Мегън Марч
Истински добър мъж (14)

Глава 14

Бенър

Всяка мисъл за Мирна Франсис се изпари от ума ми, докато вървях към Логан. Спрях на две крачки от него и отново разкопчах роклята си, отваряйки я малко по малко.

— Откопчай я до долу.

— Ти вече видя какво има под нея.

— Това не значи, че не искам да го видя отново, точно в този момент.

— Значи не мислиш, че трябва да последвам съвета на съседката си и да си държа краката затворени?

Искра блесна в очите на Логан.

— Само ако искаш котенцето ти да бъде още по-стегнато, докато те чукам.

Да чуя тези порочни думи от устните на Логан беше моята гибел. Нямаше нищо по-секси от това да видиш това добро момче да става доминант в спалнята. Цялото ми тяло откликна на това и аз пуснах роклята, която се свлече на купчинка в краката ми.

Наистина се радвах, че не се изплаших и не отказах да се срещна с него. Наистина. Се. Радвах.

Последният път, когато мъж имаше топките да ми раздава заповеди в спалнята, нямаше нужните умения да го направи. Вече знаех, че Логан е способен да предизвика страхотен оргазъм само с оралните си способности, затова се надявах, че ще е също толкова талантлив с оборудването, което имаше.

Опитах се да се плъзна покрай него, но ръцете му ме сграбчиха през кръста и дълбокият му дрезгав глас прошепна до ухото ми.

— Искам да се наведеш напред върху леглото, за да мога да сложа ръцете си на това перфектно задниче.

Тръпка премина през мен, когато той ме освободи.

— Нима?

— Не ме карай да чакам, Бенър. Протегни ръце напред с дланите надолу. Не ги движи.

Да следвам нечии заповеди в другите аспекти от живота ми бе нещо, което не ми бе присъщо, но с него, точно с него, знаейки, че може да направи невероятни неща, ако се откажа от контрола си в спалнята, изглеждаше прекалено лесно.

— Добре.

Преминах няколкото крачки до леглото, протегнах се, доволна, че съм избрала високо легло, а не ниското, което предлагаше дизайнера ми. Височината му бе напълно перфектна. Притиснах длани към матрака и зачаках какво ще последва. Вълна от нетърпение премина през мен, когато дланта на Логан погали задните ми части.

— Мамка му, Исусе — чуха се тихите му думи, сякаш казваше молитва.

Мъж, който боготвори задника ми? Определено можех да се справя с това.

Два пръста се плъзнаха между бедрата ми, докосвайки женствеността ми, и аз не се сдържах, простенах и се отърках назад в него. Пръстите му се притиснаха по-силно, но аз исках повече.

— Подгизнало котенце и перфектен задник. — Палецът му започна да описва кръгове около клитора ми, карайки всички нервни окончания да запулсират неконтролируемо. — Това е чисто изкушение. Исусе, Бенър. Толкова си сладка, изложена така пред мен.

Думите му повикаха още една вълна от влага между бедрата ми. Тласнах се отново назад, искайки още.

И другата ръка на Логан се включи в играта, плъзгайки дланите си по кожата ми, измъчвайки ме, и никога не ме докосваха там, където мислех, че ще ме докоснат. Отново се притиснах назад, опитвайки да го принудя да ми даде това, което желаех, но и двете му ръце изчезнаха, преди да почувствам раздвижване на въздуха и плясване срещу едната ми задна буза.

Подскочих, поемайки дълбоко дъх.

Той ме плесна.

Мисълта за моя полушеговит списък със сексуални желания изскочи в ума ми. Определено мога да отметна това от списъка си!

Дланта му погали зачервената ми кожа и се притиснах към него, вече пристрастена към докосването му.

— Обожавам да виждам отпечатъка си върху задничето ти.

— Не мога да повярвам, че го направи — изрекох, почти шептейки.

— Но ти хареса.

Голямата му ръка най-после се настани между бедрата ми, плъзвайки се по влажните ми гънки.

— Толкова си влажна за мен.

— Предполагам, че е заради тези магически Кентъки ръце — когато той се отдръпна, започна да ми липсва на мига и не се поколебах да му го кажа. — Не спирай. Движим се към частта с чукането в забавната ни програма тази вечер.

Логан се наведе над тялото ми, а кожата му се потърка в моята. Дълбокият му страхотен глас изпрати тръпки през тялото ми.

— Да те чукам ли с пръсти, докато изкрещиш отново? Защото това мисля да направя. Още не си готова за члена ми. Няма да ти го дам, докато не започнеш да ме молиш.

Обърнах глава и го погледнах в очите.

