нас се спусна за миг мълчание, преди тя да отговори.

— Знам, че ми каза, че не е свършило добре, но… имам идея.

— За какво говориш?

— Логан.

— Какво? — шокът накара гласа ми да прозвучи няколко децибела по-силно.

— Исусе, не е нужно да крещиш. Само ме чуй. Искаш ли да го видиш отново?

Искаше ми се да се наритам за това колко бързо думата да се изстреля от устата ми.

— Мисля, че имам решение за теб. Започнах да мисля по-рано за него, но не бях сигурна дали ще се навиеш. Но сега, когато обмисляш да заминеш от града така или иначе, мисля, че е перфектното решение.

— За какво говориш? — попитах, тъй като не можех да й хвана мисълта.

— Първо трябва да говоря с брат ми, но Холи все още държи къщата на баба си в Кентъки, и от това, което мога да кажа, районът хич не е скъп. Тя няма нужда да се тревожи за къщата, докато се занимава с бебето, а ако нямаш проблем отново да се видиш с Логан… мислех си, че може да се грижиш за къщата на Холи.

Колелцата в мозъка ми на мига започнаха да се въртят.

Кентъки?

На гъза на географията?

Логан?

Евтино място за живеене. Почивка от всичко познато.

Ново начало.

Можех да работя отвсякъде, стига да работя за себе си. Всичките ми комуникации бяха онлайн и стига фабриката да може да се свързва с мен… това може би щеше да успее да проработи.

— Наистина ли? Мислиш ли, че ще ми позволят? Ще плащам наем, обаче. Не искам нищо безплатно.

Дори и наемът да беше такъв, какъвто плащах в Ню Йорк, щях да се справя.

— Нека звънна и ще се чуем пак. Но тъй като познавам и двама им, мога да ти кажа от сега да започнеш да си събираш багажа.

— Така или иначе трябва да го направя, затова мисля да започвам.

— Искаш ли да дойда да помогна?

Знаех, че Гриър няма време за губене с всичко, което й бе на главата тези дни, но бе от типа приятели, които биха зарязали всичко и биха дошли на мига.

— Не, мога да се справя. Само ми звънни да ми кажеш, какво са ти отговорили.

— Ще ти звънна веднага щом науча нещо.

— Обичам те, Гриър.

— Обичам те, Би.

Когато затворих телефона, се фокусирах върху това да не започвам да се надявам. Имаше милиони причини това да не потръгне. Вдигнах крака на дивана и обвих ръце около коленете си, сгушвайки ги до гърдите си.

Ами ако се получи?

Помислих си за начина, по който Логан изхвърча от апартамента ми, без да поглежда назад.

Готова ли бях да се изправя лице в лице с него?

Всеки път, в който мислех, че няма да го видя повече, нещо в гърдите ми трепваше и ме караше да се зачудя прекалено млада ли съм за инфаркт, защото наистина не можеше да чувствам онова, което мислех, че чувствам. След това си казвах, че беше за добро.

Но сега, когато възможността може би бе точно пред мен… не можех да пропусна този шанс.

Това вероятно трябваше да ми запали някоя червена предупредителна светлинка. Но не бях готова да приключа точно с този мъж, след като бяхме прекарали само една нощ заедно.

Логан Брантли не беше като никой от мъжете, с които се бях срещала преди, затова защо се изненадвах, че той бе единственият, който ме изваждаше напълно от релси?

Оставих въображението си да се развихри. Какво щеше да стане, ако се появя в Голд Хейвън, Кентъки и вляза в гаража му? Можех да си представя изражението на лицето му. Шок. Но може би ще има и малко вълнение?

Козовете бяха в мен, поне засега.

Взех решението така импулсивно, както правих и всичко останало. Ако брата и снахата на Гриър се съгласят, щях да го направя.

Бенър Риджънт си събира багажа (и водката) и се мести в Кентъки.