Мегън Марч
Истински добър мъж (15)

Глава 15

Логан

Гледах как Бенър затваря вратата и се обръща към мен.

— Има ли причина, поради която не искаш Гриър да знае, че съм тук?

Погледът й се стрелна към моя.

— Не е нужно тя да знае.

— И защо? — не бях сигурен защо попитах, тъй като част от мен вече виждаше истината ясно изписана на стената.

— Аз просто… не исках тя да мисли…

Връхлетяха ме спомени как се криех в гардероба, когато бях на седемнадесет и бащата на Теси Лий нахълта в стаята й. Тогава не бях от мъжете, с които едно момиче иска да излезе открито, и макар да бяха минали доста години от онзи инцидент, Бенър Риджънт явно ме виждаше както ме виждаха момичетата от Голд Хейвън, когато бях само див тийнейджър.

И по някаква извратена причина, исках тя да го признае на глас.

— Не си искала да мисли какво?

Бенър сви рамене.

— Ти си срещал Гриър. Тя обича да премисля всичко и ако те види тук ще има въпроси, а аз нямам отговорите. Тя със сигурност ще направи от това голям въпрос, а не е нужно да става така.

Знаех, че се самозалъгвах мислейки, че ще има някаква разлика, но все пак й казах какво мисля.

— Не знам за теб, но миналата нощ за мен бе нещо доста важно.

Погледът й се насочи към пода.

— Но това не значи, че днес нещата са различни. Живеем тотално различни животи — сякаш тя едва намери сили да ми го каже в очите, и вдигна поглед към моя. — Обаче все още можем да бъдем приятели, нали?

Думите й ме удариха с по-голяма сила, отколкото бих очаквал. Завъртях се на пети и се насочих към спалнята. След като грабнах дънките си, аз ги намъкнах и взех портфейла и телефона си от нощното шкафче. Бенър ме гледаше от вратата.

— Приятели? — попитах дрезгаво. — Така ли се отнасяш с приятелите си? Защо трябва да се изненадвам, че според теб съм добър само за секс за една нощ?

Тя скръсти ръце на гърдите си… върху проклетата ми тениска.

— Не това имах предвид…

— Тогава какво имаше предвид, Бенър? Какво ще кажеш да обясниш на тъпия селяк бавно и с прости думички.

— Как може между нас да има повече от приятелство, след като аз живея тук, а ти в Кентъки?

Кръстосах ръце на гърдите си имитирайки позата й.

— Предполагам, че никога няма да разберем.

— Съжалявам.

— Мамка му, не ми се извинявай, задето реши, че не можеш да отвориш очите си за пет секунди и да си позволиш да видиш, че съм повече от поредната забивка. Но предполагам, че това е причината да не искаш Гриър да разбира. Не искаш да й обясняваш как си чукала един селяк. Какво ли ще си помисли тя за теб тогава?

Бенър отпусна ръце, свивайки ги в юмруци.

— Извърташ думите ми. Нямах предвид…

— Напълно съм сигурен, че нямаш никаква шибана идея какво имаш предвид. Сега, ако ми дадеш тениската ми, ще се разкарам от пътя ти. Имам да шофирам дълго до Кентъки.

Тя погледна надолу към тениската и после към мен.

— Може би…

Господ ми бе свидетел, не исках да чувам повече. Гордостта ми така или иначе бе понесла достатъчно удари. Майната й на тениската.

— Все тая. Задръж я.

Лицето й се сгърчи.

— Съжалявам, Логан. Нямах намерение да…

— Спести си го. Приключих тук.

Но тя вече сваляше тениската, хвърляйки я към мен.

— Просто си я вземи.

Гласът й потрепери при последните думи и аз се насилих да откъсна поглед от голото й тяло. Тъп селяк като мен сигурно трябваше да е щастлив, че я е имал поне за една нощ. Най-смешното бе, че исках много повече, а нямаше вече шанс да го получа.

— Приятен живот, Бенър. Успех с каквото и да правиш.

С тениска в ръка излязох през вратата без повече да поглеждам назад.