— Никога не моля за член.

Ниският му смях накара зърната ми да се втвърдят и стиснах здраво бедра.

— Е, предполагам, че в този случай, това ще бъде ново изживяване за теб.

Той сграбчи с една ръка бедрото ми, докато с другата плесна противоположната буза на задника ми.

— Защо беше това?

Този път, той успокои паренето с устните си и минаха няколко секунди, преди да отговори на въпроса ми.

— Защото мога.

Само тези думи едва не ми донесоха спонтанен оргазъм.

Ръката му се плъзна между краката ми и единият пръст се тласна вътре, преди да започне да го издърпва бавно, карайки ме да се притисна назад към него. Имах нужда от още. Имах нужда от него.

Логан обаче не бързаше, наслаждавайки се бавно, докато вкусваше клитора ми, преди да започне да ме чука с два пръста, а аз започнах да треперя от отчаяние.

И тогава, една дума се изтръгна от устните ми.

— Моля.

Той застина.

— Какво, моля?

— Моля, изчукай ме най-после! — заповядах аз, с глас дрезгав от желание.

Логан плъзна пръсти по гръбнака ми, спирайки точно над задните ми части.

— Ти каза моля.

— Да — казах му аз, след това заявих честно. — Мога да понеса всичко, което ми дадеш.

Голямата главичка на члена на Логан се плъзна между бедрата ми, притискайки се към женствеността ми. Но той не се тласна вътре. Не, той се плъзна леко нагоре, а от устните ми се изтръгна стон на удоволствие, когато се отърка в клитора ми.

Логан Брантли буквално имаше най-големият член, който бях виждала.

— Моля те. Просто… моля те — думите се изтръгнаха от мен, преди да осъзная, че отново го молех.

Беше ме накарал да наруша всичките си правила, но точно сега в мен нямаше и частица съжаление за това.

Той замръзна.

— Обичам колко алчна си за члена ми. Алчна и изпълнена с нужда. Това е най-страхотната комбинация.

Той поднови изкусното си мъчение, като отново потърка главичката на члена си срещу гънките ми.

— Не че съм се съмнявал, че ще бъдеш адски перфектна, Бенър. — С един-единствен тласък, той се зарови дълбоко в мен.

Поех дълбоко дъх, когато шокът премина през тялото ми. Дебел и дълъг, членът му изпълваше всеки милиметър, когато той застина и простена.

— Толкова адски тясна.

Логан започна да се движи, отдръпвайки се назад и тласкайки се напред, докато ръката му се плъзна между бедрата ми, започвайки да милва клитора ми и изпращайки ме до самия ръб. Ръцете ми се огънаха и аз се отпуснах на лакти, докато той ме чукаше с дълбоки, ритмични тласъци.

Отворих уста да извикам, но успях да се усетя и зарових лице в кувертюрата, за да заглуша виковете си. Ако точно сега някой ни прекъснеше щях да извърша убийство.

Оргазмът ме разкъса и с непрестанния натиск върху клитора ми вълните от удоволствие не спираха. Изгубих представа за времето, докато Логан ме чукаше до припадък. Лактите ми подадоха и се отпуснах на долната част на ръцете си. Когато той излезе от мен, отворих уста, протестирайки, но преди да успея да изрека думите той ме завъртя по гръб.

— Не съм свършил с теб. Дори не съм близо.

Той ме вдигна и ме плъзна надолу по твърдото си тяло. Ръката ми се обви около члена му и го насочих към себе си.

Мамка. Му.

Сграбчил с две ръце задника ми, Логан ме вдигаше и спускаше, мощно пронизвайки ме с члена си при всяко движение.

Натискът върху клитора ми отприщваше вълна след вълна от удоволствие. Ноктите ми се впиха в раменете му докато крещях, пометена от поредния невероятен оргазъм. Миг по-късно, Логан отметна глава назад и изръмжа, обхванат от собственото си освобождение.

Когато ме спусна внимателно отново върху леглото, почти бях сигурна, че ме е чукал до смърт. Клепачите ми трепнаха, когато той се отдръпна от мен и направи крачка назад, но аз не помръднах.

Не исках никога повече да се движа.

Горещина блестеше между бедрата ми и аз отворих очи. Логан ме почисти с влажна кърпа.

Той е толкова сладък, помислих си аз, преди да припадна.

* * *

Почукване на вратата ме събуди, но всичко, което исках, бе да издърпам възглавница върху главата си и да продължа да спя.

Горещина се излъчваше от мъжа до мен. Тъмната глава на Логан бе обърната на другата страна и се радвах, че тропането не го бе събудило. Това беше една от сутрините, с която не знаех как да се справя.

