Мегън Марч
Истински добър мъж (16)

Глава 16

Бенър

Кармата бе такава кучка.

Тази седмица би трябвало да бъде страхотна. Трябваше да одобрявам прототипите, след като приключи тестовата фаза и да приветствам първото пускане на продукцията си.

Но един от моделите имаше малки неизправности, затова след бърза поправка, от фабриката трябваше да изпратят заместител. Вместо това те изпратиха две дузини. В офиса ми. Кутиите бяха навсякъде около бюрото ми, и когато онзи задник, съседът ми по бюро, реши да си навира любопитния нос и да отвори една от тях, настана ад.

Сега стоях на бордюра, затрупана с кутии, чакайки колата и шофьора, които нямаше да мога да си позволя повече, тъй като вече нямах работа, благодарение на някаква скапана фирмена политика, която гласи, че не мога да работя на две места.

Ако питаха мен, тази политика бе абсурдна. На практика, не ми позволяваха да работя за друг, освен за тях или да имам собствени бизнес интереси извън компанията. Тъй като не бях прочела договора си от корица до корица, нямах престава за това. Но бях подписала договора упоменавайки, че съм прочела всичко и съм съгласна с написаното.

Обясненията и извиненията ми не помогнаха с нищо пред началника и шефа ми. Дори подозирах, че им помогнаха да решат да ме освободят моментално от длъжност.

И тъй като никога не вреди да се повториш, ще го кажа отново. Кармата е кучка.

Бяха минали точно четири дни откакто Логан Брантли си бе тръгнал от апартамента ми, оставяйки ме да се чувствам като лайно на подметката му. Знаех, че вината е моя, и това ме разяждаше.

Може би ако не се бях издънила така цялостно, нямаше да прекарам всичките тези дни, представяйки си всяка жена от градчето в Подънк, която да се влачи в гаража му, за да може той да поработи по шасито им.

Може би затова се разсеях и не смених автоматичния адрес на офиса ми с този на апартамента ми, когато пращах информацията къде да се доставят прототипите от фабриката.

Докато дъждът се сипеше над мен, опитах да погледна от светлата страна на нещата. Имах повече време да работя върху проекта си, вместо да си губя времето с работа, от която не печелех нищо.

Бях инвестирала почти всичките си пари в бизнеса, но имах достатъчно спестявания в банката, за да ми стигат за известно време, докато успея да вкарам в ред финансите си и да измисля с какво да живея преди първата продукция да бъде пусната на пазара. Тръстът ми позволяваше да получавам само малка издръжка всяка година и преди два месеца изчерпах лимита за първоначалните разходи по бизнеса ми.

Когато колата паркира пред мен, почувствах облекчение. Може би да ме уволнят беше най-хубавото нещо, което ми се бе случвало. Или пък щях да остана бездомна, да спя в кашон и да се храня от кофите за боклук. Не. Определено не.

Помолих портиера да ми помогне с кутиите и да ги внесе вътре, точно когато фрау Франсис се довлече в лобито, следвана плътно от Джордана и Айрийн, друга от компаньонките й.

И разбира се, първото нещо, което забеляза, бе кашонът с нещата, които разчистих от бюрото си.

— Не ми казвай, че са те уволнили.

Гласът й отекна в лобито и няколко глави се насочиха в моята посока, когато Джуд, дневния портиер, буташе количка пълна с кутии към сервизния асансьор, за да ги достави в апартамента ми. Защо не му дадох и този кашон?

Опитах се да разведря обстановката.

— Защо си мислиш, че са ме уволнили? Може да съм напуснала.

Честно казано не бях в настроение днес да се дуелирам с Мирна и бях облекчена, когато заедно с нас се качи и още един обитател на сградата. Може би публиката ще й попречи да се заяжда днес.

— Не си достатъчно тъпа да напуснеш, щом знаеш, че по закон апартаментът ти в тази сграда е свързан тясно с това дали работиш, трябва да бъдеш на постоянен договор и да можеш да плащаш редовно наема си или да имаш месечни постъпления от друг вид, както и да поддържаш минимален праг на банков баланс.

Думите й се блъснаха в мен като влак.

— Моля?

— Не чете ли договора си?

Разбира се, че не бях, но не можех да й го призная.

— Това не може да е легално.

— Такова е, ако си се съгласила и си го подписала. Бях в борда на собствениците, когато направихме тази промяна. Прекалено много хора по онова време губеха работата си, както и спестяванията си, и не искахме да заемат място, а не можехме да ги изгоним по традиционните начини. Ако беше купила апартамента, когато се нанесе, нямаше да имаш проблеми.

Джордана се вдигна на задните си крака, опирайки се на бедрото ми. Наведох се, за да я погаля, но умът ми беше другаде.

Не можеше да е вярно. И защо не го купих? О, вярно, защото да имам ипотека ми звучеше като много лоша идея.

— А какво значи да имам месечни постъпления от друг вид? — попитах я аз.

— Това е за тези, които живеят от пенсии или издръжки. Но трябва да докажеш, че ежемесечно ще получаваш пари.

Което нямаше да е проблем, ако не бях надвишила бюджета си от месечните депозити от тръста ми, но сега това бе извън всякакъв въпрос, а банковият ми баланс нямаше да впечатли никой.

— Сигурно има някакъв гратисен период за това. Няма да ме уведомят утре, че трябва да напусна дома си, само защото вече не работя.

Асансьорът спря и другата жена слезе на етажа си, хвърляйки смръщен поглед към мен и г-жа Франсис.

Изненадващо, г-жа Франсис не ми отговори от упор.

— Предполагам, че ще е най-добре да прочетеш договора, тъй като не помня да има гратисен период. По този въпрос бордът винаги е бил много твърд и за апартаментите в тази сграда се грижат много добре. Знаеш ли колко хора се надяват да умра, за да вземат моя? На практика това е главната причина да ставам от леглото всяка сутрин и да правя ужасните йога упражнения… за да мога да живея вечно и да прееба всички тях.

Вярваха на всяка нейна дума.

Срещайки бледите й сини очи, аз казах.

— Моля те, просто… не казвай нищо на борда. Имам начин, по който да печеля пари. Просто ми трябват няколко месеца, за да започна с бизнеса си.

Тя присви очи към мен.

— Ще станеш проститутка, нали? Не че е грешно да ти плащат за това, което раздаваш така свободно.

Задавих се.

— Моля?

— Просто казвам, че ако смяташ така да си изкарваш хляба, няма да си мълча.

Асансьорът спря на етажа ни и отговорих докато вратите се отваряха.

— Не. Не, няма да стана проститутка.

Тя изсумтя и се насочи надолу по коридора.

— Предполагам, че ще видим какво ще стане.

Преди да успея да отговоря, г-жа Франсис вече бе изминала половината коридор към апартамента си, Айрийн ми хвърли симпатизиращ поглед през рамо, докато я следваше, а Джордана подскачаше пред вратата.

Бях тотално прецакана.