Миналата нощ бе невероятна. Повече от невероятна, ако трябваше да съм честна. И все пак, нямах абсолютно никаква идея какво трябва да правя сега. Издъних се. Тотално се издъних.

Правих секс за една нощ с най-добрия, най-страхотния мъж, който бях срещала, и бях правила най-страхотния секс в живота си, но сега всичко бе приключило.

Какво не ми е наред?

Отново се чу почукване.

Нямах нужда от сутрешни лекции от г-жа Франсис. Но иначе? Ако бе пред вратата ми, значи бе оцеляла миналата нощ и не й бях причинила инфаркт с виковете си.

В следващия миг започна да звъни телефона ми и него определено не можех да игнорирам. Звънеше с песента Златните момичета, която бях нагласила само за един човек… за най-добрата ми приятелка, Гриър.

Изтърколих се от леглото, грабнах телефона си от нощното шкафче и намъкнах първата блуза, която ми се мерна пред очите, изскачайки от стаята. Притворих вратата достатъчно, че да мога да говоря и навлякох бялата тениска на Логан, докато вдигах телефона.

— Какво има, Гри?

Исках да й кажа всичко, което се бе случило откакто говорихме за последно, но знаех, че е заета с много по-важни неща. Освен това как да й кажа, че току-що добавих Логан Брантли към чертичките надраскани по таблата на леглото ми? Господи, за нищо не ставам.

Тя щеше да иска да разбере какво правим след това, а аз нямах никаква идея. Не. Всичко, което имах, е една нощ изпълнена със спомени и никаква идея какво да правя сега.

— Съжалявам. Събудих ли те?

— Ъмм. Да. Да не ти пука. Какво има? — казах тихо, опитвайки се да не събудя Логан.

— Пред вратата ти съм — каза Гриър и погледът ми се стрелна към входната врата.

— О. Мамка му. Добре. Почакай.

Хукнах към вратата, махнах веригата и завъртях ключалката, преди да отворя само толкова, че да надникна навън.

Тя ме погледна, отбелязвайки, че очевидно не съм облечена с моя тениска и повдигна вежди.

— О, мамка му — повтори тя думите ми. — Да не прекъсвам нещо?

Тонът й не бе осъдителен, но нямаше значение, защото аз бях заета мислено да ритам задника си за това, което бях направила.

Поклатих главата, но не отворих повече вратата. Ако кажех на Гриър кой е в апартамента ми, тя щеше да иска детайли, а аз не исках да призная, че съм го третирала точно така, както третирах и другите мъже, което бе напълно противоположно на това, което си бях обещала. Колкото и да исках да се възползвам от съвета на най-добрата си приятелка, това беше нещо, с което исках да се справя сама.

— Не. Разбира се, че не. Никога не ме прекъсваш. Какво има?

Зад себе си можех да чуя как Логан вика името ми откъм спалнята. Гласът му стана по-силен, когато влезе в дневната, и аз стиснах по-силно вратата. Моля те, не идвай насам.

Побутнах малко вратата, притваряйки я, като опитах да заема спокойна поза и насочих разговора към друга тема.

— Какво се е случило? Облечена си ужасно като за среща, и то в събота сутринта. Кога се върна? Казаха ли причината за смъртта? Какво се е случило?

Леко подскачах на място, краката ми си имаха сякаш свой мозък, отчаяно исках да скъся разстоянието помежду ни, да прегърна приятелката си и да й разкажа всичко, както правех обикновено, но беше време да започна сама да се справям с проблемите си. Поне нямаше да се занимавам с погребения като нея.

Принудих краката си да застанат мирно, а Гриър ме гледаше сякаш съм побъркана. За мое щастие, обикновено си бях побъркана, тъй че нищо ново.

— Ъм, вчера. Още не е направена аутопсия. Аз… просто исках да те питам искаш ли да отидем на обяд. Но можем да го направим утре или друг път.

Кимнах на предложението й. Може би утре щях да съм успяла да измисля как да се справя с тази бъркотия. И утре Логан нямаше да го има, защото сексът за една нощ бе всичко, което харесваха мъжете в мен. Добра работа, Бенър.

Мисълта се стовари в мен като удар в стомаха. Успях да се стегна и да отговоря.

— Утре е добре. Искам всички детайли. Ще ми се обадиш ли?

Чух отново Логан зад себе си и се паникьосах, затръшвайки вратата в лицето на най-добрата си приятелка.

Сега трябваше да се изправя пред това, което направих. Или по-скоро пред мъжа, който оправих.

Беше официално. Бях пълна загубенячка.